РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Д., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20243230100252 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по повод искова молба на „АГРОСВЯТ" ЕООД, със
седалище и адрес на управление : град Д., ул."*** ***" *** вписано в ТР при АВп с ЕИК **,
с която срещу „АДЖАЙ” ООД, представлявано от М. И. М., със седалище и адрес на
управление : гр.Д., ***, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, е предявен осъдителен иск за
заплащане на сумата:
- 2 957 лева, представляващи размера на незаплатената към момента част от главница
по фактури № ***от 28.04.2020г., № ***от 01.06.2020г. и № ***от 01.06.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная5 от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Излагат се следните фактически твърдения: ищцовото дружество е продало на
ответника различни видове препарати и семена, съответно е издало данъчни фактури, както
следва : семена „царевица Феномен - 5000 семена” - 2 бр. торби, с цена от по 144 всяка,
семена „царевица ***” - 26 торби с цена от по 138 лева всяка, за която продажба е издадена
данъчна фактура № ***от 28.04.2020г., на стойност 3876 лева; семена „царевица Р 8812” - 1
торба, с цена 225 лева, за която продажба е издадена данъчна фактура № ***от 01.06.2020г.;
препарат „Елумис” в 5-литрови разфасовки - 20 броя с цена от по 48 лева без ДДС всяка,
препарат „Наса 360” в 20-литрови разфасовки - 2 броя с цена от по 8.33 лева без ДДС всяка,
препарат „Мистрал плюс” в 5- литрови разфасовки - 10 броя с цена от по 57 без ДДС всяка,
за която продажба е издадена данъчна фактура № ***от 01.06.2020г., на стойност 1856 лева.
Ответното дружество е извършило едно плащане от 3000 лева - на 28.04.2020г. Остатъкът от
задължението, в размер на 2 957 лева не е заплатен до настоящия момент.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа претенцията си чрез надлежно
упълномощен адвокат. Уточнява, че частичното плащане е извършено не на 28.04.2020г., а
на дата 21.12.2021г.у съгласно представената по делото справка.
Ответното дружество чрез управителя си Ц. К. признава иска, но желае да се
1
постигне спогодба за разсрочено плащане.
В хода на производството ответната страна е извършила погасявания. Съгласно
изявленията на представителя на ищцовата страна са извършени плащания, а именно: 1101
лева са заплатени на 12.03.2025г. и остатъка от 1856 лева е заплатен на 10.04.2025г. С тези
две плащания е погасено изцяло задължението за главницата, но се претендира законната
лихва от исковата молба до всяко от частичните плащания.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа
точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение
съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да
посочи, че постановява решение си само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично
изявление за признание на иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за
приетия от него ред за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан, но следва да бъде отхвърлен поради погасяванията признати от
ищцовата страна и постъпили в хода на производството. По изложените съображения,
съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237
ал.2 ГПК не излага мотиви .
На основание чл.86 от ГПК, с оглед основателността на главната претенция,
основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху търсената сума от 2957лв. от депозиране на исковата молба
в съда 22.01.2024г. до първото частичното плащане на сумата от 1101лв. на 12.03.2025г. и
след това върху остатъчна главница от 1856лв. за периода от 13.03.25г. до 10.04.25г.
Изчислена с лихвен калкулатор законната лихва за забава възлиза на 483,25лв.
Относно разноските: Ищецът е отправил искане за присъждане на сторените по
делото съдебни разноски съгласно представения списък на разноските, а иментно в размер
на 118,28лв. държавна такса и 1595,70лв. адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът се дължат направените от него по
делото разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Признание на иска е направено, но ответникът е дал повод за завеждане на делото. В
случая от значение е извънпроцесуалното поведение на длъжника, който не е платил
задължението в срок, изпаднал е в забава и е станал причина кредиторът да заведе
делото.С оглед на това, в тежест на ответника следва да се възложат сторените
разноски от ищеца за такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на производството предявения от
„АГРОСВЯТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление : ***, вписано в ТР при АВп с
ЕИК **, срещу „АДЖАЙ” ООД, представлявано от М.И.М., със седалище и адрес на
управление : гр.Д., ***, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, иск за заплащане на сумата от 2
957 лева, представляващи незаплатена главница по фактури № ***от 28.04.2020г., № **от
01.06.2020г. и № ***от 01.06.2020г.
ОСЪЖДА „АДЖАЙ” ООД, представлявано от М.И.М., със седалище и адрес на
управление : гр.Д., ***, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, да заплати на „АГРОСВЯТ"
ЕООД, със седалище и адрес на управление : ***, вписано в ТР при АВп с ЕИК **, сумата от
483,25лв., представляваща законна лихва за забава в плащането на главното задължение от
2957лв. от депозиране на исковата молба в съда 22.01.2024г. до първото частичното плащане
на сумата от 1101лв. на 12.03.2025г. и след това върху остатъчна главница от 1856лв. за
периода от 13.03.25г. до 10.04.25г.
ОСЪЖДА „АДЖАЙ” ООД, представлявано от М.И.М., със седалище и адрес на
управление : гр.Д., ***, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, да заплати на „АГРОСВЯТ"
ЕООД, със седалище и адрес на управление : ***, вписано в ТР при АВп с ЕИК **,
сторените разноски в размер на 118,28лв. държавна такса и 1595,70лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
3