Решение по дело №1498/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 260002
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20193120101498
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

260002/7.1.2021г.

гр. Д.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1498/2019 г. по опис на РС Д., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.123, ал.2, изр.2, вр. чл.143, ал.2, вр. чл.142 СК и чл.149 СК. Ищецът Б.И.Б., ЕГН **********, твърди, че от съвместното съжителство с ответницата Г.Д.И., ЕГН **********, имат родено дете Александър, р. 19.12.2016 г. Твърди, че през 2013 г. се запознали с ответницата и заживяли на семейни начала, като през 2016 г. се родил синът им Александър. Излага, че животът вървял покрай работата и грижите около детето, докато една седмица след Великден, вечерта като се прибрал от работа ответницата му заявила, че го напуска, като му оставя детето. Заявява, че от тогава до 11.10.2019 г. нямал връзка с нея. Твърди, че ответницата не проявявала интерес към детето и не искала да го вижда или поне чува по телефона. Сочи, че на 11.10.2019 г. ответницата се обадила и пожелала да й заведе детето до Повеляново, за да прекара уикенда с него. Сочи още, че два дни по-късно се обадил на ответницата по телефона, за да уточнят връщането на детето. Твърди, че ответницата заявила, че няма да му даде повече детето А.и няма да му разреши даже да се види или чуе по телефона с него. Сочи, че посетил ОЗД Ветрино и Д., търсейки помощ, но отговорът им бил, че не могат да му съдействат да си върне детето и то да живее при него. Заявява, че се опасява, че ответницата би могла да се завърне, ако вече не го е сторила, към старата си неморална професия и да изложи детето на риск, както и от примера който би дала на детето. Заявява, че това обкръжение, среда, поведение и минало на ответницата не е в интерес на синът им. Заявява също, че счита, че след като ответницата не е изпитвала майчински чувства към останалите си три деца, които е изоставила на грижите на държавата, то това чувство по отношение на А.би могло също да не съществува. Твърди, че детето е свикнало с него и макар да не може да му осигури луксозни условия за живот, тъй като живее под наем, разполага с всички нормални битови условия, работи и получава нормално за страната трудово възнаграждение. Счита, че за детето за да бъде щастливо и да се развива нормално е от съществено значение същото да расте в обич, спокойствие, топлина и грижа, да е нахранено и чисто облечено с подходящи за сезона дрехи. Моли съда, да постанови решение, по силата на което упражняването на родителските права спрямо детето А.да бъде предоставено на бащата, както и местоживеенето на детето да е при бащата на адрес в с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна, чрез определяне на издръжка за детето от неговата майка в размер 160.00 лв месечно и постановяване на режим за лични отношения на детето с майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. с преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Претендира издръжка за минало време. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

За контролиращи страни Дирекция “СП” гр. Д. и Дирекция “СП” Ветрино, редовно призовани, в с. з. представител не се явява.

Съдът, след преценка на представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за раждане от *** г. издадено въз основа на Акт №2474 от 23.12.2016 г., детето А.Б.Б. е родено на *** г., като негови родители са ищецът Б. Б. и ответницата Г. И..

Видно от представения доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Д., от раждането си детето А.е отглеждано в семейна среда от двамата родители. Сочи се, че през месец март 2019 г. майката енапуснала семейното жилище и е оставила детето на грижите на бащата, като тя се преместила да живее в гр. Д. при своята майка. Сочи се още, че няколко месеца по-късно ответницата отвела детето със себе си, записала го на детска градина, а тя започнала работа. Сочи се също, че през месец декември 2019 г. родителите постигнали уговорка детето да живее с баща си. В доклада се сочи, че към момента основин грижи за детето А.полага неговия баща, с помощта и подкрепата на своята съжителка. Сочи се, че детето се отглежда в семейна среда, не е настанявано в специализцирана институция, добре е обгрижвано и основните му потребности от храна, облекло и подслон са задоволени. Излага се, че детето е привързано към своите родители, като родителите изпитват любов към сина си и имат потребност да общуват с него. И двамата родетели желаят да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Сочи се, че след раздялата на родителите майката рядко търси контакти със сина си, не осигурява финансови или материални средства за издръжката му, рядко търси информация за израстването му. Излага се, че бащата има желание и възможност да полага грижи и осигурява качествена грижа за правилното израстване на сина си Александър.

Видно от кредитираната от съда като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-психологическа експертиза вх.№260442 от 21.09.2020 г., след запознаване с материалите по делото, провеждане на преглед и събеседване с детето А. Б. и с всеки един от родителите Б. Б. и Г. И., подробно психологично изследване на тримата, проследяване на житейската история, конфликти, проблеми, резонанса им върху развитието, съзряването, физическото и психично здраве на детето А. Б. в социума, дават основание на експерта да посочи бащата Б. Б. като по-подходящ родител с добри родителски качества, насочени към интереса и развитието на детето по здравословен начин, като по отношение на детето няма пропуски и риск в момента и в близкото бъдеще. По отношение на майката сочи, че с непостоянството на присъствие и грижа същата показва ограничен родителски капацитет, като самата няма деликтозащитен капацитет и представлява риск за детето. Експертът посочва, че детето има изградени пълноценни отношения на здравословна привързаност с баща си вследствие неговото постоянно присъствие и грижата от самото раждане, с малки изключения когато майката е препятствала контактите им. Детето обича баща си, слуша и приема възпитателните въздействия с готовност, двамата са в постоянно общуване, в топъл, обичлив, добронамерен тон. Посочва още, че по отношение на майката детето има представа, асоциации, приятна емоция, но привързаността е несигурна.

Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Предвид обстоятелството, че детето А.трайно живее при ищеца, където получава необходимите грижи, както и съобразно ниската възраст на детето и данните от социалния доклад за добри материално-битови условия в дома на бащата, пълноценна емоционална връзка с бащата и с разширения семеен кръг по бащина линия, които полагат непосредствени грижи за детето, както и поради факта, че с майката детето има по-редки контакти, съдът намира, че е изцяло в интерес на детето, упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговия баща, който е осигурил нужните материално-битови условия за правилното му отглеждане и възпитание. По този начин детето расте в пълноценна и сигурна семейна среда и евентуална промяна на тези благоприятни за развитието му условия би поставило детето в риск при констатираната трайна несъпричастност към неговото отглеждане от страна на майката. При определяне на режима на лични отношения на майката с детето, съдът намира, че следва да бъде определен следния режим: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

Нормата на чл.143, ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат, т. е. при всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона. Липсват данни за доходите на ответницата. Същата е в работоспособна възраст без установени ограничения в трудоспособността.

При така направените констатации, за да определи размера на месечната издръжка за детето А.Б., съдът прецени нуждите на детето, съобразно възрастта му, от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето, както и поради факта, че бащата сам отлежда и обгрижва детето, и съобразно крайно ниската покупателна стойност на регламентирания с чл.142, ал.2 СК минимален размер на издръжка за ненавършили полнолетие деца – 152.50 лв (1/4 от актуалната минимална работна заплата в страната, възлизаща на 610.00 лв), съдът определи обща месечна издръжка в размер 240.00 лв, от която майката следва да заплаща 160.00 лв, а разликата да се поеме от неговия баща. Съобразно констатацията за трайно неплащане на издръжка от 15.05.2019 г., претенцията за присъждане на издръжка за минал период до датата на предявяване на иска също следва да бъде уважена. Поради това, че присъждането на издръжка за минал период има по-скоро възмездителен характер за самостоятелно издържалия детето родител и няма за цел задоволяване на непосредствени актуални потребности на детето, за издръжката следва да бъде присъдена в минималния за съответния минал период нормативно определен размер – 140.00 лв месечно или общо 746.67 лв за времето от 15.05.2019 г. до 25.10.2019 г.

На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди ответницата да заплати държавна такса върху стойността на присъдените издръжки в общ размер 285.40 лв, от който 230.40 лв такса за иска по чл.143, ал.2 СК и 50.00 лв такса за иска по чл.149 СК, както и 5.00 лв такса за изпълнителен лист в полза на ищцовата страна.

Водим от гореизложеното, съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето А.Б.Б., ЕГН **********, на бащата Б.И.Б., ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Г.Д.И., ЕГН **********, с детето А.Б.Б., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, както и двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, на основание чл.127, ал.2 СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А.Б.Б., ЕГН **********, при бащата Б.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.

 

ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето А.Б.Б., ЕГН **********, чрез родител и законен представител Б.И.Б., ЕГН **********, издръжка в размер 160.00 лв (сто и шестдесет лева, 00 ст.) месечно, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на иска – 25.10.2019 г., до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното плащане, на основание чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето А.Б.Б., ЕГН **********, чрез родител и законен представител Б.И.Б., ЕГН **********, сумата 746.67 лв (седемстотин четиридесет и шест лева, 67 ст.), представляваща издръжка за периода от 15.05.2019 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното плащане, на основание чл.149 СК.

 

ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Д. сумата 285.40 лв (триста четиридесет и три лева, 40 ст.), на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

УКАЗВА на Г.Д.И., ЕГН **********, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на дължимите суми за държавни такси в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към изпълнение на вземанията чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок, изпълнителни листи няма да бъдат издавани и допълнителни държавни такси няма да бъдат присъждани.

 

РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: