Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на седми
април
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Ели Гигова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 11411 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 74063 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 50687 по
описа за 2017 г. СРС, Второ ГО, 57-ми състав се :ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Г.К.И. и Й. Г.И., че дължат на „Т.С.“ ЕАД солидарно заплащането на сумите, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
68931/2014г. по описа на СРС, 57- ми състав, както следва:
-
на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 655,94лв. /шестстотин петдесет и пет лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляващи стойността на незаплатена
доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден
обект – апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“- 1-ва част, ул. Обиколна, в
жилищен блок № ****, за периода 01.05.2014г. – 17.03.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 655,94 лв., считано от 20.03.2017г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 655,94 лв. до
пълния предявен размер от 740,49 лв. и за периода 17.03.2015г. – 30.04.2015г;
- на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 101,45 лв. /сто и един лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение от 655,94 лв. за периода 15.09.2015г. – 10.03.2017г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 101,45 лв. до пълния предявен размер от
120,79 лв.;
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца солидарно заплащането на
сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 68931/2014г. по описа на СРС, 57- ми състав, както следва:
-
на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 29,01 лв. – главница за извършено дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г ;
-
на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 5,82 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на главницата от 29,01 лв. и за периода 15.09.2015г. – 10.03.2017г.;
ОСЪЖДА
ответниците да заплатят на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както
следва:
-
разноските по настоящото дело в размер
на 172,49 лв. /сто седемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/;
-разноските
по гр.д. № 16752/2017г. по описа на СРС,
ІІ г.о., 57-ми състав в размер на 63,36 лв. /шестдесет и три лева и тридесет и
шест стотинки/.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците пред СРС- Г.К.И. и Й.Г.И.,с вх.№5071424 от
22.04.2019 година.
Решението се обжалва в частта, в която са уважени
предявените срещу въззивниците, ответници
пред СРС, искове по реда на чл 422 ГПК.
Излагат се доводи за недопустимост на съдебно решение,
тъй като съдът бил сезиран с искова молба, различна от обстоятелствата изложени
в заповедното производство.
Излагат се доводи и за неправилност на така
постановеното решение, включително се твърди, че същото е необосновано поради
не разглеждане на възраженията на ответниците. Твърди
се, че СРС не е обсъдил в тяхната съвкупност събраните доказателства; допуснати
били и нарушения на материалния закон.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в частта, в която на основание чл.422 ГПК са признати вземания
в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на въззивниците /ответници/ и да
постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират
се разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е становище с
което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се разноски,
вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба. Не претендира разноски.
Третите
лица помагачи на страната на ответниците – П.Б.Н.
и М.Б.Н. не вземат становище по въззивната жалба. Не претендират разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са били уведомени
на 08.04.2019 г. Въззивната жалба е подадена
на 22.04.2019 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се обжалва на основание
чл.422 ГПК са признати вземания в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на ответниците
/въззивници/, следователно въззивната
жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите
във въззивната жалба:
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е
валидно:
За издадената на 28.04.2017 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 16752 по описа за 2017 г., всеки длъжник е
бил уведомен на 17.05.2017 г.
Възраженията по чл.414 ГПК са подадени на 23.05.2017
г.
Именно подаването на възраженията обосновават правния
интерес на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 26.06.2017 г. Исковата молба е предявена на 26.07.2017 г., т.е. в
законоустановения срок.
Противно на твърдяното от въззивниците, налице е
идентичност на предявените за установяване по реда на чл.422 ГПК вземания с
тези за които е била издадена заповедта за изпълнение.
Видно от отразеното в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК т.12 „Обстоятелства, от които произтича вземането“
посочено е, че отношенията възникват при ОУ, приети от дружеството и утвърдени
от ДКЕВР във връзка с чл.153 ЗЕ, т.е. при условията на договорно правоотношение
възникнало въз основа на ОУ.
В т.9 „Парично вземане“ е посочена сумата в размер на
769,80 лв., която с оглед разясненията в т.12 представлява : стойност на ТЕ –
740,79 лв. и дялово разпределение – 29,01 лв. Лихвата за забавено издължаване
на двете главници е равна на 126,61 лв. /120,79 лв.+ 5,82 лв./.
Следователно доводът
във въззивната жалба, че решението е
недопустимо е неоснователен.
Относно дължимостта на сумите, признати от първоинстанционния съд
за установени:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел,
че за периода 01.05.2014 г.- 17.03.2015 г. ответниците са собственици на
процесния недвижим имот, аб.№ 300708, по силата на
влязлото в сила на 28.02.2014 г. постановление за възлагане. Ответниците при
условията на СИО се били разпоредили с имота на 17.03.2015 г./за периода след
тази дата претенциите по чл.422 ГПК са отхвърлени и не са предмет на обсъждане
в настоящия инстанционен контрол/. За периода до
разпореждането с имота ответниците имали качеството на потребители на ТЕ по
смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, отм. към настоящия момент. Относно
възражението на ответниците, че не са били във владение на имота, СРС е приел
същото за ирелевантно по спора. От заключението на допуснатата, изслушана и
приета по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ се установило, че в имота
няма отоплителни тела и сума за отопление не е била начислявана. Налице били
два водомера за топла вода, които не били отчетени. Според СРС в тази хипотеза
следвало да се определи консумация на база Наредба № 16-334- чл.69, ал.2 на
база по 140 л на денонощие на човек. Тази разпоредба не била спазена, но била
начислена сума за ползвана топла вода в значително по-малък обем, поради което
съдът е приел, че същата е минимум дължима от потребителите. Относно сумите за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, вещото лице било установило, че са правилно
начислени съобразно пълния обем от 190 куб.м. Съобразно тази експертиза
установения размер възлизал на 804,21 лв. В хода на исковото производство
ответниците били направили възражения за погасяване на част от сумите чрез
плащане /л.75 по делото/. Представена била вносна бележка за сумата в размер на
100 лв., преведена от ответника И. в полза на ищеца. Плащането било сторено
след изготвяне на СЧЕ, което било депозирано в съда на 10.04.2018 г. Доколкото
в платежния документ не било посочено кое задължение се погасява, СРС е
приложил правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД и е намалил размера на разноските;
липсвало погасяване на главница и лихва.
Доколкото в заключението на СТЕ бил посочен като
дължим размер 804,21 лв., а се претендирал от ищеца такъв в размер на 740,49
лв., СРС се е позовал на диспозитивното начало в процеса и е приел, че дължим
размер за частта от исковия период през който ответниците имат качеството на
потребители, е сумата 655,94 лв.
По отношение лихвата за забавено издължаване на
главницата, представляваща стойност на ТЕ, СРС се е позовал на чл.33 ОУ, но е
приел възражението на ответниците за недължимост на
лихвата върху неликвидни вземания, каквито били прогнозните сметки. В случая,
обаче, се претендирала лихва за забава след изравнителните сметки – 01.08.2015
г. Затова и лихва за забава се дължала за периода 15.09.2015 г.- 10.03.2017 г.,
която съдът е определил в размер на 101,45 лв.
/Претенцията за стойност на услугата дялово
разпределение е приета за недоказана и съответно акцесорния иск по забавеното
издължаване на тази главница- също/.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Правилно и в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства и при приложение на чл.153 ЗЕ, СРС е достигнал до извода,
че ответниците имат качеството на потребители. По арг.
от чл.153, ал.1 ЗЕ, страните са обвързани от облигационно отношение за периода 01.05.2014
г.- 17.03.2015 г. Отношенията се уреждат във връзка с публично известни ОУ. В
конкретния случай това са ОУ, в сила от 12.03.2014 г.
Следователно доказано е основанието за съществуване
задължението на ответниците по заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия, в случая такава отдадена от сградна инсталация и топла вода.
Без значение е кое лице е упражнявало фактическата
власт в процесния период върху имота.
Без значение е дали ответниците са поканени от ищеца
да изпълнят задълженията си или не.
Обстоятелството, че въззивниците /ответници пред СРС/
не са подали заявление за откриване на партида на тяхно име след придобиване
собствеността на имота по реда на чл.496 ГПК по силата на постановлението за
възлагане от 03.12.2013 г. не може да се тълкува в тяхна полза.
Фактът, че е налице частично плащане в хода на
процеса, представлява признание от страна на ответниците за дължимост
на сумите, предявени за установяване по реда на чл.422 ГПК.
Въззивната инстанция не намира възражения, които са
направили ответниците в срока по чл.131 ГПК, които да не са разгледани с
решението, предмет на инстанционен контрол.
Доводът, че изравнителните сметки не са публикувани се
прави за първи път с въззивната жалба поради което е преклудиран.
Доводът, че ТЕ, отдадена от сградна инсталация не
следва да се изчислява на база отопляем обем от 190 куб. м.- също.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ, абонатите, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ,
отдадена от сградна инсталация.
В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016
г. е посочено по отношение на доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици,
които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но
не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г.
по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела
С-708/17 и С-725/17 г.
Доводите относими към частта
на претенциите по чл.422 ГПК, които СРС е приел за неоснователни, при липса на
въззивна жалба от ищцовата страна, не подлежат на
разглеждане в производството по чл.258 и следв. ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските са правилно
разпределени.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият
претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74063 от 25.03.2019 г. по гр.д.№ 50687
по описа за 2017 г. СРС, Второ ГО, 57-ми състав, в частта, в която се: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Г.К.И. и Й. Г.И., че дължат на „Т.С.“ ЕАД солидарно заплащането на сумите, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
68931/2014г. по описа на СРС, 57- ми състав, както следва:
- на основание чл.79 от ЗЗД
сумата от 655,94лв. /шестстотин петдесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляващи стойността на незаплатена доставена и използвана
топлинна енергия за топлоснабден обект – апартамент №
20, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“- 1-ва част, ул. Обиколна, в
жилищен блок № ****, за периода 01.05.2014г. – 17.03.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от 655,94 лв., считано от 20.03.2017г. до
окончателното й изплащане;
- на
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата
от 101,45 лв. /сто и един лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение от 655,94 лв. за периода 15.09.2015г. – 10.03.2017г.,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Г.К.И., ЕГН ********** и Й.Г.И., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 100 лв. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –
„Т.с.“ ЕООД.
Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи на страната на ответниците -П.Б.Н.,
ЕГН ********** и М.Б.Н., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: