О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 739 година
2015, 10. 06. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
постави
на разглеждане т. дело № 369, по описа
на БОС за 2014 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството
е образувано по искова молба на Мария Стоянова Бонева, в качеството и на главен
публичен изпълнител и Ирена Петкова
Петков, в качеството и на старши публичен изпълнител, при ТД на НАП София, адрес за съобщения: гр.
София, ул. „Триадеца“ № 2, ет. 6,, надлежно
упълномощени, по реда на чл. 32, т. 3 и чл. 33 от ГПК и чл. 216 от ДОПК, срещу
„БАЛГАР“ ООД, ЕИК *********, гр. София, бизнесцентър,
пл. Ручей, ул. „Кюстендил“ № 3, представлявано от управител и „БОН МАРШЕ“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 5, представлявано от
Борислав Митраков, за обявяване за недействителна, по
отношение на държавата, на сделка, сключена между ответниците - договор за покупко- продажба, от 12. 10. 2011 г. нот.
акт № 173 / 12. 10. 2011 г. том ХVІІІ,
рег. № 15735, дело № 3421 от 2011 г. с която
„БАЛГАР“ ООД продава на „БОН МАРШЕ“ ЕООД, апартамент, с идентификатор
51500.507.532.1.1, находящ се в гр. Несебър, к.к.“Слънчев бряг-запад“ , многопрофилна
сграда „Сън Райс“, ет. 1ап. 1. Приложени са
доказателства.
Ищецът
счита, че сделката е сключена, с намерение да се увреди публичния взискател. Този извод е направен, защото продавачът по договора- първи ответник
в процеса, е длъжник, с непогасени, необезпечени публични задължения,
констатирани с РА № К- **********/ 14. 02. 2013 г. в размер на 194062, 98 лв. ДДС – главница и
69847, 86 лв. - лихва. Ревизията, приключила с цитирания акт, е започнала по
заповед за възлагане на ревизия № 1107144/ 17. 06. 2011 г. спрямо „Балгар“ ООД, като
заповедта е връчена на декларирания електронен адрес на ответника на 23. 06.
2011 г. Следва спиране на ревизията, със
заповед № 1100540/ 07. 07.2011 г . и възобновяване, със заповед № 1205799-В/ 30.07. 2012 г. изменена със заповед № 1207547/ 11. 10. 2012 г.
Въпреки
отправеното искане, на основание чл. 12, ал. 2 от ДОПК, вторият ответник не е представил документи, доказващи плащане
по атакуваната сделка, което според ищеца, означава, че плащане не е извършено,
реално и потвърждава извода, че е направена с намерение да се увредят
публичните взискатели. Ищецът счита, че при продажбата, е
представена декларация за липса на непогасени, подлежащи на принудително
изпълнение, задължения за данъци, мита и осигурителни вноски, по реда на чл.
264, ал. 1 от ДОПК, с невярно съдържание. По този начин, първият ответник е
лишил ищеца от възможност да удовлетвори вземането си от средствата, получени от прехвърлителната
сделка, което показва намерение за увреждане, намалявайки и имуществото си.
Предявения иск е с правно основание – чл. 216,
ал. 1, т . 4 от ДОПК.
В
отговора си на исковата молба, ответникът „БОН МАРШЕ“ ЕООД, оспорва исковата
молба, като недопустима и неоснователна.
Като
аргумент за недопустимост на иска, ответникът сочи липсата на правен интерес у
ищеца, тъй като недвижимият имот- предмет на прехвърлителната
сделка, не може да се върне в патримониума на първия
ответник- продавач по сделката, тъй като е продаден на трето добросъвестно
лице. Сочи, че след процесната
сделка, е налице продажба и вписана законна ипотека на недвижимия имот,
съгласно предварителен договор от 14.
04. 2014 г. Нотариалният акт от 10. 09. 2014 г. и молбата от 12. 09. 2014 г.
предхождат вписването на исковата молба, а интересите на третите лица са защитени от чл. 17, ал. 2,
чл. 88, ал. 2, чл. 135, ал. 1 изр. последно от ЗЗД; чл. 11 от ПВп; чл. 114 от ЗС. Вторият
ответник намира, че всички изброени
разпоредби съдържат идентично разрешение- исковата молба, до вписването и, не
може да се противопостави на трети лица, които по- рано са придобили от
собственик и вписали права върху недвижимия имот. Ответникът е категоричен, че
ДОПК не съдържа друго разрешение, въпреки спицификата
на отменителния иск по чл. 216, ал. 1, т. 4. Като
потвърждение на този извод, е посочен текста на чл. 288 от ТЗ, а атакуваната
сделка е търговска. В случая е непотвърдена от закона, тезата на ищеца, за
приложимост на правилото, че с отпадане
на правата на праводателя, отпадат и правата на последващ правоприемник. Ответникът счита, че отменителният иск по чл. 216 от ДОПК, не дава основания за
разширяване на правните му последици, спрямо всяко трето лице- чл. 298 от ГПК и
изброена практика на ВКС. За ответника е
очевидно, че претендираните права, с предявения иск, са непротивопоставими
на последващия приобретател
– „СПА ЛУКС“ ЕООД и дори при уважаване на иска, няма да бъде постигнат целения
резултат- връщане на вещта в патримониума на
длъжника.
Съображенията
за неоснователност на иска, посочени от втория ответник, са: липса на намерение
да се увреди НАП, защото такова не се
предполага, а подлежи на установяване от ищеца, а такива доказателства не се
сочат и прилагат. В този случай,
ревизионният акт не съдържа отбелязване, че е влязъл в сила, което го прави
негодно доказателство. Липсват и доказателства, за наличие на плащания по този
РА, както и не е представена ГДД на длъжника, за установяване на наличието на
други имущества, които могат да обезпечат вземането на НАП. Ответникът
възразява, че не са представени и доказателства за твърдяните
данъчни задължения и данни за предприети действия по събиране на задълженията
или за извършени плащания, в периода 2011- 2014 г. Ответникът сочи, че сделката
е извършена на 12. 10. 2011 г. или повече от година, преди постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки от 06. 12. 2012 г. Атакуваната сделка е осъществена, по време на
спряно ревизионно производство/ от 07. 07. 2011 г. до 30. 07. 2012 г./
следователно, не е било налице, висящо ревизионно производство, според
ответника, още повече, че липсват данни, за редовно връчено ЗВР № 1107144 на
проверяваното лице, съобразно редакцията на ДОПК, към 2011 г. . Изводът на ответника е, че не е налице
хипотезата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК. Приложени
са доказателства.
Първият
ответник „БАЛКАР“ ООД, чрез адв. Н.,***, с отговора си на исковата молба, оспорва
иска, като неоснователен. намира
исковата молба за нередовна, поради липсата на дефиниран петитум.
Сочи, че към исковата молба е приложен нотариален акт, за сделка, различна от атакувана, а последната е с предмет – два имота, като
единият не е упоменат в исковата молба и се поражда неяснота, по отношение на
неупоменатия имот.
Като
неподкрепено с доказателства, е посочено твърдението на ищеца, че сделката е
сключена с намерение да се увреди публичния взискател.
За да е налице хипотезата на чл. 216,
ал. 1, т. 4, елемент от атакуваната сделка, следва да е намерението за
увреждане и в тежест на ищеца е да установи това намерение, защото то не се
предполага, а се доказва. В случая,
цената на имота е била платена, изцяло, по банков път, както е записано в нот. акт и за предварителното плащане, са издадени две
фактури: № 182/ 05. 10. 2011г. за 90800 лв. с ДДС и № 183/ 12. 10. 2011 г. – за
83000 лв. По двете фактури са направени плащания за няколко имота- магазини и
апартамент, които са прехвърлени, както с процесния нот. акт, така и с последващ от
28. 10. 2011 г. На тази дата се е установила надплатена сума,
в размер на 968, 81 лв. и се е наложило издаването на ДКИ за нея. Като
аргумент, че сделката не е била извършена с намерение за увреждане, първият
ответник сочи, че той по занятие извършва продажба на имоти. След като през
2005 г. е закупил поземлен имот, върху него е изградил многофункционална сграда
– апартаментен хотел и е започнал продажбата на самостоятелни обекти. От края
на 2006 г. до средата на 2012 г. е изповядал около 50 сделки за имоти, изградени,
с такава цел и няма как една от тези сделки, да е извършена, с цел да бъде
увреден ищецът, няма посочени доводи за такова намерение.
Следващ
аргумент на първия ответник, в подкрепа на твърдението му за липса на намерение
за увреждане е, че е продължил обичайната си дейност, в периода от
връчване на ЗВР, на 23. 06. 2011 г. до
издаване на ревизионния акт, на 14. 02. 2013 г. защото няма как, като търговец
да спре да я изпълнява и не е очаквал такъв резултат от ревизията. Той е
продължил да продава имоти, до изчерпването им, което е станало едва 8 месеца
след атакуваната сделка, в настоящия процес.
Приложени са доказателства и е направено доказателствено
искане.
С
допълнителната си искова молба, ищецът поддържа иска, прави искане за
привличане, като трето лице, дружеството – купувач на процесния
имот, продаден му от втория ответник.
Пояснява, че вторият ответник се е разпоредил с имота, с намерение да
увреди публичния взискател,
защото се е освободил от имота, след като е получил писмо от ищеца на 21. 02.
14 г. с определен 7-дневен срок, за
предоставяне на документи, доказващи плащане по атакуваната сделка, от което
лесно може да бъде направени извод за търсени публични вземания, от първия
ответник. Ищецът сочи, че ответникът не представя документи за направено от
него плащане, при покупката на имота, което потвърждава възражението му, че
сделката е привидна. Прилага доказателства за влизане в сила на Ревизионния
акт и ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, от
която счита, че е видно, че дружеството не притежава достатъчно активи, за
обезпечаване на публичното задължение, а пред публичния изпълнител, не са
декларирани активи. Ищецът оспорва извода на втория ответник, че сделката е
извършена, при спряно, т.е. прекратено ревизионно производство, защото при спряното
производство, ревизията е висяща, а не прекратена, а спирането на
производството не изключва възможността, да бъде установявана относителната
недействителност на процесната сделка.
По искане на ищеца, направено с
допълнителната искова молба, съдът е допуснал привличането на СПА Лукс“ ЕООДЕИК
*********- гр. Бургас, ул. Иван Шишман“ № 33, като трето лице- помагач. Третото
лице, уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не депозира становище, по
иска.
С отговора на допълнителната искова
молба, ответникът „Балгар“ ООД, оспорва представената
ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, като
негодно доказателство, от което не може да бъде получена информация. Оспорва, като неясна, исковата молба и като
неуточнено, кои негови действия се
квалифицират, като такива, извършени с намерение за увреда.
Производството е по реда на чл. 374 от ГПК.
Съдът
намира предявения иск за допустим, предявен от активно легитимиран ищец.
Последният носи доказателствена тежест за предявения
иск. Приложените доказателства, са относими и
допустими, с изключение на: нот. акт от 2007 г. при
липсата на процесния нот.
акт, ГДД от дата 01. 01. 2013 г./ поради липсата на данни, кой е
декларатора и какво се доказва, с нея/. Ищецът
следва да представи вписана искова молба, съобразно вмененото му задължение и процесния нот. акт.
Съдът
следва да приеме за разглеждане отговорите на ответниците и направените
възражения за неоснователност на иска. Приложените писмени доказателства от
ответниците са допустими и относими, с изключение на
представения нот. акт от 28. 10. 2011 г. – нечетлив. Ответниците дължат
доказване на положителните, за тях факти, които твърдят. Направеното доказателствено искане за допускане на СИЕ, относимо и допустимо. /лист 106/
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК,
Бургаският окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявения иск от Мария Стоянова Бонева, в качеството и на
главен публичен изпълнител и Ирена
Петкова Петков, в качеството и на старши публичен изпълнител, при ТД на НАП София, адрес за съобщения: гр.
София, ул. „Триадеца“ № 2, ет. 6, надлежно
упълномощени, по реда на чл. 32, т. 3 и чл. 33 от ГПК и чл. 216 от ДОПК, срещу
„БАЛГАР“ ООД, ЕИК *********, гр. София, бизнесцентър,
пл. Ручей, ул. „Кюстендил“ № 3, представлявано от управител и „БОН МАРШЕ“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 5, представлявано от
Борислав Митраков, за обявяване за недействителна, по
отношение на държавата, на сделка, сключена между ответниците - договор за покупко- продажба, от 12. 10. 2011 г. нот.
акт № 173 / 12. 10. 2011 г. том ХVІІІ,
рег. № 15735, дело № 3421 от 2011 г. с която
„БАЛГАР“ ООД продава на „БОН МАРШЕ“ ЕООД, апартамент, с идентификатор
51500.507.532.1.1, находящ се в гр. Несебър, к.к.“Слънчев бряг-запад“ , многопрофилна
сграда „Сън Райс“, ет. 1ап. 1.
Приема за разглеждане, отговорите на
ответниците и направените възражения, по предявения иск.
Допуска приложените от страните
писмени доказателства, с изключение на нот. акт от
2007 г. поради неотносимост, ГДД от дата 01. 01. 2013 г./ поради липсата
на данни, кой е декларатора и какво се
доказва, с нея/, нот. акт от 28. 10. 2011 г. –
нечетлив.
Дава възможност на ищеца да
представи вписана искова молба и процесния нот. акт, както и ГДД на първия ответник.
Дава възможност на ответника „Балкар“ООД да представи четлив нот.
акт от 28. 10. 2011 г.
По искането за допускане на съдебно
– счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след
изслушване на страните, като им дава възможност на формулира задачи, към нея.
Насрочвам съдебно заседание на 16
юли от 10 часа и 30 мин. Да се призоват страните, чрез посочените процесуални
представители и третото лице, като им се
връчи това определение.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :