№ 777
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Д.
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000738 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – Агенция за публичните предприятия и
контрол/правоприемник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол/, чрез
юр. Ц. срещу решение № 688 от 09.06.2022г., постановено по т.д. № 20221100900004 по
описа на СГС за 2022г., т.о., VI-8 състав, с което са уважени предявените отрицателни
установителни искове на ищеца – „Мусала-2000“ АД, ЕИК ********* по чл. 439 от ГПК, че
не дължи сумите по изпълнителен лист от 03.12.2007г., по гр.д. № 27836/2007г. по описа на
СРС, а именно: 21 832,31 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.05.2019г. до окончателното й изплащане, 907,39 лева мораторна лихва за
периода от 13.07.2007г. до 26.10.2007г., 27 354,57 лева законна лихва за периода от
27.11.2007г. до 23.05.2019г., които са предмет на изпълнително дело No 20197930400213 по
описа на ЧСИ Н. Д., с рег. No *** на КЧСИ и с район на действие Софийски окръжен съд,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение и ответника е осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на 4 903,77 лева.
Въззивникът/ответникът - Агенция за публичните предприятия и контрол/АППК/ счита, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
материалния закон. Твърди, че е доказал извършване на изпълнителни действия за събиране
на процесните вземания, всяко едно от които са прекъсвали течението на давностния срок.
Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че наложеният през 2012г. запор
1
върху акции по изп. дело. № 7/2008г. е по перемирано изпълнително дело и не е прекъснал
давността. Счита, че този анализ е неправилен и противоречи на решение № 37 от
24.02.2021г., по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение,
според което новата давност започвала да тече от последното й прекъсване и перемцията е
без правно значение за давността. Твърди, че с молба от 02.05.2012г. взискателят е поискал
налагане на запор върху акции на длъжника, с което искане е прекъснал давността и от тази
дата е започнала да тече нова давност. На последно място твърди, че първоинстанционният
съд не е разгледал представените протоколи за нареждане на суми № 70/06.11.2019г. и №
16/14.04.2020г., които действия на длъжника представлявали признание на вземането на
ищеца и водели до прекъсване на давността, на основание чл. 116, б“а“ от ГПК. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
процесните искови претенции. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът – „Мусала-2000“ АД, е подал в срок отговор на въззивната жалба,
чрез изп. директор П.. В съдебно заседание са представени писмени бележки от адв. О..
Изложени са подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат
разгледани при съответното обсъждане на правните доводи във въззивната жалба. Счита
въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно
и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от лице имащо право и интерес от обжалване, срещу
подлежащо на обжалване решение, в законоустановения срок и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на извлечение от сметка е издаден изпълнителен лист от 03.12.2007г., по гр.д. №
27836/2007г. по описа на СРС, 56 състав, с който Агенция за следприватизационен контрол е
осъдила “Мусала - 2000”
АД, да й заплати следните суми: главница от 21 832,31 лева, представляваща неплатена
шеста вноска с падеж 12.07.2007г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
27.11.2007г. до окончателното й изплащане и сумата от 907,39 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 13.07.2007г. до 26.10.2007г., на основание § 11б от ДР на
ЗПСК вр. с чл. 237, б. “в” от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на
АПСК от 15.02.2008г. е образувано изп. дело № 7/2008г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител, с район на действие Районен съд град Самоков. Взискателят е поискал да бъдат
наложени запори върху банковите сметки на длъжника и опис и запор на движими вещи. На
07.03.2008г. е извършен опис на движимо
имущество – лек автомобил “Форд” с рег. № ********, собственост на “Мусала-2000”АД. С
молба от 02.05.2012г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху 25 423 броя акции
от капитала на “Мусала - 2000”
2
АД. На 02.07.2012г. е изпратено запорно съобщение до “Централен
дезопизтар”АД, който го е вписал на 06.07.2012г. С молба от 02.12.2015г., взискателят е
поискал изп. д. № 7/2008г. да се изпрати на ЧСИ
Н. Д., който с уведомление от 15.12.2015г. е уведомил държавния съдебен изпълнител, че
делото е преобразувано под № 20157930400793(лист 69 от копието на това изп. дело). На
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с постановление от 05.04.2019г. на ЧСИ Н. Д.
производството по изп. д. № 20157930400793 е прекратено и е влязло в сила на 24.04.2019г.
С удостоверение № 13063/15.12.2015г., издадено по изпълнително дело 20157930400793 по
описа на ЧСИ Н. Д., считано от 15.12.2015г. взискателят се е присъединил към изп.д. №
20157930400543 по описа на ЧСИ (лист 177 от копието на I том по изп.д. №
20157930400543). На 16.12.2015г. по изпълнително дело № 20157930400543 е съставен
протокол за опис на недвижим имот на длъжника по изпълнението и е възложено на вещо
лице да представи оценка за пазарната цена(лист 182 от копието на I том). С протокол от
17.05.2016г., ЧСИ е обявил публичната продан на недвижимите имоти за нестанала. Този
протокол е връчен на взискателя на 20.05.2016г., който с молба от 26.05.2016г. е поискал да
бъде извършена нова публична продан по отношение на същите недвижими имоти, на
основание чл. 494, ал. 2 от ГПК. С протокол от 24.06.2016г., ЧСИ е обявил нова публичната
продан на недвижимите имоти. С протокол от 15.08.2016г., ЧСИ е обявил публичната
продан за нестанала и е уведомил взискателя, който на 22.08.2016г. е поискал да бъде
определена нова начална цена и да бъде извършена нова публична продан на недвижимите
имоти на длъжника по изпълнението, на основание чл. 494, ал. 2 от ГПК. С протокол от
18.10.2016г., ЧСИ е обявил нова публична продан на недвижимите имоти на длъжника. С
протокол от 28.11.2016г., ЧСИ е обявил публичната продан за нестанала. Взискателят на
08.12.2016г. е поискал да бъде определена нова начална цена и да бъде извършена нова
публична продан на недвижимите имоти на длъжника по изпълнението, на основание чл.
494, ал. 2 от ГПК. С протокол от 25.01.2017г., ЧСИ е обявил нова публична продан на
недвижимите имоти. С протокол от 17.03.2017г., ЧСИ е обявил публичната продан за
нестанала. Взискателят на 27.03.2017г. е поискал да бъде определена нова начална цена и да
бъде извършена нова публична продан на недвижимите имоти на длъжника по
изпълнението, на основание чл. 494, ал. 2 от ГПК. С протокол от 22.06.2017г., ЧСИ е обявил
нова публична продан на недвижимите имоти, която е обявена за нестанала с протокол от
04.08.2017г. Взискателят на 15.08.2017г. е поискал да бъде определена нова начална цена и
да бъде извършена нова публична продан на недвижимите имоти на длъжника по
изпълнението, на основание чл. 494, ал. 2 от ГПК. С два протокола от 03.11.2017г. и от
16.11.2017г., ЧСИ е обявил нова публична продан на недвижими имоти на длъжника, които
са обявени за нестанали с протокол от 20.12.2017г. Взискателят на 10.01.2018г. е поискал да
бъде определена нова начална цена и да бъде извършена нова публична продан на
недвижимите имоти на длъжника по изпълнението. На 19.12.2018г. по изпълнително дело №
20157930400543 е съставен протокол за опис на недвижим имот на длъжника по
изпълнението и е възложено на вещо лице да представи оценка за пазарната цена(лист 436
3
от копието на II том). С протокол от 25.02.2019г., ЧСИ е обявил нова публична продан на
недвижими имоти на длъжника, част от които са обявени за нестанали с протокол от
19.03.2019г. Взискателят е уведомен на 23.04.2019г. и на 25.04.2019г. е поискал да бъде
извършена нова публична продан на недвижимите имоти на длъжника по изпълнението. С
протокол от 07.10.2019г., ЧСИ е обявил публична продан на недвижими имоти на длъжника,
част от които са продадени, а останалите са обявени за нестанали с протокол от 10.01.2020г.
Взискателят е поискал да бъде извършена нова публична продан на недвижимите имоти на
длъжника по изпълнението. С два протокола от 21.05.2020г. и два протокола от 20.08.2020г.,
ЧСИ е обявил нова публична продан на недвижими имоти на длъжника, които са обявени за
нестанали с два протокола от 30.10.2020г. Взискателят е поискал да бъде извършена нова
публична продан на недвижимите имоти на длъжника по изпълнението с молба от
06.11.2020г. С два протокола от 20.01.2021г. ЧСИ е обявил нова публична продан на
недвижими имоти на длъжника, които са обявени за нестанали с два протокола от
09.03.2021г. Взискателят е поискал да бъде извършена нова публична продан на
недвижимите имоти на длъжника по изпълнението с молба от 17.03.2021г. С два протокола
от 07.06.2021г., ЧСИ е обявил нова публична продан на недвижими имоти на длъжника,
които са обявени за нестанали с четири протокола от 06.08.2021г. Взискателят е поискал да
бъде извършена нова публична продан на недвижимите имоти на длъжника по
изпълнението с молба от 18.08.2021г. С два протокола от 16.11.2021г., ЧСИ е обявил нова
публична продан на недвижими имоти на длъжника, които са обявени за нестанали с четири
протокола от 06.08.2021г. Взискателят е поискал да бъде извършена нова публична продан
на недвижимите имоти на длъжника по изпълнението с молба от 18.08.2021г., част от които
са продадени. За продадените имоти са издадени постановления за възлагане и са изготвени
множество разпределения на постъпилите суми по изпълнителното дело, които са влезли в
сила.
Въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2007г., по гр.д. № 27836/2007г. по описа на СРС и
молба на взискателя от 08.05.2019г. е образувано ново изп.д. № 20197930400213, по описа
на ЧСИ Н. Д.. Взискателят е поискал насочване на изпълнението върху ипотекираните в
полза на АПСК недвижими имоти. Въз основа на удостоверение издадено по това дело по
чл. 456, ал. 2 и 3 от ГПК, взискателят на 21.05.2021г. още един път се е присъединил към
изп. д. № 20157930400543, по описа на ЧСИ Н. Д.. С обезпечителна заповед от 11.10.2022г.,
по т.д. № 4/2022г. по описа на СГС, изпълнителното производство е спряно до приключване
на производството по отрицателния установителен иск на ищеца за несъществуване
вземането на взискателя за главница и лихви.
Представени са от ответника протоколи за нареждане на суми №
70/06.11.2019г. и №16/14.04.2020г., постъпили вследствие на извършени разпределения от
ЧСИ Н. Д..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от
правна страна следното:
Предмет на правния спор във възивното производство е погасяването по давност на правото
4
на принудително изпълнение за следните суми: 21 832,31 лева главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.05.2019г. до окончателното й изплащане, 907,39 лева
мораторна лихва за периода от 13.07.2007г. до 26.10.2007г., 27 354,57 лева законна лихва за
периода от 27.11.2007г. до 23.05.2019г.
Първоинстанционният съд не се произнесъл по иска за установяване недължимост на
разноски по принудителното изпълнение, поради което това искане не е предмет на
въззивното производство.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че
изпълнителното дело № 7/2008г. по описа на ДСИ, с район на действие Районен съд
Самоков, е прекратено по силата на закона на 07.03.2010г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. След тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която е изтекла на
07.03.2015г. Приел, че наложения запор през 2012г. върху притежавани от длъжника акции,
не можело да бъде приет за надлежно изпълнително действие и не прекъсвал давността, тъй
като бил извършен по премирано изпълнително дело. Приел, че с погасяване на главното
вземане се погасявали и акцесорните вземания, на основание чл. 119 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на предявения
иск по чл. 439 от ГПК.
Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и
на ВКС, когато с установителен иск длъжникът оспорва вземане, за което е издаден
изпълнителен лист по чл. 237 ГПК (отм.), искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК/ДВ,
бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. Този иск е аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.),
тъй като длъжникът се брани против материалноправната незаконосъобразност на
проведеното принудително изпълнение, за да установи, че не дължи сумите, произтичащи от
т.нар. несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.). В този смисъл са решение
№ 129/14.10.2011 г. по т. д. № 864/2010 г., решение № 216/28.08.2012 г. по т. д. № 913/2010
г. на ВКС, решение № 33/06.03.2013 г. по т. д. № 1178/2011 г. на ВКС и много други.
Основателно е възражението на въззивника, че наложеният през 2012г. запор върху акции
по изп. дело. № 7/2008г. е прекъснал давността. В този смисъл е и решение № 37 от
24.02.2021г., по гр.д. №1747/2020г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение,
според което новата давност започва да тече от последното й прекъсване и перемцията е без
правно значение за давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане от
взискателя на действия за принудително изпълнение, чрез посочване на конкретен
изпълнителен способ и адресирано до съдебния изпълнител. Давността се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, присъединяване на кредитор, опис, оценка,
насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане
на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В процесния
случай, давността е прекъсната на 15.02.2008г., когато е поискано изпълнението и е
5
извършен опис на МПС, собственост на длъжника по изпълнението. От тази дата е
започнала да тече нова петгодишна давност, която отново е прекъсната с насочване на
изпълнението срещу 25 423 поименни акции от капитала на „Мусала-2000“ АД на
12.05.2012г. и вписването на запора в ЦРОЗ на 06.07.2012г. Съгласно задължителното за
съдилищата разрешение, дадено в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г., по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, присъединяването на
кредитора е изпълнително действие. Следователно давността отново е прекъсната на
15.12.2015г., когато взискателят се е присъединил с вземането си по изп. д. №
20157930400793, по друго свое изп. д. № 20157930400543 срещу същия длъжник. От тази
дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която отново е прекъсната с насочване на
изпълнението върху недвижими имоти на длъжника през 2016, 2017, 2018, 2019, 2020 и
2021г. Последното прекъсване на давността е на 18.08.2021г., когато взискателят е поискал
да бъде извършена нова публична продан на недвижимите имоти на длъжника. Започнала е
да тече нова пет годишна давност, която е спряна на 11.10.2022г., поради спиране на
изпълнителното производство по отношение на страните по делото, до приключване на
настоящото производство с влязло в сила решение.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че вземането за главница е периодично плащане,
както и когато е издаден изп. лист по чл. 237, б.“в“ от ГПК/отм./, това вземане се погасявало
с кратката тригодишна давност. Вземането на кредитора е за настъпил падеж на вноска за
заплащане цена на придобит актив по приватизационен договор. Това е вземане за
получаване на част от цената по договор за продажба с разсрочено плащане, поради което е
приложима общата пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 1, от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност, чийто срок е
също петгодишен.
Неоснователно е възражението на ищеца, че искането на взискателя за насочване на
изпълнението и налагане на запор върху неговите акции е невалидно изпълнително действие
по премирано изпълнително дело. Искането на взискателя до съдебния изпълнител за
предприемане на конкретни изпълнителни дайствия, по премирано изпълнително дело,
иманетно съдържа в себе си и искане за образуване на ново изпълнително дело.
Правнорелевантно е единствено и само искането на взискателя за предприемане на действия
по принудително изпълнение срещу конкретно имущество на длъжника, а не искането за
образуване на изпълнително дело. Деловодният пропуск на съдебния изпълнител да издаде
постановление за прекратяване на старото изпълнително дело и образуване на ново такова,
не заличава правните последици от предприетите от взискателя валидно действие по
принудително изпълнение. Следователно вземането за главница в размер на 21 823,21 лева
не е погасено по давност.
По вече изложените съображения са неоснователни и исковете за несъществуването на
вземане за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 21 823,21 лева, за
сумата от 907,39 лева и за периода от 13.07.2007г. до 26.10.2007г., за сумата от 27 354,57
лева и за периода от 27.11.2007г. до 23.05.2009г. и законната лихва върху главницата
6
считано от 23.05.2019г. до окончателното й заплащане.
Производството по индивидуално принудително изпълнение е висящо към 26.06.2015г.,
когато е постановено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС,
погасителната давност не е текла, докато е бил висящ изпълнителният процес, за периода от
12.02.2008г. до 12.02.2010г., за периода от 12.05.2012г. до 12.05.2014г. и за периода след
15.12.2015г., поради което тригодишната давност по чл. 111, б. „в“, пр. второ не е изтекла.
Предвид изхода на правния спор, въззивникът/ответникът има право на разноски за двете
инстанции. Заплатена е държавна такса за въззивното производство в размер на 1 001,89
лева. Ответникът се представляват от юрисконсулт, поради което неговото възнаграждение
следва да се определи от въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Законодателят е
предоставил на съда правото на преценка, като е определил минимум от 100 лева и
максимум от 300 лева, който може да се увеличи от съда, ако материалният интерес е над
10 000 лева, в случая е над тази сума. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размер на юрисконсултско възнаграждение от 360 лева за всяка една инстанция.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 1 721,79
лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 688 от 09.06.2022г., постановено по т.д. № 20221100900004 по описа
на СГС за 2022г., т.о., VI-8 състав, с което е признато за установено, че „Мусала-2000“ АД,
ЕИК ********* не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол, сумите по
изпълнителен лист от 03.12.2007г., по гр.д. № 27836/2007г. по описа на СРС, а именно: 21
832,31 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019г.
до окончателното й изплащане, 907,39 лева мораторна лихва за периода от 13.07.2007г. до
26.10.2007г., 27 354,57 лева законна лихва за периода от 27.11.2007г. до 23.05.2019г., които
са предмет на изпълнително дело № 20197930400213 по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № *** на
КЧСИ и с район на действие Софийски окръжен съд, поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение, както и в частта, с която Агенция за публичните
предприятия и контрол е осъдена да заплати на „Мусала-2000“ АД, ЕИК ********* разноски
в размер на 4 903,77 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мусала-2000“ АД, ЕИК ********* срещу Агенция за публичните
предприятия и контрол, за установяване, че не дължи сумите по изпълнителен лист от
03.12.2007г., по гр.д. № 27836/2007г. по описа на СРС, а именно: 21 832,31 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019г. до окончателното й
изплащане, 907,39 лева мораторна лихва за периода от 13.07.2007г. до 26.10.2007г., 27
354,57 лева законна лихва за периода от 27.11.2007г. до 23.05.2019г., които са предмет на
7
изпълнително дело № 20197930400213 по описа на ЧСИ Н. Д., с рег. № *** на КЧСИ и с
район на действие Софийски окръжен съд, поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение
ОСЪЖДА „Мусала-2000“ АД, ЕИК ********* да заплати на Агенция за публичните
предприятия и контрол, сумата от 1 721,89/хиляда седемстотин двадесет и един и 89
стотинки/ лева, представляващи разноски за двете инстации.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните и при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8