Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260010 31.03.2025 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІ граждански състав,
в публично заседание на двадесет и трети
януари две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Малина Петрова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7312 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ТД на НАП- Пловдив, против К.Д.С., ЕГН ********** и М.К.С. – Г., ЕГН **********,
с която е предявен иск с правна квалификация по чл.
216, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ДОПК за обявяване за недействителна по
отношение на Държавата, Договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт, вписан в СВ под № ***, том ***, вх. № ******г., с който К.Д.С.,
заедно със *******си И.С. е дарил на М.К.С. – Г. следните недвижими имоти: 1/2
идеални части от дворно място в с. ***, цялото с площ от 220 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по плана на същото село, ведно
с цялата североизточна самостоятелна секция с отделен вход от жилищна сграда –
къща със застроена площ на тази секция от 44 кв.м., построена в това дворно
място при граници на имота: улица, имот **, имот № ** и имот №***. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че К.Д.С. е длъжник по изпълнително дело,
образувано за принудително събиране на публични вземания по Ревизионен акт № ***
г. на ТД на НАП – Пловдив, за сумата в общ размер на 88 201.40 лева.
Образувано било ревизионно производство, по което след извършено проучване
на длъжника се установило, че същият, на 19.11.2018 г., заедно със *******си И.С. С., са отчуждили в полза на втория
ответник М.К.С.
– Г., в хода на процеса, горният недвижим имот, чрез безвъзмездна сделка –
дарение.
Сочи, че сделката е извършена на 19.11.2018 г. от длъжника, след като на
последния е била връчена на 17.09.2018 г., чрез имейл адрес, съгласно
електронна разписка за връчване, Заповед за възлагане на ревизия № Р-
16001618005558-091-001/12.09.2018 г. на ТД на НАП – Пловдив за публични
задължения за ДДС в общ размер на 88 201.40 лева.
Твърди се, че за обезпечаване на бъдещите вземания по ревизионния акт е
издадено Постановление от 06.03.2019 г. за налагане на предварителни
обезпечителни мерки, с което е наложен запор върху: вземане от трето задължено лице – НОИ – ТД
Пловдив, за вземането над 250 лева месечно; запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието
на касети, както и суми, в Банка ДСК ЕАД и в ЦКБ АД; запор върху притежавани
ценни книги и безналични ценни книжа, вписани в регистъра на Централния
депозитар, а именно: запор върху 25 броя акции с номинал 1 лв., издадени от БХК
АД и 200 броя акции, с номинал 1 лев, издадени от Корпорация за технологии и
иновации АД. Твърди се още, че горепосочените обезпечителни и последващи изп.
действия не са довели до пълно или съществено частично погасяване публичните
задължения на лицето, поради което и Държавата продължава да бъде
неудовлетворен кредитор.
По изпълнителното дело, образувано за принудително събиране на публични
вземания по Ревизионен акт № *** г. на
ТД на НАП – Пловдив, за сумата в общ размер на 88 201.40 лева, се
установило, че длъжникът нямал друго имущество, нито авоари по банкови
сметки.
Твърди
се, че продажбата била недействителна спрямо Държавата на специалното основание
на чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК.
Сочи
се, че с извършване на отчуждителната сделка се препятствала възможността
имуществото на длъжника да послужи за обезпечение на вземанията по ревизионния
акт.
В този смисъл се моли за решение за
обявяване на сделката за недействителна по отношение на Държавата. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците М.К.С. – Г. и К.Д.С., са депозирали отговор на исковата молба, с която
оспорват предявения иск.
Не оспорват, че със Заповед за възлагане на
ревизия от 12.09.2018 г. е възложено да се извърши ревизия на К.Д.С. в
качеството му на ***на „Орфей Туризъм“ ЕООД, ЕИК *********, за установяване на
отговорността му, като физическо лице, за задължения на горепосоченото
дружество, на осн. чл. 19 ДОПК.
Не оспорват и,
че с Ревизионен акт № *** г. на ТД на НАП – Пловдив, е установена отговорността
на К.Д.С., като е установено, че същият следва да отговаря за непогасени
публични задължения на „Орфей Туризъм“ ЕООД, по влезли в сила: РА №
Р-16001617000980-091-001/28.08.2017 г. на ТД на НАП – Пловдив и РА № Р –
16001617005774-091-001/15.03.2018 г. на ТД на НАП – Пловдив.
Не оспорват и,
че с Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ под № ***,
том ***, вх. № ******г., К.Д.С., заедно със *******си И.С., е дарил на М.К.С. –
Г. следните недвижими имоти: ½ идеална част от дворно място в с. ***,
цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по
плана на същото село, ведно с цялата североизточна самостоятелна секция с
отделен вход от жилищна сграда – къща със застроена площ на тази секция от 44
кв.м., построена в това дворно място при граници на имота: улица, имот **, имот
№ ** и имот №***.
Оспорва предявения
иск, като излага съображения, че към 19.11.2018 г. – датата на извършената
процесна безвъзмездна сделка между К.Д.С., на последния не му е била връчена,
по установения ред от закон начин и ред – Заповед за възлагане на ревизия
№ ***г. Възразява, че К.С. не е бил
уведомен и не е знаел за започнатото ревизионно производство, за установяване
на отговорността му, като физическо лице, за задължения на „Орфей Туризъм“
ЕООД, на което дружество е бил ***в периода 24.09.2009 г. – 10.10.2017 г.
Оспорва, че
ел.адрес, на който ищецът твърди, че му е връчена Заповедта, не се притежава от
К.С., няма достъп до него и никога не го е използвал служебно или за лични
цели. Възразява, че в качеството си на физическо лице, не е регистрирал ел.
адрес за кореспонденция с НАП. Към датата на изпратеното и активирано ел.
писмо, С. не е бил нито собственик на дружествени дялове и/или ***на „Орфей
Туризъм“ ЕООД, нито е бил в трудоправни отношения с дружеството, ако въпросния
имейл е регистриран за кореспонденция с търговеца.
Излага, че от
приложените писмени доказателства от ищеца, К.С., в качеството си на физическо
лице, е получавал и получава адресирани до него други книжа, изпратени по
пощата от НАП, на регистрирания адрес за кореспонденция в агенцията ***.
Затова счита,
че активирането на изпратеното от НАП писмо с приложена заповед на електронен
адрес ***, е нередовно връчена на ответника С..
Предвид
изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна
страна, следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р- 16001618005558-091-001/12.09.2018 г.
на ТД на НАП – Пловдив, е възложена ревизия на К.Д.С., която е приключила с
издаване на Ревизионен акт № *** г. на ТД на НАП – Пловдив, за сумата в общ
размер на 88 201.40 лева; че с Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ под № ***, том ***, вх. № ******г.,
К.Д.С., заедно със *******си И.С. е дарил на М.К.С. – Г. следните недвижими
имот: ½ идеална част от дворно място в с. ***, цялото с площ от 220
кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по плана на същото
село, ведно с цялата североизточна самостоятелна секция с отделен вход от
жилищна сграда – къща със застроена площ на тази секция от 44 кв.м., построена
в това дворно място при граници на имота: улица, имот № **, имот № ** и имот №***. /виж Определение
по чл. 140 ГПК № 260142/15.08.2024 г./.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
Със
Заповед за възлагане на ревизия № ***г. /л.7-8/ е образувано ревизионно
производство по отношение на ответника К.Д.С. в качеството му на ***на „Орфей
Туризъм” ЕООД, ЕИК *********, за данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения, за ДДС, за ДОО- за осигурители, за вноски за здравно
осигуряване – за осигурители и за Универсален пенсионен фонд – за осигурители,
за периода 01.07.2017 г. - 30.09.2017 г.
Видно
от приложено съобщение от 14.09.2018 г., изпратено от Р. К.– ***по приходите, с
посочен предмет: „Съобщение от орган на НАП за предоставяне на документи по
електронен път до К.Д.С.“, изпратено до имейл: *** и Удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.9-10/, заповедта за
възлагане на ревизия е връчена електронно на 17.09.2018 г., с посочено задължено лице: К.Д.С., като е отразено,
че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи,
изпратено на 14.09.2018 г., е активирана на 17.09.2018 от „ІР 46.237.120.190,
документът е изтеглен от имейл ***.“
По отношение на ответника е издаден Ревизионен
акт № *** г. /л.11-17/, за установени публични
задължения в общ размер на 62 057.90 лева – главница и лихви за просрочени в
размер на 20 374.15 лева.
Видно от приложено съобщение от 26.03.2019
г., изпратено от Б. Ч. – главен инспектор по приходите, с посочен предмет:
„Съобщение от орган на НАП за предоставяне на документи по електронен път до К.Д.С.“,
изпратено до имейл: *** и Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.19-20/, ревизионният акт е връчен
електронно на 28.03.2019 г., с посочено задължено лице: К.Д.С., като е
отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 26.03.2019 г., е активирана на 28.03.2019 от „ІР
46.237.120.190, документът е изтеглен от имейл ***.“
Направено е искане за предварително
обезпечаване на задължения, издадено е постановление за налагане на
обезпечение, изпратени са запорни съобщения до банки, до трето задължено лице –
за вземане от НОИ – ТД – Пловдив, ЦРОЗ. Приложена е и справка за задълженията
на дружеството.
С Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ под № ***, том ***, вх. № ******г. /л.55/, К.Д.С., заедно със *******си
И.С., дарява на *** М.К.С. – Г. следните недвижими имоти: ½ идеална част
от дворно място в с. ***, цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо урегулиран
поземлен имот № ***от ***по плана на същото село, ведно с цялата североизточна
самостоятелна секция с отделен вход от жилищна сграда – къща със застроена площ
на тази секция от 44 кв.м., построена в това дворно място при граници на имота:
улица, имот № **, имот № ** и имот №***.
По делото като писмени
доказателства са представени и: Нотариален акт за покупко– породажба на
недвижим имот ***, ***, нот.д. ***г. на Нотариус при ПРС, вписан в СВ с акт ***.,
с вх.рег. ***. и Нотариален акт за дарение на недвижим ***г. на Нотариус при
ПРС /л.56-57/, от които се установява, че на 22.10.1997 г., Д. К. С. е дарил на
сина си К.Д.С., следния свой недвижим имот: ¼ ид.ч. от дворно място в
село ***, цялото от 220 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот пл. ***от
***по плана село ***, ведно с ½ ид.ч. от североизточна самостоятелна
секция със самостоятелен вход от къщата, построена в горния парцел. Установява
се също, че на 21.10.2010 г. С. И. С. е продал на съсобственика си К.Д.С.
следния недвижим имот: ¼ ид.ч. от
дворно място в село ***, цялото от 220 кв.м., съставляващо УПИ ****, от ***по
плана на същото село, заедно с ½ ид.ч. от цялата североизточна самостоятелна
секция със самостоятелен вход от къщата, построена в горния парцел с ЗП от 44
кв.ч.
С влязло в законна сила на 24.04.2024
г. Решение № 1822/25.10.2023 г., постановено по по адм.д. № **2/2019 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, /л.126-134/, е отхвърлена жалбата на К.Д.С.
против Ревизионен акт № Р-16001618005558-091-001 от 26.03.2019 г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив , потвърден с Решение №
366 от 17.06.2019 г. на*** на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който
на жалбоподателя е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК, за задълженията на
„Орфей Туризъм“ ЕООД, ЕИК ********* по ЗДДС, в размер на главница
62 057.90 лева и лихви 20 374.15 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК,
в редакцията й към датата на оспорената разпоредителна
сделка от 19.11.2018 г., недействителни по отношение на Държавата са
сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения, безвъзмездни сделки с имуществени права на
длъжника. Съгласно чл. 216, ал. 2 ДОПК недействителността
по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния
изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Искът
по чл. 216, ал. 2 ДОПК е конститутивен, отменителен иск, с който, по
аналогия с Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, се охранява интересът на кредитора,
увреден от действията на длъжника, с които последният намалява своето
имущество. С успешното провеждане на иска публичният кредитор ще може да се
удовлетвори от имуществото, предмет на оспорената разпоредителна сделка,
независимо, че същото е преминало в патримониума на трето лице. За целта е
необходимо да бъдат установени следните елементи от фактическия състав на иска:
1.) че е възложена ревизия на длъжника, при която са установени публични
задължения; 2.) че е извършена разпоредителна сделка от длъжника, с която
същият е намалил имуществото си, служещо като обезпечение на кредитора; 3.)
разпоредителната сделка е извършена след установяването на публичните задължения
или след връчване на заповедта за
възлагане на ревизия.
Първо, няма спор относно обстоятелството, че
първият ответник К.Д.С., като представляващ и управляващ „Орфей Туризъм“ ЕООД
има качеството на длъжник, като спрямо него е било образувано изпълнително
производство от НАП за принудително събиране на публични задължения, издадена е
заповед за възлагане на ревизия, както и ревизионен акт, наложени са били и
обезпечителни мерки.
Второ, няма спор относно обстоятелството, че
на 19.11.2018 г. първият ответник К.Д.С., с Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ под № ***, том ***, вх. № ******г.,
заедно със *******си И.С., е дарил на М.К.С. – Г. следните недвижими имот:
½ идеална част от дворно място в с. ***, цялото с площ от 220 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по плана на същото село, ведно
с цялата североизточна самостоятелна секция с отделен вход от жилищна сграда –
къща със застроена площ на тази секция от 44 кв.м., построена в това дворно
място при граници на имота: улица, имот № **, имот № ** и имот №***.
Основният, спорен по делото
въпрос е свързан с обстоятелството, дали към датата на извършената, процесна
безвъзмездна сделка - 19.11.2018 г., първият ответник е знаел за започнатото
ревизионно производство спрямо него за установяване на отговорността му, като
физическо лице, за задължения на „Орфей Туризъм“ ЕООД.
В тази връзка ответникът възразява,
че Заповедта за възлагане на ревизия № ***г. не му е била връчена, по установения
от закона начин и ред, тъй като ел.адрес, на който ищецът твърди, че му е
връчена Заповедта, не се притежавал от К.С., а към датата на изпратеното и
активирано ел. писмо, С. не е бил нито собственик на дружествени дялове и/или ***на
„Орфей Туризъм“ ЕООД, нито е бил в трудоправни отношения с дружеството, ако
въпросния имейл е регистриран за кореспонденция с търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ДОПК, в приложимата към
процесния период редакция, всяко лице има право да посочи пред органите на
приходите електронен адрес за получаване на съобщения, в който случай
последният адрес е адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 ДОПК. Предвид
редакцията на чл. 29, ал. 4 вр. ал. 2 и ал. 1 ДОПК, връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта от органа по приходите или друг служител, като съобщенията могат да
бъдат изпращани и по електронен път при използване на КЕП от органите по
приходите. Съобразно чл. 30, ал. 6 ДОПК, електронното съобщение се смята
за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно
писмо или при активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на съответната администрация. Съдържанието на
електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система.
В конкретния
случай, видно
от приложеното съобщение: от 14.09.2018 г., изпратено от Р. К.– ***по
приходите, с посочен предмет: „Съобщение от орган на НАП за предоставяне на
документи по електронен път до К.Д.С.“, изпратено до имейл: *** и
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, заповедта за възлагане на
ревизия е връчена електронно на 17.09.2018
г., с посочено задължено лице: К.Д.С., като е отразено, че електронната
препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на
14.09.2018 г., е активирана на 17.09.2018 от „ІР 46.237.120.190, документът е
изтеглен от имейл ***..
Установява се, от приложеното съобщение и от 26.03.2019 г., че издаденият Ревизионен акт № *** г., за установени публични задължения
в общ размер на 62057.90 лева – главница и лихви за просрочени в размер на 20 374.15
лева, е връчен по същия начин, а именно: изпратено до имейл: ***, като
е отразено, че електронната препратка към съобщението за електронно връчване на
документи, изпратено на 26.03.2019 г., е активирана на 28.03.2019 от „ІР
46.237.120.190, документът е изтеглен от имейл ***.
Действително, от служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на „Орфей Туризъм“ ЕООД,
ЕИК *********, се установява, че в периода от 24.09.2009 г. до 11.10.2017 г. К.Д.С.
е бил вписан като ***и едноличен собственик на капитала на „Орфей Туризъм“
ЕООД. Това обстоятелство, обаче, не означава, че към датата на връчването на
документа – 17.09.2018 г., ответникът не е знаел за започналото ревизионно
производство спрямо него.
Напротив,
че първият ответник е бил наясно със започналото спрямо него ревизионно
производство, е и обстоятелството, че същият в законния срок е подал жалба
против издадения му Ревизионен акт от 26.03.2019 г., който му е бил връчен по
същия начин - изпратено
до същият имейл, на който му е била връчена и Заповедта за възлагане на
ревизия, по който е образувано административно производство пред Административен съд
– Пловдив, като в крайна сметка е отхвърлена жалбата на К.Д.С., с влязло в
законна сила Решение, постановено по адм. д. 1761/2023 г. по описа на
Административен съд - Пловдив против Ревизионен акт.
Нещо повече, настоящото гр.д. № 7312/2020 г. е било спряно до
приключването на административното дело, което е било образувано по жалба на К.С.
против Ревизионният акт от 26.03.2019 г., именно за да се установи дали ищецът
– НАП има качеството на кредитор с права по чл. 216, ал. 2 ДОПК, т.е. дали има
наличие на действително вземане на ищеца
спрямо ответника К.С. – като длъжник. Видно от постановеното Решение по адм. д.
1761/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът е приел, че в
конкретния случай, макар и към момента на издаването на Ревизионният акт от
26.03.2019 г., К.С. вече да не е бил ***на „Орфей Туризъм“ ЕООД, от една страна
- определените с него публични задължения са за периода от 01.07.2017 г. –
30.09.2017 г., когато С. е бил ***на дружеството, а от друга – е установена
недобросъвестност на управителя, доколкото лицето е знаело, че за предприятието
възникват данъчни задължения и умишлено е избягнало събирането им.
Ето защо и, предвид влязлото в законна сила Решение
по адм. д. 1761/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът
намира, че е формирана сила на пресъдено нещо относно съдебно установените правопораждащи факти, а именно, че Ревизионният акт от
26.03.2019 г. с който на К.Д.С. е определена отговорност по чл. 19 ДОПК, за
задълженията на „Орфей Туризъм“ ЕООД, в размер на главница 62057.90 лева и
лихви 20 374.15 лева, е законосъобразен, доколкото индивидуализират
спорното право, чрез основанието и петитума на иска. (Решение № 89 от
11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК).
Предвид
изложеното, съдът приема и, че Заповедта за възлагане на ревизия № ***г., е
надлежно връчена на първият ответник К.С., на 17.09.2018 г.
Безвъзмездната сделка /дарение/ е извършена
на 19.11.2018 г., т.е. в хода на ревизионното производство, след като то вече е
било започнало и след като е била връчена
заповедта за възлагане на ревизия. По този начин длъжникът е знаел, че
спрямо него е висящо принудително изпълнение от Държавата, по което
впоследствие с ревизионния акт са установени големи публични задължения и
въпреки това той е отчуждил свое имущество, което пък е можело да послужи като
обезпечение на задълженията му. Още повече, че се е установило, че след
извършеното проучване на длъжника и наложените обезпечителни мерки, дружеството
не разполага с имущество, върху което да бъде насочено принудителното
изпълнение. По този начин се нанася вреда на Държавата, която губи възможността
да погаси дори и част от установените публични задължения на дружеството,
защото то не притежава имущество, от което взискателят да се удовлетвори, а
единственото такова е било прехвърлено.
С оглед на
горното, съдът намира, че в конкретния случай, са налице всички изискуеми
предпоставки на фактическия състав на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 1 ДОПК: първият ответник е длъжник на ищеца с публични задължения, установени в
ревизионно производство, след започването, на което /връчване на заповедта за
възлагане на ревизията/ е извършил разпоредителна сделка, безвъзмездна, със
свое имущество, с която е намалил имуществото си, служещо за удовлетворяване на
вземанията.
Относно
ид.ч. на дарените от ответника К.Д.С. на *** М.К.С. - Г., с процесния Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ под № ***, том ***, вх. № ******г.,
съдът намира следното:
Както се посочи и по-горе, с
процесния Договор за дарение, К.С., заедно със съпруга си И.С., през време на
брака им, даряват на дъщеря им М.С. – Г.: ½ идеална част от дворно място в с. ***, цялото с
площ от 220 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по плана на
същото село, ведно с цялата североизточна самостоятелна секция с отделен вход
от жилищна сграда – къща със застроена площ на тази секция от 44 кв.м.,
построена в това дворно място при граници на имота: улица, имот № **, имот № **
и имот №***.
Следователно, като се взеха
предвид и останалите гореописани документи, касаещи собствеността на имота, се
установява, че К.С., преди процесната сделка, е бил изключителен собственик на 1/4
ид.ч. от двора и ½ и.ч. от сградата в село ***, доколкото същите са му
дарени от баща му. Впоследствие, чрез договор за покупко – продажба, през време
на брака си И.С. са придобили двамата съпрузи в режим на СИО на 1/4 ид.ч. от
двора и ½ ид.ч. от сградата в
село ***.
Ето защо, с процесната сделка, К.С.
е дарил на *** 3/8 ид.ч. (доколкото
½ ид.ч. = 4/8 ид.ч.) от дворното място в с. ***, цялото с площ от 220
кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по плана на същото
село, ведно с ¾ ид. ч. от североизточна
самостоятелна секция с отделен вход от жилищна сграда – къща със застроена площ
на тази секция от 44 кв.м., построена в това дворно място при граници на имота:
улица, имот № **, имот № ** и имот №***.
Предвид
изложеното, съдът приема, че в случая са налице всички кумулативните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск и като такъв следва
да бъде уважен, а като последица - атакуваната сделка да се обяви за
относително недействителна по отношение на Държавата за прехвърлените от
длъжника*** първия ответник К.С. на *** – втория ответник – М.С. - Г.,
недвижими имоти, както следва: 3/8 идеални части от дворно място в с. ***, *** ,
цялото с площ от 220 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по
плана на същото село, ведно с ¾
идеални части от североизточна
самостоятелна секция с отделен вход от жилищна
сграда – къща, със застроена площ на тази секция от 44 кв.м., построена в
това дворно място, при граници на имота: улица, имот № **, имот № ** и имот №***,
предмет на Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ под №
***, том ***, вх. № ******г.
Относно
разноските:
При този изход
на спора и с оглед направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал. 1 ГПК, за настоящото
производство. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е
дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид
конкретната фактическа и правна сложност. На ищеца се дължат 100 лева -
разноски.
Отделно
от това, ответниците следва да бъдат осъдени и да внесат по сметка на ПРС в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса, от
които ищецът е освободен и са били поети от бюджета на съда, като тя възлиза на
сумата от 50 лева, определена в размер на 1 %
от цената на иска, но не по-малко от 50 лева, съобразно приложената по делото
данъчна оценка на имота, съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК вр. с чл. 71, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 1 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата, Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в СВ под № ***, том ***, вх. № ******г.,
съгласно който К.Д.С., ЕГН **********, дарява на *** М.К.С. – Г., ЕГН **********,
следните недвижими имоти: 3/8 идеални
части /три осми идеални части/ от дворно място в с. ***, *** , цялото с
площ от 220 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот № ***от ***по плана на
същото село, ведно с ¾ идеални
части /три четвърти идеални части/ от
североизточна самостоятелна секция с
отделен вход от жилищна сграда – къща,
със застроена площ на тази секция от 44 кв.м., построена в това дворно място,
при граници на имота: улица, имот № **, имот № ** и имот №***.
ОСЪЖДА
К.Д.С., ЕГН ********** и М.К.С. – Г.,
ЕГН **********, да заплатят на НАП – ТД – Пловдив, сумата от 100 лв. /сто лева/ - деловодни разноски в производството по гр.д. № 7312/2020
г. по описа на РС - Пловдив, XVІІІ гр.с..
ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН **********
и М.К.С. – Г., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща държавна такса по
настоящото производство по гр.д. № 7312/2020 г. по описа на РС - Пловдив, XVІІІ
гр.с..
Решението може да се
обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:П
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
Т Ф