Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….
гр.В. Търново, 23.12.2019год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 10.12.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц.Зинева като разгледа докладваното от съдията П.Цанков НАХД № 1991 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. К.Б., в качеството и на защитник на Д.С.М., ЕГН **********,*** против НП № 19-1275 001918 от 16.09.2019г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново. Навеждат се оплаквания, според които обжалваното НП е издадено при нарушение на процесуалните правила и при неустановена фактическа обстановка. Излагат се твърдения, според които жалбоподателят не е извършил процесното нарушение, а осъщественото деяние не съставлявало административно нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, упълномощеният от въззивника защитник, поддържа подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна, редовно призовани – не се представляват и не заемат становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение Серия "Д" № 500604 е съставен на 08.09.2019г. от Г.Д.В. (мл. автоконтрольор при СПП към ОД на МВР - В. Търново) в присъствието на св. Ю.Н.Н. срещу Д.С.М., ЕГН **********,***.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролните органи са приели, че на 08.09.2019г., в 01:21 часа, в гр. Велико Търново, на ул. "Н Габровски" в района на кръгово кръстовище с ул. "Магистрална" , в посока на ул. "ВЛ", Д.С.М. е управлявал собствения си лек автомобил "БМВ 330 ЦД" с рег. № ****** като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Посочено е, че водачът, умишлено, чрез форсиране на двигателя на МПС и превъртане на задните колела е поднасял задната част на автомобила, като вследствие на действията си е преминавал в лява и дясна пътна лента (от една лента в друга) с превозното средство. В съдържанието на АУАН е посочено, че в хода на проверката било установено, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, на което била ограничена видимостта през предните странични стъкла. Констатираните деяния (действия) били квалифицирани като административни нарушения по чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Издаденият АУАН бил връчен на нарушителя на 08.09.19г. и подписан от него - без възражения.
В законоустановеният по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, въззивникът е депозирал подробни възражения по издадения АУАН.
Въз основа на така съставения акт и доказателствата към него, при възприета в пълнота и по идентичен начин фактическа обстановка, е издадено НП № 19-1275 001918 от 16.09.2019г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на Д.С.М., за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 104 б, т. 2 от ЗДВП, и на основание чл. 175 а, ал.1, пр. 3 от ЗДВП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв., и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДВП, и на основание чл. 185 от ЗДВП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 18.10.19г., който, в законоустановения срок, е подал жалба, по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, през РС - В. Търново.
По делото е приложена като доказателство справка, издадена от ОД на МВР - В. Търново, съдържащи данни за налагани на въззивника наказания за извършвани нарушения на правилата за движение. От съдържанието на приложеното писмено доказателство се установява, че на М. (в периода 2017-2019г.) са налагани 5 санкции за извършвани нарушения на правилата за движение.
Разпитани в производството по делото св. Г.В. (актосъставител) и Ю.Н. са потвърдили съдържащите се в АУАН констатации относно установените от тях нарушения на правилата за движение, които са били извършени от жалбоподателя. Свидетелите подробно описват развилите се обстоятелства като заявяват, че на описаното време и място, пътувайки със служебния си автомобил, в близост до описаното кръстовище и двамата свидетели, са възприели, че в кръговото кръстовище, от към ул. "Магистрална" навлязъл, процесния л.а, който, в последствие, спрели за проверка и установили, че се управлява от въззивника. Свидетелите заявяват, че при навлизането си в кръстовището водачът е форсирал л. а, което се чувало силно, като според тях, това форсиране довело до бързо превъртане на задните задвижващи колела, в резултата на което автомобилът започнал да поднася задната си част, като последователно преминавал, като навлизал в лявата и дясната, съседни пътни ленти. В допълнение св. В. сочи, че това движение на л. а наподобявало движение на "махало". В показанията са свидетелите посочват, че непосредствено след това, л.а управляван от М., напуснал кръстовището, като продължил движението си по ул. "Н. Габровски" към кръговото кръстовище пред магазин "БИЛЛА", където, повторил описаната от тях деятелност свързана с поднасяне на автомобила при движението си и извършвайки действия, с които навлизал в лява и дясна пътни ленти. При това, напускайки кръстовището водачът продължил движението по ул."Н. Габровски" в посока "Център" на гр. В.Търново, като непосредствено след това бил спрян за проверка от свидетелите, които движели с полицейския автомобил, непосредствено след него. В показанията си свидетелите сочат, че извършените от жалбоподателя действия са умишлени, тъй като сухата пътна настилка не предпоставяла такова движение на автомобила, а такова било възможно чрез извършени от водача умишлени действия по форсиране на двигателя, което водело до превъртане на задните колела, и до неговото занасяне в лява и дясна посока. При това повторението на тези действия и на второто кръстовище, непосредствено след това потвърждавали убеждението на свидетелите. В подкрепа на този си извод свидетелите сочат и направените от нарушителя изявления, според които бил дошъл със свои приятели да "...дрефтят" (св. Н. , ), а според св. В., "... да си изпробвал колата ... да дойде да се поднесе, да се попързаля...." .
Разпитан в производството по делото св. Д. Б (пътуващ в л. а на нарушителя) заявява, че усетил притеснение у въззивника при навлизането на л.а в кръстовището, което според него се получило от "втвърдяване на волана". М. се бил опитал да овладее колата, при което отпуснал газта и автомобилът поднесъл "леко" според свидетеля. Б заявява, че според него жалбоподателят не е въртял гумите на колата.
В показанията си св. А Г твърди, че М. не бил "дрифтил" с автомобила, не е бил форсиран и занасян, като на второто кръстовище, преди напускането му колата била поднесла съвсем леко. Счита, че това се дължало това, че колата била нова за него и още не бил и свикнал.
Съдът намира, че напълно следва да се кредитират показанията на свидетелите очевидци Г.В. и Ю.Н. и относно значимите за правилно установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като същите са имали непосредствени възприятия от случилото се и кореспондират помежду си. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и безпристрастни, като разказват обстановката по извършеното нарушение и неговия извършител. Изложените от тях обстоятелства са изчерпателни, логически – последователни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно. Показанията на горепосочените свидетели съдът прецени като преки доказателства, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК относно участието на подсъдимите в извършеното престъпление.
В хода на административнонаказателното производство и на това пред въззивния съд, жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи изложените и отразени от свидетелите факти, като не са налице основания за дискредитиране на заявеното от тях. Всеки от свидетелите обективно, и логично възпроизвежда единствено факти и обстоятелства от действителността лично възприети, без да се ангажират с мнения или предположения. Изпълняваната от тях полицейска функция също не дава основание те да се считат предубедени или заинтересовани от изхода на процеса, щом като няма доказателства в тази насока.
В тази връзка съдът кредитира и показанията на св. Д. Б и св. А Г, в насока на извършено от въззивника нарушение на разпоредбите на чл. 104 б, ал. 2 от ЗДВП, доколкото свидетелите сочат на осъществено движение на л.а, което е извън обичайното такова за този участък, свързано с приплъзване и занасяне. Показанията на свидетелите се ценят през призмата на свързаност и близки отношения с нарушителя, като съдът ги възприема за достоверни, но преценени през изразено омаловажаване на извършената от М. деятелност и подценяване на нейната обществена опасност.
При така установената фактическа обстановка, съдът обективира следните
правни изводи:
Настоящият състав приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като
е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това, а
разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
императивни законови разпоредби относно производството по установяване на
административните нарушения и налагане на административни наказания на
жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица
разполагащи с материална и териториална компетентност. Фактите свързани с
извършването на деянието и квалифицирането на същото, като конкретен състав на
административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По
отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота
относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Не се констатират и допуснати
нарушения на процесуалните правила при връчването им, което мотивира съда да
приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
Относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
При така приетото за установено от фактическа страна настоящият състав приема, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия – умишлено занасяне на управляваното от него МПС, в района на кръстовището, преминавайки от едната пътна лента в друга, придружено с форсиране на двигателя и превъртане на задните задвижващи колела..
Установява се и не е спорно между страните че пътната настилка е била суха, поради което въззивният съд намира, че пътните условия не са причина за използване на пътя не по предназначение. В тази насока са и показанията на свидетелите очевидци, които установяват, че въззивникът преднамерено е извел извън контрол МПС, което се е движело по пътното платно, в средната лента за движение, като последователно е навлизал в лявата и дясна ленти, като е извършвал с автомобила движения наподобяващи движение на махало.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в зоната на ляв завой, движейки се в района на кръстовище, свързано с често навлизане в лявата и дясна ленти за движения, като е извършвал с автомобила такива наподобяващи движение на махало в продължение на кривите и на двете, поредни кръстовища, форсирайки двигателя и превъртайки задните колела, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение, по оживените улици в градовете, при концентрация на превозни средства застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104 б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна.
На следващо място съдът приема, че контролният и наказващият органи ясно и в необходимата пълнота са описали в обстоятелствената част на АУАН и в НП всички елементи от обективната страна на нарушението. Контролните органи не са били в управлявания от нарушителя лек автомобил, за да възприемат, респективно да опишат как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила и движението му с "в ляво и в дясно на лентата му на движение". За известност, до степен на "ноторност" съдът приема от гледна точка на общожитейския опит и практика, че при определено боравене със системите на автомобила /рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и др., които са широко използвани в общоговоримия език, като не са намерили място в официалната терминология, или в законодателната такава и в частност разпоредбите на § 6 от ДР на ЗДВП. Този ефект е видно кога се цели (както в случая) тъй като той не може да настъпи при нормално управление и с оглед на констатираната липса на условия за извеждането на автомобила от нормална траектория, по причина на хлъзгавост на пътната настинка от природни или др. фактори. При това е без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Както бе посочено по - горе не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Т. е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
По изложените съображения съдът прие, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана неговата административно наказателна отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съобразно тази разпоредба за водач, който използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се налагат наказания лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушени. В настоящият случай, съдът счита, че така наложените административни наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца са определени по вид и размер на установеното в нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Същите са от категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради което се явяват законосъобразни.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършването му и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В настоящият случай, съдът намира, че нарушението не разкрива признаците на по-малка обществена опасност в сравнение с други от същия вид. Видно е, че жалбоподателят и преди това е санкциониран за нарушения по ЗДвП, които санкции обаче не са оказали своето превъзпитателно и възпиращо въздействие спрямо него. Младата му възраст може да бъде отчетена единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и да обуслови маловажност на нарушението. В случая се констатира и наличие на отегчаващи вината обстоятелства с оглед на обстоятелството, че нарушението е извършвано в продължение дълъг участък от пътя и в продължение на две кръстовища. Довод в тази насока и наличието и на други санкционирани нарушения на правилата за движение.
В подкрепа на обективираните от въззивният съд изводи е и трайната практика на Административен съд – Велико Търново по сходни казуси: Решения по КНАХД: Р/10128/19г.; Р/10182/19г.; Р/10004/19г.; Р/10275/19г. Ирелевантни за настоящето производство са сочените от защитника на нарушителя правни изводи, установени в Решение № 405 от 25.10.19г., постановени по Адм.д. № 294/19г. на Адм. съд - В. Търново. Същите нямат обвързваща доказателствена или право-прилагаща сила за настоящето производство.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че наказателното постановление, в тази обжалвана част - като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:
Посочената разпоредба регламентира забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тази забрана обаче не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от чл. 6. 3 "Тълкуване на резултатите" общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената светлопропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест, замерване с техническо средство, което в случая контролните органи не са извършили. Предвид изложеното, не може да се приеме, че констатираното затъмнение на предните странични стъкла на автомобила /чрез залепване на фолио/ е в отклонение на допустимите ограничения. Изложеното мотивира съда да приеме, че в тази обжалвана част процесното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-1275 001918 от 16.09.2019г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на Д.С.М., ЕГН **********,*** за извършено на 08.09.2019г., в 01,21ч., в гр. В. Търново, административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000, 00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
ОТМЕНЯ НП № 19-1275 001918 от 16.09.2019г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на Д.С.М., ЕГН **********,*** за извършено на 08.09.2019г., в 01,21ч., в гр. В. Търново, административно нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание, на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. В. Търново, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: