№ 990
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503543 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Х. К. и В. И. К. против решение от 02.07.2021г.
по гр.д.№ 6199/2019г. по описа на Софийски градски съд, I-3 състав, с което са отхвърлени
предявените от тях против УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ЕАД искове за неимуществени вреди в
размери по 25 000лв за всеки от ищците на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, търпени вследствие
смъртта на сина им А. В. К., настъпила като резултат от неправилно и некомпетентно
извършени оперативни интервенции от лекуващите лекари, работещи по трудово
правоотношение в ответната болница, ведно със законната лихва от 06.01.2015г. Решението
е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“АД.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението с
подробно изложени доводи против изводите на съда, че не е установена причинна връзка
между поведението на лекарите и настъпилата смърт. Твърди се, че както от медицинската
експертиза, така и от показанията на свидетелите П.К. и М.З. се установявало, че при
извършената на 22.05.2014г оперативна интервенция синът им е получил долна параплегия
– загуба на движения и чувствителност на долните крайници. Поддържат, че от приетата
медицинска експертиза се установявало, че след операцията при сина им била установена
постоперативна миеломатична киста в резултат на механична увреда на гръбначния мозък,
заради неправилно поставени импланти, което означава, че лечението е проведено в
нарушение на правилата за добра медицинска практика и стандарти. Въпреки изводите, че
1
лекуващият лекарл при ответната болница е нарушил медицинските практики чрез
причиняване на увреди, изразяващи се в тежка парапареза на функциите на тазовите
резервоари, довели до продължителна употреба на уретрален катетър и хронична
уроинфекция, както и че са налице три неправилно поставени винта, увреждащи гръбначния
мозък, съдът отрекъл причинна връзка между тези противоправни действия и настъпилата
смърт. Поддържа се още, че именно в резултат на тежкото увреждане на гръбначния мозък е
настъпила тежката пареза на долните крайници, функцията на тазовите резервоари и
хроничната уроинфекция, а с ранното отстраняване на металните стабилизации са
настъпили и сърдечните и дихателни проблеми, посочени като причина за смъртта в акта за
смърт. Твърди се и че неправилно били ценени показанията на извършилия интервенцията
лекар д-р А. У., който е пряко заинтересован, както и че доказателствата са обсъдени
едностранчиво, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска
се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с
което се уважат исковете в претендираните размери.
В срок е постъпил отговор от ответника УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ЕАД, с който се
оспорва жалбата, като се акцентира на тежката клинична картина на пострадалия, който е
приет по спешност след пътно произшествие и другите негови заболявания, включително
всички индивидуални особености, свидетелстващи за повишен риск. Изтъква се и още, че
причинната връзка е опосредена от множество фактори, изписване на пострадалия по
желание на близките, настаняването му в ВМА, където също е провеждано лечение и не е
ясно как е повлиян, извършвани манипулации в домашни условия, както и че смъртта е
настъпила 6 месеца след изписването му от болницата.
ТЛП ЗАД „Алианц България“АД не е взело становище по въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка въззивният състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо /чл.269 и сл ГПК/.
Производството пред първата инстанция е образувано по искове с правно
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД против ответник –лечебно заведение за болнична помощ,
чиято гаранционно –обезпечителна отговорност цели да се ангажира за вреди от
противоправно и виновно поведение на лекари при и по повод на възложена работа при
извършване на оперативни интервенции и настъпили по повод на тях /подробно описани
усложнения/, които са довели до настъпилата 4 месеца по-късно смърт. Поддържа се
некачествено изпълнение на медицински услуги с изтъкнати обстоятелства за неуспешно
извършени манипулации, довели до безвъзвратно увреждане на сина им и впоследствие до
неговата смърт, от което са търпели изключителни морални и душевни страдания.
Претендиране се обезщетение от 200 000лв за всеки от ищците, в хода на процеса намалено
до размери от по 25 000лв.
В срок е постъпил отговор на ответника УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ЕАД, с който се
2
оспорват като фактически неточни твърденията по повод на извършените интервенции и се
акцентира на тежкото състояние на сина на ищците, приведен по спешност след пътно
произшествие, извършените в пълен обем медицински дейности и настъпване на смъртта
5месеца след изписването му от болницата и провеждане на лбечение в друго медицинско
заведение.
ТЛП ЗАД „Алианц България“АД не отрича наличието на сключен застрлахователен
договор с ответника по риска „Професионална отговорност“, но изтъква, че
застрахователният лимит е 50 000лв, с което се изчерпва застрахователната отговорност. По
същество оспорва исковете с възражение, че не се установява медицински деликт, нито
пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
От фактическа страна пред първата инстанция не било спорно и категорично се
установява наличието на трудово правоотношение между лекарите, от чиито противоправни
действия се твърдят за настъпили вредите и ответната болница, поради това е доказана
материалната й легитимация по исковете с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, като една
от предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност.
Не е спорно на следващо място, че синът на ищците А. В. К. /на 31години/ е
постъпил по спешност в ответната болница на 13.05.2014г. в Клиника по неврохирургия
/отделение спинална хирургия/ след претърпян пътен инцидент с диагноза според ИЗ
счупване на V, VII, VIII и X гръдни прешлени; контузия и разкъсо-контузна рана на главата;
епидурално кръвонасядане на ниво IV-VII гръдни прешлени. В документацията е отразено,
че пациентът е бил пасажер в катастрофиралия автомобил, помогнали са му да слезе от него,
имал силни в гърба; затлъстяване V степен, с везикуларно дишиане и нормална сърдечна
дейност, без неврологична симптоматика. череп - фас и ляв профил - не се намират
травматични промени;
При проведената консултация с ортопед на същата дата е дадено заключение, че няма
данни за увреда на крайниците и таза, а консулт с хирург изключва увреда на гръдни и
коремни органи. Според КТ изследване на гръдни прешлени не се намират листези на
прешленните тела, счупване на телата на IV, V, VII, VIII и X- ти гръдни прешлени, най-
демостративно на V- ти и VII-ми прешлени и няма костни фрагменти в гръбначния канал.
Преценена е необходимост от провеждане на оперативно лечение за стабилизация на
гръдния отдел на гръбначния стълб в областта на фрактурираните прешлени. Външната
имобилизация е отречена за конкретния случай (консервативно лечение с корсет) като
неподходяща поради корполентността на пациента (затлъстяване 5-та степен) и
диагностицираните тежки травматични промени на гръбначния стълб.
На 22.05.2014г. при повишен оперативен риск (клас III ASA), пострадалият е
опериран — перкутанна транспедикуларна стабилизация на гръдните прешлени. От
оперативен протокол № 359 се установява, че са поставени 9 полиаксиални
транспедикуларни титаниеви винта на нива Тх4 вдясно, ТхЗ, Тхб, Тх8, Тх9 двустранно с
постигната добра стабилност на сегмента. Следоперативно е отчетена тежка долна
3
парапареза до плегия и извършен спешен КТ на гръбначен стълб и взето решение за спешна
оперативна ревизия - декомпресивна ламинектомия Тх4, Тх5, Тхб и частична Тх7.;
евакуация на остър епидурален хематом; премахване на металната стабилизация.
Интраоперативно е установен фрактуриран, подвижен фрагмент от дъгата на Тх5 с
подлежащ разкъсан венозен съд и наличие на свръхостър епидурален хематом, оказващ
значителна компресия върху гръбначния мозък (миелона).
След операцията пациентът остава без динамика в неврологичния статус - персистира
тежката долна парапареза и тазоворезервоарните нарушения. Провежда се комплексно
медикаментозно, вкл. антибиотично, и инфузионно лечение, ранна рехабилитация.
Постепенно се отчита лекостепенно подобрение по отношение на отпаднаха симптоматика
— налични движения в тазобедрените и коленните стави, наличие на дълбока и
повърхностна чувствителност в долните крайници. За периода от 22.05. до 13.06.2014 г. А.
К. е с повишена телесна температура, регистрирана в температурен лист и рапортна книга
на медицинските сестри от отделението. Двукратно е взета кръв за микробиологично
изследване (хемокултура) - на 09.06. и на 13.06.2014 г., със стерилен резултат. Еднократно е
взета урина за микробиологично изследване (урокултура) на 13.06.2014 г., с изолирана
бактериална флора.
Поради настояване на близките и стабилизиран общ статус пациентът е изписан в ясно
съзнание, с овладян болков синдром, тежка долна парапареза, афебрилен, спокойна, суха
оперативна рана. Окончателната диагноза е фрактура вертебре Тх5, Тх7, Тх8 и ТхЮ.;
свръхостър епидурален хематом на ниво Тх4 - Тх7; долна вяла парапареза. В КТ на гръдни
прешлени № 2634Л от 22.05.2014г. на болница „Пирогов“ е обективирано заключение за
състояние след метална стабилизация на гръдния отдел на гръбначния стълб на ниво от Ш-
ти до IX-ти прешлени /поставени винтове в прешленните тела III, IV, VI, VII и IX/;
поставените винтове на ниво ТхЗ са субоптимално разположени; винтът на ниво Тх4 вдясно
е разположен медиално от педикула и преминава през гръбначния канал; винтовете на нива
Тхб, Тх8 и Тх9 са оптимално разположени; счупване на дъгата на V гръден прешлен вляво.
Не се намират костни фрагменти и убедителни данни за прясна кръвна колекция в
гръбначния канал, малко количество свободен газ в гръбначния канал, малки контузионни
огнища с неголяма давност в белодробния паренхим двустранно, предимно дорзално, малък
пристенен плеврален излив вдясно.
След изписване на пациента на 19.08.2014г. е направен ЯМР на гръдни прешлени от
19.08.2014г. на МЦ „Спектър“, с което е констатирано състояние след премахване на
метална стабилизация на гръдния отдел на гръбначния стълб, постоперативни промени в
гръбначния мозък на ниво IV до VI гръдни прешлени, кистичен участък в субарахноидното
пространство на ниво IV-ти гръден прешлен с размер 6,36 / 4,35 мм, който притиска и
стеснява гръбначния мозък - с ширина 4,75 мм.
От медицинската документнация се установява и че на 23.10.2014г А. К. е приет във
ВМА София с диагноза: състояние след колапс; при постъпването в тежко общо състояние,
фебрилен до 39,1 градуса, учестена сърдечна дейност - от 4 дни, с долна вяла парапареза.П
4
остепенно високият фебрилитет е овладян. Окончателна диагноза: Хроничен обострен
пиелонефрит. Уросепсис. Вторична анемия. Състояние след фрактура и стабилизация на
прешлени Тх5, Тх7, Тх8, ТхЮ. Състояние след епидурален хематом на ниво Тх4-Тх7. Долна
вяла парапареза. Обезитас IV ст. Зависимост към наркотични вещества. Метадонова
профилактика.
На 06.01.2015г А. В. К. е починал в дома си, като в съобщението на ОПЛ е посочена за
причина на смъртта - остра сърдечна и дихателна недостатъчност.„
Според констативен протокол за извършена проверка от ИАМО на 13.07.2016 г. (л. 126
от делото) КТ изследването не е метод за изобразяване на нервните структури, но въпреки
това наличието на изместване на болтовете медиално от педикулите е индиректен белег за
компресия.
Пред първата инстанция е изслушана медицинска експертиза на вещите лица д-р Х. М.
и д-р А. Г., според която при пациента водеща е травмата в гръдния отдел на гръбначния
стълб - множествено счупване на прешлени от различен вид и характер, но без увреждане
на гръбначния мозък и неврални структури. Това увреждане е било получено и протекло
при съпътстващи /придружаващи/ заболявания - затлъстяване 5-та степен; зависимост към
наркотични вещества; метадонова профилактика. Потвърждават изводите в медицинската
документация, че проведеното оперативно лечение е при повишен оперативен риск (клас III
ASA) — перкутанна транспедикуларна стабилизация на гръдните прешлени, и че след тази
интервенция е отчетена тежка долна парапареза до плегия.
