Р Е Ш Е Н И Е
№ 1941
град Бургас,
07.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански
състав
на девети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Марина
Димова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 5313 по
описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ж.к. „Младост“, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв.З. *** против Т. Ганадиев К.,
ЕГН **********,***. В
исковата молба се твърди, че на 14.09.2016г. между страните са сключени договор
за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг. Между страните бил
уговорен тарифен план с месечна такса в размер на 17.99лева с ДДС , след
направената в полза на К. отстъпка в размер на 40% от стойността на тарифния
план. На ответника бил предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство „Alcatel Por 4 Grey“. Общата цена на лизинговата вещ е уговорена на
92.00лева, като за ползването й лизингополучателят е следвало да заплаща
месечни вноски в размер на 4.00лева с ДДС за общо 23месеца. Всяка следвало да
се фактурира в месечните сметки за ползвани мобилни услуги. Твърди се, че
ответникът не изпълнил задълженията си по начислените му три броя фактури - фактура № **********/15.10.2016 г., фактура №
**********/15.11.2016 г. и фактура № **********/15.01.2017 г. Сочат се и
конкретните задължения по отделните фактури – за ползване на мобилните услуги,
за лизинговата вноска, за спиране на номер **********, а в последната фактура и
за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги за посочения номер в размер на 539.73лева и предсрочно изискуемия
остатък от лизинговите вноски за мобилното устройство. Ищецът претендира, че
основанието за начисляване на неустойката се съдържали в т.11. от Договора за
мобилни услуги, сключен между страните, като при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната последният дължал неустойка в размер на
стандартните абонаментни такси от прекратяване на договора до края на
първоначално предвидения срок на договора. Така за посочения договор тази
неустойка била в размер на 539.73лева, като с настоящото производство се
претендирал частичен размер от 74.97лева. В т.12. били обявени условията за
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски, като остатъкът от
тях бил в размер на 80.00лева. Поради липса на действия от страна на ответника
да заплати в срок тези задължения, ищецът поискал издаване на заповед по чл.
410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 1723/ 2019г. на Районен съд гр.
Бургас и била издаден заповед за изпълнение на парично задължение. Претендира се да се
приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 197.85лева по
посочените три броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се разноските по настоящото дело и тези направени в заповедното
производство. Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
Ответникът Т. Ганадиев К.,*** се представлява, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, от назначения му особен
представител – адв. Т.Д.,***. В срока за депозиране на отговор е постъпило
становище от особения представител. Предявеният иск се счита за допустим, но
неоснователен. От приложените по делото доказателства не се доказвало, че
вземането на ищеца е безспорно и изискуемо. Не били представени доказателства,
че ответника е уведомен за задължението, както и че ако не го погаси спрямо
него ще се предприемат принудителни действия, вкл. по съдебен ред за събиране
на вземането. За доказване на иска следвало да се докаже сключването
на описания в исковата молба договор за мобилни услуги; прекратяването на
договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително
изпращането и достигането на покана за доброволно плащане с определяне на
подходящ срок за плащане и предупреждение, че след изтичането му договора ще
бъде прекратен на ответника; наличието на валидна клауза за неустойка в
договора, както и размерът на претендираните вземания. Оспорва се, че действително са потребени мобилни услуги от страна на
ответника. Оспорва се претенцията за неустойка. Оспорват се представените
фактури. Счита същите за частни свидетелстващи документи, които обективирали
изгодни за издателя факти. Не се представяли доказателства за предоставените
далекосъобщителни услуги. Твърди се, че не се сочат и доказателства за
упражненото право на едностранно прекратяване на договора. Претендира се, че
търсената неустойка противоречи на ЗЗП. Претендира се за отхвърляне на иска. Не
се сочат доказателства.
Предявените
искове са с материалноправно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал.
1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище във връзка с
подадения писмен отговор от особения представител на ответника. Претендират се
разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от явилия се особен представител
адв. Т.Д.,***. Депозираният писмен отговор се поддържа.
По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице М.Д.. В заключението се сочи,
че издадените от ищеца фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца.
Незаплатеното задължение по посочените фактури е в общ размер на 662.61лева.
Вещото лице е е анализирало и посочило вида и стойността на ползваните от
ответника услуги, съобразно издадените фактури. Отразено е , че дължимата
неустойка от страна на ответника е в размер на 539.73лева, като от нея ищецът е
претендирал частично сумата от 74.97лева. Посочени са и дължимите лизингови
вноски.
От представените по делото писмени
доказателства съдът приема за безспорно установено, че между ищецът е ответника са били сключени и са
действали Договор за мобилни услуги № ********* от 14.09.2016г. и Договор за лизинг № ********* от 14.09.2016г. Между
страните са били налице валидни облигационни отношения по предоставяне на
мобилни услуги от страна на ищеца към ответника, както и за закупуване от
страна на К. на посоченото мобилно устройство - „Alcatel Por 4 Grey“. По делото са приложени копия на посочените договори.
От тях се установява, че по първият Т.К. е приел да ползва услугите на
оператора по тарифен план „Нонстоп 29.99 с
неограничени национални минути” с предпочитан номер № +359*********. Посоченият договор е за срок от 24месеца , считано
от 14.09.2016г. Предвидено е, че операторът прави отстъпка от месечния
тарифен план от 40 % за срока на договора. На същата дата между страните е
сключен и Договор за лизинг № *********, с който ищецът е предоставил на
ответника мобилен апарат „Alcatel Por 4 Grey“. Видно от чл. 4 на договора , ищецът е предал на
ответника посоченото устройство, което К. е получил. Уговорената цена в
договора е била 92.00лева, платима на 23 равни вноски, всяка по 4.00лева с ДДС.
По делото са представени три броя фактури сочещи задължението на Т.К. - фактура № **********/15.10.2016
г. за сумата от 21.99лева, фактура № **********/15.11.2016г. за сумата от 21.99лева,
фактура № **********/15.01.2017г. за сумата от 619.73лева. Спрямо договора за
мобилни услуги и договора за лизинг са приложими ОУ , които са предоставени на
ответника и същият е бил запознат с тях.
По делото е приложено ч.гр. д. № 1723/ 2019г. на РС
гр. Бургас, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в
полза на ищецът е била издадена заповед № 937/26.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 197.85лева/сто деветдесет и
седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща изискуемо задължение по Договор
за мобилни услуги № ********* от 14.09.2016г., Договор за лизинг № ********* от
14.09.2016г. и фактура № **********/15.10.2016 г., фактура № **********/15.11.2016г. и
фактура № **********/15.01.2017г., ведно
със законна лихва от 25.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 385.00лева разноски по делото, представляващи държавна такса
и адвокатско възнаграждение за производството.
Предвид
така изложеното, могат да се направят следните изводи.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца
към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е била редовно връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото
производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
процесния договор за мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на
същите, т.е. че е осигурил
възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги, както и стойността на продадените устройства, размера на
претендираното вземане, а по претенцията за неустойка – уговарянето на
неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията
визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на оператора
да начислява неустойка в търсения размер.
От събраните по делото доказателства категорично се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по посочения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и по
договора за лизинг на посоченото устройство мобилен телефон.
По силата на този договор ищецът се е задължил да предоставя на
ответника за срок от две години, в качеството му на абонат и потребител на
мобилни услуги по см. на § 1, т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, договорените между тях
основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по конкретен тарифен план. От своя страна абонатът е
поел задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента такса, както
и допълнителни услуги. С отделен договор за лизинг е закупен мобилен телефон и
цената на устройството е калкулирана в месечните фактури издавани от ищеца. От
страна на особения представител на ответника се направи възражение за
недължимост на посочените суми, но не се ангажираха доказателства в тази
насока. Не се оспориха самите договори, като ответната страна не претендира
положените подписи под договорите да не са на К.. Въпреки оспорването на
представените фактури от заключението на вещото лице се установи, че
счетоводството на ищеца е редовно водено и няма съмнение за точността на
записванията в издадените документи. Следва да се отбележи, че ответникът не е
поискал получаване на фактурите физически, на хартия, а само в електронен
вариант. От друга страна при подписване на договорите за К. е било налице поето
задължение да заплаща дължимите суми в уговорения срок и съобразно постигнатото
съглашение. По тези съображения възражението на особения представител, че
вземането не било безспорно и изискуемо не може да се сподели. Самите фактури е
следвало да бъдат заплатени в установения между страните срок, което не е
сторено. Ищецът няма задължение да уведомява ответника, че ще предприема
принудителни действия по събиране на вземането. По делото няма данни ответникът К. да е
заплатил начислените му услуги, които са ползвани, както и да е заплатил
стойността на мобилния телефон. По тези съображение следва да се уважи
претенцията на ищеца за заплащане на останалите незаплатени лизингови вноски в
размер на 80.00лева, както и за сумата 42.88лева за ползваните от ответника
услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 14.09.2016г.
Претенцията за дължимите неустойки за прекратяване на договора на осн.
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК, на ВКС съдът следи служебно за
недействителността на договора поради нарушаване на добрите нрави и без да е
релевирано възражение от страната.
Посочената неустойка от страна на ищеца е в общ размер на 539.73лева, от която
той претендира само сумата от 74.97лева. Неустоечната клауза ще е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор
се характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на
абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги
заплаща, но само когато такива са предоставени респ. когато е осигурен достъп
до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен,
но без да предоставя достъп до мрежата си респ. без да предоставя мобилни
услуги. Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е уговорена
без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма никакво
право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си заплащане на
неустойка. Следователно така уговорената с договора неустойка при предсрочно прекратяване на
договор излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, води до значително неравновесие между правата и задълженията на
мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно обогатяване на
първия и за нарушаване принципа за справедливост. Направеният извод важи и в настоящия случай, въпреки
претенцията на ищеца само за сумата от 74.97лева, която се явява размер на три
месечни такси дължими от ответника. Претенцията е частична, но видно от
исковата молба ищецът е начислил по – голяма сума като неустойка по
договора.
Независимо от гореизложеното, дори да се направи констатация за
валидност на клаузите за неустойка, по делото не се
доказа осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди,
без да е необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за
неустойката обезщетителна функция. За да възникне
вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице
кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от страна на абоната
и прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото размера на неустойката
се определя като сбор от месечните абонаментни такси дължими за периода от
датата на прекратяване на договора до изтичане на предвидения срок. Основанията
за прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в приложените
по делото Общи условия, като съгласно чл. 19б, б. „в” операторът може едностранно да прекрати договора за
мобилни услуги, поради неплащане от страна на потребителя на дължими суми. Установи
се, че ответникът е в неизпълнение по отношение на ищеца за заплащане на
дължимите месечно суми, т.е. за последния е налице право да прекрати договора
на това основание. Прекратяването на договора на посоченото основание се подчинява на общите правила на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по
причина, за която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора, е основание за
развалянето му според чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма, изявлението за
прекратяването му същото следва да е в такава форма и с него следва да се дава
подходящ срок за изпълнение. По делото се
представи писмено изявление/ покана до ответника, с което същият се уведомява
за задълженията , които има към ищеца. Няма обаче данни то да е достигнало до
ответника, с което К. да е известен, че операторът разваля договора между тях, преди изтичането на крайния му срок. Липсата на
надлежно прекратяване на договора препятства пораждането на вземането за
неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на договора за мобилни услуги
преди изтичане на уговорения срок.
Следва, съобразно решението и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е частично отхвърлен ,
разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното такова да бъдат
уважени съразмерно на това. По настоящото дело ищецът е сторил разноски за
доплащане на държавната такса в размер на 25.00лева, за особен представител в
размер на 160.00лева, за възнаграждение на вещото лице в размер на 200.00лева,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лева. Съобразно уважената
част на иска, следва да се присъди в полза на ищеца и сумата от 462.70лева.
Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство – внесена е
сумата от 25.00лева за държавна такса и сумата от 360.00лева за адвокатско
възнаграждение, като съобразно уважената част на иска следва да се присъди в
полза на ищеца сумата от 239.11лева. Общо за двете производства следва да се
присъди сумата от 701.81лева разноски за водене на производството. Настоящият
състав счита, че не следва да се определя по високо възнаграждение в полза на
особения представител . Делото не е с правна и фактическа сложност , а исковата
сума е малка.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 , ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
от ЗЗД, че Т. Ганадиев К., ЕГН **********,***
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 122.88лева /сто
двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/ , представляваща изискуемо
задължение по Договор за мобилни услуги № ********* от 14.09.2016г., Договор за
лизинг № ********* от 14.09.2016г. и фактури издадени в периода м.10.2016г. до
м. 01.2017г., ведно със законна лихва от 25.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 937/26.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1723/ 2019г.
на РС гр. Бургас, като за сумата от 74.97лева/седемдесет и четири лева и
деветдесет и седем стотинки/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги до пълния претендиран размер от 197.85лева/ сто деветдесет и
седем лева и осемдесет и пет стотинки/ ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.
Ганадиев К., ЕГН **********,*** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ж.к. „Младост“ , Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 462.70лева/четиристотин
шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/ разноски по настоящото производство
и сумата от 239.11лева/двеста тридесет и девет лева и единадесет стотинки/
разноски по ч.гр.д. № 1723/ 2019г. на РС гр. Бургас или всичко в размер на 701.81лева/седемстотин
и един лева и осемдесет и една стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: