№ 40809
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
***************** по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ********., ЕГН **********, с
адрес *********, чрез ********., *****, срещу ********, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на противоправно поведение на служители на ответното дружество,
изразяващи се в действия по образуване на изпълнително дело № ********* по описа
на ********, рег. № ****, район на действие ******, след като вземането на ответника
е било погасено чрез плащане, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който е релевирал възражение за недопустимост на предявения иск с доводи за липса
на правен интерес за ищеца, доколкото същият би могъл да поиска присъждането на
разноските по изпълнителното дело от съдебния изпълнител в рамките на
образуваното изпълнително дело. Съдът намира това възражение за неоснователно,
доколкото от една страна ищецът извежда твърдения за противоправно действие от
страна на служители на ответното дружество, в резултат на което същият е претърпял
имуществени вреди, който иск очертан по този начин е всякога допустим.
Същевременно съдът намира, че нормата на чл. 78 ГПК е приложима само в исковия
процес, независимо от систематичното й място, и съдебният изпълнител не би могъл
да присъжда разноски на длъжника. Изпълнителен титул за разноските на длъжника в
хипотеза на противоправно действие на взискателя, какъвто е и настоящия случай,
страната би могла да получи само чрез иск за реализиране на деликтната отговорност
на взискателя.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Следва да уважи искането на ответника по чл. 186 ГПК да бъде изискан препис
на изпълнително дело № ********* по описа на ********, рег. № ****, район на
действие ******, а по искането по отношение на изп.д. № ******* следва да се
отхвърли, тъй като това изпълнително дело нямо връзка с предмета на спора.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за
задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по
1
медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че след размяна на книжата по делото, независимо от
констатираната нередовност на исковата молба и за процесуална икономия, на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК ********, рег. № ****, район на
действие ******, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи по
делото заверен препис на изпълнително дело **************.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2025 г. от 10,40 часа, за когато
да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********. извежда съдебно предявените права при твърдения, че
ответното дружество е образувало изпълнително дело № ********* по описа на
********, рег. № ****, район на действие ****** на дата 22.05.2025 г., за
принудително събиране на сумата 26,85 лева, представляваща разноски по ч.гр.д.
*********** (заповедно производство) и сумата 161,09 лева, представляваща разноски
по гр.д. № ******* (исковото производство), след като същите са били погасени, чрез
плащане на 15.05.2025 г. Поддържа, че в тази връзка на дата 04.07.2025 г. подал молба
до съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело, към която
представил и договор за правна защита и съдействие за сумата от 400 лв. и поискали
присъждането им от страна на съдебния изпълнител. Твърди се, че съдебният
изпълнител с постановление прекратил изпълнителното дело, но не се произнесъл по
отговорността за разноските, тъй като нямал такова задължение. При тези твърдения
се обоснова, че поради противоправното поведение на служители при ответното
дружество по образуване на изпълнително дело след погасяване на задължението,
ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в платеното адвокатско
възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер на 400 лв.,
което претендира заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ******** е подал отговор на исковата
2
молба, с който оспорва иска при възражения за неговата неодпустимост и
неоснователност. Сочи също така, че с предявяването на настоящия иск на деликтно
основание за репариране на разноските по изпълнителното дело, представлява
злоупотреба с процесуални права, за да се генерират разноски. Не оспорва
обстоятелството, че въз основа на молба от дата 20.05.2025 г., подадена от ответника,
срещу ищеца е образувано на изпълнително дело № ********* по описа на ********,
рег. № ****, район на действие ****** за събиране на посочените в исковата молба
суми. Оспорва се да е налице фактическият състав на деликтната отговорност, като в
тази връзка се поддържа, че заплатеното по изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение, претендирано като вреда от длъжника не е обичайна последица,
причинена от неправомерно поведение на взискателя и ответник, а представлявало
последица на решението на длъжника, за който липсвало необходимост да предприема
действия по изпълнителното дело, а от там и да упълномощава адвокат. Поддържа, че
длъжникът има право да поиска присъждане на разноски от съдебния изпълнител,
като не би следвало да черпи права от пропуска си за направи това, чрез предявяването
на настоящия иск. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски за производството. Прави възражение за прекомерност на
претендираното ищеца адвокатско възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Предвид изявленията на страните съдът, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, следва да обяви за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и
обстоятелства: ответното дружество е образувало изпълнително дело № ********* по
описа на ********, рег. № ****, район на действие ****** на дата 22.05.2025 г., за
принудително събиране на сумата 26,85 лева, представляваща разноски по ч.гр.д.
*********** (заповедно производство) и сумата 161,09 лева, представляваща разноски
по гр.д. № ******* (исковото производство), след като същите са били погасени, чрез
плащане на 15.05.2025 г.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е да докаже настъпването на посочените в исковата молба неимуществени
вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с твърдяното
противоправно поведение на лица, на които ответникът се явява възложител.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност на
поведението на лица, на които се явява възложител, както и наведените в отговора на
исковата молба възражения в това число за твърдяна злоупотреба с процесуални права
от страна на ищеца.
УКАЗВА на страните, че:
3
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4