Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 18.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на четвърти септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело № 225 по описа на КАС за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР). Делото е образувано по жалба от Л.Д.М. от ***, против Заповед № 292з-821/02.05.2018
г., издадена от директора на ОДМВР, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
девет месеца. Жалбоподателят
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие
с материалния закон и в нарушение на процесуалните разпоредби. Счита, че не е извършил
вмененото му нарушение, като оспорва констатациите на органа за неизпълнение на
писмена резолюция на началника на РУ Кирково от 07.02.2017 г. Сочи, че в заповедта не е уточнено съдържанието
на резолюцията, нито върху какъв документ е била поставена, като не били изложени
мотиви относно това, в какво точно се изразява неизпълнението, и какво е нейното
съдържание. С горното се нарушавало правото
му да разбере, какво точно дисциплинарно нарушение се твърди да е извършил. Намира
оспорения акт за необоснован, тъй като не били правилно преценени и събраните доказателства.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и излага
допълнителни съображения за необоснованост на вида и размера на наложеното наказание.
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор на ОДМВР - Кърджали, чрез пълномощника си по делото, намира
жалбата за неоснователна. Твърди, че издадената заповед е законосъобразна, а визираното
в нея дисциплинарно нарушение - безспорно установено. Излага съображения, че протоколното
определение на РС-Момчилград по нохд №***/*** г., в частта
му, касаеща изземване на СУМПС на лицето Ш. Ш., е станало
известно на жалбоподателя, и в тази връзка последният е изготвил докладна записка
за прекратяване на административнонаказателното производство.
Намира резолюцията от 07.02.2017 г., поставена от началника на РУ Кирково, за ясна,
предвид съдържанието на писмото, върху което се намира. Последната резолюция е подлежала
на незабавно изпълнение от жалбоподателя, съгласно установената в МВР практика и
съобразно задълженията му по длъжностна характеристика. Счита, че резолюцията е
била известна на служителя тъй в обясненията си от 08.02.2018 г., същият отбелязал,
че не може да си спомни как се е развило отработването на материала, но последният
не бил пренебрегнат от него умишлено. Счита също, че е спазена и процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, а мотиви са изложени както в самия акт, така
и в изготвените по случая справки. Извършеното нарушение било установено по време
и място, а административният орган е взел предвид тежестта на нарушението. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
С протоколно
определение от 17.01.2017 г. постановено по нохд №***/***
г., РС-Момчилград е одобрил споразумение, по силата на което, лицето Ш. Ш. Ш. е
осъдено на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, както и на „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
С писмо изх.№***/***
г. на РС-Момчилград, е изпратен заверен препис от споразумението от 17.01.2017 г.
за изпълнение в частта, с която е постановено връщане на веществено доказателство
- л.а с рег.№***, оставено на съхранение в РУ-Кирково. Писмото е получено в РУ-Кирково
на 20.01.2017 г., резолирано е до *** при
РУ-Кирково - В. К., който от своя страна разпоредил изпълнението на *** С. Т.
С докладна
записка УРИ №***/*** г./стр.49/, адресирана до началника на РУ - Кирково, Л.М. предложил прекратяване на административнонаказателното производство, образувано срещу
Ш. Ш., поради досъдебното производство, образувано срещу същото лице.
С писмо Р.№***/***
г., РП - Момчилград е изпратила на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР Кърджали,
препис от горното протоколно определение от 17.01.2017 г., за изпълнение на наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
От своя страна,
с писмо рег.№***/*** г. /стр.108/, началникът на сектор ПП към ОДМВР Кърджали, е изпратил на началника на РУ-Кирково,
протоколното определение от 17.01.2017 г. по нохд №***/***
г., за изземване на СУМПС на лицето Ш. Ш. Ш. Върху полученото от началника на РУ
Кирково писмо, е поставена резолюция „г-н Л.М.“, като е отбелязана дата -
07.02.2017 г. Видно от заверено извлечение от Централизирана автоматизирана информационна
система за документооборот /ЦАИСДО/, писмото с рег.№***/***
г. е отбелязано като предадено на 07.02.2017 г., на хартиен носител, на *** Л.Д.М.
Със Заповед
№***/*** г., във връзка със сигнал вх.№***/*** г. на Дирекция „Инспекторат“ при
МВР и жалба рег.№***/*** г. от Ш. Ш., директорът на ОДМВР Кърджали е разпоредил
извършването на проверка.
В писмено обяснение
рег.№***/*** г., жалбоподателят М. посочил, че не си спомня в детайли отработването
на резолираното до него писмо рег.№***/*** г., както и че материалът не е пренебрегнат
умишлено, тъй като не се познавал с лицето Ш. Ш. Проверката приключила със справка
рег.№***/*** г., изготвена от комисия, определена от директора на ОДМВР Кърджали.
В справката е прието, че жалбоподателят не е изпълнил писмената резолюция на началника
на РУ Кирково от 07.02.2017 г., съгласно
която е следвало да изпълни съдебно определение от 17.01.2017 г., в частта, касаеща наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по отношение на лицето Ш. Ш. Ш. Комисията
преценила горното деяние като нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР и изразила
становище, че следва същото да бъде документирано в хода на проверка по чл.205,
ал.2 ЗМВР.
С оглед данните
от справка рег.№***/*** г. и на основание чл.205, ал.2 ЗМВР, директорът на ОДМВР-Кърджали
издал Заповед №***/*** г., с която разпоредил на определена от него комисия, извършването
на проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина
и установяване наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност
на *** Л.М. В изготвената справка рег.№***/*** г., като взела предвид предложение
за прекратяване на воденото срещу Ш. Ш. административно производство и придружителното писмо рег.№***/*** г. за изпращане на контролния
талон на Ш. Ш. за съхранение в сектор ПП към ОДМВР Кърджали, изготвени на
23.01.2017 г. от *** Л.М., комисията приела,
че М. е бил запознат с дадените разпореждания за изпълнение на споразумението от
17.01.2017 г. по нохд
№***/*** г. по описа на МРС. Последният обаче виновно не е изпълнил горния съдебен
акт в частта, касаеща наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, разпоредено му за изпълнение
с резолюция на прекия ръководител. Прието е, че са налице данни за извършено дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.192, ал.2, т.1, вр. с чл.200,
ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР, за което е предвидено наказание „порицание“ за срок от
6 месеца до 1 година. В т.6 от справката е посочено също, че на 01.03.2018 г., след
поискване от членовете на комисията и в тяхно присъствие, *** М. е предоставил всички
относими материали, в т.ч. и протоколното определение
на МРС по нохд №***/*** г. и писмената резолюция „Г-н.
Л.М.“ с дата 07.02.2017 г., които последният съхранявал в стаята на служителите
от „ПП“ РУ-Кирково. Видно от отбелязаното
в справката, на 24.04.2018 г., М. се запознал със съдържанието на същата, както
и с материалите от извършената проверка, но отказал да удостовери това с подпис.
Отказал да получи и поканата за даване на допълнителни обяснения или възражения
в 24-часов срок, но е бил уведомен за това право. Така отбелязаното е удостоверено
с подписите на членовете на комисията. По горния начин е оформен и отказът за получаване
на писмена покана за даване на обяснения, адресирана до Л.М., във връзка с констатациите
в справка рег №***/*** г. Съставен е и протокол рег.№***/***
г. за отказ на жалбоподателя да даде допълнителни обяснения или възражение.
На
11.04.2018 г. са регистрирани и обяснения от жалбоподателя, наименовани
„сведение“, според които е налице нарушение на чл.18, ал.8 от Вътрешните правила
за организацията на документооборота в МВР, при отработването на писмо с рег.№***/***
г., както и че не си спомня, да е получил писмо от сектор ПП Кърджали, с приложено
към него протоколно определение на РС Момчилград.
Според обясненията
с рег.№***/*** г. на Г. К. И. /изпълнявала до *** г. длъжността „***“ в РУ-Кирково,
по направление „***“/, писмо с рег.№***/*** г. е било предоставено на *** М., тъй
като последният отговарял за *** в РУ-Кирково. В случаите на отсъствие на последния
служител, материалите били получавани от И., след което му били предавани.
Въз
основа на горните материали е издадена и оспорената заповед, с която на Л.Д.М. - ***
при Областна дирекция на МВР - Кърджали, за
неизпълнение на заповед на прекия ръководител, е наложено дисциплинарно наказание „порицание" за срок
от 9 месеца, за това че „ …не е изпълнил
писмена резолюция на началника на РУ-Кирково от 02.07.2017г., съгласно която е следвало
да изпълни съдебно определение от 17.01.2017 г. по нохд
№***/*** г. по описа на РС-Момчилград, в частта „лишаване от право да управлява
МПС“, като изземе свидетелство за управление на МПС №***, на лицето Ш. Ш. Ш. от
***, ***.“. Прието е, че деянието представлява нарушение
на служебната дисциплина, по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се
в неизпълнение на заповед, и за него е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“.
Заповедта е издадена на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т. 3,
във вр. с чл. 200, ал.1, т. 11, пр.2, чл.204, т.3 от ЗМВР.
Видно от отбелязваното в заповедта, последната е съобщена на жалбоподателя, на
03.05.2018 г., при условията на отказ, в присъствието на двама служители на МВР,
удостоверили отказа с подпис, съобразно изискванията на чл.210, ал.3 ЗМВР.
Според показанията
на разпитания по делото свидетел - К. Г. Г. - началник на РУ-Кирково, резолираните
от него документи се предавали на секретарката, която въвеждала в деловодната система служителя, към
когото е насочена преписката. Материалите се разпределяли в папките на съответните
служители от РУ-Кирково, откъдето били получавани, като всеки служител имал надписана
папка. Твърди, че конкретният материал -
писмото с поставената върху него резолюция от 07.02.2017 г., е бил получен от жалбоподателя,
поради изготвените от него документи в тази връзка, както и защото това писмо е
било предадено на проверяващата комисия, именно от *** М. Твърди също, че към
07.02.2017 г. в РУ-Кирково не е имало тетрадка – приложение №6 към Вътрешните правила
за организация на документооборота в МВР, а такава е въведена по-късно. Горното
се установява и от показанията на св.Т. Последният твърди също, че е получавал разпределените
му материали от деловодството, без да удостовери това с подписа си. Единствените
документи, които получавал срещу подпис били актовете за установяване на административно
нарушение и фишовете. Сочи, че с отнемането на СУМПС в РУ-Кирково, се е занимавал
*** М.
По делото е
представена и кадровата справка на *** Л.М., според която, ***.
При така
установените факти, след
преценка на допустимостта на жалбата, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
При проверката
за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира, че заповедта
е издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган, тъй като по силата
на чл.204, т.3 от ЗМВР, наказанието „порицание” може да бъде налагано от ръководителите
на структурите по чл. 37, какъвто е и директорът на ОДМВР. Спазено е изискването
за писмена форма, като актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност - има посочен издател, положен подпис и
ясно описан предмет.
От обсъдените по-горе доказателства се установява също, че са спазени изискванията на чл.206, ал.1 от ЗМВР - на
служителя е предоставена възможност да даде обяснения както преди извършване на
разпоредената от директора на ОДМВР проверка, така и след оформяне на констатациите от нея.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства, се установи че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
тъй като не е изпълнил писмена резолюция
на началника на РУ-Кирково от 02.07.2017г., положена върху писмо с рег.№***/***
г. Според съдържанието на последното писмо, е следвало да се изпълни съдебно определение
от 17.01.2017 г. по нохд №***/*** г. по описа на РС-Момчилград,
в частта „лишаване от право да управлява МПС“, като се изземе свидетелството за
управление на МПС на лицето Ш. Ш. Ш. от ***, ***. От представеното по делото заверено
извлечение от ЦАИСДО; писмените обяснения на *** Г. И.; както и от посоченото в
т.6 от справка рег.№***/*** г., според която, след поискване от членовете на комисията
и в тяхно присъствие, *** М. е предоставил всички относими
материали, в т.ч. и протоколното определение на МРС по нохд
№***/*** г. и писмената резолюция „Г-н. Л.М.“ с дата 07.02.2017 г., които последният
съхранявал в стаята на служителите от „ПП“ РУ-Кирково, съдът намира, че писмо с рег.№***/*** г., ведно с резолюцията на
началника на РУ-Кирково от 02.07.2017 г., е било предадено на адресата. Няма данни
за предприети от жалбоподателя действия по изпълнение на поставената му задача.
За горното деяние чл.200, ал.2 ЗМВР, предвижда дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца
до една година.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя, за неяснота на поставената резолюция,
поради липса на разпоредителна част. Действието, което е възложено на жалбоподателя,
с поставената от прекия му началник резолюция, е ясно описано в самото писмо рег.№***/***
г. - изземване на СУМПС на лицето Ш. Ш. Ш. от ***, ***, във връзка с изпълнение
на приложеното към писмото протоколно определение от 17.01.2017 г. постановено по
нохд №***/*** г. на МРС.
При издаването
на заповедта обаче, съдът констатира нарушение на разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗМВР, според която при определяне вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите
от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. От представената по делото
кадрова справка се установи, че ***. В тази връзка, съдът намира, че цялостното
поведение на служителя по време на служба, не е било взето предвид при налагане
на наказание над установения в закона минимален размер. Въпреки, че в мотивите към
заповедта е посочено, че са оценени тежестта на нарушението, настъпилите от него
вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на служителя, липсват конкретни мотиви във връзка с индивидуализацията
на наложеното на жалбоподателя наказание, в т.ч. и такива, свързани с настъпилите
последици. Последното представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и е основание за отмяна на оспорената заповед. В този смисъл Решение №
2550 от 28.02.2017 г. по адм.д. № 12906/2015 г., V отд. на ВАС; Решение № 139 от 09.01.2017 г. по адм.д. № 6938/2015 г., V отд. на ВАС;
Решение № 3369 от 20.03.2017 г. по адм. д. № 39/2016 г.,
V отд. на ВАС Решение № 2328 от 23.02.2017 г. по адм. д. № 2272/2016 г., V отд. на
ВАС; Решение № 4813 от 19.04.2017 г. по адм.д. №
2273/2016 г., V отд. на ВАС и др.; Решение № 6809 от
31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2178/2016 г.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
като постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което
следва да бъде отменена.
При
този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, ответникът ОДМВР
- Кърджали следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в размер на 510 лв., от които: 10 лв. за държавна такса и 500 лв. за заплатеното
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
№***/*** г.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №292з-821/02.05.2018 г. на
директора на ОДМВР- Кърджали, за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 9 месеца на *** Л.Д.М., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали
да заплати на Л.Д.М. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 510
лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му.
СЪДИЯ: