О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1054 20.11.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гр. дело
№ 1592 по описа за 2019
година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр.София против разпореждане № 8155 от 30.07.2019 г., постановено по ч.
гр. д. № 3921/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 220.88 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част
поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд
да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните със заявлението суми.
В срока не е
постъпил писмен отговор от другата страна П.К.П..
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство
е образувано по заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
гр.София срещу П.К.П. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 612.38
лв. - главница; 19.78 лв. - договорна
лихва за времето от 25.11.2017 г. до 10.03.2018 г.; 220.88 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължение; 87.49 лв. - лихва за периода от 11.03.2018 г. до 23.07.2019
г. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за паричен заем № 3082211 от 17.11.2017г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за цесия от 01.03.2019 г., за който
длъжникът бил уведомен с писмо, изпратено с обратна разписка. Посочено е, че
кредитополучателят се е съгласил в 3-дневен срок от сключване на договора да
предостави на заемателя обезпечение чрез поръчителство, което задължение не
било изпълнено, поради което заемателят дължал неустойката.
С обжалваната част
на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД е поискала издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 220.88 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, като е приел, че клаузата от договора, касаеща
задължението за плащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
заемателя да предостави обезпечение на кредитора след сключването на договора е
нищожна.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
както и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, тъй като
искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за паричен
заем относно уговорената неустойка за неизпълнение противоречи на закона и на
добрите нрави.
Според разпоредбата
на чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на императивни норми на закона,
а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за
гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до недействителност на
договореното и то в най-тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са
писани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от
тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани като критерии естеството на вземането (парично или непарично) и размерът
на задължението, изпълнението на което се обезпечава с неустойка. Може да бъде
използвано като критерий и това дали изпълнението на задължението е обезпечено
с други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), както и вида на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна), вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и др. – ТР № 1/2010 г., ОСТК, т.3. Неустойката следва да се приеме за
нищожна и ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В настоящия случай
уговорената неустойката не е за неизпълнение на същинското задължение на
длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за предоставяне на обезпечение.
Така уговорена, тази неустойка противоречи и на разпоредбата на чл.33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение
би надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а
именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно чл. 411,
ал.2, т.2 ГПК съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със
закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
(О-974-
По повод
оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че посочените по-горе
клаузи от договора за паричен заем носят всички белези на неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗПК,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Разпоредбата
на посочения текст дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В текстовете на чл. 143, т. 1,
т. 18 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 19 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание клаузата да
се приеме за нищожна като неравноправна, като и на това основание заявлението
да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8155 от 30.07.2019 г., постановено по
ч. гр. д. № 3921/2019 г.по описа на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: