Решение по дело №2212/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1111
Дата: 8 декември 2021 г.
Съдия: Ани Харизанова
Дело: 20215220102212
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ **11
гр. П., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102212 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу Л. В. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“К.“№**
ищецът Н. Д. Д. с ЕГН ********** от град П. със съдебен адрес град П., ул.“И. В.“№*,
адв.Б. твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 30.12.1990г., от които брак
имат родени две дъщери –Р. Н. Д. с ЕГН ********** и М. Н. Д. с ЕГН **********
,понастоящем пълнолетни. Твърди , че първоначално семейните им отношения се развивали
нормално. Постепенно двамата съпрузи се отчуждили и настъпило неразбирателство между
тях. От три години не живеят заедно. Ответницата е напуснала семейното жилище.
Съпрузите нямат физическа и духовна връзка помежду си. Към момента бракът е лишен от
съдържание . Твърди се, че от 2014г ищецът живее и работи във Великобритания. През
последните години двамата не поддържат нормални семейни отношения. Липсата на
контакти / физически и духовни / продължава дори и при кратните идвания на ищеца в
България. Липсва комуникация, взаимопомощ, съвместно домакинство, които са в основата
на семейната връзка. Това фактическо състояние е добре известно на дъщерите им. Моли
съда да прекрати брака им с развод, без произнасяне по въпроса за вината. Семейното
жилище, находящо се в град П., бул.“Х. *.“№*, вх.*, ет.*, ап.** да се предостави за ползване
на Н. Д. Д. , тъй като същото е негова собственост . Страните нямат претенции за издръжка
един към друг. Придобитите по време на брака вещи за лично потребление и всички
движими вещи страните са разпредели предварително помежду си. Страните нямат взаимни
претенции за изплащане на парични суми, както и към личните си банкови депозити и
сметки. Сочат се доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата е подаден писмен отговор, с който се
признава факта за настъпило разстройство в съпружеските отношение, но според
1
ответницата това се дължи единствено и само на ищеца, който след няколко годишен
престой в Англия станал горделив и арогантен. Ответницата му предложила да отиде с него
в Англия, но той категорично отказал.Впоследствие от общи познати разбрала, че в Англия
ищецът има сериозна връзка с друга жена. Ответницата му поискала обяснения за това, но
той отрекъл този факт. През месец юни ищецът е трябвало да се върне от Англия.
Предупредил ответницата, че до тогава същата е следвало да напусне жилището му.
Ответницата изразява желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име Хамалска.
В съдебно заседание ищецът не се явява по уважителни причини. Същият се
представлява от пълномощник, който поддържа брачния иск.
В съдебно заседание ответницата се явява лично.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
по вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на акт за граждански брак №887 от 30.12.1990г, съставен от община Пазарджик е видно, че
ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 30.12.1990г. От брака си страните
имат родени две дъщери- Р. Н. Д. с ЕГН ********** и М. Н. Д. с ЕГН **********
,понастоящем пълнолетни.
От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Р. Д./ дъщеря на страните/ се установи, че родителите и са разделени от няколко
години, като баща и заминал през 2014г за Англия и рядко се връщал. Първите години идвал
само да около две седмици като през последните две години въобще не е идвал. Двамата
съпрузи не поддържат никакви контакти помежду си дори и по телефон.
Въз основа на така очертаната и възприета по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от
ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, съединен с небрачни искове по чл.53 от СК и по чл.56 от
СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните
съображения:
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в
случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след
анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищеца и ответницата съществува
формално и само по документ, тъй като от повече от десет години съпрузите не живеят
заедно. Ищецът трайно се е установил да живее и работи в чужбина. Между съпрузите не
съществува дължимата съпружеска близост, чувство на взаимна привързаност, уважение
помежду им. Същите са във фактическа раздяла от дълъг период от време / седем
години/.Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на
2
чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на
съпружеските им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях.
Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо
разстройство на брачната им връзка, като това обективно състояние според съда не може да
се преодолее предвид пълната им дезинтересираност един към друг като брачни партньори /
предвид събраните в тази насока гласни доказателства/. При това положение формалното
съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и
социалната си функция, която обществото отрежда на една пълноценна и хармонична
брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с
развод.
Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата
страна изрично в исковата молба е направила искане съдът да не се произнася по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Ищецът предявява претенция за ползване на семейното, находящо се в град П.,
ул.“Х. *.“№*, вх.*, ет.*, ап.** като негова собственост. Ответницата в писмения си отговор е
заявила, че е напуснала семейното жилище по изричното настояване на ищеца.
С отговора на исковата молба ответницата е заявила изрично, че желае да носи
предбрачното си фамилно име Хамалска.
Въпросите досежно упражняване на родителските права , лични отношения и
издръжка не подлежи на уреждане, тъй като роденото от брака дете е пълнолетно.
По разноските:
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето
защо следва да се осъди ищеца Н.Д. да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата
между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на
произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от
ищеца разноски в производството остават за негова сметка.
Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между Н. Д. Д. с ЕГН ********** от град П. със
съдебен адрес град П., ул.“И. В.“№*- адв.Б. и Л. В. Д. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“К.“№**, сключен на 30.12.1990г в град Пазарджик,/ акт за граждански
брак№887/30.12.1990г/като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по
въпроса за вината.
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
И ИЗДРЪЖКА: Не подлежи на уреждане, тъй като родените от брака деца са пълнолетни.
3
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Семейното жилище, няходящо се в град
Пазарджик, ул.“Х. *.“№*, вх.*, ет.*, ап.** се предоставя за ползване на Н. Д. Д..
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК във вр. с чл.326 от ГПК след
прекратяване на брака съпругата Л. В. Д. да носи предбрачното си фамилно име- Хамалска.
ОСЪЖДА Н. Д. Д. с ЕГН ********** от град Пазарджик със съдебен адрес град П.,
ул.“И. В.“№*- адв.Б. да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 25лв.
за производството по допускане на развода.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4