Решение по дело №228/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 03.02.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                    МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд  № 228 по описа на КАС  за 2019 г., и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от З. З. К. от ***, чрез пълномощник, против Решение №343/14.10.2019 г. по анд №882/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на закона. Касаторът твърди несъответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Иска се отмяна на обжалваното решение. В писмено становище от пълномощник са изложени допълнителни съображения за допуснато нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба №***/*** г. за реда и условията за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата, тъй като от приложения снимков материал, не се установявало разположението на АТСС.

            Ответникът по касация – ОД на МВР - Кърджали, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура–Кърджали дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на РС-Кърджали, с което е потвърден ЕФ, за описаното в него нарушение, е правилно и следва да се остави в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка с посочените в жалбата пороци на решението, както и по отношение на указаните в чл.218, ал.2 от АПК, за спазването на които съдът следи служебно, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №882/2019 г. по описа на РС-Кърджали.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С процесното решение районният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2665798, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който, на З.З.К., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 03.03.2019 г. на път *** км.***, ***, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, управлявал МПС Фолксваген Шаран с рег.№ ***, със скорост 94 км/ч., установено и заснето с автоматизирано техническо средство  №***. 

Предвид приложените по делото доказателства – клип от 03.03.2019 г., 14:47ч., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, както и номера на техническото средство; справка за регистрация и собственост на МПС; протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №***/*** г. на МВР; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***; протокол от проверка № ***/*** г. и писмо от *** г. на БИМ, за техническата годност на използваното техническо средство; списък от *** г. на служители от сектор ПП към ОД МВР-Кърджали за проведено обучение, намерил за доказано по делото, че жалбоподателят е управлявал собственото си МПС със скорост, превишаваща разрешената с 34 км/ч., поради което правилно била  приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т. 4 от ЗДвП. Отчетената от АТСС скорост  била намалена с 3 км/ч., според предвиденото в чл.755, ал.1, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Прието е също, че при съставянето на процесния електронен фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и на Наредба №***/*** г. За неоснователен е приет доводът на жалбоподателя за несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация. Правилно нарушението било квалифицирано като такова по чл.21 ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а посочената квалификация с препратката към чл.21, ал.1 ЗДвП била прецизна, за да укаже, че скоростта от 60 км/ч., въведена с пътен знак, е различна от посочените в ал.1 на чл.21 ЗДвП. По горните съображения, съдът стигнал до извода, че оспореният ЕФ е законосъобразен.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция приема за установено по делото, че на 03.03.2019 г. в 14:47 ч., на път *** км.***, ***, на разклона за *** в посока *** към ***, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак В26,  касаторът е управлявал собственото си МПС Фолксваген Шаран с рег.№ ***, със скорост 94 км/ч., превишаваща разрешената с 34 км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустимата грешка от 3 км/ч.

Скоростта на автомобила е установена и заснета с автоматизирано техническо средство  № ***.  Видно от приложената по делото разпечатка от автоматизираното техническо средство – снимка № *** /***, измерената от АТСС скорост на лек автомобил с рег.№ ***, е 97 км/ч., от която, в съответствие с чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., са приспаднати 3 км/ч. Горното деяние безспорно е извършено от касатора и представлява административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, като при наличното превишение от 34 км/ч., правилно е приложена и санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП.

Не е налице твърдяното от касатора несъответствие между изложените факти и дадената правна квалификация на нарушението. От описанието на деянието в обстоятелствената част на електронния фиш става ясно, че се касае за движение в пътен участък, извън населено място, за който, с пътен знак В26, е въведено ограничение на скоростта – 60 км/ч. При тези факти, правилно е прието от наказващия орган, че е деянието нарушава разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП. Доколкото разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП, препраща към чл.21, ал.1 от с.з., не е било необходимо изричното вписване на последния текст от закона. В тази връзка, не може да се приеме, че посочването му е довело до твърдяното  несъответствие. В този смисъл са и изложените от районния съд мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло.

Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба №***/*** г. тъй като от съдържанието на протокола за използване на АТСС и  снимка № *** /***, се установява по несъмнен начин, както разстоянието, от което е измерена скоростта на автомобила - 300 м. от пътен знак В26, така и посоката за задействане на АТСС.

С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Съдът е анализирал обективно и точно събраните гласни и писмени доказателства и правилно е приложил закона. Правилно е и установеното от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения. 

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №343/14.10.2019 г. по анд №882/2019 г. по

описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                              2.