№ 52037
гр. София, 23.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110110645 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 14 ГПК.
Образувано е по искова молба на Й. С. Ч. срещу „К.“ . и „А.“ Е., с която са
предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит от 24.07.2023 г., сключен между „К.“ . и ищцата е нищожна
поради накърняване на добрите нрави, както и че Договор за предоставяне на
поръчителство от 24.07.2023 г., сключен между „А.“ Е. и ищцата е нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
В исковата молба в уточнителната молба се твърди, че на 24.07.2023 г. ищцата е
сключила с „К.“ . договор за потребителски кредит, като в чл. 4, ал. 1 от същия било
предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя
обезпечение за изпълнението на договора, представляваща по избор на
кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка
с гореописаната клауза, между ищцата и вторият ответник “А.” Е., бил сключени
договор за предоставяне на поръчителство от 24.07.2023г., който е част от договора за
кредит, по силата на който на “А.” Е. се дължи възнаграждение, разсрочено и платимо
заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се
събират от “К.” . в полза на “А.” Е.. Ищцата излага съображения, че клаузата на чл. 4,
ал. 1 от договора за кредити е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Поддържа, че и самият договор за предоставяне на обезпечение е нищожен на това
основание, тъй като с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на “К.”
., „А.“ Е. плаща вземането си сам на себе си. В тази връзка поддържа, че със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, което от своя страна води до недействителност
на договора за поръчителство. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да уважи предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ . е подал писмен
1
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че по силата
на договора е предоставил на ищцата кредит в размер на 4700 лева, който следва да
бъде върнат на 24 месечни погасителни вноски в срок до 20.07.2025 г., ведно с
начислена договорна възнаградителна лихва в размер на 2258,07 лева, при ГПР от
48,21% и ГЛП от 40%. За обезпечаване на задълженията си по договора ищцата е
сключила договор за предоставяне на поръчителство с „А.“ Е., по силата на който „А.“
Е. се задължава да отговаря пред кредитора солидарно с нея за изпълнението на
всички нейни задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита. В този смисъл ответникът твърди, че
„К.“ . не е титуляр на вземанията за „вноска гарант“, а същите представляват
възнаграждение в полза на трето лице за предоставена от него услуга, а не „неустойка“
в полза на ответника, както твърди ищецът. Излага съображения, че оспорената от
ищцата клауза не противоречи на добрите нрави, тъй като в нея е уговорена
единствено възможност, но не и задължение да бъде предоставено обезпечение, а
кредитополучателят винаги има възможност да кандидатства и за необезпечен кредит,
като условията на същия (главница, лихвен процент, ГПР, период на погасяване и т.н.)
няма да са различни. Единствено ще е налице по-дълъг период, в който заявлението
ще бъде разглеждано, тъй като в този случай ще следва да бъдат събрани по-голям
брой документи, доказващи кредитоспособността на кредитополучателя. Поради това,
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „А.“ Е. е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че на 24.07.2023 г. е сключил договор за предоставяне на
поръчителство с „К.“ . с потребител ищцата Й. С. Ч., като за така описаната услуга е
дължимо възнаграждение в размер на 4347,66 лева, погасяването на което е разсрочено
на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на
поръчителство. Излага доводи, че възнаграждението се дължи само за периода, за
който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на
задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение за периода
след пълно изплащане на кредита. Сочи, че възнаграждението е съобразено риска,
който поръчителят поема при сключване на договора с потребителя. Вноските за
погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като
размерът им е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение.
Поддържа, че че след попълване на заявка за кредит, ищецът е следвало да посочи
дали желае обезпечен или не кредит, като ищецът е имал възможност за избор, а не е
задължително условие. Сочи, че сключването на договор за поръчителство е след
ДПК, възнаграждението му не следва да се включва в ГПР по договора. Поддържа, че
наличието на свързаност между „К.“ . и „А.“ Е. само по себе си не води до „скрито
оскъпяване на кредита“. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца:
по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД срещу „К.“ . е да
установи: че между страните е сключен договор за паричен заем с твърдяното в
исковата молба съдържание; че клаузата, предвиждаща предоставянето на
обезпечение противоречи на добрите нрави;
2
по иска за нищожност на договора за поръчителство с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД: че между ищцата и „А.“ Е. е сключен договор за
поръчителство с твърдяното в исковата молба съдържание; че договорът
противоречи на добрите нрави.
В тежест на ответниците е да докажат валидно обвързващи ищеца договорни
клаузи или индивидуалното им договаряне, както и фактите, от които произтичат
възраженията им.
УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна
докаже твърденията в негова тежест, следва да докаже твърдението, че при
кандидатстване за кредит, ищецът е можел да избере необезпечен кредит, като
заявлението му ще бъде разгледано, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответното дружество - поръчител, че, в случай, че ищцовата страна
докаже твърденията в негова тежест, следва да докаже по делото твърдението, че
възнаграждението е определено при преценка на риска, за което не сочи доказателства.
С оглед на заявеното с отговорите на исковата молба, безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на 24.07.2023 г. между ищцата и
„К.“ . е сключен договор за паричен заем, в клаузата на чл. 4, ал. 1 от който е
предвидено задължение за предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя – банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, или
поръчител – одобрено от заемателя дружество, което предоставя гаранционни сделки,
във връзка с който договор между ищцата и „А.“ Е. е сключен договор за
поръчителство, както и че дължимото възнаграждение по договора за кредит възлиза
на 6958,07 лева.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства. На
ищеца следва да се укаже, че приложеният договор не е в цялост, поради което следва
да му се даде възможност да представи същия в цялост, в това число и не само
приложимите Общи условия и др.
Искането на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника „А.“ Е. да представи процесния договор за поръчителство, следва да бъде
уважено, доколкото с отговора на исковата молба дружеството е представило заверено
копие на договора, сключен между „К.“ . и „А.“ Е., но не и този сключен с ищцата.
Искането на ищцата с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на
ответниците да представят подробна справка за извършени плащания по кредита и
съответно кои пера от съответните задължения са погасени с тези плащания, следва да
бъде оставено без уважение, като неотносимо към предмета на настоящото
производство.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно
уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2025 г.
3
от 11:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата
молба и с отговора на исковата молба от „А.“ Е. документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „А.“ Е. в десетдневен срок да
представи по делото договор за поръчителство от 24.07.2023 г., сключен с ищцата,
ведно с всички приложения и общите условия към него, стандартен европейски
формуляр, както и приложимите Общи условия към договора.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в десетдневен срок от съобщението
да представи по делото процесният договор за кредит в цялост, ведно с всички негови
приложения, в това число и Общите условия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за
задължаване на ответниците да представят подробна справка за извършени плащания
по кредита и съответно кои пера от съответните задължения са погасени с тези
плащания.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
4
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5