Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
При
участието на секретаря Весела Венева в присъствието на прокурора Ивайло Занев,
след като разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА В.Н.О.Х.Д. № 4863 по описа
за 2019 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.12.2016 г., постановена по НОХД № 9926/2011 г. по описа на СРС, НО, 122-ри
състав е признал подсъдимия Г.Л.П. за невинен в това, че на 08.01.2015 г.,
около 12,49 часа в гр. София, ул. „Президент Линкълн“, пред блок ***, в заложна
къща „М и В К.“ ЕООД с цел да набави за себе си имотна облага – сумата от
350,00 лева (триста и петдесет лева), да е укрил чужда (собственост на С.
Младенов Л.) движима вещ – мобилен телефон марка „Sony“ модел Xperia Z2“ с ИМЕЙ:
354724064801332 на стойност 1080 (хиляда и осемдесет) лева, за която знаел (бил
уведомен от служител на 05 РУ-СДВР ТодорГ.), че е придобита от другиго чрез
престъпление по чл. 194 от НК, за което престъпление било образувано ДП ЗМ №
731/2015 г. по описа на 05 РД-СДВ, пр. пр. № 3582/2015 г. по описа на СРП,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СРП, в който се сочи, че
постановената от СРС присъда е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че от
събраните доказателства е установена фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. С оглед на посоченото се иска от въззивния съд да отмени
протестирания акт и да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен и да го осъди по повдигнато му обвинение пред първата инстанция.
Въззивният съд, в разпоредително заседание, проведено на 25.11.2019 г., по
реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
протеста. Прокурорът твърди, че първата инстанция е подценила осъдителните
доказателства за сметка на оправдателните, обосновавайки присъдата си изцяло и
единствено на обясненията на подсъдимия П.. Смята, че последните не са
преценени с оглед тяхната двойствена природа, поради което предлага собствен
анализ на събраните гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелитеГ.и М.. Въз основа на съпоставка между обясненията на подсъдимия П.
и показанията наГ.и М., представителят на държавното обвинение предлага да се
даде вяра на свидетелските показания. По изложените съображения прокурорът при
СГП пледира за отмяна на оправдателната присъда и за постановяване на нова осъдителна.
Относно размера на наказанието „лишаване от свобода“ взима становище, че той
следва да бъде определен към минимума с оглед смекчаващите обстоятелства, като
на основание чл. 66 НК да бъде отложено изтърпяването му.
Защитникът на подсъдимия П. – адв. И., пред въззивния съд оспорва подадения
протест. Намира атакуваната присъда за правилна и изтъква, че в хода на
съдебното следствие е събран доказателствен материал, който безспорно променя
фактическата обстановка, възприета в обвинителния акт. Оспорва предложения от
прокурора при СГП доказателствен анализ и изразява несъгласие да се кредитират
показанията на свидетеляГ.за сметка на обясненията на подсъдимия П.. Изтъква,
че според него в полицията не съществува практика, според която още по телефона
да се дава информация относно необходимостта от явяването на лицето пред
компетентните органи. На следващо място, отправя укор към разследващите органи,
които още в хода на досъдебното производство е трябвало да изискат справка от
мобилните оператори за проведени разговори с оглед проверка на обясненията на
подсъдимия. Акцентира, че такава справка е изискана едва в хода на съдебното
следствие, но поради краткия срок на съхраняване на изисканата информация
предоставянето ѝ е било невъзможно. При така изложените аргументи
защитникът счита, че не са осъществени елементи от състава на престъплението,
поради което моли присъдата да бъде потвърдена като правилна.
В дадената му възможност за лична защита, подсъдимият П. моли атакуваната
присъда да бъде потвърдена, като в правото си на последна дума не добавя нищо.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна,
като съображенията за това са следните:
След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна, постановена при
изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив
извод относно недоказаност на деянието, за което подсъдимия П. е привлечен към
наказателна отговорност. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
С. Младенов Л. притежавал мобилен телефонен апарат „Sony“ модел Xperia Z2“
с ИМЕЙ: 354724064801332. Той бил ученик в 44-то СОУ „Неофит Бозвели“, гр. София.
На 02.12.2014 г. по време на учебните занятия свидетелят Л. оставил мобилния си
телефон в съблекалнята, от където той бил откраднат.
За случилото се бил подаден сигнал до компетентните органи, в резултат на
което била заведена преписка с вх. № **********/2014 г. по описа на 05 РУ-СДВР
и в последствие било образувано досъдебно производство № 731/2015 г. по описа
на 05 РУ-СДВР, пр. пр. 3852/2015 г. по описа на СРП за извършено престъпление
против собствеността с предмет мобилния телефон – престъпление по чл. 194, ал.
1 от НК.
Междувременно подсъдимият П., търсейки си мобилен телефон, видял обява в
интернет сайта „Продавалник“, че се предлага инкриминираният телефон. Той се
свързал с продавача и закупил мобилното устройство.
На 08.01.2015 г. подсъдимият П. решил да заложи мобилният телефон, тъй като
се нуждаел от финансови средства. За целта отишъл около 12,49 часа, на същия
ден, в заложна къща „М и В К.“ ЕООД, находяща се на ул. „Президент Линкълн“,
пред блок ***, гр. София. Той заложил мобилния телефон марка „Sony“ модел Xperia Z2“ с ИМЕЙ:
354724064801332 срещу сумата от 350 лева.
В това време по преписката, образувана по подадения сигнал за кражба,
работел свидетеля Тодор ВалентиновГ.– служител в 05 РУ-СДВР. Той изпратил
писмени запитвания до трите мобилни оператора на територията на Република
България с оглед установяване на евентуална активация на мобилния телефон след
датата на неговото противозаконно отнемане. От получената справка на мобилен
оператор „Виваком“ се установило, че мобилен телефонен апарат марка „Sony“
модел Xperia Z2“ с ИМЕЙ: 354724064801332 се ползвал със СИМ карта ********,
собственост на подсъдимия П..
В резултат на получената информация на 08.01.2015 г. свидетелятГ.позвънил
на телефонен номер ********, търсейки подсъдимия П.. Той успял да се свърже
именно с него, поради което в проведения телефонен разговор се легитимирал и му
обяснил, че трябва да се яви в районното управление във връзка с преписка, без
да дава допълнителни обяснения.
Подсъдимият П. още на същия ден се явил в районното управление, за да
разговаря със свидетеляГ.. В проведената беседа подсъдимият П. обяснил по какъв
начин се сдобил с инкриминирания телефон и че същият е бил заложен по-рано
същия ден. Подсъдимият дал информация в коя точно заложна къща се намирал
телефона, като по всякакъв начин съдействал на органите на властта.
За проверка на дадената от подсъдимия П. информация, свидетелятГ.заедно с
негов колегаС.Л. отишли до заложна къща „М и В К.“ ЕООД, находяща се на ул. „Президент
Линкълн“, пред блок ***, гр. София. На място свидетелят М.М. – служител в
заложната къща, с протокол за доброволно предаване предал на полицейските
органи 1 брой мобилен телефон марка „Sony“ модел Xperia Z2“ с ИМЕЙ:
354724064801332 и 1 брой заложен билет №
00194-15/08.01.2015 г.
След доброволното предаване на мобилния телефон свидетелят М. се свързал с
подсъдимия П., който върнал заетата сума в размер от 350 лева.
От заключението на изготвената в хода на делото съдебнографическа
експертиза се установява, че подписите и ръкописните текстове „Г.П.“, съдържащи
се в графи „заемател“ и „декларатор“ на оригинал на Заложен билет №00194-15/08.01.2015
г. са изпълнени от лицето Г.Л.П..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебнооценителна експертиза се установява стойността на инкриминирания мобилен
телефон марка „Sony“ модел Xperia Z2“ с ИМЕЙ: 354724064801332, а именно 1080
(хиляда и осемдесет) лева.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция, а именно: гласни доказателствени средства – обяснения на
подсъдимия Г.Л.П., показанията на свидетелите С. Л., М.М. и ТодорГ.(частично);
писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, справка
от мобилен оператор „Виваком“ за телефонен апарат с ИМЕЙ: 354724064801332 за
периода 02.12.2014 г.-19.12.2014 г.; протокол за доброволно предаване от
08.01.2015 г.; Заложен билет №00194-15/08.01.2015 г.; както и изготвените по
делото съдебнографическа експертиза протокол № 211/2015 г. и съдебнооценителна
експертиза.
Макар и доказателственият анализ на първоинстанционният съд да не е напълно
прецизен, настоящата инстанция не може да се съгласи с упреците, отправени от
държавното обвинение за превратно тълкуване на доказателствата, пренебрегвайки
осъдителните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеляГ..
Първоинстанционният съд е положил всички усилия за пълно, всестранно и
обективно изследване на всички обстоятелства по делото. В мотивите към
постановената присъдата ясно и точно е обективирал формирането на вътрешното си
убеждение, поради което за настоящата инстанция не остава съмнение, въз
основа на кои доказателства и
доказателствени средства първоинстанционният съд е взел крайното си решение за
оправдаване на подсъдимия П..
За да отговори изчерпателно на наведените от държавното обвинение възражения,
настоящата инстанция намира за най-подходящ подход в конкретния случай да
отдели спорните от безспорните обстоятелства. Това е така, тъй като въззивният
съд констатира, че доказателствената съвкупност в своята цялост е еднопосочна
относно обстоятелствата, че инкриминираният мобилен телефон е бил откраднат по
време на учебните занятия от свидетеля Л., който впоследствие е бил закупен от
подсъдимия П.. Мобилният телефон е бил откраднат на 02.12.2012 г., а видно от справката
от мобилния оператор „Виваком“ телефонният апарат с ИМЕЙ: 354724064801332 е бил
използван от подсъдимия в периода 10.12.2014 г.-12.12.2014 г. Следователно
подсъдимият П. е закупил инкриминираното мобилно устройство, след като същото е
било откраднато. Самият П. не отрича, че е закупил телефона от интернет сайт
„Продавалник“. На следващо място доказателствената съвкупност е еднопосочна, че
на 08.01.2015 г. в 12:49 часа подсъдимият П. е сключил договора за залог с
предмет на договора инкриминирания мобилен телефон. В тази насока са всички
гласни доказателствени средства, които намират пълна подкрепа в приобщения по
делото заложен билет №00194-15/08.01.2015 г. Безспорно по делото е и
обстоятелството, че подсъдимият П. при първия непосредствен разговор със
свидетеляГ.в районното управление е споделил, че е заложил телефона, като е
обяснил в коя точно заложна къща, в резултат на което инкриминираната вещ е
била предадена доброволно от свидетеля М. още на 08.01.2015 г. Не на последно
място, доказателствения материал по делото е непротиворечив досежно върнатата
от П. сума от 350 лева на заложната къща. Изложените до тук обстоятелства се
установяват по един непротиворечив и категоричен начин от свидетелските
показания наГ.и М., от обясненията на П. и от писмените доказателства,
приобщени по делото. От друга страна, обсъдените факти не се оспорват и от
страните по делото.
Съществените противоречия, по които настоящата инстанция дължи произнасяне
с оглед възраженията на прокуратурата, са относно съдържанието на проведения
телефонен разговор между свидетеляГ.и подсъдимия П. и часа на провеждането му.
Пряката доказателствена информация касателно посочените обстоятелства, изводима
от показанията на свидетеляГ.и от обясненията на подсъдимия П., съдържа
взаимоизключващи се твърдения. В подобни случай, когато е налице т.нар. „дума
срещу дума“, изясняването на обективната истина налага събирането на контролни
доказателства по отношение на главния факт на доказване с оглед извършването на
преценка за достоверност на противостоящите версии, като a priori не може да бъде
изключена правдивостта на която и да било от тях. По делото противостоящите си
версии се съдържат в свидетелски показания и в обяснения на подсъдимото лице,
поради което въззивната инстанция при преценката за достоверността следва да се
съобрази и с доказателствените правила относно проверка и оценка на
обясненията. За да бъдат преценени последните като средство за защита, те
трябва да бъдат опровергани от останалия доказателствен материал. Следователно,
за да се даде вяра на свидетелските показания наГ., както предлага държавното
обвинение, е необходимо освен да се съберат контролни доказателства, подкрепящи
неговите показания, но и те да са такива, че да опровергаят версията на П..
Същевременно от събрания и проверен по делото доказателствен материал не се
установяват доказателства, които пряко или косвено да подкрепят твърдението наГ.,
че се е обадил сутринта на подсъдимия П. и по телефона му е обяснил, че
използвания от него телефон е предмет на престъпление. Неоснователно се твърди
от държавното обвинение, че показанията на свидетеля М. косвено подкрепят тези
твърдения. По делото е безспорно, че инкриминираният телефон е заложен в 12:49
часа, но това обстоятелство само по себе си не подкрепя изложеното от свидетеля
относно часа на позвъняване. Установеният час на сключване на договора за залог
подкрепя и версията на обвиняемия П.. Ето защо е било необходимо събирането на
допълнителни доказателства за преодоляване на посоченото противоречие, което е
съществувало още в хода на досъдебното производство. Обоснован е укорът на
защитата, че разследващите органи още в хода на досъдебното производство не са
предприели необходимите процесуални действия за проверка на дадените от подсъдимия
П. обяснения след привличането му като обвиняем. Едва в хода на съдебното следствие
е изискана справка от мобилните оператори, за да бъде установено с
категоричност, кога е получено обаждането от свидетеляГ.. Поради кратките
срокове на съхраняване на подобна информация от мобилния оператор не е получена
необходимата информация. Поради ненавременни действия на разследващите органи
първоинстанционният съд е бил изправен пред невъзможността да установи точния
час на обаждане от свидетеляГ..
На следващо място, от събрания и проверен доказателствен материал не могат
да се изведат контролни доказателства, подкрепящи твърдението на свидетеляГ.,
че по време на телефонния разговор е съобщил на подсъдимия П., че използваният
от него мобилен телефон е предмет на престъпление. Макар и показанията на
свидетеляГ.да са логични и последователни, като в по-голямата си част взаимно
се допълват и подкрепят, дори с обясненията на подсъдимия П., е невъзможно да
бъдат кредитирани и в частта относно съдържанието на телефонния разговор.
Липсват каквито и да е било доказателства, които да потвърждават това
твърдение, като междувременно подсъдимият П. отрича, че му е била споделена
тази информация по време на телефонния разговор. Поради изложеното не може
a priori едната
от версиите да се приеме за достоверна.
С оглед на така изложения анализ на показанията на свидетеляГ.относно
противоречивите обстоятелства, настоящата инстанция намира, че възможният за
събиране доказателствен материал е недостатъчен, за да се даде вяра на
изложените отГ.твърдения. Това води до невъзможност да бъдат опровергани
обясненията на подсъдимия П., а след като същите не могат да бъдат оценени като
средство за защита, за съда остава единствен възможен изход да се довери на
същите и да ги цени като доказателствено средство.
В заключение въззивният съд намира възраженията на държавното обвинение
срещу анализа, направен от първостепенния съд на събраните по делото гласни
доказателства, за напълно неоснователни.
Поради изложеното настоящата инстанция намира извода на контролирания съд
за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 215, ал. 1 от НК за законосъобразен и обоснован.
В конкретния случай от доказателствената съвкупност по делото по
категоричен начин се установява, че на 08.01.2015 г., около 12,49 часа подсъдимият
П. е сключил договор за залог в заложна къща „М и В К.“ ЕООД, находяща се на ул.
„Президент Линкълн“, пред блок ***, гр. София, с предмет на договора мобилен
телефон марка „Sony“ модел Xperia Z2“ с ИМЕЙ: 354724064801332 за сумата от
350,00 лева.
Въпреки това не се установяват субективните признаци на престъпния състав
по чл. 215, ал. 1 от НК. Деянието е осъществимо при пряк умисъл по отношение на
резултата, като деецът трябва да е съзнавал, че укрива вещи, придобити от
другиго чрез престъпление. Той може да е знаел със сигурност за този факт или
да предполага това. По делото не се установява по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимият П. в момента на залагане на инкриминираната вещ е знаел,
че мобилният телефон с ИМЕЙ: 354724064801332 е бил предмет на друго
престъпление – кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК. Въз основа на
изложения по-горе анализ настоящата инстанция намира за обосновани изводите на
районния съд, че не е
категорично доказано по делото, че до знанието на подсъдимия преди залагането
на вещта е доведена информацията относно кражбата на инкриминирания телефон.
Напротив, както и първоинстанционният съд отбелязва, в момента, когато
подсъдимият е узнал, че телефонът е предмет на кражба, той веднага е обяснил на
полицейските органи къде да го намерят, а впоследствие е възстановил и сумата
от 350 лева на заложната къща. Ето защо, не се установява от доказателствата по
делото наличие на умисъл у подсъдимия за укриване на инкриминирания мобилен
телефон при залагането му в заложна къща.
По делото не са събрани категорични доказателства касателно субективната
страна на деянието, поради което правилно първоинстанционният съд е признал
подсъдимия за невинен. Осъдителната присъда трябва да почива на категорични,
непротиворечиви доказателства, които без съмнение доказват осъщественото
изпълнително деяние, авторството и вината. Тежестта за доказване лежи върху
държавното обвинение, което в настоящият случай не е успяло да наведе
убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Липсата на такива
обуславя по аргумент от противното на осн. чл. 303, ал. 2 НПК постановяване на
оправдателна присъда.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест –
да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 07.12.2016 г., постановена по НОХД № 9926/2011 г. по описа на СРС, НО,
122-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.