Определение по дело №1379/2020 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260005
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20203630201379
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

260005/18.8.2020г.

 

Шуменският районен съд, ХІ състав

На осемнадесети август през две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                              Председател: Ростислава Георгиева

 

като разгледа материалите по ЧНД №1379/2020 год. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство  е образувано на основание чл.243, ал.3 от НПК.

На 31.07.2020 год. е била депозирана жалба до Районен съд – Шумен чрез Районна прокуратура - Шумен от М.Ж.М., с ЕГН**********,*** срещу Постановление на ШРП от 21.03.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1389/2017 год. по описа на РУ – Шумен към ОД на МВР-Шумен.

Жалбата е подадена от нелегитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално недопустима, поради следните съображения: 

            Наказателното производство е образувано и водено за престъпление по чл.290, ал.1 от НК за това, че виновното лице през месец юни 2017 год. в качеството си на свидетел по ГД №2469/2016 год. по описа на ШРС устно, съзнателно е потвърдил неистина.

Производството по чл.243, ал.4 от НПК обезпечава интересите само на лице, което при предпоставките на чл.84 от НПК може да встъпи като граждански ищец в наказателния процес.  По силата на чл.84 от НПК пострадалият и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението могат да предявят за обезщетяването им граждански иск, т.е. нормата сочи кои пострадали могат да участват в процесуалното качество на граждански ищец. Императивно изискване на закона за това е реално настъпилите вредни последици за тези лица, от което следва, че възможността от бъдещо настъпване на вредите не е достатъчна за валидното конституиране в посоченото процесуално качество. По делото не са събрани доказателства, които да сочат за реално претърпени от жалбоподателя вредни последици в резултат на деянието, за което е повдигнато обвинение.

            Разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК не третира пострадалия като процесуален субект, защото законът използва това материалноправно понятие само, за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец  и частен обвинител по дела от общ характер. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. С престъплението по чл.290, ал.1 от НК се засягат обществените отношения, свързани със съдебната власт и конкретно с авторитета на правосъдните органи, тъй като имат за свой подродов обект правосъдната дейност, като кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването на това престъпление поначало не е свързан с причиняване на съставомерна вреда от имуществен или неимуществен характер на определено лице.

Съгласно установените от българското и европейско законодателство стандарти, практиката на ВКС и на Европейския съд в Страсбург по приложението на чл.6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, справедливият процес изисква създаване на ефективни средства за защита на пострадалите лица и осигуряване на гаранции за реализация на процесуалните им права, при образувано по инициатива на прокурора наказателно дело за извършено престъпление от общ характер, но в рамките на повдигнатото от представителя на държавата фактическо и юридическо обвинение. За да е осъществен от обективна и субективна страна престъпният състав по чл.290, ал.1 от НК  е необходимо конкретно лице, като свидетел да депозира лъжливи показания или да затаи истина пред надлежен орган на властта, при това лицето трябва да го е извършило умишлено. Следователно, в конкретния случай предвид обстоятелството, че осъществяването на престъпния състав не се касае за престъпление срещу личността, поначало липсва пострадало лице, което да има правната възможност да предяви претенция за обезщетение от настъпили имуществени или неимуществени вреди като пряка последица от деянието, съответно - не може да бъде третиран като пострадал от престъплението по чл.290, ал.1 от НК и не разполага с правна възможност да се конституира в качеството на граждански ищец или частен обвинител в хода на евентуално съдебно производство.

            В този смисъл е и константната практика на ВКС и по-специално – Тълкувателно решение №2/07.10.2002 год., Решение №301 от 20.05.2003 год. по н.д. №87/2003 год., I н.о., Решение №562 от 17.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 639/2009 г., III н.о., НК, Решение №3125 от 16.05.2003 год. по н.д. №88/2003 год., ІІ н.о. и др.., както и Решение № 1081 от 21.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 573/2005 г., III н. о., в които се приема, че престъпленията по раздел III на глава Осма от НПК,  между които е и деянието по чл.290, ал.1 НК са на формално извършване, с обект на увреждане или засягане обществените отношения, свързани с правосъдието. Те не съдържат в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице, поради което и такова не може да се конституира като пострадало лице в процеса.  

Жалбоподателят не е участник в досъдебното производство, макар то да е започнало по негов сигнал - тъжба, поради което той не разполага с процесуални права, които следва да бъдат съблюдавани. В този смисъл, поради изложеното следва крайният извод, че жалбоподателят не е легитимиран да оспорва прекратяването на наказателното производство от прокурора, доколкото процедурата на чл.243, ал.4 от НПК обезпечава интересите само на лице, което при предпоставките на чл.84 от НПК може да встъпи като граждански ищец в наказателния процес. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че процесната жалба е подадена в противоречие с разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, а именно-същата не е подадена от лице, пострадало от престъплението, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. 

            Водим от горното и на основание чл.243, ал.4 от НПК, съдът

 

определи:

 

Оставя без разглеждане жалбата на М.Ж.М., с ЕГН**********,*** срещу Постановление на ШРП от 21.03.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1389/2017 год. по описа на РУ – Шумен към ОД на МВР-Шумен, водено за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

Определението подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страните пред ШОС.

Копие от определението да се изпрати на жалбоподателя и на ШРП.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :