№ 2252
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца ЕЛ. М. М., чрез представителя му,
срещу решение № 306752/19.12.2019 г. на СРС, 157 с - в по гр. д. № 56078/2018 г., с
което е отхвърлен иска му срещу ПСАГБАЛ „Света София" ЕАД, ЕИК *******, с
правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 87, чл. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 4 800 лв., представляваща обезщетение за вреди в размер на
възнаграждението за периода 14.08.2018 г. - 13.11.2018 г. от развален поради виновно
неизпълнение договор за правно обслужване, сключен на 15.02.2018 г. и ищецът е
осъден за разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно
постановено, при несъобразяване с доказателствата по делото и с материалния закон.
Твърди се, че неправилно СРС е приел, че договорът за правно обслужване, сключен с
ответника, е бил прекратен на 10.10.2018 г., с тримесечно предизвестие, връчено на
ищеца на 10.07.2018 г. Съдът не е взел предвид, че на 10.07.2018 г. ищецът също е
отправил предизвестие до ответника за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1
ГПК, поради незаплатено възнаграждение за м. 04.2018 г. Забавата на ответника не е
оспорена. Поддържа, че предизвестието на ответника за прекратяване на договора не е
породило правно действие поради изпратеното по същото време предупреждение за
разваляне на договора от страна на ищеца и болницата е била във виновна забава към
този момент. Сочи, че исковите претенции са доказани и основателни. Излага
съображения, че съдът не се е съобразил с разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест по спора. По делото е доказано разваляне на договора по реда,
1
сочен от ищеца – чл. 87, ал. 1 ЗЗД, по вина на ответника – възложител, чрез отправяне
на изрично писмено предупреждение. Не се установява на ищеца да се предоставени
условия на работа или информация за предходните, останали неприключени задачи,
което е препятствало довършването им. Сочи, че действията по разваляне на договора
са писмено документирани и доказани. Съдът е постановил решението без да съобрази
всички приети пред него писмени и гласни доказателства свързани с условията за
изпълнение на договорните задължения. Моли да се отмени решението и да се уважи
иска изцяло. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.
Въззиваемата страна - ответникът ПСАГБАЛ „Света София" ЕАД, в срока по чл.
263 ГПК не е подал писмен отговор. В молба от 15.04.2022 г., преди съдебно
заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението на СРС е
законосъобразно постановено и следва да се потвърди. Ищецът е прекъснал
облигационната връзка на 14.09.2019 г., чрез отказ да предоставя услугите, предмет на
договора. Ответникът е изпълнявал задълженията си по договора за заплащане на
възнаграждение съобразно изпълнението от ищеца задачи. Моли да се потвърди
решението.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта в обжалваната част,
като по останалите въпроси свързани със законосъобразността на решението е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално
допустимо.
По отношение законосъобразността на решението и във връзка с доводите в
жалбата, съдът намира следното :
Районният съд се е произнесъл на по иск с правно основание основание чл. 88,
ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 87, чл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 800 лв.,
представляваща обезщетение за вреди в размер на възнаграждението за периода
14.08.2018 г. - 13.11.2018 г. от развален поради виновно неизпълнение договор за
правно обслужване, сключен на 15.02.2018 г.
Ищецът е поддържал, че поради неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора за възлагане на задачи, както и поради непредоставяне на
информация за текущите дела на болницата и непредоставяне на условия за
упражняване на дейността и даване на ясни указания по вече възложени задачи, е
развалил договора по вина на ответника, считано от 14.08.2018 г., като преди това, на
07.08.2018 г., е дал подходящ срок на ответника за изпълнение - до 13.08.2018 г.
Претендирал е обезщетение в резултат от развалянето от пропуснати ползи в размер на
тримесечното си възнаграждение по договора.
За да бъде уважен иска за заплащане на три месечни възнаграждения, като
пропуснати ползи от развалянето на договора по вина на ответника, следва на първо
място да бъде установено, че между страните е налице валидно правоотношение по
договор за правно обслужване, като ищецът докаже, че е изправна страна по договора
и има право да го развали поради виновно неизпълнение на ответника. В тежест на
ответника също е да установи, че е изпълнил задълженията си по договора. Съгласно
последователната практика на ВКС развалянето може да се упражни само от изправна
2
страна по договора, когато е налице виновно неизпълнение на задължението на
неизправната страна по него.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление на изправната към неизправната
страна. В първата хипотеза, възможността за разваляне на договора е обвързана с
предоставяне на допълнителен (подходящ) срок за изпълнение, с изрично
предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален.
Съгласно чл. 88, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, при разваляне на договора изправната страна има
право на обезщетение за вредите от неизпълнението, в това число и на пропуснатите
ползи от неизпълнението.
В случая, с доклада по делото, е прието за безспорно и доказателствата
представени пред СРС се установява, че между страните е сключен договор от
15.02.2018 г. за абонаментно правно обслужване с едногодишен срок на действие, през
което време ищецът е поел задължението да извършва уговорените в договора правни
услуги срещу месечно възнаграждение в размер на 1 600 лв.
Въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че процесният договор е
ненаименован рамков договор, от типа на договорите за услуга, с едногодишен срок на
действие, с който ищецът не е поел задължение да изпълни конкретни задачи, а е поел
задължение да осъществява общо правно обслужване, в обем уговорен в договора.
Според чл. 6 от договора на изпълнителя се дължи възнаграждение за правно
обслужване в размер на 1 600 лв. месечно, което се заплаща до 10 число на всеки
месец, за обслужването за предходния месец. От смисъла на уговорката следва, че
дължимостта на възнаграждението не е обвързана от извършване – отчитане на
конкретна работа през месеца. Достатъчно е ищецът да е на разположение за оказване
на правни услуги.
В договора не е уговорено всеки месец възлагане на минимален обем работа,
нито възложителят е поел задължение до определен срок всеки месец да извършва
възлагане на конкретна работа от предмета на договора, от което следва извод, че е
уговорено възлагане само при нужда, а в останалото време изпълнителят получава
възнаграждение за това, че е на разположение.
По делото не е спорно, че в периода 18.07.2018 г. - 13.08.2018 г. ответникът не е
възлагал нови задачи на ищеца. Съдът споделя извода на СРС, че това „бездействие“
на възложителя не представлява неизпълнение на договора от негова страна, в какъвто
смисъл за твърденията на ищеца. От приетите по делото копия от банкови извлечения
се установява, че ответникът е изпълнявал точно задълженията си по договора за
правно обслужване към ищеца, като му е заплащал месечно възнаграждение до
14.09.2019 г. вкл.
Не се установява и неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 3, т. 1 от
договора за предоставяне на условия за упражняване на дейността и за даване на ясни
указания по вече възложени задачи, което да е основание за разваляне на договора от
страна на ищеца. Както е приел и СРС това задължение няма самостоятелен характер
неизпълнението му би имало значение ако се търсеха последици от неизпълнението на
договорните задължения на длъжника, евентуално при иск за обезщетение за
договорно неизпълнение по чл. 82 ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
В заключение въззивният съд споделя изводите на СРС, че не са ангажирани
безспорни доказателства да е налице съществено неизпълнение на задълженията на
ответника, който да е неизпрана страна по договора и за ищеца не се е породило
3
потестативното право да развали договора на твърдените от него основания. Не следва
нищо различно от изслушаните свидетелски показания пред СРС на свидетелите М., Н.
и А., в какъвто смисъл са възраженията на ищеца в жалбата. От тях се установява
единствено, че ищецът е получавал задачи от изпълнителния директор, присъствал е на
оперативки, на които са поставяни задачи. Според свидетелката А. болницата е
назначила юрисконсулт към момента.
Липсата на предпоставките за разваляне на договора осуетява правното действие
на изявлението на ищеца и следва да се приеме, че последиците от развалянето не са
настъпили. При това искът за заплащане на търсената сума, като обезщетение от
развалянето на договора, определена като пропуснати ползи - пропуск на сигурно
увеличение на имуществото, подлежи на отхвърляне, както е приел и СРС.
Само за пълнота следва да се посочи, че ответникът се е възползвал от клаузата
на чл. 9 от договора, според която всяка от страните има право да прекрати договора
преди изтичане на уговорения срок, с отправяне на тримесечно предизвестие. Не е
спорно, че това право е упражнено от възложителя, в какъвто смисъл са твърденията на
самия ищец в исковата молба, чрез отправяне на предизвестие за прекратяване от
10.07.2018 г., получено от ищеца на същата дата. Следователно договорът е
окончателно прекратен с изтичане на срока на предизвестието на 10.10.2018 г.
Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди, включително в частта по присъдените разноски в тежест на
ищеца пред СРС.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора, право на разноски има ответника, но доколкото той не е
претендирал разноски в настоящото производство, такива не се присъждат в негова
полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 306752/19.12.2019 г. на СРС, 157 с - в по
гр. д. № 56078/2018 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4