Решение по дело №272/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. А. Ф. с [ЛНЧ], [държава], с посочен в жалбата адрес: [населено място], [жк], против Решение №752 от 21.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи се, че административният орган игнорирал изложените от оспорващия факти, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. В проведеното интервю подробно изложил причините, поради които изпитвал страх от преследване в страната си на произход. Твърди, че в [държава] въоръжените групировки „Хадж Шааби“ и „Исаби Ахл Алхак“ притеснявали него и семейството му. Тези групировки били шиитски и не харесвали сунитите. Искали семейството на оспорващия да напусне района, в който живеели. През 2017г. изпратили в дома им брошура, с която ги предупредили да напуснат. Както заявил при провеждане на интервюто, счита, че той и семейството му са преследвани от недържавни субекти по смисъла на чл.8, ал.3, т.3 от ЗУБ, на които държавните органи в държавата му на произход не могат или не желаят да противодействат, предвид корупцията и беззаконието в [държава]. Правосъдните и правоохранителните органи не можели да защитят гражданските им права. С оглед изложеното, аргументацията в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложената от оспорващия фактическа обстановка. На практика, административният орган му отказал правото да търси безопасност за живота си, позовавайки се на изходящи от самия него справки. На следващо място се навеждат доводи, че обжалваното решение било постановено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Сочи се, че в тежест на административния орган било да докаже, че е налице промяна от такъв значителен и постоянен характер, която да отговаря на хипотезата на чл.9 от ЗУБ, а именно – изобщо не съществува реален риск от тежки посегателства и търсещият закрила може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си на произход – обстоятелство, което административният орган не установил. Твърди се също, че решаващият административен орган не изяснил ситуацията в страната на произход на оспорващия, за да направи адекватна преценка за фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за закрила. По тази причина отказът се явявал незаконосъобразен, на основание чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради неотносимостта на изложените в обжалвания акт мотиви. В тази насока било и Решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г. Сочи се, че поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, административният орган стигнал до погрешен извод и постановил процесния акт в нарушение на материалната норма на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият твърди, че не може да се върне в [държава] сега, защото сегашната ситуация там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за живота му, поради конфликт, на който държавните органи в държавата му по произход не могат или не желаят да противодействат, предвид корупцията и беззаконието.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в представен чрез процесуален представител писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ 105400-3211/28.08.2024г. по описа на СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ - МВР, М. Ф. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх.№ 3225/05.09.2024г. на РПЦ – [населено място], молителят, с посочени имена М. А. Ф. потвърдил желанието за предоставяне на закрила.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП 34462/05.09.2024г. (л.57), като лицето посочило имена М. (собствено) А. (бащино) Ф. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – т., роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, с основно образование, професия техник, религия – м. с., неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, брат и сестрите на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в Турция, с изключение на една от сестрите му, за която посочил, че се намира в България.

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП 34462/05.09.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.36), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: М. А. Ф., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], неженен.

Видно от Решение за настаняване № 3211/04.09.2024г. с рег. № УП 34462/05.09.2024г. (л.41), молителят е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 04.09.2024г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП 34462/09.09.2024г. (л.32), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. № М-18278/31.10.2024г. (л.24), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 04.12.2024г. е било проведено интервю с М. А. Ф., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП 34462/05.12.2024г. (л.25), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че напуснал [държава] през 2017г. заедно със семейството си, нелегално и заминали за бежански лагер Игда, обл. Азаз до 2018г., след което преминали в Турция. Установили се в [населено място]. Започнал работа в един цех, в който режели желязо с лазерна машина. По времето на престоя си в Турция не му били издадени турски документи. Напуснал Турция, защото не ги искали и не им давали документи. В България пристигнал заедно със сестра си и нейния мъж на 21.08.2024г., с помощта на стълба през оградата в група от тридесет – четиридесет души. След като преминали на българска територия, били задържани в [населено място]. Целта им била да получат статут в България. Напуснал [държава] от [населено място], обл. Мосул. Посочил, че не е [семейно положение]. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Цялото му семейство се намирало в Турция, нямал близки в [държава]. Когато напуснал [държава], бил на седемнадесет години и бил ученик. Разказал, че цялото семейство напуснали [държава], заради изнудванията на групировките Х. Ш. и групировката И. А. А.. Това били въоръжени групировки, които били по-силни от държавата. Те били от страната на шиитите и не харесвали сунитите. Притеснявали ги. Искали от чужденеца и семейството му да напуснат дома си и района, в който живеели. Изпратили в дома им брошура, но не можел да я представи, защото останала в [държава]. Това се случило през 2017г. След това дошли в дома им с оръжие да им кажат да се махнат и си тръгнали. Не искал да се връща в [държава], защото смята, че животът му там ще бъде в опасност. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не членувал в политическа партия или организация, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото държавата спазвала човешките права и защитавала хората, които търсят закрила.

Протоколът е подписан от интервюирания, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

С оспореното Решение № 752/21.01.2025г., Председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Ф., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 28.01.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е била запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представи Справка с вх.№ МД-02-03/29.01.2025г. относно общото положение в Република [държава] и актуалната политическа и икономическа обстановка към 29.01.2025г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 03.02.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля [държава], а не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. Ф..

Информацията от представената с административната преписка справка на ДАБ за обстановката в [държава] не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № МД-02-110/29.11.2024г. (издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ) информация относно Република [държава]. Предвид изложеното в справката е посочил, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на [държава], който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на М. А. Ф.. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Той не бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От наличната информация било показателно, че дори да се завърне в държавата си по произход, той би могъл да води нормален начин на живот.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в областта, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния, относими към дата на постановяване на оспорения акт.

Видно от информацията в приложената по административната преписка Справка с вх.№ МД-02-110/29.11.2024г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето на справката в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно и по-изразено само в отделни области, докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната.

Данните по представената в хода на съдебното производство справка относно актуалното положение в страната по произход на молителя не променят положението в негативен аспект. Напротив, тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. На цялата територия на [държава] действат множество вътрешни сили за сигурност. Редовните въоръжени сили на [държава] и вътрешните правоприлагащи органи действат в посока на поддържане на реда в страната. Сочат се данни от доклад на Международната организация по миграция посветен на реинтеграцията на лицата в [държава], съгласно който физическата безопасност на хората като цяло е осигурена, а все по- малко хора се нуждаят от хуманитарна подкрепа. Данните сочат, че на 27 ноември 2024г. иракското Министерство на планирането, в сътрудничество с Международната организация на труда и Международния търговски център, организира първа среща на Управителния комитет за изграждане на справедлива и приобщаваща трансформация, насочена към осигуряване на работни места и достъпни жилища в [държава].

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Ф. с [ЛНЧ], [държава], против Решение № 752 от 21.01.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.