Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. София, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 21.10.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня
И.
при участието на секретаря Цветанка Павлова, разгледа докладваното
от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 342 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 203/17.01.2020г., постановено
по гр.д. № 189/2018г. по описа на Пирдопския районен съд, И.С.С. е бил осъден да заплати на Ц.Ц.К. сумата 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени /морални/ вреди вследствие
извършеното от ответника спрямо ищеца непозволено увреждане, а именно: на
29.01.2018 год. в с.Ц., Община-З., по време на изнесено извънредно заседание на
Общински съвет-З., ответникът е изрекъл неистини, с които е опозорил ищеца -
обвинил го е, че той, заедно с други лица, са събрали най-малко „сто кубика”
/100 куб. м./ дърва за огрев, а на представителя на Общинско звено „Гора”-З. са
заплатили финансовата равностойност на „двадесет кубика” /20 куб.м./ дърва за
огрев, както и го е обвинил, приписвайки му, че той с други лица са откраднали
дървата за огрев, предвидени за хижа „С. п.”, ведно със законната лихва,
на основание чл.86 от ЗЗД, считано от 29.01.2018 година до
окончателното плащане на присъдените суми, както и разноските по делото.
Настоящото производство е
по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по
въззивна жалба на И.С. срещу горното решение. Жалбоподателят счита обжалвания
съдебен акт за необоснован и неправилен и моли съда да го отмени, отхвърляйки
исковата претенция като неоснователна и недоказана. Описва обстоятелствата по
процесния казус. Анализира елементите на отговорността по чл. 45 от ЗЗД и
счита, че същите не са налице. Намира, че поведението му не надхвърля границите
на правото му по чл. 39 от Конституцията на Република България. Счита, че
изказванията му не са били опозоряващи и не са целели да засегнат доброто име
на ищеца. Обосновава, че думите му били неправилно изтълкувани. Цитира съдебна
практика, според която не е противоправно изказването на мнения с негативна
оценка, когато името на конкретно лице се коментира във връзка с неговия пост,
дейност или занятие. Поддържа, че целта на изявленията му била да привлече
вниманието към значим за обществеността въпрос. Анализира събраните по делото
доказателства. Въз основа на тях прави извод, че ищецът не се бил почувствал
обиден или засегнат от думите му; не бил напуснал залата след неговото
изказване, а продължил да участва в дебатите. Намира, че ищецът не бил
претърпял неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Допълнително навежда
довод за неправилно определен размер на присъденото обезщетение. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените от К. искове. Претендира
разноски.
Постъпил е писмен отговор, с който жалбата се оспорва. Въззиваемият не споделя
твърденията на жалбоподателя, че бил изразил само мнение. Твърди, че го бил
обидил публично излагайки неверни твърдения, да които не бил представил
доказателства. Позовава се на съдебна практика. Счита, че жалбоподателят
неправилно интерпретира събрания доказателствен материал. Намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Изразява становище, че
размерът на обезщетението е бил определен правилно. Моли съда да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адв. Г., който
поддържа жалбата. Заявява, че няма да сочи доказателства. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и да отхвърли исканията на ищеца
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, включително за платено
адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и
съдействие. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява.
Представлява се от адв. Д., която оспорва
въззивната жалба и поддържа отговора. Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба и да постанови решение, с което потвърждава обжалваното
решение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Заявява, че не
възразява срещу размера на претендирания хонорар на ищеца, но счита, че такъв
не следва да се присъжда, след като не е представен списък.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и
пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивния съд не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявения иск.
ІІI. По
същество
Петте елемента на генералния деликт по чл.
45 от ЗЗД са: наличие на деяние, което е противоправно, извършено
е виновно, и е причинило вреди.
С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, въвеждаща оборима презумпция за виновност, вината не подлежи на доказване.
Доказването на всички останали елементи от
фактическия състав е в тежест на ищеца.
В конкретния случай по делото се доказва
безспорно, че, на 29.01.2018г., по време на изнесено извънредно заседание на
ОбС-З. в село Ц., С. е твърдял по адрес на К., че последният бил платил само 20
кубика дърва, а събрал 100 кубика. Това обстоятелство се доказва от протокола
от заседанието, който, в качеството си на официален свидетелстващ документ, има
материална доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. В тази му
част, същата не е оборена, доколкото репликата на С. се доказва и от
свидетелските показания и от звукозаписа, изслушан в открито съдебно заседание
по делото, проведено на 07.11.2019г. пред Пирдопския районен съд. В останалата
част звукозаписът се е оказал неразбираем, но това няма практическо значение за
правните изводи на съда, тъй като изказването на С. се доказва както от
протокола, така и от свидетелските показания (част от свидетелите твърдят, че
са чули ответника да обвинява ищеца в кражба, а друга част от тях – че не си
спомнят конкретни думи, но не изключват смисъла и общата насоченост на това
изказване). Неоснователно жалбоподателят поддържа, че изказванията му не са
били опозоряващи и не са целели да засегнат доброто име на ищеца, а
съставлявали допустимо изразяване на мнение с негативна оценка във връзка с
поста, дейността или занятието на конкретно лице, като целта им била да
привлече вниманието към значим за обществеността въпрос. Видно от начина на
формулиране на изявлението му, както и от цялостния контекст на ситуацията,
съдът намира, че то не е било формулирано абстрактно и принципно във връзка със
значимия въпрос, а е било насочено към конкретно лице, като това лице е ищецът,
доколкото в този момент ответникът е водил диалог именно с него. Освен това,
процесното изказване се предхожда и се следва от други реплики на К., което
недвусмислено показва, че то е било насочено именно срещу него в рамките на
прекия диалог между двамата. Дали ответникът целенасочено е искал да уязви
ищеца, или не, е без значение, тъй като обективно, по естеството си,
изказването на С. е компрометиращо и опозоряващо, доколкото (независимо от
конкретните използвани думи) съдържа твърдения за неправомерно придобиване на дърва
за огрев от страна на К.. На последно място, тези твърдения са неверни, тъй
като от показанията на св. П. (служител на звено „Г.“ към Община З.) се
установява, че на място е констатирала само 10 м3 законно добита
дървесина до хижата, ползвана от ищеца.
По така изложените съображения, съдът
намира за доказано деянието на С., както и неговия противоправен характер,
доколкото публичното разпространяване на неверни фактически твърдения,
компрометиращи дадено лице, надхвърля допустимите граници, в които следва да се
упражнява правото на мнение и свободата на словото.
Останалите два елемента от фактическия
състав на непозоволеното увреждане (претърпените вреди и причинната им връзка с
поведението на ответника) съдът намира за доказани частично, поради следните
съображения:
-
Недоказано
е твърдението, че, след думите на С., ищецът К. почервенял, почувствал се зле,
прилошало му и напуснал залата. Данни в тази насока се съдържат единствено в
показанията на св. П. и св. Ш.. В обратен смисъл, обаче, са показанията на св. И.,
св. Б.и св. Т., които са присъствали на същото заседание и лично са възприели,
че ищецът не е показал признаци на здравословни проблеми. Тези показания са
ангажирани по реда на насрещното
доказване, което не предполага безспорно и несъмнено установяване на определени
факти, а само разколебаване на убедеността в съществуването на други факти, за
които насрещната страна по делото носи доказателствената тежест и които следва
да бъдат доказани с пълно доказване (в случая – отражението на изказването на С.
върху състоянието на К.). Затова съдът намира, че ангажираните от ответника
доказателства са достатъчни за опровергаване на твърденията на ищеца по този
въпрос. Нещо повече: тези твърдения се опровергават пряко
от протокола за проведеното заседание, от който е видно, че, непосредствено
след процесното изказване, К. го оспорил и се обърнал към кмета на общината за
подкрепа; направил и продължително изказване за твърдени от него методи и
действия на определена политическа формация; влязъл в спор със С.Б., а, след
изказването на Д. Б., отново поискал думата, задал въпрос на М. И. и дори се
шегувал с нея по повод отправено предизвикателство (л. 107 – 109 от
първоинстанционното дело). Всичко това сочи, че К. не е напуснал залата
непосредствено след изказването на ответника, а физическото и психическото му
състояние е позволявало да води спокоен и продължителен диалог с трети лица,
вкл. демонстрирайки чувство за хумор. Поради това съдът намира, че ищецът не е
бил засегнат в претендираната от него степен от действията на С..
-
Не
може да се приеме, че амбулаторният лист за медицински преглед на К. на
01.02.2018г. доказва претърпени от него психосоматични последици именно от
изказването на С.. На първо място, между двете събития има период от три дни,
който, с оглед интензитета на процесното изказване и поведението на К.
непосредствено след него (виж. по- горе),
прави малко вероятна връзката между тях. Освен това, по делото няма данни, от
които да се направи извод, че обичайното кръвно налягане на К. е по- ниско, а
завишените му стойности са изключение, както и че такива са констатирани само
след процесното събитие. В тази насока следва да се вземе предвид, че, независимо
от установеното обективно състояние на К., не му е била назначена никаква
терапия.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
претърпените вреди от процесното поведение на С. са публичното уронване на
престижа и доброто име на К. – така, както са претендирани съобразно
изменението на петитума на иска с молба от 15.06.2018г. („.. изрече неистини, с
които ме опозори …“). Поради това следва да се приеме, че искът е доказан по
основание и следва да бъде уважен.
По въпроса за размера на присъденото
обезщетение, съдът намира жалбата за частично основателна. При определянето му
следва да се съобрази съдебната практика (напр. Решение № 116 от 24.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 3144/2018 г., II т.
о., ТК) „при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението
им за размера на вредите“. По- конкретно, такива биха могли да бъдат „…възрастта на ищцата, злепоставянето й пред
широк кръг лица, уронването на доброто име на ищцата, която се е ползвала с
авторитет на добър специалист и отговорен човек и в професионалния си път се е
стремял да бъде за пример…“ (Решение № 126 от 28.10.2020 г. на ВКС по гр.
д. № 4374/2019 г., III г. о., ГК)
В случая, видно от показанията на св. С. и св. И., ищецът
е ръководител на ПП „Е.“, а от показанията на св. Ш. – че е основател и
ръководител на ПП „Е.“, както и че е известен в обществото като защитник на
буковата гора над гр. З.. Поради това следва да се приеме, че той е публична
личност, ползваща се с обществено влияние, т.е. би следвало да понесе
сравнително по- тежко накърняването на неговото реноме пред широк кръг лица,
вкл. общински съветници от неговата партия. Това обстоятелство обуславя
присъждане на обезщетение в по- висок размер.
От друга страна, обаче, както се обоснова по- горе, по
делото не се доказа тежко засягане на К. от думите на С..
От трета страна, налице са обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение в по- нисък размер – напр. че С. е направил
процесното изявление в хода на разгорещен спор с К., като последният го е
провокирал със сходно обвинение. Друго такова обстоятелство е цялостната
атмосфера на обсъжданията, характеризираща се с голямо напрежение, остри
изказвания и лични нападки от страна на почти всички участници, вкл. от и срещу
самия С., на фона на които неговите изявления срещу К. не се открояват като
нещо изключително и скандално. Следва да се вземе предвид и факта, че
отправените от С. обвинения спрямо К. са част от общото му неудовлетворение от
посочените от него нередности във връзка със стопанисването на общинската гора,
както и че в хода на обсъжданията той е отправял подобни обвинения и към други
присъстващи, а не само към ищеца. Всичко това сочи, че обстановката е
предразполагала към занижен самоконтрол, непремерени изказвания и афект, които,
без да оневиняват ответника, правят поведението му обяснимо и донякъде по-
малко укоримо.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение следва да бъде определено в размер на 1000 лв.
По тези съображения съдът намира, че въззивната жалба
е частично основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е присъдено обезщетение за разликата над 1000 лв. до 5000 лв., като за
тази разлика искът се отхвърли.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, жалбоподателят има право на разноски в производството, пропорционални
на уважената част от жалбата. Такива се установяват в размер на 100 лв. – държавна
такса и 600 лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. въззиваемият следва да
заплати на жалбоподателя ((5000-1000)/5000)*700=560лв.
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, въззиваемият има право на разноски в производството, пропорционални на
отхвърлената част от жалбата. Такива се установяват в размер на 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение. Основателно е, обаче, възражението за неговата
прекомерност. С оглед защитавания материален интерес и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2,т. 3 от НМРАВ, минималният размер на възнаграждението би бил 580 лв.
Следва да се има предвид, обаче, че всяка страна има право да избере такъв
адвокат, за когото счита, че по най- добър начин би защитил интересите й, като
не може да се очаква, той задължително да оценява труда си по минималните цени
от НМРАВ. Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на услугата, адвокатът да изисква по- високо
възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен
състав, с оглед актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални
възнаграждения, такава граница е 50% над размера, определен с цитираната по-
горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за
уникална квалификация на адвоката. В случая тази граница е 870, поради което
възнаграждението следва да бъде редуцирано до този размер. Съответно, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия (1000/5000)* 870=174лв.
Частичната отмяна на обжалваното решение налага
преизчисляване на разноските в първоинстанционното производство. Така,
решението следва да бъде отменено за разликата над 274 лв. до пълния присъден
размер на разноските от 1370 лв., а ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника част от направените от него разноски, пропорционално на отхвърлената
част от иска, а именно – 0,8*770=616лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №
203/17.01.2020г., постановено по гр.д. № 189/2018г. по описа на Пирдопския
районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която И.С.С.
е бил осъден да
заплати на Ц.Ц.К. разликата
над 1000 лв. до 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени /морални/ вреди вследствие извършеното от ответника спрямо ищеца
непозволено увреждане, а именно: на 29.01.2018 год. в с.Ц., Община-З., по време
на изнесено извънредно заседание на Общински съвет-З., ответникът е изрекъл
неистини, с които е опозорил ищеца - обвинил го е, че той, заедно с други лица,
са събрали най-малко „сто кубика” /100 куб. м./ дърва за огрев, а на представителя
на Общинско звено „Гора”-З. са заплатили финансовата равностойност на „двадесет
кубика” /20 куб.м./ дърва за огрев, както и го е обвинил, приписвайки му, че
той с други лица са откраднали дървата за огрев, предвидени за хижа „С. п.”,
ведно със законната лихва, на основание чл.86 от ЗЗД, считано от 29.01.2018
година до окончателното плащане на присъдената сума, като и В ЧАСТТА, с която И.С.С. е бил осъден да заплати на Ц.Ц.К.
разноски на над 274 лв. до пълния присъден
размер от 1370 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Ц.К. за осъждане на И.С.С. да му заплати разликата над 1000
лв. до 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени /морални/ вреди вследствие извършеното от ответника спрямо ищеца
непозволено увреждане, а именно: на 29.01.2018 год. в с.Ц., Община-З., по време
на изнесено извънредно заседание на Общински съвет-З., ответникът е изрекъл
неистини, с които е опозорил ищеца - обвинил го е, че той, заедно с други лица,
са събрали най-малко „сто кубика” /100 куб. м./ дърва за огрев, а на
представителя на Общинско звено „Г.”-З. са заплатили финансовата равностойност
на „двадесет кубика” /20 куб.м./ дърва за огрев, както и го е обвинил, приписвайки
му, че той с други лица са откраднали дървата за огрев, предвидени за хижа „С.
п.”, ведно със законната лихва, на основание чл.86 от ЗЗД, считано от
29.01.2018 година до окончателното плащане на присъдената сума.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
203/17.01.2020г., постановено по гр.д. № 189/2018г. по описа на Пирдопския
районен съд, в останалите му части.
ОСЪЖДА И.С.С. с ЕГН ********** да заплати на Ц.Ц.К. с ЕГН **********
сумата 174 лв. – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.Ц.К. с ЕГН ********** да заплати на И.С.С. с ЕГН ********** сумата 560 лв. – разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц.Ц.К. с ЕГН ********** да заплати на И.С.С. с ЕГН ********** сумата 616 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.