№ 561
гр. Кюстендил, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.а
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20211520100884 по описа за 2021 година
Й. А. А., ЕГН: ********** и В. В. А., ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 229, бл. 8, вх. Д, ет.5, ап. 99, чрез
адв. С. С. – АК – Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, ет. 2 са предявили
против Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: ******** иск за разпределение
ползването на следния имот: 1/3 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор 41112.500.1813, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: *******, целият състоящ се от 665 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 3378, 3379, квартал 53,
парцел V, ведно със самостоятелен обект СГРАДА с идентификатор
41112.500.1813.1.2, с адрес на имота *******, етаж I, със застроена площ от
20 кв.м., на едно ниво, с предназначение на самостоятелния обект – за
обслужваща дейност за битови нужди, ведно с прилежащото АНТРЕ, отделен
вход, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, под кухнята на Н.К. и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ над самостоятелния обект, както и съответните идеални части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
41112.500.1813.1.1, под обекта – няма и над обекта – 41112.500.1813.1.3 и
1
41112.500.1813.1.4, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 (едно),
разположена в същия поземлен имот – 41112.500.1813 и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА, с идентификатор 41112.500.1813.4, със застроена площ 14
кв.м. на един етаж, разположена в същия поземлен имот 41112.500.1813, при
съседи: 41112.500.1811, 41112.500.1810 и 41112.500.1809, при права за
страните, както следва: - 2/3 ид.ч. общо за ползване от ищците и 1/3 ид. ч. за
ползване от Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: ********
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. изразява становище за
допустимост на разпределението като предлага това да се осъществи по
предложен от него вариант. Впоследствие същият навежда доводи за липса на
валидно учредено в полза на ищците право на ползване досежно процесния
имот, поради което и искът се явявал недопустим.
В съдебно заседание, молбата се поддържа от ищците чрез процесуалния
им представител и оспорва от ответника Б. О. по изложените от него
съображения.
В хода на процеса ищцата А. е починала, като с протоколно определение
на съда от 12.01.2022г. (гърба на л. 89 от делото) производството е
прекратено по отношение на нея и като страни са конституирани Д. Б. О.,
ЕГН: **********, ******** и М. Б. О., ЕГН: **********, последната,
действаща в процеса чрез пълномощника Н.Й.Т. (майка), ЕГН: **********,
******, същите собственици на процесния имот, а за по 1/6 ид.ч. от същия и с
активизирало се право на ползване като правомощие, част от съдържанието
на вещното право на собственост.
Ответникът М. О. изразява становище за допустимост и основателност на
претенцията като признва иска и моли при разпределяне ползването на имота
да бъде определен общ дял за ползване на нея и дядо й – ищеца Й. А..
Ответникът Д. О. не изразява становище в срока за това действие.
Съдът, след като прецени събраните в хода на процеса доказателства,
както поотделно, така и в съвкупност, намери за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа на представените по делото Нотариален акт за покупко-
продажба № 69, том II, дело 559/1987г. и Нотариален акт за покупко-
2
продажба на недвижим имот № 183, том V, дело 1743/1993г., Н. О.,
понастоящем Т. (дъщеря на ищците, в т.ч. на починалата в хода на процеса В.
А. – спр. Удостоверение за наследници изх. № 06676/07.12.2021г.) се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот, представляващ 1/3
идеална част от Поземлен имот с идентификатор 41112.500.1813, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: *******, целият състоящ
се от 665 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план 3378, 3379, квартал 53, парцел V, ведно със самостоятелен обект
СГРАДА с идентификатор 41112.500.1813.1.2, с адрес на имота *******,
етаж I, със застроена площ от 20 кв.м., на едно ниво, с предназначение на
самостоятелния обект – за обслужваща дейност за битови нужди, ведно с
прилежащото АНТРЕ, отделен вход, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, под кухнята на
Н.К. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над самостоятелния обект, както и
съответните идеални части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 41112.500.1813.1.1, под обекта – няма и над обекта –
41112.500.1813.1.3 и 41112.500.1813.1.4, който самостоятелен обект се намира
в сграда 1 (едно), разположена в същия поземлен имот – 41112.500.1813 и
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, с идентификатор 41112.500.1813.4, със
застроена площ 14 кв.м. на един етаж, разположена в същия поземлен имот
41112.500.1813, при съседи: 41112.500.1811, 41112.500.1810 и 41112.500.1809.
Липсва спор по делото, че последният е придобит от О. (понастоящем Т.)
през времетраенето на брака й с ответника Б. О..
Бракът между Н. и Б. О. е прекратен с влязло в сила Решение №
354/17.07.2014г., постановено по гр.д. № 1182/2013г. от описа на КРС.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том II, рег. №
1587, дело 202/2014г. Б. и Н. О. дарили на дъщерите си - Д. и М., при равни за
тях права, посочения имот като дарителя О. си запазил безвъзмездно и до
края на живота си право на ползване върху имота, като такова и при същите
условия (безвъзмездно и до края на живота им) било запазено и за ищците Й.
и В. А.и.
Видно от схема № 15-312663/24.03.2021г. за самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 41112.500.1813.1.2, е че същият е с квадратура от
3
20,00 кв.м. и предназначение „за обслужваща дейност за битови нужди“ с
прилежащи към него части, както следва: антре, отделен вход, таванско
помещение над стаята, мазе под кухнята, съотв. ид.ч. от ОЧС. Посоченият
самостоятелен обект впоследствие е узаконен като фризьорски салон с кафе
съгласно Акт за узаконяване № 78 на Община Кюстендил (л. 14 от делото) и
въведен в експлоатация съгласно Удостоверение № 39/21.05.2004г. – л. 15.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Н. Т. (дъщеря на ищците А.и и бивша съпруга на ответника О.) и Т. И..
Св. Т. твърди, че процесният самостоятелен обект, обособен като
фризьорски салон, е на нейно име и с майка си работи там от 1991г. Състоял
се от две стаи, като имало два входа – единият от севертната част, а другия -
от източната. Помещението било ремонтирано, като всички ремонтни разходи
били поети от майка й и баща й, в т.ч. и ремонт на покрива. Ответникът не
участвал в извършването на подобренията. Таванското помещение не могло
да се ползва, доколкото входът бил от външната страна, а мазето се ползвало
предимно от майка й и баща й. Постройката от 14 кв.м. била строена 1964г.
като Т. живяла там от раждането си до 1972 г. Сега същата се ползвала от
майка й и баща й като лятна кухня. Старата тоалетна била в средата на двора,
а новата, която обслужвала фризьорския салон, била залепена до къщата.
Понастоящем половината от обекта, съставляващ фризьорски салон (т.е. 10
кв.м.) се ползвала от ответника. Ищците не били съгласни с това, доколкото
ползваната от О. част била предназначена за чакалня към салона.
В показанията си св. И. твърди да е работила в процесния салон като
фризьорка заедно с В. А. от 2015г. до 2020г. Понастоящем едната стая, която
принципно служела за чакалня, се ползвала от О..
Приети по делото са Заключение вх. № 2527/30.08.2021г. на в. л. Н. Г.,
както и Допънително такова вх. № 3315/04.10.2022г. досежно възможността
за поставяне на лека преградна стена в самостоятелния обект, служещ за
фризьорски салон. Първото представя варианти за разпределение ползването
на имотите, но преди смъртта на ищцата В. А. и преди конституиране като
страни в производството на Д. и М. О..
Приложените на л. 149 до 165 от делото документи не са приети от съда
като доказателства (спр. протоколно определение № 92/25.01.2023г. – по-
конкретно – л. 172 от делото), поради което същите не подлежат на
4
обсъждане.
Със заключение вх. № 2264/07.03.2023г., съдържащо 4 варианта за
реално разпределение ползването на процесния имот и Допълнително такова
с вх. № 3524/10.04.2023г. на същото в.л. (Н. Г.), съдържащо пети и шести
вариант на разпределение, експертът по делото е дал възможност за
разрешаване на спора, представляващ спорна съдебна администрация, вкл.
при варианти за обезщетяване на страните, неполучили реален дял за
ползване от имота, на база определен средномесечен пазарен наем за същия.
В устно изложената пред съда част, в съдебно заседание от 31.05.2023г.,
експертът сочи, че в допълнението към допълнителното заключение (т.е.
Допълнително такова с вх. № 3524/10.04.2023г.) е представил дължимото за
Д. О. обезщетение за припадащата й се от имота част, от чието ползване
реално бива лишена. Същото е дължимо от Й. А. и М. О. за сума от 35,47 лв.
общо от двамата и 10,48 лв. – от Б. О.. Вещото лице сочи, че това е частта,
която Д. О. следва да получи като обезщетение за нейната част от терена, за
всички постройки в целия имот.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не се обсъждат.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта:
Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на
част от съсобствениците, респ. титулярите на ограниченото вещно право на
ползване, с установения до момента начин на ползване на общия имот, което
в случая е заявено, както с исковата молба, така и с отговора към нея и
обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване на спора.
Отделно, страните по делото са надлежно активно и пасивно легитимирани,
което обуславя допустимостта на предявения иск.
В последния смисъл ответникът Б. О. е навел възражение за
недопустимост на претенцията с оглед това, че липсва надлежно учредено
право на ползване за ищците (Й. и В. А.и, последната понастоящем починала)
предвид обстоятелството, че същите не са страни по Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 25, том II, рег. № 1587, дело 202/2014г., поради
което и последният в частта, в която за ищците е запазено право на позлване
5
върху процесния имот, безвъзмездно и до края на живота им, се явявал
нищожен. Недопустимост била налице и поради това, че страните по делото
не били съсобственици на процесния имот; процесният имот бил търговски по
предназначение и с извършване на разпределението не могло да се запази
това предназначение; прави се искане за заличаване на Д. и М. О., поради
това, че същите били собственици, но не и ползватели на имота.
Така релевираните възражения съдът счита за неоснователни.
Преди всичко, следва да се посочи, че собствениците на имота и
носителите на правото на ползване върху него са задължителни необходими
другари в производството по искане за разпределение ползването на имота,
като решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС трябва да бъде еднакво за всички тях
/решение № 421 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 581/2009 г., и др. І ГО,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за
съдилищата/, тъй като почива на едни и същи факти и обстоятелства –
общият предмет на притежаваните от тях вещни права. Естеството на
спорното правоотношение, а именно – начина на ползване на съсобствената
вещ, обуславя участието на всички носители на вещни права върху нея при
съдебното администриране начина на ползването й и постановяване на
еднакво решение спрямо всички. Нещо повече, в тази хипотеза влизат дори и
носителите на „голо“ право на собственост върху идеална част и носителят на
право на ползване върху тази идеална част. Изложеното обуславя надлежното
конституиране на страните в производството, в т.ч. и на Д. и М. О., които
имат качеството на т. нар. голи собственици на процесния имот, но и с
активизирало се правомощие ползване, като част от съдържанието на правото
на собственост в резултат на погасеното със смъртта на В. А. право на
ползване на 1/3 ид.ч. от имота, или по 1/6 ид.ч. за всяка от собствениците Д. и
М. О..
По повод горното, неоснователно се явява и възражението на
ответника за ненадлежно учредено право на позлване за ищците по
изложените от същия съображения. Преди всичко съдът следва да посочи, че
така релевираното възражение не обуславя нищожност на процесния
нотариален акт в частта, в която е запазено право на ползване на ищците.
Следва да се прави разлика между нищожност на нотариално удостоверяване,
каквото може да е налице само в предвидените в разпоредбата на чл. 576 от
6
ГПК хипотези и нищожност на обективирана в нотариалния акт правна
сделка, чиито основания сочи разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. В случая
ответникът изтъква ненадлежност на учреденото в полза на ищците право на
позлване, доколкото същите не били страна по процесния нотариален акт
(може би се има предвид, че не са страна по сделката, обективирана в
нотариалния акт), с който им се запазвало право на ползване върху спорния
имот. Тук съдът следва да посочи, че не вижда пречка да бъде учредено право
на ползване посредством използваната в процесния нотариален акт правна
конструкция, позволяваща на трети за сделката лица (в случая ищците), да
придобиват директно в патримониума си права, уговорени в тяхна полза.
Последното е и изрично призната от законодателя възможност, каквато
предоставя договорът в полза на трето лице по смисъл на чл. 22 от ЗЗД.
Страни по последния са само уговарящия и обещателя като правата за третото
лице възникват в негова полза и патримониум, без да е необходима
последваща сделка и съобразно условията на договора, като единственото
изискване е същият да е валиден. В случая, в процесния нотариален акт за
дарение няма поставени условия, от изпълнението на които да зависи
възникване на правото на ползване – запазено за ищците. Клаузата, с която е
запазено правото на ползване, се характеризира като договор по смисъла на
чл. 22, ал. 1 ЗЗД, поради което и валидността й не само, че не е поставена в
зависимост от участието на това трето лице ( в случая ищците) в
нотариалното производство, но се изключва и от самото основание на
договора.
Предвид това се налага изводът, че с оглед сключения договор за
дарение, в полза на ищците е налице валидно учреденото право на ползване,
в който смисъл е и Решение № 268 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
965/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П., постановено на основание
чл. 290 ГПК, според което: "В случаите, когато собственикът на недвижим
имот продава имота на друго лице като запазва правото на ползване за трето
лице се учредява право на ползване в полза на последното. Това прехвърляне
на вещното право на ползване става със самия договор в полза на трето лице
при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил
договора от свое име, но действието му е настъпило направо в патримониума
на третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е
прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на
7
съгласие между уговарящия и обещателя. Ето защо е изключено в тези случаи
да има повторно нотариално прехвърляне - този път между уговорителя и
третото лице само на вещното право на ползване. С договора за покупко-
продажба на недвижим имот със запазване право на ползване на трето лице
купувачът придобива само голата собственост /proprietas nuda/. " Аналогично
е положението и когато прерхвърлянето на собствеността е осъществено чрез
друга транслативна сделка, каквато в случая е договорът за дарение. Всичко
изложено обосновава надлежно учредено право на ползване за ищците А.и,
които поради това се явяват и легитимирани страни в процеса. Последното
обуславя липса на необходимост от произнасяне по наведеното от ищците
придобивно основание на правото на ползване, каквото е кратката 5-годишна
придобивна давност.
Досежно възражението за недопустимост поради това, че процесният
имот имал търговско предназначение и разпределяне ползването му би
променило това предназначение, съдът споделя контрааргументите в тази
насока на насрещната страна, сочейки, че процесният имот, включва терен и
намиращи се в същия сгради и прилежажи им части, като само тази с
квадратура от 20,00 кв.м. е с предназначение на търговки обект.
Всичко изложено обосновава допустимост на заявената претенция.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС, при определени условия
(липсващо мнозинство, невъзможност за образуването на такова или при
вредно за общата вещ решение на мнозинството), спорът относно
управляването и използването на общ имот може да бъде разглеждан от
районния съд, по отношение на всички съсобственици и носители на
ограниченото право на ползване, и при задължителното им участие в
съдебното производство (при условията на задължително необходимо
другарство). Основната цел на производството е да се окаже съдействие на
съсобствениците, заместващо липсващото съгласие на мнозинството относно
целесъобразното и законосъобразно използване на съсобствения имот, а не да
се разрешава вещно-правен спор.
В случая, с оглед безспорно установените права на страните в
съсобствеността, а именно – установени по делото собственически права
върху процесния имот на Д. и М. О., същите поначало голи собственици с
8
оглед учреденото право на ползване върху имота на техните баба и дядо от
една страна и баща – от друга, но и с активизирало се в патримониума им
правомощия ползване, като част от съдържанието на правото на собственост
(в резултат от смъртта на тяхната баба и ищца В. А.) за 1/6 ид.ч. от процесния
имот за всяка от двете, съдът намира, че исковата претенция е основателна и
разпределението следва да бъде извършено съгласно посочения от експерта
Вариант № 5 от допълнителното експертно заключение на вещото лице Г. с
вх. № 3524/10.04.2023г., а досежно ползването на фризьорския салон –
съгласно Вариант № 6 от същото, които се възприемат за пълни и обективни.
Те се явяват най-целесъобразни с оглед правата на страните по делото и
действителното фактическо положение, включително при съобразяване с
направеното от Й. А. и М. О. искане за определяне на общ за същите дял на
ползване от една страна, правата досежно правото на ползване, учредено в
полза на ответника Б. О., от друга и с поведението на процесуално
бездействие от страна на Д. О. - от трета. В последния смисъл експертът е
определил, на база средномесечния пазарен наем, и обезщетението, което се
следва на Д. О. предвид това, че поради невъзможност за обособяване на
реален дял за ползване за същата, последната не ще получи такъв, както от
терена, така и от постройките, но при справедливо обезщетение, платимо от
сестра й и дядо й, както и от баща й. В последния смисъл съдът следва да
посочи, че разпределението на ползването следва да се извърши като се
съобрази необходимостта от заплащане на парично обезщетение на Д. О.
докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата,
при които то е постановено. В същия смисъл е и решение № 291 от
29.11.2011 г. по гражданско дело № 212/2011 г. на II г. о. на ВКС. В
решението е застъпено становището, че когато с оглед фактическото
състояние на имота липсва възможност даден съсобственик да реализира
правото да си служи с общата вещ, неравенството следва да се изравни чрез
парично обезщетение при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като искането
за реално ползване обхваща и искането за парично обезщетение независимо
дали се касае за случаи на предоставяне на реално ползване неотговарящо на
правата в съсобствеността или за липса на възможност за предоставяне на
реално ползване. Поради тези обстоятелства е прието, че в рамките на
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да изясни дали страната
желае парично обезщетение, ако не може да получи реално ползване,
9
съответстващо на правата й в съсобствеността, доколкото исковата молба се
явява и покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В случая обаче началния
момент на дължимост съдът ще съотнесе с датата, на която Д. О. е
конституирана като страна в производството, а именно – 12.01.2022 г. Така,
предвид невъзможността да се обособи реален дял за ползване на Д. О. в
светлината на отчитане най-оптимален вариант за разпределение ползването
за всички участващи в производството лица от една страна и поведението на
О. по процесуално бездействие в хода на процеса – от друга, съдът намира, че
Й. А., М. О. и Б. О. следва да бъдат осъдени да заплащат на Д. О. обезщетение
в размер на общо 45,95 лв. месечно, платимо, както следва – сума от 35,47
лв., платима общо от Й. А. и М. О. и такава от 10,48 лв. – платима от Б. О.),
считано от 12.01.2022 г. до момента, до който продължава така
разпределеното ползване или до промяна на обстоятелствата, при които то е
постановено.
Предвид горното, съдът намира, че посоченият и избран вариант за
разпределение ползването на съсобствения недвижим имот, респ. такъв върху
който е учредено право на ползване, се явява и най – оптимален.
По разноските:
В производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС страните трябва да понесат такава
част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела
им в съсобствеността, респ. в правото им на ползване, а относно заплатените
от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка
страна в обема, в който са направени – така и Решение № 275 от 30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК.
С оглед горното искането на страните за присъждане на разноските,
представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение ще бъде
оставено без уважение.
От доказателствата по делото се установи, че заплатените от ищците
А.и разноски за в. л. и държавна такса възлизат на сума от общ размер на
527,00 лв. От нея в тежест на Б. А. следва да се възложи сума от 175,67 лв., а в
тежест на Д. и М. О. – сума от по 87,83 лв. за всяка.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС,
съдът
10
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО по иска на Й. А. А., ЕГН: ********** и
В. В. А., ЕГН: ********** (последната починала в хода на процеса – спр.
заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 06676/07.12.2021г.),
двамата с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 229, бл. 8, вх. Д,
ет.5, ап. 99 и конституирани впоследствие като страни М. Б. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 267, бл. 34,
ет.4, ап. 43 и Д. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: ********, против Б. С. О.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Парчевич“ № 6, на 1/3
идеална част от Поземлен имот с идентификатор 41112.500.1813, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: *******, целият състоящ
се от 665 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план 3378, 3379, квартал 53, парцел V, ведно със самостоятелен обект
СГРАДА с идентификатор 41112.500.1813.1.2, с адрес на имота *******,
етаж I, със застроена площ от 20 кв.м., на едно ниво, с предназначение на
самостоятелния обект – за обслужваща дейност за битови нужди, ведно с
прилежащото АНТРЕ, отделен вход, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, под кухнята на
Н.К. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над самостоятелния обект, както и
съответните идеални части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 41112.500.1813.1.1, под обекта – няма и над обекта –
41112.500.1813.1.3 и 41112.500.1813.1.4, който самостоятелен обект се намира
в сграда 1 (едно), разположена в същия поземлен имот – 41112.500.1813 и
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, с идентификатор 41112.500.1813.4, със
застроена площ 14 кв.м. на един етаж, разположена в същия поземлен имот
41112.500.1813, при съседи: 41112.500.1811, 41112.500.1810 и 41112.500.1809,
КАКТО СЛЕДВА:
ОБЩО ЗА Й. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 229, бл. 8, вх. Д, ет.5, ап. 99 и М. Б. О., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 267, бл.
34, ет.4, ап. 43 - площта от 110,00 кв.м. от терена, представляващ ПИ
41112.500.1813 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
11
одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота: ******* с обща квадратура от 221,60 кв.м., равняваща се на 1/3
ид.ч. от общата квадратура за целия ПИ; пристройка – нова тоалетна с
площ от 3,60 кв.м. с идентификатор 41112.500.1813.6 , както и
постройка на допълващо застрояване, представляваща стопанска
постройка от 14,00 кв.м. с идентификатор 41112.500.1813.4 , която
площ е оцветена със син цвят съгласно посоченото във Вариант 5 към
експертното заключение на в. л. Н. Г., за което е изготвена скица по
заключението на приетата допълнителна съдебна техническа експертиза
с вх. № 3524/10.04.2023г., А ТАКА СЪЩО И площта от 12,62 кв.м. от
СГРАДА с идентификатор 41112.500.1813.1.2 , находяща се в ПИ
41112.500.1813 с предназначение на същата – фризьорски салон с кафе,
която площ е оцветена със син цвят съгласно посоченото във Вариант 6
към експертното заключение на в. л. Н. Г., за което е изготвена скица по
заключението на приетата допълнителна съдебна техническа експертиза
с вх. № 3524/10.04.2023г.
за Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: ********- площта от 55,00 кв.м.
от терена, представляващ ПИ 41112.500.1813 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г.
на ИД на АГКК, с адрес на имота: ******* с обща квадратура от 221,60
кв.м., равняваща се на 1/3 ид.ч. от общата квадратура за целия ПИ; стара
съществуваща тоалетна с площ от 2,30 кв.м. с идентификатор
41112.500.1813.5, както и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с външен вход, под
кухнята на Н.К. с площ от 9,60 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ
над самостоятелен обект с идентификатор 41112.500.1813.1.2 с площ от
15,54 кв.м., която площ е оцветена с жълт цвят съгласно посоченото във
Вариант 5 към експертното заключение на в. л. Н. Г., за което е
изготвена скица по заключението на приетата допълнителна съдебна
техническа експертиза с вх. № 3524/10.04.2023г., А ТАКА СЪЩО И
площта от 6,31 кв.м. от СГРАДА с идентификатор 41112.500.1813.1.2 ,
находяща се в ПИ 41112.500.1813 с предназначение на същата –
фризьорски салон с кафе, която площ е оцветена с жълт цвят съгласно
посоченото във Вариант 6 към експертното заключение на в. л. Н. Г., за
12
което е изготвена скица по заключението на приетата допълнителна
съдебна техническа експертиза с вх. № 3524/10.04.2023г.
ОПРЕДЕЛЯ за общо ползване между Й. А. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 229, бл. 8, вх. Д, ет.5, ап. 99,
М. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №
267, бл. 34, ет.4, ап. 43 и Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Парчевич“ № 6, площта от 56,60 кв.м., от терена, представляващ ПИ
41112.500.1813 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота:
******* с обща квадратура от 221,60 кв.м., равняваща се на 1/3 ид.ч. от
общата квадратура за целия ПИ, която площ е оцветена със зелен цвят
съгласно посоченото във Вариант 5 към експертното заключение на в. л. Н.
Г., за което е изготвена скица по заключението на приетата допълнителна
съдебна техническа експертиза с вх. № 3524/10.04.2023г.
ОСЪЖДА Й. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 229, бл. 8, вх. Д, ет.5, ап. 99 и М. Б. О., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 267, бл. 34, ет.4, ап. 43 да
заплащат месечно обезщетение на Д. Б. О., ЕГН: **********, с адрес:
******** в общ размер на 35,47 лв. (тридесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки – при съотношение 23,65 /двадесет и три и шестдесет и
пет/лв., дължими от Й. А. А., ЕГН: ********** и 11,82 /единадесет лева и
осемдесет и две стотинки/ лв., дължими от М. Б. О., ЕГН: **********),
считано от 12.01.2022 г. до момента, до който продължава така
разпределеното ползване на процесния имот или до промяна на
обстоятелствата, при които то е постановено.
ОСЪЖДА Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: ******** да заплаща
месечно обезщетение на Д. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: ******** в
размер на 10,48 лв. (десет лева и четиридесет и осем стотинки), считано от
12.01.2022 г. до момента, до който продължава така разпределеното ползване
на процесния имот или до промяна на обстоятелствата, при които то е
постановено.
13
ОСЪЖДА Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: ********да заплати на
Й. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №
229, бл. 8, вх. Д, ет.5, ап. 99 сума в размер на 175,67 лв. (сто седемдесет и пет
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 267, бл. 34, ет.4, ап. 43 да заплати на Й. А. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 229, бл. 8, вх.
Д, ет.5, ап. 99 сума в размер на 87,83 лв. (осемдесет и седем лева и осемдесет
и три стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. Б. О., ЕГН: **********, с адрес: ******** да заплати на Й.
А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №
229, бл. 8, вх. Д, ет.5, ап. 99 сума в размер на 87,83 лв. (осемдесет и седем
лева и осемдесет и три стотинки), представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски.
ОБЯВЯВА скиците към допълнителното заключение на вещото лице Н. Г.,
депозирано в КРС вх. № 3524/10.04.2023 г. и представляващи Вариант № 5 и
Вариант № 6 от същото, за неразделна част от решението.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото
решение в Служба по вписванията - гр. Кюстендил на основание чл. 115, ал. 2
ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14