Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3016
гр.Варна, 04.08.2010 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски
районен съд, десети състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретаря
М.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 7605 по описа за 2008 год. на ВРС , за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
e иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК.
В исковата си
молба ищците Т.Т.Я., Я.Т.Я. и Ж.А.Ш., всички чрез пълномощник адв.Д.А.,
твърдят, че са наследници на Тодор Я. ***.Кантарджиево,
общ.Аксаково, който бил собственик на
дворно място, ведно с построената в имота къща и стопанска постройка в с. Ген.Кантарджиево, представляващ имот
№ 433 по действащия КП на селото, като
част от имота
попадала в
регулацията на населеното място, а част от имота
попадала
извън регулация. Твърди се, че частта от
имота, попадаща извън регулация, била
заснета като земеделска земя - имот № 001433 в местност „Мешелик Баа”. Твърди се, че имота
никога не бил внасян в
ТКЗС, нито е бил отнеман по някакъв начин. Твърди, че наследодателя
им заедно с ищцата Ж.Ш. са придобили имота по давностно владение за периода 1946 -1996г., като след
смъртта му владението било продължено от неговите наследници, които го владеели
и към момента. В условие на евентуалност твърди, че са придобили
имота чрез давностно владение от 1996г. досега,
присъединявайки владението на наследодателя си от 1946-96г., както и че са
придобили имота по давност чрез
владение в периода
21.11.97г. до сега. Предвид това
молят да се приеме за
установено, че ищците са собственици
на реална част от ***на с.Ген.Канатарджиево, общ.Аксаково, с площ от 1395 кв.м., попадаща извън
регулацията на селото, при граници на частта: ***, идентична
с имот ***по КВС на землището
на с.Ген.Кантарджиево, м.***с площ от 1391кв.м., при
граници- път, ПИ № ***, част от ПИ 433.
Ответникът по
делото Община Аксаково, представлявана от Кмета на общината, оспорва изцяло
иска. Твърди, че предявения иск е недопустим поради липсата на правен интерес
предвид преждевременното предявяване на настоящия иск. Навежда твърдения, че
иска е и неоснователен, тъй като се касае за земеделска земя спрямо която
намират приложение специалните правила на ЗСПЗЗ, като общината е собственик на
същата па силата на чл.19 от ЗСПЗЗ.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Тодор Я. ***.Кантарджиево, поч. на 02.07.96г.
е оставил за свои наследници съпруга Ж.А.Ш.
и деца Т.Т.Я. и Я.Т.Я..
Съгласно
приложените удостоверение от ОДЗ-Варна от 24.06.08г и 20.01.09г. / л.39 и 8 / ,
Тодор Я. Шопов не е подал заявление за възстановяване на собствеността върху земд.имот- нива в м.***с площ от 1,4дка в землището на
с.Ген.Кантарджиево, както и неговите наследници, като
за имот ***с площ от 1,391дка от КВС в същото землище няма предявени рест. претенции / съгл. и удостоверение от 16.12.09г.
л.100/
От
удостоверения от 21.05.09г. на общ.Аксаково
/ л.69-71/ е видно, че Ж.А.Ш., Т.Т.Я. и Я.Т.Я. са декларирали и заплащат
данъци за имот, находящ се в с.Ген.Кантарджиево,
представляващ УПИ I-433 с площ от 1220кв.м. и изградени в него сгради. Съгласно
удостоверение №88/10.07.09г. на общ.Аксаково /л.72/, ПИ ***с площ от 1,390кв.м.
е включен в регистъра на имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ , съгласно протоколно
решение №3 от 12.05.09г. на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ , одобрено със
Заповед № РД09-94/15.05.09г. на Директора на ОДЗ-Варна /също приложени по
делото/, влязла в сила на 16.06.09г., съгласно писмо № 2523/10.07.09г. на
ОДЗ-Варна, и е започнала процедура по актуване на имота.
От
заключението на вещото лице инж.Ю.П. по допусната СТЕ се установява, че за
с.Ген.Кантарджиево към момента са налице действащ КП,
одобрен със заповед №1350/06.06.61г. и план за земеразделяне от 1999г. Сочи, че
имот пл.№433 по плана на селото от 1961г. е записан в разп.листи
на Тодор Я.Шопов, като е бил застроен, и общата площ на имота графично изчислена възлизала на 2800кв.м., от
която 1395кв.м. попадали извън урбан.територия.
Заключава, че частта от имот № 433, попадаща извън регулация е отразена в КВС с
№ 001433 с площ от 1391кв.м., записана като неидентифицирана-общ.Аксаково.
Вещото лице сочи, че няма данни имота да е актуван
като държавен или общински, като частта от имота , попада в УПИ I-433 е
застроена с масивна ЖС , а в частта, попадаща в КВС представлява част от дв.място и не е застроена и има трайни граници-синури. Вещото лице дава заключение, че частта от ПИ № 433,
попадаща извън регулацията на населеното място е идентичен с ПИ № 001433 по КВС
и не попада в близост до масив-земед.земи, като
липсват данни да е бил включван в блок на ТКЗС към 1958г. Сочи, че действащия
план е КВС, който не е обжалван, като процесния имот не е бил включен в
регулацията на селото по плана от 1961г. Дава заключение още, че УПИ I-433 е идентично
на имотите, описани в нотар.актове в разп.листи. Сочи, че съседния имот №432 от КП от 1961г.
отговаря на им.№ 001432 по КВС , записан на Стоян Пехливанов
/ който съгласно представената история на имота на л.99 е придобил същия от
наследници на Панайот Т.Газепов/. Сочи в с.з. , че процесната част е оградена с мрежа и колове, без да има
вътрешни огради, като граничи със застроени имоти-дворни места.
По делото са
събрани и гласни доказателства. От разпита на св.Вангел
Янков и св.Стамат Сотиров / без родство със страните/ се установява, че Тодор Я.
Шопов имал имот в селото от 1945г, подарено от баща му , в което изградил къща
и в него живеела жена му Ж. и работела мястото. Мястото било около 3 дка ,
оградено с телена мрежа , като те го работели цялото. Сочат, че имота не
граничи с блок на ТКЗС и не е внасян в ТКЗС , като те го работят отпреди да
стане ТКЗС. Свидетелстват, че за имота нямало спорове от други лица.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , който е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки
може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. А за да
е налице такъв интерес е достатъчно да се оспорва претендираното
или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на правен интерес се
обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на
ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита. В настоящия
случай правния си интерес от иска ищците извеждат от липсата на документ за
собственост на владения от тях имот, и предвид отразяването му на името на
ответника в приложената скица, издадена въз основа на КВС на местността. В
исковата си молба ищците твърдят, че имота никога не е бил отнеман, нито
включван в блок на ТКЗС, а и от заключението на вещото лице се установява, че
имота няма земеделски характер, а селищен, поради което и спрямо него не намира
приложение реституционното производство
, уредено в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Ето защо след като общината в хода на процеса , а
и извънсъдебно, оспорва материалното право на ищците,
то е налице допустимост от предявения иск.
В качеството
им на страна,
заявяваща право на собственост върху имота, ищците
следва да установят по пътя
на главното и пълно доказване наличието на предпоставките
за възникване на въведеното от
тях придобивно основание.
В разглеждания случай, ищците се позовават
на оригинерно придобивно основание като основават
правото си на собственост върху спорния имот
по силата на упражнявано от праводателя им заедно с ищцата
Ж.Ш. давностно владение за периода 1946 -1996г., а в условие на евентуалност твърдят давностно владение от 1996г. досега, присъединявайки
владението на наследодателя си от 1946-96г., съотв. давностно владение
в периода 21.11.97г. до сега.
Основание за
придобиване на правото на собственост
по чл. 79, ал. 1 от
ЗС е самото владение на имота от
дадено лице, което владее имота
като свой собствен такъв. По делото не
са наведени фактически твърдения в персонален аспект за принадлежността на правото на
собственост върху имота, към момента
на установеното от наследодателя на ищците , респ.ищ.Ж.Ш. владение върху
същия, като съответно не са
ангажирани доказателства в тази насока. Въпросът относно
принадлежността на правото на собственост
върху имота към момента на
установяване на владение от последните
е релевантен за разглеждания спор, тъй като съгласно
чл. 68 от
ЗС, установилият владение, за да е то
явно, трайно и несъмнено, следва да отблъсне владението
на действителния собственик на имота,
спрямо който го свои. Предвид това и в тежест на ищците е да
установят, че имота е бил частна собственост, а съответно и възможен обект на
придобивна давност, към момента на установеното от нея владение. При наведени
твърдения, че имота не е държавен, респ. общински, следва да се ангажират
доказателства, че е принадлежал на друг субект на правото – физическо или
юридическо лице. Доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото.
Съобразно действащата към 1958г. разпоредба на чл. 6 от ЗС /Обн.
Изв. бр. 92/1951г./ държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик,
като в наст.случай по делото не са ангажирани
доказателства, че към влизане в сила на този закон имота е бил собствен на
наследодателя на страните. При това положение и при липса на фактически
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че наследодателя на
ищците е своил имота спрямо физически лица, следва,
че последния и съпругата му -ищ.Ж.Ш. са своили имота спрямо Държавата. По силата на чл. 86 от ЗС /
в редакциите й до 1996г./, съществува законова забрана за придобиване по
давност на държавна, респ. общинска собственост. Следователно за периода от
1951г. до 1996г. давност в полза на наследодателя на ищците и неговата съпруга
не може да тече. От 01.06.1996г. до датата на предявяване на исковата молба в
съда – 09.10.2008г. не е изтекъл изискуемия 10 годишен период от време, тъй
като на основание § 1 от Закона за допълнение на ЗС / изм. ДВ бр. 109/2008г., в
сила от 31.12.2008/ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни
или общински имоти спира да тече до 31.12.2011г.
Изложените съображения
по същество на спора, обуславят
извод за неоснователност на предявения иск за собственост, поради това, че
ищците не са придобили собствеността
върху спорния имот на основание
придобивна давност при заявените й параметри независимо от осъществяваното от тях владение
по отношение на него. Съобразно изхода
на спора, съдът намира за
основателно искането на ответника за
присъждане на ю.к.възнаграждение предвид осъществената защита , като следва да
бъдат осъдени ищците да му заплатят
сумата от 100лв, представляваща ю.к. възнаграждение, определено по реда на
чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 7, ал.2,
т.1 от Наредба №
1/09.07.04г. за минималните размери на адв.възнаграждения .
Мотивиран от така
изложените съображения
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Т.Т.Я.,
ЕГН **********, Я.Т.Я., ЕГН **********,***, ***, и Ж.А.Ш., ЕГН **********,***.Кантарджиево, общ.Аксаково, срещу Община Аксаково иск
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици на имот ***по
КВС на землището на с.Ген.Кантарджиево, м.***с площ
от 1391кв.м., при граници- път, ПИ № ***,
част от ПИ 433, идентичен на реална част
от ***на с.Ген.Кантарджиево,
общ.Аксаково, с
площ от 1395 кв.м., попадаща извън регулацията на селото, при граници
на частта: ***, оконтурена с жълт цвят на скицата на
вещото лице инж.Ю.П., приложена на
л.113 от делото, която приподписана от
съда представлява неразделна част от решението, придобит
вследствие на изтекла в тяхна полза придобивна
давност за периода от 1946г. до предявяване на иска - 09.10.2008г , чрез
присъединено владение на наследодателя Тодор Я. ***.Кантарджиево,
поч. на 02.07.96г. за периода 1946-96г., на основание чл. 124, ал.
1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
ОСЪЖДА Т.Т.Я., ЕГН **********, Я.Т.Я., ЕГН **********,***,
***, и Ж.А.Ш., ЕГН **********,***.Кантарджиево,
общ.Аксаково, да заплатят на Община Аксаково сумата от 100 / сто лева /лв , представляваща ю.к.възнаграждение , на осн. чл.78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: