№ 22300
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110166976 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 15.01.2024г. , ищецът
Т”ЕАД е предявил искове за осъждане на ответницата да му заплати следните суми :
3 615,17 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Сердика” , бул. „**** с
абонатен № **, през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 550,81 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2021г. до
13.11.2023г.; 49,02 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
същия имот през периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. , и 11,62 лв, представляващи
мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от
16.12.2020г. до 13.11.2023г., заедно със законната лихва въху двете главници от датата на
предявяването на исковата молба- 06.12.2023г. до окончателното изплащане, разноските по
делото и юрисконсулско възнаграждение.
В хода на съдебното производство представителите на ищеца поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
Ответниицата Е. Г. П. (според уточнението на ищцовата страна с молбата , вх. №
11558/15.01.2023г. – б.с.) не представя отговор на исковата молба, не изразява становище по
предявените искове и не сочи доказателства.
1
С разпореждане № 69749/15.05.2024г. е назначен за ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ по
смисъла на чл.47,ал.6,предл.2 ГПК на ответницата адвокат П. В. И., предложена от САК с
уведомителното писмо, изх. № 2400/08.04.2024г. на председателя на САК.
Назначеният особен представител по смисъла на чл.47,ал.6,предл.2 ГПК на ответника
- адвокат П. В. И. е депозирала на 31.05.2024г. отговор на исковата молба в едномесечния
срок след връчването на преписите по чл.131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и по
размер. Посочва се , че ищецът не е доказал сключване на договор с ответницата за
предоставяне на топлинна енергия , тъэй като представените от него счетоводни документи
не следва да се кредитират ксато писмени доказателства , тъй като не е доказано , че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. Изтъква се , че не е доказано , че
сумите, отчетени с представените фактури , съответстват на действително потребената
топлоенергия. Оспорва се изпадането в забава на ответницата относно плащането на
главните задължения, тъй като не е получавала фактури. Предявено е възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност за част от претендираните вземания за главница и за
лихви.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа
оспорването на предявените искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г.
представителят на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140
ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не
сочи доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
2
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2021г. и №
**********/31.07.2022г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София).
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по
фактура № **********/31.07.2021г., удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според
посоченото в същата фактура. Падежът на взмането по фактура № **********/31.07.2022г.
, удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., е 14.09.2022г. според посоченото в същата фактура. Тези
падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр.
София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура №
**********/31.07.2021г. е започнала да тече от 15.09.2021г. , и е изтекла на 15.09.2024г. ,
а за задълженията по втората фактура № **********/31.07.2022г. погасителната давност е
започнала да тече от 15.09.2022г. и ще изтече на 15.09.2025г. Исковата молба е предявена
на 06.12.2023г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е
ОСНОВАТЕЛЕН.
През част от процесния период от 01.05.2020г. до 29.07.2021г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие
и първоначалната собственица на процесния имот Е. С. Р. видно от представения по делото
3
нотариален акт № 71/27.04.2017г., том І, рег. № 5721, дело № 45/2017г. на нотариус Теодора
Вуцова. Задълженията , които са възникнали през този период във връзка с доставката на
топлинна енерегия в процесния имот , са възникнали за Е. С. Р. , която е била потребителят
на топлинната енергия , и са наследени от ответницата Е. Г. П. като нейна единствена
наследница по закон видно от представеното по делото удостоверение , изх. №
58/08.01.2024г. за наследниците на Е. С. Радославава ,издадено от район „Сердика” при
Столична община.
През останалата част от процесния период от 30.07.2021г. до 30.04.2022г. е
съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно
предприятие и ответницата Е. Г. П. като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в притежавания от
ответницата имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това
правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да
съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответникът нито твърди, нито
представя доказателства за предложени от собствениците на апартамента специални условия
по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с
отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването
на задължението на ответника за заплащане на потребената от него
топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от
възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази
топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското
право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят
на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се
допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за наследодателката на
ответницата Е. С. Радославава , а след 29.07.2021г. за ответницата като последователни
собственици на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на
доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ),
включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а
до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –
отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която
се намира процесния имот, е извършвана от „Т.С.”ЕООД въз основа на договор №
4
4479/28.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на
Общото събрание от 23.09.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици не е било оспорено по законово установения ред , като без правно значение е
дали конкретно ответникът е участвал при взимането му, тъй като това не би се отразило на
валидността му. Поради тези причини възраженията на ответника за недейсствителност на
посочения договор са неоснователни.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т”ЕАД на клиенти на град София клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от
избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във
фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената
топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца. Възражението на
ответника е неоснователно.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесния период
собствениците на процесния имот да са предявявали рекламации пред Т”ЕАД и пред
„Т.С.”ЕООД относно размерите на начисляваните суми в издаваните фактури и
изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
08.11.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза (неоспорено от страните) в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Възраженията на ответната страна са
неоснователни. Според приетото в заседанието на 08.11.2024г. заключение по съдебно-
счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно ,
извършени са и съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника
за процесния период. Следователно и тези възражения на ответната страна са
неоснователни.
С поред приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец
май 2020г. до месец април 2022г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми
за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 3 615,17 лв, а сборът от
дължимите суми за дялово разпределение за периода от месец октомври 2020г. до месец
април 2022г. е в размер на 49,02 лв. Тъй като не са представени доказателства тези
суми да са платени от ответницата (което е в нейна доказателствена тежест съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че за ищцовото дружество
съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за сумите за дялово
разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да бъдат присъдени на
ищеца. Искът по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен
изцяло.
Като не е изпълнила главните задължения на съответния падеж, ответницата е
5
изпаднал в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за нея са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници, които са в размер на 550,81 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 13.11.2023г. и 11,62 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 16.12.2020г. до 13.11.2023г., изчислени по реда на
чл.162 ГПК въз основа на вписванията в извлечението от сметка за абонатен № **,
представено с исковата молба, и приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Тези суми следва да бъдат присъдени на ищеца , тъй като не са представени доказателства
да са платени от ответника.Искът по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (196,57 лв), депозити за съдебно-
техническа (350 лв) и за съдебно-счетовода експертиза (350 лв), както и депозит за
възнаграждение на назначения особен представител по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК на
ответницата (400 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата , тъй като исковете против нея са уважени
изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Г. П. , ЕГН: ********** , с регистриран адрес :гр. София, район
„Сердика ”,бул. ***, представлявана по настоящото дело от назначения особен представител
по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат П. В. И. , гр. София, ул „***, , ДА
ЗАПЛАТИ на Т” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****
следните суми: 3 615,17 лв (три хиляди шестстотин и петнадесет лева и седемнадесет
стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Сердика” , бул. „**** с абонатен №
**, през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 550,81 лв (петстотин и петдесет лева и
осемдесет и една стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на
топлоенргията за периода от 15.09.2021г. до 13.11.2023г.; 49,02 лв (четиридесет и девет
лева и две стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за
6
същия имот през периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г. , и 11,62 лв (единадесет лева и
шестдесет и две стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата
„дялово разпределение” за периода от 16.12.2020г. до 13.11.2023г., заедно със законната
лихва въху двете главници от датата на предявяването на исковата молба- 06.12.2023г. до
окончателното плащане , както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1 296,57 лв
(хиляда двеста деветдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
направените от ищеца разноски по настоящото исково производство – платените държавна
такса и депозити за съдебно-техническа , за съдебно-счетовода експертиза и за
възнаграждение на назначения особен представител по чл.47 ,ал.6, предл.2 ГПК на
ответницата, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева),
представляващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Т.С.”ЕООД, гр.
София,ул. „***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7