В заключението на екипа в ответната болница е посочено, че няма данни за компресия
на неврални структури, но поради тежестта на клиничната картина, е взето решение за
спешна оперативна ревизия. Този извод фактически противоречи на липсата на
документално обсъждане на позицията на транспедикуларните винтове, което според
вещите лица е абсолютно показание за оперативна ревизия и евентуално репозициониране.
При оперативната ревизия на 22.05.2014 ч. (17,45 - 20,50 часа) - декомпресивна
ламинектомия Тх4, Тх5, Тхб и частична Тх7. се съдържат данни за остър епидурален
хематом, оказващ значителна компресия върху гръбначния мозък (миелона).
В оперативния протокол е отразено осъществяването на декомпресивна ламинесктомия
на Тх4, Тх5, Тхб и Тх7 при наличието на свръхостър епидурален хематом, евакуиран с
преустановяване кървене от варикозно разширен венозен съд и премахване на
стабилизиращата система. Ревизира се гръбначния канал и епидуралното пространство, като
не се идентифицират лезии на дурата и нарушаване целостта на спиналния канал вентрално
и латерално.
Според вещите лица е налице различие в двете описания на интраоперативната находка,
което поставя под съмнение причината за развитие на свръхострия епидурален хематом, а и
въобще неговото съществуване в обем, „оказващ значителна компресия върху гръбначния
мозък”. Такава компресия не е установена при контролното следоперативно КТ изследване
№ 2634Л, което заключение кореспондира със становището на независимия експерт д-р
5
Марин Пенков от 27.05.2016г.
В медицинската ескпертиза се обосновава и извод въз основа на медицинската
документация за констатиран кистичен участък в субарахноидното пространство и
миеломалатична киста на ниво IV-ти гръден прешлен, която е предизвикана от некачествено
позициониран транспедикуларен винт на ниво IV-ти гръден прешлен вдясно, което е
причина за настъпилото тежко увреждане на гръбначния мозък. Закономерно при това
състояние във времето е развитието на хронична уроинфекция до степен на уросепсис на
базата на остър пиелонефрит.
В обобщаващите си изводи вещите лица –медици д-р М. и д-р Г. са категорични, че
здравословното състояние на А. К. е рязко влошено след проведеното оперативно лечение
по повод получената при процесното ПТП гръбначна травма, и че тежкото увреждане на
гръбначния мозък е в резултат на субоптимално позициониране на част от
транспедикуларните винтове, и особено този на ниво 4-ти гръден прешлен. В пряка
причинна връзка с неправилното позициониране на част от тези винтове е настъпила
тежка долна парапареза (обездвижване на долните крайници) и нарушена функция на
тазовите резервоари, наложила продължителна употреба на уретрален катетър за
отвеждане на урината, което от своя страна е закономерно развитие на хронична
уроинфекция. На следващо място в отговор на поставен въпрос е пояснено, че ранното
принудителното отстраняване на металната стабилизация в голяма степен ограничава
провеждането на рехабилитационни процедури и води до дихателни усложнения.
В обобщаващите си изводи вещите лица медици не се ангажират със становище относно
причината за смъртта на пациента настъпила 6 месеца по-късно, заради липсата на
медицинска документация за състоянието в последните дни и седмици и посочената
причина в съобщението за смърт- остра сърдечна и дихателна недостатъчност, без обаче да
са посочени други патологии довели до това състояние.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите З. и К., които следва да бъдат ценени
при условията на чл.172 ГПК в частта, в която пресъздават лично възприети факти и те
кореспондират с решаващите изводи на медицинската експертиза. Установява се от
свидетелските показания, че починалият на 31 години, е бил приет в ответната болница след
претърпяно пътно произшествие, при което е имал фрактурирани прешлени, но гръбначният
мозък не бил засегнат. След операцията, направена от д-р У. загубил чувствителност на
крайниците, после направили втора операция, за да извадят погрешно поставените пирони,
които го ставили парализиран. Изписан бил от болницата и от тогава го гледали родителите
му в домашни условия, напълно неподвижен, поддържал температура, правели изследвания,
ЯМР, за кратко нямал фебрилитет, но после отново температурата се повишавала. Развил
сепсис, дихателни проблеми и сърцето му неиздържало.
При идентично установена фактическа обстановка въззивният съд достига до същия
правен извод като първата инстанция за лекарска грешка или небосновано професионално
поведение на лекарите, провели лечението в ответната болница. Правилно в тази връзка е
придадена решаваща доказателствена стойност на комплекната медицинска експертиза,
6
изготвена от вещи лица със специалности, имащи пряко отношение към диагностицирането
и лечението на пациента, вместо на свидетелските показания на д-р К. У. – завеждащ
отделение „Гръбначна хирургия“ към 2014г и извършил перкутанна транспедикуларна
стабилизация на гръдните прешлени. В показанията се възпроизвеждат обстоятелства във
връзка с високия медицински риск на интервенцията заради придружаващите заболявания
на пациента и причините да се изключи консервативното лечение, които не са спорни по
делото. Правилно не са ценени показанията на св.У., отнасящи се до причините довели до
компресия на невралните структури - свръхостър епидурален хематом, компримиращ
гръбначния мозък в резултат на разкъсан съд от костен фрагмент. От една страна те се
явяват логично заинтересовани като защитна позиция на оператора, а от друга страна се
опровергават от категоричните по този въпрос изводи на медицинската експертиза,
кореспондиращи и със становището на независимия експерт, че именно неправилното
позициониране на част от винтове е причина за тежка долна парапареза (обездвижване на
долните крайници) и нарушена функция на тазовите резервоари. Медицинската експертиза
не поставя под съмнение настъпилата тежка увреда на здравето на пациента като резултат
на механична увреда на гръбначния мозък, заради неправилно поставени импланти
/медиално изместени към спиналния канал и увреждащи гръбначния мозък/, което
потвърждава и следващият правен извод, че лечението е проведено в нарушение на
правилата за добра медицинска практика и стандарти и се обхваща от понятието
„медицински деликт“. Общо увреденото състояние на пациента вследствие на
травматичните увреди при ПТП, индивидуалните физиологични особености заради
придружаващите заболявания– затлъстяване 5-та степен, затрудняващо точната
визуализация на апарата и прецизното въвеждане на винтовете, представляват фактори,
известни на медицинския екип и в частност на оператора, които е следвало да бъдат
преценени при избор на оперативен достъп и оперативна техника съгласно Наредба №
37/20.08.2010г /обн. ДВ, бр. 67 от 27.08.2010 г., изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г., бр. 32 от
8.04.2014 г., в сила от 1.01.2014 г./, с която е утвърден медицински стандарт
"Неврохирургия", така че да бъдат спазени заложените в т.3.5 принципи да се разреши
болестният проблем при преценка на известните рискове с цел да се избегне увреждане
здравето на пациента.
Категорично се потвърждават изводите на първата инстанция, че тежкото увреждане на
сина на ищците е вследствие засягането на гръбначния мозък в резултат на субоптималното
позициониране на част от транспедикуларните винтове /особено на ниво 4-ти гръден
прешлен/, довели до тежка пареза на долните крайници и нарушена функция на тазовите
резервоари. Неправилно изпълнените оперативни дейности при лечението представляват
нарушение на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 ЗЛЗ и Правилата за
медицинските практики, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ и на
принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Не се споделят обаче изводите на първата инстанция, че няма доказана причинна
връзка между извършената от медицинския екип с оператор д-р У. оперативна интервенция,
7
увредила необратимо здравето на пациента и настъпилата 6 месеца по-късно смърт. В
правната теория и съдебната практика се приема, че причинната връзка е зависимост, при
която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на делинквента. Възможно е деянието да не е единствената
причина за резултата, т.е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на
множество явления/ събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но
това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. В подобни случаи
причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в каузалната
верига, а следва да се преценява възможността, която комплексно създават всички условия и
връзката им с настъпването на вредата (решение №1132/16.11.1992 г. по гр. д. № 1336/1991
г., IV г.о., решение №228/19.01.2016 г. по гр.д.№ 6774/2014 г., III г.о., решение
№9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. на ВКС и др.). При медицинските деликти
причинната връзка следва да бъде адекватна, а тя е такава, когато лекарската грешка е
генерално способна да доведе до твърдяната вреда.
Настоящият състав счита, че неправилно изпълнените медицински дейности по
позициониране на част от транспедикуларните винтове /особено на ниво 4-ти гръден
прешлен/, довели до тежка пареза на долните крайници и нарушена функция на тазовите
резервоари, представлява каузален фактор в причинно-следствения процес, допринесъл за
настъпилия макар и значително по-късно летален изход. Изводът следва от всички събрани
по делото доказателства, включително от медицинската експертиза в кредитираната й част –
неправилно поставените транспедикуларни винтове са довели до инвалидизация на
пациента /увреждане на гръбначния мозък и като последица трайна пареза на долните
крайници/, но също са в пряка причинна връзка с нарушените функции на тазовите
резервоари, а от там и необходимостта от продължителна употреба на уретрален катетър,
което пък закономерно е свързано с поява на хронична уроинфекция до степен на
упросепсис. На следващо място елемент от причинния процес, довел до неблагоприятния
изход е ранното принудително отстраняване на стабилизацията, която според вещите лица в
голяма степен ограничава рехабилитационни процедури и води до дихателни усложнения.
Вярно е, че вещите лица не се ангажират с категоричност за причината за смъртта на
пациента месеци по-късно поради неизвършена аутопсия и документация в последните дни
и седмици, но същевременно подчертават, че няма посочени други патологични състояния
извън обективираната в съобщението на ОПЛ сърдечна и дихателна недостатъчност.
Обосновано е и възражението на ответника, че пациентът след изписването му е бил
лекуван в домашни условия и че за кратко е приет и в друга болница, като за влошаването
му биха могли да допринесат неправилно изпълнени медицински дейности на други лица, за
които не отговаря. В случая обаче обсъдените доказателства потвърждават, че най-
вероятната причина довела до засягане на основни жизнени функции и смърт на пациента са
причинените увреди на гръбначния мозък, пареза, трайно обездвижване, закономерно
водещо до дихателни усложнения, както и нарушените функции на тазовите резервоари в
причинна връзка с развилата се уроинфекция до степен на уросепсис. При липса на
8
убедителни доказателства за други причини, които да изключват най-вероятната причина за
смъртта, то следва да се приеме, че именно т.нар. медицински деликт е основният каузален
фактор в причинно-следствения процес, приключил с летален изход. В този смисъл е и
съдебната практика по дела, по които отговорността произтича от лекарска грешка - „най-
вероятната“ причина не води до извод за липса на пълно и главно доказване, ако останалите
причини могат да бъдат изключени с оглед на доказателствата по делото /пр. решение от
18.06.2010г по гр.д. № 1411/2009г на ВКС, III г.о.; решение от 17.11.2017г по гр.д. №
4347/2016г. на ВКС IV г.о./. По делото не са ангажирани доказателства, че въпреки
необратимо увреденото при медицинската интервенция здраве на пострадалия, за
настъпване на леталния изход са способствали и други независещи причини или
способствали неправилни действия на други медицински лица. В подкрепа на този извод са
свидетелските показания на К., че провеждането на лечение в домашни условия е било
поддържащо, а от констативната част на медицинската експертиза се извличат данни, че при
приема във ВМА са констатирани плеврални изливи на фона на постоперативната фиброза
на ниво тела Тх5 и Тх7, какъвто плеврален излив е бил установен още при КТ в болница
„Пирогов“.
Следователно не се установява друг причинен процес, от естество да опосреди
връзката между медицинската интервенция, необратимо влошеното здраве на пострадалия и
настъпилият закономерно летален изход като последица от нарушаване на основни жизнени
функции.
Положителното разрешение на основния спорен въпрос, отнасящ се до причинната
връзка, дава основание да се приеме за осъществен фактическият състав на чл.49 вр. чл.45
ЗЗД за ангажиране обективната отговорност на ответника за вреди, настъпили от
медицински деликт.
Във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД следва да се обсъдят и преценят показанията
на разпитаните свидетели К. и З., установяващи изключително тежките по интензитет
последици за ищците – родители на починалия. И двамата ищци били съсипани от мъка,
животът им се променил необратимо, не можели да се примирят с трагедията, влошили се
здравословно – майката на починалия била диагностицирана с рак на ларинкса, а при бащата
се задълбочили проблемите със сърцето. Тези обстоятелства свидетелстват за преживени
изключително тежки душевни страдания, които са несъизмерими по тежест и в никакъв
случай не биха били оценени с претендираните обезщетения от по 25 000лв, но с оглед на
диспозитивното начало съдът е ограничен в рамките на исковите претенции и не би могъл
да присъди по-висок от претендирания размер.
Поради несъвпадане в решаващите по същество изводи на двете инстанции
обжалваното решение ще подлежи на отмяна, като вместо това ответникът бъде осъден да
заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди в размери по 25 000лв., ведно със
законната лихва от 06.01.2015г до окончателното изплащане.
При този изход на спора ще подлежи на отмяна решението в частта за разноските пред
първата инстанция, присъдени в тежест на ищците, като вместо това ответникът ще следва
9
да заплати възнаграждение на адв. Е. П., представлявала ги безплатно по чл.38 ал.2 ЗАдв. в
размер на 2560лв общо за двамата. В тежест на ответника ще следва да се възложи
дължимата държавна такса пред първата инстанция по чл.78 ал.6 ГПК, тъй като ищците са
освободени лица по чл.83, ал.2 ГПК в размер на 2000лв.
Пред въззивната инстанция при този изход на спора право на разноски ще имат само
ищците, които не са претендирали такива. В тежест на ответника ще следва да се възложи
дължимата държавна такса за въззивното производство по чл.78 ал.6 ГПК, тъй като ищците
са освободени лица по чл.83, ал.2 ГПК в размер на 1000лв.
С оглед на изложеното САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 02.07.2021г. по гр.д.№ 6199/2019г. по описа на Софийски
градски съд, I-3 състав, постановено при участието на ТЛП ЗАД „Алианц България“АД, с
което са отхвърлени предявените от В. Х. К. и В. И. К. против УМБАЛСМ
„ПИРОГОВ“ЕАД искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди в размери по
25 000лв, както и в частта за разноските пред първата инстанция от 2441лв, присъдени в
тежест на ищците, като вместо това
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ЕАД ЕИК ********* да заплати на В. Х. К. ЕГН
********** и В. И. К. ЕГН ********** сумите от по 25 000лв на всеки от тях,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, търпени
вследствие смъртта на сина им А. В. К. в причинна връзка с настъпилите тежки увреждания
на здравето при неправирно извършена операция /перкутанна транспедикуларна
стабилизация на гръдните прешлени/ на 22.05.2014г, ведно със законната лихва, считано от
06.01.2015г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ЕАД ЕИК ********* да заплати на адвокат Е. П.
САК сумата от 2560лв, представляваща възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. за двете
инстанции.
ОСЪЖДА УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ЕАД ЕИК ********* на осн. чл.78 ал.6 ГПК да
заплати дължимата пред двете инстанции държавна такса от общо 3000лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
10
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11