№ 7500
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20211110158882 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането. Ищецът
„ДЗИ- О. з.“ ЕАД поддържа, че между него и собственика на л.а. „М.-6“, рег. № .. – Д. И.ов
Т., имало сключена застраховка „Автокаско“, клауза „Пълно каско“ за посочения автомобил
по застрахователна полица №440119213023582 с период на застрахователно покритие –
01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. Твърди, че на 11.03.2019 г. около 10 ч., в гр. С., на бул. „С. ш.“
около № 40, водачът на товарен автомобил „Ф. - Т.“, рег. № .. – И. В., управлявайки
товарния автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата и поради неспазване на
необходимата дистанция, ударил движещия се пред него л.а. „М.-6“, рег. № .., управляван от
И. Д. Т., застрахован при ищеца. При настъпилото ПТП на лекия автомобил били причинени
вреди, изразаващи се в: увреждане на облицовката на задната броня, заден капак и др. Въз
основа на уведомление за щетата при ищеца била образувана щета № 44012131907707, били
изготвени опис-заключение по щетата и калкулация по претенцията. Ремонтът на увредения
автомобил бил извършен в автосервиз „АМС С.“ ЕООД, за което ищецът заплатил на
сервиза сумата от 501,32 лева, съгласно нареждане за групово плащане от 05.05.2021 г.
Ищецът поддържа, че към датата на настъпване на застрахователното събитие,
гражданската отговорност на виновния за пътно-транспортното произшествие водач – И. В.,
била застрахована при ответника ЗД „Б. И.“ по полица №BG/03/118001189154 със срок на
действие 18.05.2018 г. до 17.05.2019 г. С изплащането на застрахователното обезщетение
ищецът се суброгирал в правата на собственика на увреденото имущество срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, поради което
на 13.05.2021 г. с писмо с изх. № 0-92-6179 ищецът изпратил регресна покана на ответника
за възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 501,31
1
лева, заедно с ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Ответното дружество, с писмо
от 27.05.2021 г. отказало да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 526,32 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Оспорва наличието на виновно и протИ.правно поведение
от страна на водача на товарния автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована
при него. Сочи, че съгласно представения двустранен констативен протокол вина за
настъпване на процесното ПТП има водачът на лекия автомобил. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и вредите по лекия
автомобил. Оспорва стойността на причинените на лекия автомобил вреди, както и
претенцията за присъждане на ликвидационни разноски като завишена. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
От представената по делото Застрахователна полица №440119213023582 се установява,
че на 27.02.2019 г. между ищеца и Д. И.ов Т. – собственик на л.а. „М.-6“, рег. № .. е
сключена имуществена застраховка „Каско +“ за горепосочения лек автомобил с период на
застрахователното покритие 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г.
По делото е представен и Двустранен констативен протокол от 11.03.2019 г., съствен
между И. Т., водач на л.а. „М.-6“, рег. № .., и И. В. – водач на товарен автомобил „Ф. - Т.“,
рег. № ... От протокола се установява, че лекият автомобил е получил щети, състоящи се в
увредени задна броня и заден капак, а товарният автомобил – увредена предна броня. Като
обстоятелство относно механизма на пътнотранспортното произшествие, удостоверено с
протокола е посочено: удар в задната част на друго превозно средство при движение в една
посока и в същата лента.
Като доказателства са представени и приети и Уведомление за щета, заедно с описание
на застрахователното събитие, направено от участващия водач И. Т.. Представен е и опис-
заключение по щета № 44012131907707 от 14.03.2019 г., в която е съставен опис на
увредените детайли по лекия автомобил, застрахован при ищеца, както следва: лека
деформация по задна броня, тежка деформация на заден капак.
Представено е възлагателно писмо до Автосервиз АМС ЕООД за извършване на
ремонт на МПС, с рег. № ... Представена е и фактура, издадена на „ДЗИ-О. з.“ ЕАД от „АМС
С.“ ЕАД за сумата от 501,32 лева за щета № 44012131907707, както и извлечение от групово
нареждане за плащане, от което се установява, че ищецът е заплатил на АМС С. ЕООД
сумата от 501, 32 лева.
2
За установяване механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил И. Т.. Свидетелят сочи,
че във въпросната сутрин управлявал лекия автомобил по бул. „С. ш.“ в гр. С., за да се
придвижи към работното си място. Бил в задръстване, на светофар. След като сигналът на
светофара се сменил на зелено, свидетелят потеглил, но твърди, че след това спрял по-рязко,
тъй като колата пред него също спряла рязко и в момента, в който спрял, усетил лек удар
отзад. След инцидента свидетелят и водачът на другия автомобил съставили констативния
протокол. Поддържа, че по лекия автомобил имало одраскване на бронята, лека вдлъбнатина
на багажника и увреждане по емблемата на автомобила. Като свидетел по делото е разпитан
и водача на товарния автомобил – И. В.. Същият потвърждава, че подписът върху
предявения му Двустранен констативен протокол е положен от него, но отрича да си спомня
някакви обстоятелства относно пътнотранспортното произшествие, за което е призован да
дава показания.
По делото е изслушана и приета и съдебна-автотехническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, при потегляне на колона от автомобили на светофарна уредба
на бул. „С. ш.“ № 40, водачът на товарния автомобил „Ф. - Т.“ реализира пътнотранспортно
произшествие със спрелия пред него лек автомобил „М.-6“. Съгласно така представения
механизъм на пътнотранспортното произшествие и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания, вещото лице прави извод, че щетите по лек автомобил „М.-6“, рег. № .. се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 11.03.2019 г.
пътнотранспортно произшествие. Стойността на уврежданията на процесния лек автомобил,
определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 708,71 лева, а
стойността за възстановяване на лекия автомобил, изчислена по цени на алтернативни
доставчици към датата на ПТП е в размер на 647,75 лева. Съгласно заключението
обичайният размер на ликвидационните разноски е 15-25 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 411 КЗ ищецът следва да установи
следните пораждащи правото му фактически обстоятелства: наличието на сключен договор
за застраховка „Каско“, в срока на застрахователното покритие по който е настъпило
застрахователно събитие, което е вследствие на виновно и протИ.правно поведение на лице
(осъществяване на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД), за чиято гражданска отговорност
отговаря ответника по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
както и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза на
застрахованото лице в размер на действителните вреди по застрахования автомобил.
Наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“ на МПС между ищеца – „ДЗИ-О. з.“ ЕАД и лицето Д. И.ов Т. –
собственик на л.а. „М.-6“, рег. № .. се установява от представената по делото
Застрахователна полица №440119213023582/27.02.2019 г. Уговореният между страните
период на застрахователно покритие е 01.03.2019 г.-29.02.2020 г.
3
От показанията на свидетеля Т. и заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се установява механизмът на ПТП, а именно – че на 11.03.2019 г. водачът на
товарния автомобил „Ф. - Т.“, поради невъзможността си да спре от движение, управлявания
от него автомобил, реализира пътнотранспортно произшествие с движещия се пред него лек
автомобил „М.-6“, вследствие на което на лекия автомобил са причинени вреди, изразяващи
се в увреждане на задна броня, вдлъбнатина на багажника и увреждане по емблемата на
автомобила. Възприетият в заключението механизъм на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие се възприема от настоящия състав като достоверно
установен и отговарящ на действителната обстановка и доколкото същия отговаря на
житейската логика за подобни ситуации.
Както от показанията на свидетеля Т., така и от отразените в двустранния протокол
увреждания по лекия автомобил, а именно – увреждания в задната част на автомобила, се
установява, че лекият автомобил се е движел пред товарния автомобил в деня на инцидента
и потеглянето им при смяна на сигнала на светофарната уредба. Като обстоятелство за
уточняване механизма на ПТП в протокола е отразено: удар в задната част на друго
превозно средство при движение в една посока и в същата лента, от което пък може да бъде
направен еднозначен извод, че именно товарният автомобил е ударил в задната му част
движещия се пред него лек автомобил, с което е станал причина за настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие и е нарушил общата забрана да не се вреди
другиму, установена в правилото на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В заключението от САТЕ вещото лице се установява, че отразените в протокола
увреждания съответстват на механизма на протичане на ПТП, като в процедурата по
изслушването му вещото лице изрично заяви, че ударът между двете превозни средства е
настъпил поради неспазване на безопасна дистанция, евентуално поради управление на
товарния автомобил с висока скорост.
С оглед оспорване наличието на виновно поведение от страна на водача на товарния
автомобил, следва да се посочи, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД при реализиране деликтната
отговорност вината под формата на неполагане на дължимата грижа се предполага до
доказване на противното. Т.е. за оборване на презумпцията за неполагане на дължимата
грижа от страна на делинквента следва да бъде проведено пълно обратно доказване от
страна на ответника, което в случая ответникът не е сторил.
Наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно
произшествие и уврежданията по лекия автомобил се установява от показанията на
свидетеля Т. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено.
Наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и водача на товарен автомобил „Ф. - Т.“ не е оспорено от
ответника, а и се установява от представената по делото справка-извлечение от интернет
страницата на Гаранционния фонд.
4
Настоящият състав намира, че е налице и последният посочен по-горе елемент от
фактическия състав на правото по чл. 411 КЗ, а именно плащане от страна на ищеца на
застрахователно обезщетение на застрахованото лице. От представеното по делото
Възлагателно писмо до Автосервиз АМС ЕООД за извършване на ремонт на МПС, с рег. №
.. се установява, че поправянето на вредите върху застрахования при ищеца лек автомобил
„М.-6“ е възложено на горепосочения автосервиз, като впоследствие ищецът е заплатил,
чрез нареждане за групово плащане от 05.05.2021 г., стойността на извършените по лекия
автомобил ремонтни дейности, възлизаща на 501,32 лева.
Съгласно константната съдебна практика, при частично увреждане на застрахованото
имущество се дължи застрахователно обезщетение за подмяна на увредения автодетайл с
нов (оригинален или с годен аналог със качество на оригинала) – при средна пазарна
стойност. От изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
средната пазарна цена на ремонтните дейности, необходими за възстановяване на увредения
автомобил, е в размер на 708,71 лева. Заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е
в по-нисък размер от средната пазарна стойност за възстановяване на увреденото МПС,
застраховано при него, поради което предявеният иск за заплащане на сумата от 501,32 лева,
представляващи заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
44012131907707 следва да бъде уважен в пълен размер.
Настоящият състав намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
пълния размер на претендираните от ищеца ликвидационни разноски за ликвидацията на
процесната щета по застраховката „Каско“ в размер на 25 лева, доколкото от изслушаната
по делото съдебна-автотехническа експертиза се установи, че претендираната от ищеца сума
за ликвидационни разноски е размер, съответстващ на обичайния размер на разноските,
необходими за ликвидиране на щета, а не го надхвърля, както възразява ответника.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът
по делото. Ищецът претендира присъждането на разноски в общ размер от 805 лева, както
следва: 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство, 175
лева – депозит за автотехническа експертиза, 30 лева – депозит за призоваване на свидетел,
както и адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в настоящото
производство в размер на общо 550 лева. Настоящият състав намира, че искането на ищеца
следва да бъде уважено изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „П.“ № 5, преставлявано от Н. Ч.в и И. Г. – изпълнителни директори, на основание чл.
411 КЗ да заплати на „ДЗИ-О. з.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „В.“ № 89Б, представлявано от К. Ч. – главен изп. директор и Б. В. – изпълнителен
директор, сумата от 526,32 (петстотин двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки), от
които: 501,32 лева, представляващи заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ във връзка с щета № 44012131907707, както и сумата от 25 лева –
ликвидационни разноски по щетата, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата
на подаване на исковата молба – 14.10.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „П.“ № 5, преставлявано от Н. Ч.в и И. Г. – изпълнителни директори, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на „ДЗИ-О. з.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.“ № 89Б, представлявано от К. Ч. – главен изп. директор и Б. В. –
изпълнителен директор, сумата от 805 лева, представляваща извършени от ищеца разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6