Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ............./08.04. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на
двадесет и шести февруари |
Година 2020 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело №
2829 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с
правно основание иск с правно основание чл. 266 ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искане на „М.“ ООД. Ищецът твърди, че по възлагане от ответника
„Д.К.“ ЕООД и предоставени от него мостри, основни суровини и материали,
изработил облекла. Страните договорили предаването да се осъществи на
спедиторска организация, посочена от крайния получател. Твърди се, че
изработеното било предадено при така договорените условия и било прието от
ответника. Ответникът заплатил част от задълженията си съответно по фактура №
3644/10.06.2019 г. – 19500 лв. на 04.10.2019 г. и останала неплатена сумата от
26224,80 лв. Ответникът не извършил плащане по издадената фактура №
3664/04.07.2019 г. за сумата 31916,76 лв. Претендират се неплатените суми.
Ищецът
претендира и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, отразено
във фактура № 3644/10.06.2019 г. общо в размер на 876,58 лв. за периода от
11.08.2019 г. и по фактура 3664/04.07.2019 г. в размер на 416,69 лв. за периода
от 05.09.2019 г. до 21.10.2019 г., включително. На същото основание и при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК е предявена претенция за законна лихва от датата
на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца – адв. С., поддържа иска.
Претендират се разноските по обезпечението и заплатените разноски за налагане
на обезпечителната мярка.
Процесуалният
представител на ответника – адв. М., заявява, че единствената причина вземането
да не бъде погасено е наложеният запор. Признава претенциите за главницата, но
не счита да е установен размерът на лихвата.
Съдът
приема, че повдигнатият спор за размера на акцесорното
вземане за лихва изключва възможността да бъде постановено решение при
признание на иска. Като обсъди въведените в процеса факти с оглед на
процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа
страна съдът намира следното:
По делото
не се спори, а и от представения договор от 02.04.2018 г. се установява
постигнато съгласие по възлагане от страна на ответника ищецът да изработи
облекла съгласно представени от ответника мостри в количество и при цена,
определени в анекс № 4 от 19.04.2018 г. като е договорена и промяна в
определения с чл. 28 ал. 2 от договора срок за плащане. Прието е това да стане
60 календарни дни след деня, в който готовата продукция е поверена на
спедиторската организация, посочена от крайния получател.
Няма спор
също така, че процесните фактури № **********/10.06.2019 г. на стойност
45724,80 лв. № **********/04.07.2019 г. на стойност 31916,76 лв. са издадени за
изработени и предадени на ответника облекла при посочен падеж 30 дни.
Няма и
спор, че на 04.10.2019 г. ответникът е извършил плащане на сумата 19500 лв.,
прието от ищеца като частично изпълнение на задължението, обективирано
във фактура № **********/10.06.2019 г. както и че непогасената сума възлиза на
26224,80 лв.
При възприетата фактическа обстановка от събраните
доказателства, относими към повдигнатия в случая
спор, от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 266 ал. 1
ЗЗД
По силата
на изразеното съгласие за ищеца е възникнало задължение да изработи
договореното с грижата на специалиста като изработеното да отговаря на
необходимото, за да бъде ползвано по обичайното му предназначение. По делото
няма спор, че изработеното е прието от възложителя – ответника в процеса, без
забележки, което го ангажира да заплати и договореното възнаграждение. Тъй като
не се твърди, а и не се установява това задължение да е изпълнено, така
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът
повелява точно изпълнение на поетото задължение, което включва и съобразяване
на определения срок. Ответникът не твърди да е извършил плащане в договорения
срок, както и не се спори, че забавата е настъпила преди исковия период, поради
което е изпаднал в забава и дължи обезщетение в предписан от закона размер –
законната лихва. Безспорното в процеса плащане, извършено в периода на
забавата, е довело до частично погасяване на задължението за главницата. Ищецът
сочи това да е станало на 04.10.2019 г. Към този момент се установява
ответникът да има две парични задължения и доколкото не се твърди ответникът да
е посочил кое от тях погасява, в сила е правилото на чл. 76 ал. 1 ЗЗД –
погасяване се най-старото. Ето защо и обезщетение върху сумата 45724,80 лв. е
дължимо до деня, предхождащ плащането или 03.10.2019 г. Извършеното плащане
погасява задължението, поради което обезщетението бива лишено от основание.
Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва върху
45724,80 лв. за периода 11.08.2019 г. - 03.10.2019 г. възлиза на 685,87 лв.
Непогасената
част от задължението ангажира ответника да я заплати ведно с обезщетение за
забава. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва
върху сумата 26224,80 лв. за периода 04.10.2019 г. - 21.10.2019 г. възлиза на
131,12 лв. Ето защо и общият размер на така предявения иск възлиза на 816,99
лв., до която сума следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен.
Не се
твърди да е предприето изпълнение на самостоятелното от правна гледна точка
задължение по фактура 3664/04.07.2019 г. срокът за плащане е изтекъл на
03.09.2019 г., поради което ответникът е бил в забава през целия претендиран период като размерът на законната лихва върху
сумата 31916,76 лв. като за времето от 05.09.2019 г. до 21.10.2019 г.,
определен при условията на чл. 162 ГПК, възлиза на 416,69 лв. Следователно така
предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По
претенцията за законна лихва, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Като акцесорно задължението за лихва следва главницата до
момента на погасяването й. Законът създава облекчен ред за утвърждаване на това
вземане като ангажира съда да го утвърди по основание, а размерът му подлежи на
определяне към момента на погасяване на главницата. Тъй като не се установява
извършено плащане на установените задължения до датата на приключване на
устните състезания, главниците следва да бъдат присъдени ведно със законната
лихва, считано от 22.10.2019 г. до окончателно изплащане на сумите.
По разноските
Законът
задължава длъжника да поеме и допълнителните разноски, наложени от
необходимостта за събиране на сумите. Присъщи в тази насока са заплатената
държавна такса в размер на 2377,39 лв. и възнаграждение за един адвокат – 2843
лв., съобразно уважената част от предявените искове. С оглед утвърдената
съдебна практика с ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в това производство следва да
бъдат определени по основание и размер и направените разноски от ищеца за обезпечаване
на принудителното изпълнение. Необходимите разноски за налагане на
обезпечителната мярка включват следващата се такса за образуване на
изпълнителното производство и изпращане на съобщение до длъжника. Същевременно
обаче нормата на чл. 79 ГПК изключва отговорността на длъжника за неосъществени
изпълнителни способи. Изявлението на процесуалния представител на ответника
позволява извод, че запорът е наложен успешно. По делото липсват данни сумата
да е обезпечена чрез запори върху вземания към повече от един длъжник, поради
което съдът приема за обосновани претендираните разноски за налагане на
обезпечение до сумата от 66 лв. Не се установява разликата до претендираната
сума от 72 лв. да е била необходима и в този смисъл да ангажира отговорността
на длъжника.
Ответникът не е предявил претенции за разноски, поради
което безпредметно остава обсъждането дали такива му се дължат.
Съдът
констатира обаче, че ищецът не е внесъл
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.К.“ ЕООД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.“ ООД, ЕИК *******с адрес по делото:
гр. Плевен, ж.к. „*******“ ул. „*******“ - КОМПЛЕКС „М.“ както следва:
1.
на основание чл.
266 ал. 1 ЗЗД сумата от 26224,80 лв. - неизплатена част от
задължение по договор от 02.04.2018 г. съгласно фактура № **********/10.06.2019
г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 22.10.2019 г.
до окончателно изплащане на главницата;
2.
на основание чл.
266 ал. 1 ЗЗД сумата от 31916,76 лв. - задължение по договор от
02.04.2018 г. съгласно фактура № **********/04.07.2019 г., ведно със законната
лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 22.10.2019 г. до окончателно
изплащане на главницата;
3. на
основание чл. 86 сумата от 816,99 лв. -
обезщетение за забава за периода 11.08.2019 г. - 21.10.2019 г., включително за
неизпълнено парично задължение по договор от 02.04.2018 г. съгласно фактура №
**********/10.06.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 59.59 лв. – разлика
до пълния предявен размер;
3.
на основание чл.
86 сумата от 416,69 лв. - обезщетение за забава за
периода 05.09.2019 г. - 21.10.2019 г., включително за неизпълнено парично
задължение по договор от 02.04.2018 г. съгласно фактура № **********/04.07.2019
г.
4.
на основание чл. 78 ал. 1 сумата
от 5281,09 лв. – разноски в исковото
производство и по налагане на обезпечителната мярка запор.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта за разноските – пред
настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: