РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000963 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260329 от 12.07.2021 година, постановено по т. дело №
21/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отменени като
незаконосъобразни решенията, взети на Общо събрание на съдружниците на „
В.“ ООД, ЕИК ***, проведено на 07.01.2021 г., а именно: освобождаване на
М.Д. от длъжността управител, без освобождава от отговорност, решение за
предявяване на иск / искове против М.Д. за вреди от дейността й като
управител и назначаване за представител на „В.“ ООД при предявяването на
иск/исковете против М.Д. на адв.Н.Н. – С., бул. „К.Д.“ 54.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от М. СТ. Д., ЕГН
**********, гр. П., ул. „П.“ 16, ет.4, ап.7, със съдебен адрес гр. П., ул. „В.“ 4,
ет.3 – адв.Д., против „В.“ ООД, ЕИК ***, гр.С., П.ска област, УПИ *** – С.д.,
иск за установяване нищожността на взетите решения на Общо събрание на
1
съдружниците, проведено на 07.01.2021 г., а именно: освобождаване на М.Д.
от длъжността управител, без освобождава от отговорност, решение за
предявяване на иск / искове против М.Д. за вреди от дейността й като
управител и назначаване за представител на „В.“ ООД при предявяването на
иск/исковете против М.Д. на адв.Н.Н. – С., бул.“К.Д.“ 54.
Осъдено е „ В.“ ООД, ЕИК ***, да заплати на М. СТ. Д., ЕГН
**********, сумата 82.40 лв. представляваща разноски по делото.
Осъдена е М. СТ. Д., ЕГН **********, гр. П., ул. „П.“ 16, ет.4, ап.7, със
съдебен адрес гр. П., ул. „В.“ 4, ет.3 – адв.Д., да заплати на „ В.“ ООД, ЕИК
***, гр.С., П.ска област, УПИ *** – С.д., сумата 600 лв. , представляваща
разноски по делото.
С определение № 261581 от 12.10.2021 година, постановено по т. дело
№ 21/2021 година на ОС – Пловдив в производство по чл. 248 от ГПК, е
изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като вместо
осъждането на М. СТ. Д. да заплати на „В.“ ООД разноски за
първоинстанционното производство в размер на 600 лева, е постановено, че
се оставя без уважение искането на „В.“ ООД за присъждане на разноски по
делото.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „В.“
ООД, представлявано от управителя Р.Д., чрез процесуалния представител
адвокат Н.Н. в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 74 от ТЗ, като
са отменени като незаконосъобразни решенията, взети на Общо събрание на
съдружниците на „ В.“ ООД, ЕИК ***, проведено на 07.01.2021 г., а именно:
освобождаване на М.Д. от длъжността управител, без освобождава от
отговорност, решение за предявяване на иск / искове против М.Д. за вреди от
дейността й като управител и назначаване за представител на „В.“ ООД при
предявяването на иск/исковете против М.Д. на адв.Н.Н. – С., бул. „К.Д.“ 54.
В частта, с която е отхвърлен искът на М. СТ. Д. срещу „В.“ ООД за
прогласяване нищожността на същите решения на Общото събрание на
съдружниците, приети на 07.01.2021 година, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Във въззивната жалба на „В.“ ООД са изложени оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.
2
Твърди се, че изводите на съда за неуведомяване на съдружника М.Д. за
насроченото на 07.01.2021 година Общо събрание са неправилни с оглед
разпоредбите на чл. 139 ал. 1 от ТЗ и на чл. 16 ал. 3 от дружествения договор
и в противоречие с чл. 46 ал. 4 от ГПК. Поддържа се, че при липса на изрична
уредба в ТЗ за начина, по който следва да бъде връчена поканата, са
приложими разпоредбите на чл. 43 ал. 1 от ГПК и чл. 46 ал. 1 от ГПК,
допускащи връчване чрез трето лице, включително чрез работодателя.
Посочено е, че отбелязването върху поканата от служител „Човешки ресурси“
по местоработата на ищцата всъщност удостоверявало отказа й да получи
поканата, приета от работодателя със задължение да й я предаде. Цитирана е
съдебна практика, допускаща връчване на поканата и при отказ за нейното
получаване, удостоверен с подписа на съдружника или по друг начин. По тези
съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли предявения иск по
чл. 74 от ТЗ, като се присъдят на жалбоподателя разноски за производството
по делото.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от М. СТ. Д.. В него
се изразява становище за недопустимост поради това, че към датата на
нейното подаване – 27.08.2021 година, Р.Д. не е имала качеството на
управител на „В.“ ООД, респ. упълномощеният от нея адвокат Н. Н. не е
имал надлежна представителна власт по отношение на дружеството. В
отговора има позоваване на решение на Общото събрание на съдружниците
на „В.“ ООД, взето на 10.12.2020 година с протокол с нотариална заверка на
подписите и съдържанието, за освобождаване на Р.С.Д. като управител.
Твърди се, че протоколът е връчен на Р.Д. лично на 25.03.2021 година.
Ответницата по въззивната жалба М.Д. се позовава на незабавното действие
на решението от 10.12.2020 година във вътрешните отношения между
съдружниците и дружеството с неговите органи, без да е необходимо
неговото вписване, което включително в хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ
имало действие само по отношение на трети лица. Поддържа се, че съгласно
чл. 141 ал. 6 от ТЗ, съотв. чл. 7 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ действието на вписването
не се отнасяло до съда, който в случая, при преценката за процесуалната
легитимация, не бил трето лице.
В писмения отговор на въззивната жалба, подаден от М. СТ. Д., е
3
изразено и становище за неоснователност на въззивната жалба. Развити са
подробни съображения за липса на получена от М.Д. покана за Общо
събрание на съдружниците за датата 07.01.2021 година по реда и с
реквизитите на чл. 16 ал. 3 от дружествения договор. Твърди се, че такава не е
получавана нито лично, нито по реда на чл. 37-58 от ГПК и съобразно
правилото на чл. 50 от ЗННД. Искането е да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, като се присъдят на М.Д.
направените пред въззивната инстанция разноски.
В писмено становище вх. № 783 от 01.02.2021 година, подадено от М.
СТ. Д., е поискано спиране на производството по настоящото дело до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. дело №
576/2021 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, образувано по
предявени искове от Р.С.Д. и Б.А.К. против „В.“ ООД за прогласяване
нищожността, евентуално за отмяна поради незаконосъобразност на
основание чл. 74 от ТЗ на решенията на Общо събрание на съдружниците в
дружеството, обективирани в протокол за неприсъствено решение от
10.12.2020година. Твърденията са за връзка на преюдициалност между двете
дела, при която изходът по посоченото дело е обуславящ за изхода на
производството по настоящото дело. Преюдициалността между двете дела е
обоснована с това, че въпросът за действителността или
законосъобразността на решенията на Общото събрание на съдружниците от
10.12.2020 година обуславя действителността и законосъобразността на
решенията на ОСС от 07.01.2020 година, включително досежно качеството на
Р.Д. на управител на дружеството и наличието или липсата на
представителна власт в нейно лице, респ. в лицето на упълномощения от нея
адвокат, към момента на депозиране на въззивната жалба по настоящото дело.
По тези искания и възражения съдът се е произнесъл с мотивирано
определение в проведеното открито съдебно заседание на 16.02.2022 година.
Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Въззивната жалба е подадена от името на „В.“ ООД, ЕИК ***, -
ответник по предявения от М.Д. иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения на
Общо събрание на съдружниците в дружеството. Искът е уважен, което
4
обуславя правният интерес за „В.“ ООД от обжалване на решението. При
подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК
двуседмичен срок. Решението е съобщено на жалбоподателя на 16.08.2021
година, а въззивната жалба е изпратена по куриер на 26.08.2021 година и е
заведена в съда с вх. № 281172 от 27.08.2021 година.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата по
въззивната жалба за липса на представителна власт на Р.С.Д., респ. на
упълномощения от нея адвокат Н.Н. по отношение на дружеството –
жалбоподател „В.“ ООД при подаване на въззивната жалба поради това, че
Р.Д. не е имала качеството на управител на дружеството към този момент.
Видно от справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество,
както към 26.08.2021 година, така и към настоящия момент управители на
дружеството са Р.С.К. и М. СТ. Д., които го представляват заедно и
поотделно, като вписването на това обстоятелство е станало още на
23.01.2008 година и до настоящия момент не са вписани промени. Безспорно
е, а и от посочения по делото и в ТРРЮЛНЦ ЕГН се установява, че Р.С.К. и
Р.С.Д. са едно и също лице.
До вписването на промени в обстоятелствата, касаещи
представителството на дружеството, за всяко трето лице, включително и за
съда ответното дружество се представлява заедно и поотделно от
посочените по партидата му в ТРРЮЛНЦ две лица, сред които е и Р.С.К..
Според изричната разпоредба на чл. 140 ал. 4 от ТЗ изброените в нея
решения на общото събрание, включващи и тези за избор и освобождаване
на управител, имат действие от вписването им в търговския регистър.
Представените пред въззивната инстанция доказателства не променят
горния извод. Става дума за протокол от 10.12.2020 година за неприсъствено
решение, взето от М.С.Д. като съдружник в дружеството, с което тя изключва
като съдружници Р.С.Д. и Б.А.К., освобождава Р.Д. като управител и решава,
че за в бъдеще дружеството ще се представлява само от М.Д., която поема
изцяло дяловете на освободените съдружници и дружеството се преобразува
от ООД в ЕООД.
До момента на вписване на това решение в ТРРЮЛНЦ то няма
действие за третите лица, включително и за съда с оглед на цитираната по-
5
горе разпоредба на чл. 140 ал. 4 от ТЗ. Преценката на съда за
представителната власт на дружеството се извършва въз основа на вписването
по партидата му в ТРРЮЛНЦ . В случая не става дума за вътрешни
отношения между дружеството и съдружниците, а за участието на
дружеството в качеството му на самостоятелен правен субект като страна в
съдебен процес. В този случай представителството му се осъществява от
вписаните в ТРРЮЛНЦ управители, сред които е и Р.К., съгласно
разпоредбата на чл. 141 ал. 2 от ТЗ. До вписването на освобождаването на
Р.К. като управител тя, респ. упълномощеният от нея адвокат могат да
представляват дружеството по делото, включително да подават жалби. В
отношенията между дружество и третите лица, включително и съда,
действието на решението за избор, респ. освобождаване на управител,
настъпва от момента на вписване му с оглед разпоредбата на чл. 140 ал. 4 ТЗ,
като вписването има конститутивен ефект. Такова е разрешението, което се
приема в съдебната практика - определение № 103/17.02.2015 година на ВКС
по ч.т. дело № 139/2015 година на ІІ т.о.; определение № 602 от 20.09.2013
година по ч.т. дело № 3101/2013 година на ІІ т.о. на ВКС и др.
Цитираната в писмения отговор на въззивната жалба съдебна практика
– решение № 327/07.11.2018 година по т. дело № 372/2018 година на ІІ т.о.
на ВКС и решение № 251/06.03.2018 година пот. дело № 593/2017 година на ІІ
т.о. на ВКС/ са неприложими при решаване на въпроса за допустимостта на
въззивната жалба с оглед представителната власт на вписаната като управител
Р.К.. С тях се решават спорове, свързани с действията на взети решения във
вътрешните отношения между дружеството с неговите органи и
съдружниците.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице, притежаващо представителна
власт по отношение на дружеството към момента на подаването й.
Имайки предвид гореизложеното досежно представителната власт,
съдът е оставил без уважение искането за спиране на производството по
делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване на
производството по т. дело № 576/2021 година по описа на ОС – Пловдив,
имащо за предмет прогласяването за нищожни, евентуално отмяната на
решенията, взети от ОС на 10.12.2020 година, касаещи освобождаването на
6
Р.Д. като съдружник и управител, на Б.К. като съдружник, поемането на
техните дялове от М. Д., преобразуването на ООД в ЕООД и поемането на
функциите на управител само от М.Д.. Позоваването от страна на М.Д. на
обусловеността на производството по настоящото дело от решението по т.
дело № 576/2021 година е досежно представителната власт на Р.Д. към
момента на подаване на въззивната жалба. При евентуално уважаване на
исковете по това дело няма да има основание за вписване на промени в
обстоятелствата, касаещи представителството на дружеството въз основа на
решенията на ОС от 10.12.2020 година. Вписването на заличаването на Р.Д.
като управител при евентуално отхвърляне на исковете, ще има действие за в
бъдеще.
Съобразно конкретните факти и обстоятелства, които са заявени от М.
СТ. Д. с исковата молба по настоящото дело по предявения иск по чл. 74 от
ТЗ и предмета на въззивното обжалване, очертан с въззивната жалба, също не
може да се приеме такава връзка между делата, при която решението по т.
дело № 576/2021 година по описа на ОС – Пловдив да има значение за
решаването на настоящия спор.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 21/2021 година, срещу „В.“ ООД, ищцата М. СТ. Д. в качеството
си на съдружник, притежаващ 50% от дяловете, е предявила конститутивен
иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание, проведено
на 07.01.2021 година, позовавайки се на първо място на нарушения при
свикването на Общото събрание, по-конкретно на липсата на писмена
покана, която да й е връчена по съответния ред и в съответния срок. Втората
група доводи са свързани с нарушаване на изискванията за кворум и
мнозинство при вземането на решенията, касаещи освобождаването й като
управител без освобождаване от отговорност, вземане на решения за
предявяване на искове срещу нея за вреди от дейността й като управител и
назначаване на адвокат, който да представлява дружеството по делата за
реализиране на отговорността й като управител.
В исковата молба по настоящото дело не се сочи наличие на предходни
решения на Общото събрание, включително тези от 10.12.2020 година,
обсъдени по-горе и не са изложени каквито и да е обстоятелства за
незаконосъобразност на последващите решения от 07.01.2021 година с оглед
7
на решенията от 10.12.2020 година и с оглед на тяхното незабавно действие
във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците.
Предявяването на иска по чл. 74 от ТЗ е свързано с преклузивен срок - 14
дневен от събранието, когато ищецът е присъствал или от узнаването, но не
по-късно от деня на общото събрание / чл. 74 ал. 2 от ТЗ/. След този срок е
недопустимо ищецът да се позовава на нови обстоятелства като основание на
предявения от него иск по чл. 74 от ТЗ. В този смисъл възможността за
представяне едва пред въззивната инстанция на доказателства за предходно
общо събрание от 10.12.2020 година и позоваването на ответницата по
въззивната жалба на взетите от него решения едва пред въззивната инстанция
е преклудирана. Тези обстоятелства са извън предмета на спора, с който е
сезиран съда в преклузивния срок, очертан с исковата молба, поради което не
следва да бъдат разглеждани, респ. няма основание да се спира настоящото
дело до приключване на т. дело № 576/21 година на ОС – Пловдив, имащо за
предмет валидността и законосъобразността на решенията на Общото
събрание от 10.12.2020 година.
Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства, по-
конкретно от протокол на Общо събрание на съдружниците във „ В.“
ООД е видно, че на 07.01.2021 година е проведено Общо събрание, на
което е присъствала само Р.А.Г. в качеството й на пълномощник на
двама от съдружниците – Р.С.Д. и Б.А.К.. По делото са представени
изрични пълномощни от двамата съдружници за Р.А.Г., с които тя е
упълномощена да ги представлява и да гласува конкретните решения. В
протокола от това Общо събрание са вписани като взети с гласовете на
двамата съдружници решенията, чиято отмяна по реда на чл. 74 от ТЗ се
иска от третия съдружник – М. СТ. Д..
Видно от справката в ТРРЮЛНЦ М.Д. има 50% от дяловете в
дружеството / 5000 дяла/, а останалите двама съдружници – Р.Д. и Б.К. –
по 25% / по2500 дяла/.
Основният спорен въпрос между страните е свързан с това дали на
М.Д. е връчена редовно покана за Общото събрание на съдружниците,
проведено на 07.01.2021 година.
Във връзка с връчването на покана на М.Д. за Общото събрание на
8
07.01.2021 година, ответникът твърди, че е изпълнил това свое
задължение, позовавайки се на писменото доказателство, приложено на
стр. 9 от първоинстанционното дело.
Става дума за т.нар. „придружително писмо“, адресирано от Р.С.К.
в качеството й на управител на „В.“ ООД до Директора на
Многопрофилна транспортна болница – П.. В писмото е посочено, че е
относно връчване на покана на свикване на Общо събрание на „В.“ ООД
на съдружника М.Д. - старша медицинска сестра в отделението по
неврология на МТБ П.. Писмото съдържа молба за връчване на М.Д. на
поканата, приложена към него. В текста му е посочено, че молбата за
връчване се отправя поради невъзможността за лично връчване на
постоянния/настоящ адрес на М.Д. и съдържащата се в поканата
информация за предстоящо предявяване на съдебен иск срещу нея. Има
освен това искане след връчването с подпис и саморъчно изписани три
имена, същата да бъде върната на Р.К. до посочен от нея офис на куриер.
На 29.12.2020 година върху писмото с това съдържание е направено
отбелязване, че по нареждане на директора лицето е извикано по
телефона, но отказва да получи документа. Отбелязването е извършено от
служител „Човешки ресурси“ Н.С., която се е подписала.
Ответникът твърди, че към това писмо е била приложена поканата,
която е представена като доказателство по делото / стр. 29/, съдържаща
информация за датата, часа и мястото на провеждане на Общото събрание
, както и дневния ред.
По делото не е установено М.Д. да е получавала по какъвто и да
било друг начин покана за Общото събрание на 07.01.2021 година.
Представените на стр. 43 и 44 разпечатки от кореспонденция по
електронна поща между куриерска фирма Е. и *** не съдържат никаква
информация за това до кого и на какъв адрес е изпратена пратка и с
какво съдържание е същата, поради което въз основа на тях не могат да се
правят изводи по относимия към настоящото дело въпрос за връчването
на поканата на М.Д. за Общото събрание на 07.01.2021 година.
9
По делото е представена и друга нотариална покана, която не е
оспорена от страните / стр. 21/. Ищцата твърди, че тази нотариална
покана й е връчена на 04.01.2021 година чрез Нотариус В.Б.. Дневният
ред и мястото на провеждане на Общото събрание/ кантората на
Нотариус В. Н.а от А./ във връчената на ищцата покана съвпадат с
дневния ред и мястото, вписани в поканата и в протокола от Общото
събрание на 07.01.2021 година. Разминаването обаче е в датата и часа на
Общото събрание. Във връчената на ищцата нотариална покана е
посочено, че Общото събрание ще се проведе на 11.03.2021 година от
11.00 часа.
Въз основа на така събраните доказателства съдът намира, че липсва
редовно връчване на покана на М.Д. за Общо събрание на съдружниците
на 07.01.2021 година.
Според чл. 16 ал. 3 от актуалния дружествен договор, обявен по
партидата на „В.“ ООД в ТРРЮЛНЦ Общото събрание се свиква с
писмена покана, отправена до всеки съдружник и получена най-малко
седем дни преди датата на провеждането му, като в поканата
задължително се посочват датата, часа и дневния ред на събранието. Тази
уредба в дружествения договор е в съответствие с разпоредбата на чл. 139
ал. 1 от ТЗ.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства не може да се
направи извод за изпълнение на изискването на чл. 16 ал. 3 от
дружествения договор за получаване на писмена покана от М.Д. за
Общото събрание на 07.01.2021 година най-малко седем дни преди
провеждането му.
Няма данни такава да е връчвана на ищцата на постоянния й и
настоящ адрес в град П., ул. „П.“ № 16, ет. 4, ап. 7, който е посочен в
дружествения договор и на който по същото време / на 04.01.2021 година/
й е връчена лично нотариална покана, но за насрочено на друга дата
Общо събрание, а именно за такова на 11.03.2021 година. Нещо повече,
дори не е установено да са правени каквито и да е опити за връчване на
10
покана на Общото събрание на 07.01.2021 година на адреса на ищцата,
включително и по реда на чл. 592 от ГПК – чрез нотариална покана.
В дружествения договор не е предвиден конкретен способ за
връчване на писмената покана. Такъв липсва и в разпоредбата на чл. 139
ал. 1 от ТЗ. В тази хипотеза акцентът е върху доказаността на факта на
получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът,
по който е станало връчването, няма решаващо значение. Личното
уведомяване на съдружника може да стане чрез връчване от нотариус,
по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски
услуги, по факс и др.
В случая избраният способ за връчване на писмената покана на
М.Д. – чрез възлагане на това задължение на нейния работодател с писмо,
изпратено от управителя на „В.“ ООД, освен че е нетрадиционен, не
установява връчването на поканата. Отразяването, че по нареждане на
Директора на болницата М.Д. е извикана по телефона, но е отказала да
получи документа, е извършено извън кръга на служебните правомощия
на лицето Н.С., което се е подписало под това отразяване. Тя е служител
в болницата, отговарящ за „Човешките ресурси“, но не и връчител на
книжа и документи по смисъла на закона, за да се приеме, че
отбелязването представлява официално удостоверително изявление на
лице в кръга на служебните му задължения. С оглед на това и като се има
предвид изричното оспорване от М.Д. на факта на връчване на писмена
покана и липсата на каквито и да било други доказателства, установяващи
връчването на такава, представени от ответника, чиято е
доказателствената тежест, съдът намира, че не е установено
изпълнението на изискванията на чл. 16 ал. 3 от дружествения договор.
От доказателствата по делото е видно, че ищцата има постоянен и
настоящ адрес в град П., който е посочила в учредителния акт на
дружеството в качеството си на съдружник и на който получава лично
съобщенията си, видно от връчената й покана за Общо събрание на
съдружниците, насрочено за друга дата – 11.03.2021 година. Безспорно е,
че на този адрес тя не е получила писмена покана за Общото събрание на
11
07.01.2021 година.
Връчването на съдебни книжа и документи действително може да
стане и чрез работодателя на адресата съгласно разпоредбата на чл. 46
ал. 2 от ГПК. Това обаче е в случай, когато длъжностно лице,
натоварено с функциите по връчване на съдебни книжа, ги връчва на
друго, различно от адресата лице със задължение то да ги предаде на
адресата.
В случая обаче не сме изправени пред хипотезата на чл. 46 ал. 2 от
ГПК, а работодателят на ищцата е получил поканата като приложение
към писмо, адресирано лично до него и възлагащо му функции по
нейното връчване. Връчването на поканата е извън правомощията на
работодателя и се оспорва от ищцата. Липсват и доказателства, че
ищцата е узнала какъв точно документ и с какво съдържание иска да й
връчи работодателят, преди да откаже да го приеме.
С оглед на това не може да се направи извод за спазване на
процедурата по чл. 16 ал. 3 от дружествения договор и чл. 139 ал. 1 от ТЗ,
изискваща връчване на писмена покана за свиканото Общо събрание най-
малко седем дни преди датата на провеждането му с посочен дневен ред.
Нарушаването на процедурата по свикване на Общото събрание е
достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на взетите
решения и да се постанови тяхната отмяна по предявения иск по чл. 74 от
ТЗ.
За пълнота на изложението съдът ще вземе становище и по другото
поддържано от ищцата основание за незаконосъобразност на взетите
решения, а именно липсата на предвиденото в чл. 137, ал. 3, изречение
трето от ТЗ мнозинство за вземането им. Според чл. 137 ал. 3 изречение
трето от ТЗ решения на Общото събрание на ООД като процесните,
които са извън изрично посочените в изречение първо, се вземат с
мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в
дружествения договор. В чл. 15 ал. 3 от дружествения договор на
ответното дружество е предвидено решенията, извън изискващите
квалифицирано мнозинство, да се вземат с мнозинство 1/2 от капитала.
12
Процесните решения са взети с гласовете на двамата съдружници
Р.Д. и Б.К., представлявани от Р.Г., притежаващи точно 50% от капитала.
Спорният въпрос е дали при съществуващата законова уредба
дружественият договор може да предвиди по-малко от посоченото в чл.
137, ал. 3, изречение трето мнозинство, доколкото цитираната
разпоредбата дава възможност дружественият договор да предвиди друго
мнозинство. Макар в това изречение да не е изрично посочено, че с
дружествения договор може да бъде предвидено само по-голямо
мнозинство от това по закон – повече от 1/2 от капитала, това следва от
значението на думата „мнозинство“, а именно по-голямата част, повече от
половината от цялото. Гласовете на съдружниците, притежаващи точно
половината от капитала / какъвто е настоящия случай/ или по-малко от
половината не са мнозинство, каквото се изисква от закона, поради което
чл. 15 ал. 3 от дружествения договор противоречи на императивната
законова уредба, съдържаща се в чл. 137 ал. 3 от ТЗ. Съобразявайки , че
мнозинството следва да бъде повече от половината от капитала съгласно
чл. 137 ал. 3 изречение трето от ТЗ, съдът намира, че и това изискване не
е спазено. Липсата на необходимото мнозинство при вземане на
решенията на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество
на 07.01.2021 година е още едно основание за отмяната им като
незаконосъобразни.
Първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е
уважен предявеният иск на М.Д. по чл. 74 от ТЗ, като са отменени
посочените решения от 07.01.2021 година на Общото събрание на
съдружниците, е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят „В.“ ООД следва да бъде
осъден да заплати на М.Д. направените пред въззивната инстанция
разноски. Те, видно от списъка по чл. 80 от ГПК, са в размер на 1200 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260329 от 12.07.2021 година,
постановено по т. дело № 21/2021 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО са отменени като
незаконосъобразни решенията, взети на Общо събрание на съдружниците
на „ В.“ ООД, ЕИК ***, проведено на 07.01.2021 г., а именно:
освобождаване на М.Д. от длъжността управител, без освобождава от
отговорност, решение за предявяване на иск / искове против М.Д. за
вреди от дейността й като управител и назначаване за представител на
„В.“ ООД при предявяването на иск/исковете против М.Д. на адв.Н.Н. –
С., бул. „К.Д.“ 54.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ***, гр.С., П.ска област, УПИ *** – С.д.,
да заплати на М. СТ. Д., ЕГН **********, от град П., ул. „П.“ 16, ет.4,
ап.7, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1200
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14