Решение по дело №1127/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна срещу Решение № 498/30.03.2023г. постановено по НАХД № 20223110204718/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0000310/22.06.2022г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

 

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

 

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

 

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 498/30.03.2023г. постановено по НАХД № 20223110204718/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0000310/22.06.2022г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна. С НП е наложена на „ВИКТОР ТРАНС“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: Извършена е от служители на РД Автомобилна администрация Варна комплексна проверка на „Виктор транс“ ЕООД, притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. При проверката е констатирано, че на 14.06.2021г. дружеството е извършвало таксиметрова дейност с таксиметров автомобил управляван от водач П. Д. П., който не притежавал към посочената дата валидно удостоверение за психологическа годност. Направен е извод, че дружеството е извършило административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и е съставен АУАН. В законния срок не са постъпили възражения. АНО, възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел, че деянието е съставомерно, но че по отношение на него е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която е по благоприятна и отменил НП. Като по благоприятна норма Съдът, приел изменението на чл.8, ал.2 от Наредба 36/2006г., настъпило в хода на съдебното производство.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства.

Решението е правилно като краен резултат на следните съображения: Удостоверението за психологическа годност има уредба в регламент на ЕС и тази регламентация е пряко приложима в държавите членки на ЕС. Във връзка с различната от правото на ЕС национална уредба на същите отношения Съдът на ЕС се е произнесъл със съдебен акт, имащ значение за настоящия спор. Като съобрази, че разпоредбите на Член 267 (предишен член 234 от ДЕО) от ДФЕС предвиждат, че „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: „валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.“ и „Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.“ (текстът възпроизведен от https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex %3A12016ME%2FTXT) и, че Член 23 от КОНСОЛИДИРАНИЯ ТЕКСТ НА СТАТУТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/ upload/docs/application/pdf/ 2016-08/tra-doc-bg-div-c-0000-2016-*********-05_00.pdf) регламентира, че „В случаите на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз решението на Съда или правораздавателния орган на държава членка, с което се спира производството пред него и въпросът се отнася пред Съда, се съобщава на Съда от съответния съд или правораздавателен орган. След това решението се съобщава от секретаря на Съда на страните, държавите членки и Комисията, както и на институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, която е приела акта, чиято действителност или тълкуване се оспорва.“, както и, че съгласно Член 91 от Консолидиран текст на Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 година (достъпен на [интернет адрес]) „Съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване.“, настоящата инстанция намира, че следва да приеме даденото от СЕС тълкуване в решението по дело C227/22 и да го приложи по настоящия спор (в този смисъл М., П.С.Р.Ф., Европейско право. Въведение. Осмо преработено и допълнено издание, Сиела – С. Е. П., София, 2007, стр.266 „Когато Съдът предостави тълкуване на дадена разпоредба на правото на Общността, това тълкуване трябва да се приеме и да се прилага от всички национални съдилища.“), поради което намира, че следва да постанови касационното решение в светлината на даденото тълкуване в решение на СЕС от 18 януари 2024 година по дело C227/22, IL, ECLI:EU:C:2024:57, съгласно което: „Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“ В съображение 44 и 46 решаващият състав на СЕС е посочил, че „От текста на Директива 2006/126 на другите езици ясно следва, че волята на законодателя на Съюза е медицинските прегледи и подновяването на свидетелството за управление да съвпадат, като разглежданите разпоредби не предвиждат възможността държавите членки да определят по-кратки срокове за медицинските прегледи на водачите от група 2. Както отбелязва запитващата юрисдикция, съображение 9, четвърто изречение от тази директива подкрепя това тълкуване, тъй като изрично посочва, че тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.“ и, че „Накрая, важно е също да се отбележи и че, както посочва Европейската комисия, към момента на настъпване на фактите в главното производство правото на Съюза вече съдържа правна уредба в областта на признаването на професионалните квалификации, която отчита изискванията за безопасност, свързани с превоза на товари и пътници, а именно Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ L 226, 2003 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 86) и която не съдържа никакво друго специфично или допълнително изискване в допълнение към тези, наложени с Директива 2006/126 за оценка на умствената годност на професионалните водачи.“

Съгласно цитираното решение на СЕС, националното законодателство и конкретно заложеното в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, в частта на поставеното изискване за наличие на удостоверение за психологическа годност, периодът на валидност, на което е различен от периода на валидност на издаденият на водача на МПС СУМПС е недопустимо, предвидено е в противоречие с разпоредбите на Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства, поради което и не следва да бъде прилагано по отношение на частните субекти регламентираното за неизпълнението на това задължение административно наказание.

В аспекта на тълкуването дадено в решението по дело C227/22 на СЕС, Съдът намира, че НП се явява издадено при констатирано в него нарушение, регламентирано за неизпълнение на недопустима норма, поради което е неправилно, поради което правилно съдът го е отменил.

На горните съображения Решение № 498/30.03.2023г. постановено по НАХД № 20223110204718/2022г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, което предвид изхода на спора и по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде уважено в посочения в списъка на разноските размер от 600лв.. Съдът констатира, че в настоящото съдебно производство е приложено доказателство – договор за осъществяване на адвокатска помощ (изискване, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б.) и пълномощно за процесуално представителство на адв. Ковачев подписано от В. К. Т., а в съдебната преписка по нахд № ***/2022г. на ВРС се съдържа пълномощното от управителя на дружеството към В. К. Т.. Налага се извод редовно упълномощаване и сключване на договор за правна помощ от пълномощника на управителя на дружеството с адв. К. Задължено за заплащане на разноските по арг. от чл.143, ал.1 от АПК вр. §1, т.6 от АПК е юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 498/30.03.2023г. постановено по НАХД № 20223110204718/2022г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „ВИКТОР ТРАНС“ ЕООД разноски в размер на 600 (шестстотин лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.