Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 16.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ-ми граждански състав в
открито заседание, на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ЗОРНИЦА БАНКОВА
При секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдия Банкова гражданско дело №2863 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 от ГПК
Пред
ПлРС е постъпала ИМ от М. ЕАД против Г.К.А., в която се твърди, че между кредитора „М.” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление *** и длъжника Г.К.А. с ЕГН: ********** е
съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер
М4406321 от дата 29.01.2015 г., с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни
услуги. Посочено е следното:Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършват въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. В срока на действието на договора за мобилни услуги М4406321 от дата 29.01.2015
г., по който е/са издадена/и следната/те фактура/и:
- фактура
№ *********/10.03.2015 г., с падеж на плащане 25.03.2015 г., за отчетен период
от 07.02.2015 г. до 06.03.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата от 17.34 лв. (Седемнадесет лв. и 34 ст.);
- фактура
№ *********/17.07.2015 г. , с падеж на плащане 17.07.2015 г., за отчетен период
от 07.06.2015 г.до 06.07.2015 г., в
която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 313.5 лв. (Триста и тринадесет лв. и 50
ст.).
Твърди се,
че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Г.К.А. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Ето защо, и на основание чл. 86 от ЗЗД, претендираме и мораторна лихва за
забава начислена върху главницата в размер на 4.77 лв. (четири лв. и 77 ст.) за
период от 26.03.2015 г. до 18.12.2017 г.
Мол и съдът да вземе предвид
факта, че длъжникът е направил плащане в размер на 30,84 лв. (Тридесет лева и
84 ст.1, с което е погасил изцяло фактура № *********/10.03.2015г. и частично
фактура №*********/17.07.2015 г.. като към настоящия момент претендират само незаплатеният остатък.Претендираната сума в
размер на 304,77 лв. (Триста и четири лева и 77 ст.), от които 300 лв. (Триста
лева) - непогасен остатък от неустойка по договор за далекосъобщителни услуги
М4406321 от дата
29.01.2015 г. и
мораторната лихва в размер на 4,77 лв. (Четири лева и 77 ст.), начислена
върху:- фактура № *********/10.03.2015 г.
Твърди
се, че мобилтел има право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги, както и има право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от
настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги,
предоставявни на абоната, е отразена в представените фактури .В случая,
клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги
към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които съгласно
са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за
страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка
фигурира в представените с исковата молба Приложения към Договора в Раздел
Отговорност и гласи „В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това Приложение, Договора ши Общите условия, в това число, ако по негово
искане ши вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване
Основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на
мобилния оператор, в които е казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа
до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има
неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ/ „Мобилтел
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане.,, За самото прекратяване на договора
законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора.Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника Г.К.А.
с ЕГН: ********** и до начисляването на договорна неустойка.Видно е от
представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел има право да получава в срок всички дължими
от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.б. Мобилтел има право
да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия.
Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно
сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги
по договорите с Оператора, е обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Г.К.А. с ЕГН: ********** „Мобилтел
има право едностранно да прекрати Договора за услуги ши временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи:54.1. При неплащане на дължими
суми след изтичане срока заплащане.Неизпълнението на ответника е обусловило правото
на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение- неустойка по
цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел Отговорност от
Приложенията към цитираните договорите „ В случай че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от това Приложение, Договора ши Общите условия, включително и
при прекратяване на договора по вина ши по желание на абоната в рамките на
минималния първоначален срок на договора, Операторът има право да прекрати
Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси,
дължими от Абоната за съответната 51М карта до изтичал на посочения в договора
срок”.. „Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на
Мобилтел.”Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите,
за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет.По силата на чл. 26.4 от Общите
условия на „М.”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума” 26.4. (Изм. - в сила от
06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период,
за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми.”Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.В конкретният случай ответникът Г.К.А. с ЕГН:********** е
подписал договор за мобилни услуги, ползвала е предоствените й мобилни услуги
не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които, не
са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си.Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора
си.
С оглед на изложеното до момента и на
основание на чл. 415 във вр.с чл. 422 от ГПК, моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение Г.К.А.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца, „М. „ ЕАД в размер на 304,77 лв. (Триста и четири лева и 77 ст.),
непогасен остатък от неустойка по договор за далекосъобщителни услуги.Моля, да постановите осъдителен диспозитив спрямо
ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, след като се съобрази със становищата
на страните и събраните по делото писмени, прецени ги по реда на чл. 235 ал.2
от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно
от приложеното гр.д.№ 119/2018г. по описа на РС-Плевен е, че ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да
заплати на ищеца: 335.61 лв., от която:
- 17.34 лв.,
представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № М4406321 от 29.01.2015 г.; - 313.50 лв.,
представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с № М4406321 от
29.01.2015 г.; 4.77 лв. мораторна лихва начислена върху фактура № ********* от
10.03.2015г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.01.2018 г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25.00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00лв.Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнено
задължение по договор за далекосъобщителни услуги № М4406321 от 29.01.2015 г.,
сключен между „М.“ ЕАД като кредитор и Г.К.А., като длъжник.
Срещу издадената заповед за изпълнение в
срокът по чл. 415 ал.2 от ГПК е
постъпило възражение и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца.
От
страна на ответника е постъпило в хода на делото изявление, че е заплатил
дължимата сума, като е приложил доказателства.л.47.Представителя е взел
становище, че е заплатена дължимата сума , но след завеждане на делото и следва
длъжника да понесе и направените разноски.
Предвид на изложеното,
съдът приема, че е основателна претенцията, заплатена е в хода на производството,
поради което следва да се отхвърли иска,като погасен чрез плащане.
Сумата е заплатена след подаване на
заявлението и с действията си отвитникът е станал причина да се направят
разходите в заповедното и настоящето производство.
При този изход на производството и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски в исковото производство в размер на 205лв. -25лв. за д.т. и
180лв. за адвокатски хонорар.В производството е предявена претенция за 304,77лв.-
неустойка, а по отношение на претендирата лихва за забава е прекратено частично
производство на осн. чл.233 от ГПК.С оглед размера на претенцията се е дължала
д.т. 25лв., тъй като в заповедното е внесена 25лв.Видно от приложената вносна
бележка на л.18 , че е внесена сума 50лв.При това положение и изхода на процеса
на процеса, се дължи сумата от 25лв., а за разликата до 50 лв.д.т., се явява
недължимо внесена и по молба на ищеца с посочване на сметка, може да се върне. С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, от съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лева, от които ответникът следва да му
заплати разноски в общ размер на 186,16лева, съразмерно частта от
вземането, за която се установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от кредитора“А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** против Г.К.А. с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК, за сумата 304,77лв.,
представляваща непогасен остатък от неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги М4406321/29.01.2015г.,
по ф.№*********, за която сума е издадена заповед №106/10.01.2018г. по ч.гр.д.№119/2018г. на ПлРС, като ПОГАСЕН чрез ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Г.К.А. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, направените разноски в исковото производство в размер на 205лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.К.А. с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, направените разноски в заповедното производство 186,16лв., съразмерно частта от вземането, за която се установи,
че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: