Р Е Ш
Е Н И Е №11
гр.Враца, 18.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 20.12.2019г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Мария Ценова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №139 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
М.Х.А.
е предявил чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, искове срещу „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди при настъпило на 05.06.2018 г. застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната мораторна лихва в размер от датата на увреждането- 05.06.2018г., до
окончателното изплащане. Претендират се
и направените по делото разноски.
От
ответното дружество оспорват иска и излагат становище за неоснователност на
претенцията.
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно чл.432, ал.1 КЗ във връзка с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.429 ал.3 КЗ във вр. с чл.86 ЗЗД.
На
основание чл. 219, ал. 1 ГПК Н.К.В. е конституиран като трето лице-помагач на
страната на ответника. В настоящото производството е приет за разглеждане в условията на евентуалност и обратен иск,
предявен от ответника по главния иск срещу Н.К.В. за сумата от 5000лева, представляваща платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно
със законната лихва. Последният не е ангажирал становище по предявения обратен
иск. Едва в последното съдебно заседание излага
становище за неоснователност на предявения иск.
Предявеният
обратен иск е с правно чл.500, ал.1 т.3 КЗ.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно-автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза. По искане на страните е изискано и
е приложено досъдебно производство ДП№248зм-375/2018г. по описа на РУ на
МВР Бяла Слатина.
В депозираната искова молба се твърди, че на 05.06.2018г. Н.К.В. управлявайки
л.а. Ауди 80 с per. №СА***НВ е нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движел със скорост несъобразена с конкретните пътни условия и
при неспазване на необходимата дистанция се ударил в движещия се пред него конски впряг/ каруца/. Твърди се, че водачът на лекия автомобил е допуснал
нарушения на чл.5 т.1, чл.20 ал.1, чл.20
ал.2 и чл. 42 ал.1 от ЗДвП. За реализираното ПТП е образувано ДП№248зм-375/2018г. по описа на РУ
на МВР Бяла Слатина.
В
резултат на реализираното ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца, който
пътувал в каруцата. Непосредствено след ПТП той посетил Първа частна МБАЛ –
Враца ЕООД със силни болки с дясната ръка. При прегледа била установена
фрактура фаланги проксималис дигити ІV
манус декстра, силно главоболие и болки по цялото тяло. Извършено е
оперативно лечение на получената фрактура. Поддържа, че вследствие на
получените увреждания е изпитвал болки, трудно се е справял с ежедневните си
дейности, не е могъл да работи, а дясната ръка била временно лишена от пълната
си функционалност. Всякакви фини и прецизни движения с контузената ръка били
непосилни за него и той се нуждаел от помощта на своите близки. Всичко това и
преживяния стрес се отразили тежко на пострадалия, който започнал да получава
безпричинно безпокойство и перманентна тревожност. Твърди се още, че ищеца и
към момента на депозиране на исковата не е в състояние да работи, продължава да
изпитва болки и изтръпване на контузения пръст. Наличието все още на голяма
подутина и изкривяване на пръста не
позволят на ищеца да забрави за ужасното
ПТП.
Твърди,
че през релевантния период деликтната отговорност на водача, управлявал Ауди 80
с per. №СА***НВ
е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника, обективиран в застрахователна полица. Поддържа, че е
отправил към ответника писмена претенция за определяне и заплащане на
обезщетение, но ответникът е отказал.
С
депозирания отговор ответникът оспорва предявеният иск изцяло, като счита
претенцията за недължима и прекомерно завишена.
Твърди,
че водачът на л.а. Ауди 80 не е нарушил Закона за движение по пътищата, поради
което липсва противоправно поведение. Твърди, че водачът на л.а. Ауди 80 не е
причинил процесното ПТП и съответно не е виновен. Твърди, че механизмът на ПТП
не отговаря на описаното от ищеца. Поддържа, че претендираното обезщетение е
завишено и неимуществените вреди не са възникнали в твърдяния обем. Твърди, че
е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Деянието, в резултат на което
е станало ПТП-то е случайно , защото
поведението на водача на каруцата и опастността, която то е създало на пътя са
били изненада за водача на автомобила, който не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди, че по това време на денонощието и в участъка на процесното ПТП ще се
движи каруца, която не е била обозначена
с необходимата сигнализация по смисъла на чл. 71 ЗДвП.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Възразява
срещу твърдието за наличие на
изключителна вина на водача на л.а. Ауди 80 с per. №СА***НВ.
Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като се е
съгласил да бъде пътник в пътно превозно средство с животинска тяга, което в
тъмната част на денонощието се е движело без небходимата сигнализация.
Възразява
срещу размера на исковата претенция, както и срещу искането да бъде присъдена законна лихва от
датата на твърдяното ПТП.
Ответникът в срока по чл. 219 ал.3 ГПК е предявил обратен иск против Н.К.В., който е конституиран като
трето лице помагач на ответника.
В случай,
че се уважи главния иск прави искане да се уважи обратния иск,
предявен срещу Н.К.В.. В исковата молба се посочва, че
съгласно
разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
Ответникът
по обратния иск не е депозирал отговор по предявения обратен иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от 26.07.2018г, се
установява, че на 05.06.2018 г. около 21,30ч. на път три—1306 км
37,725/с.Габаре – с. Върбешница/ е реализирано ПТП между участник 1 лек
автомобил Ауди 80 с per. №СА***НВ, управляван от Н.К.В. и
участник ППС с животинска тяга/конски впряг/, собственост и управляван от М.А.Б..
Като причини за настъпване на ПТП е посочено, че същите са в процес на
изясняване. От страна на ищеца за установяване на механизма на ПТП са представени още протокол за оглед на
местопроизшествие от 05.06.2018г, както и протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.06.2018г, както и албуми за оглед на л.а. Ауди 80 с per. №СА***НВ
и оглед на местопроизшествие.
Представена
и изготвената по досъдебно ДП№248зм-375/2018г. по описа на РУ на МВР Бяла
Слатина автотехническа експертиза. Според вещото лице изготвило тази експертиза
причината за настъпване на
произшествието е неправилното
движение по платното за движение на лекия автомобил Ауди 80 с per. №СА***НВ
и на конската каруца в насрещната лента /половина/ на платното за движение в непосредствена близост преди да
се разминат, с което двамата водачи сами
са се поставили в невъзможност да предотврътят ПТП.
Представена
е справка от сайта на Гаранционния фонд, от която се установява, че л. а.. „Ауди
80 с per. №СА***НВ е имал валидна застраховка
"Гражданска отговорност" по полица № BG/30/117002536567, сключена 19.09.2017г със срок
на валидност от 26.09.2017г до 25.09.2018г.
От
представената Епикриза ИЗ №2818/АПр №22, издадена от „Първа частна МБАЛ – Враца”
ЕООД - гр. Враца е видно, че ищецът е бил на лечение в болницата от 06.06.2018 г. до 07.06.2018 г.,
като поставената му диагноза е „Фрактури фаланги проксималис дигити ІV манус
декстра”.
От
страна на ищеца е представено копие от медицинската документация от „Първа
частна МБАЛ – Враца” ЕООД - гр. Враца, издадена му въз основа на съдебно
удостоверение. Данните от документацията са използвани от вещото лице за
изготвяне на заключение по допусната съдебно медицинска експертиза.
С
молба-претенция вх. № ЗК 1916/31.07.2018 г. ищецът на основание чл. 498 от КЗ е
поискал извънсъдебно уреждане на спора. Във връзка с горната претенция са
представени три броя уведомления, с които ответното дружество са изисквани
различни документи от ищеца.
По
делото са допуснати и изслушани две експертизи: съдебно медицинска и съдебно
автотехническа. Заключенията на експертите не са оспорени от страните и се
приемат от съда като обективни и компетентни.
Вещото
лице изготвило автотехническата експертиза анализирайки събраните по делото данни
и направените изчисления от техническа гледна точка посочва следния вероятен
механизъм на настъпилото ПТП: лекият автомобил „Ауди 80” с per. №СА***НВ се е
движил в дясната половина на платното за движение на път III -1306 в посока от
с. Габаре към с. Върбица . Пред лекия автомобил „Ауди 80” в срещуположната
лента на платното за движение се е движила конска каруца със скорост от около
10 км/ч. /тръст/.В определен момент конската каруца е преминала от лявата в
дясната половина на платното за движение.Водачът на лекия автомобил „Ауди 80” е
възприел конската каруца, като опасност и за да избегне удара е отклонил
автомобила от дясната в лявата половина на платното за движение по посока на
движението си. Но водачът на конската каруца в последния момент се е върнал от
лявата в дясната половина на платното за движение по посока на движението
си.Водачът на лекия автомобил „Ауди 80” не е могъл да се върне в дясната
половина на платното за движение и достигайки мястото на удара, е блъснал с
предната си челна част в областта на левия фар в предното ляво колело на
конската каруца.
В
резултат на удара в конската каруца водачът и пътникът, който е бил седнал на
седалката до него под действието на инерционните сили са паднали от каруцата и
са се установили на платното за движение
Мястото
на удара между автомобил „Ауди“80 с рег.№*** и конския впряг е станало в лявата
половина близо до средата по ширината на платното за движение на платното за
движение по посока на движение на лекия автомобил „Ауди 80“. Скоростта на лекия
автомобил „Ауди 80” преди удара в каруцата е била около 82 км/ч.
Възможност
да предотврати настъпването на ПТП водачът на автомобил „Ауди“80 с рег.№*** в
конкретната пътнотранспортна обстановка при възникване на опасността е трябвало
да предприеме аварийно спиране без да напуска дясната половина на платното за
движение. От техническа гледна точка водачите на лекия автомобил „Ауди 80“ и на
конската каруца са могли да предотвратят ПТП, ако са се движили съответно
лявата половина за каруцата и дясната половина за лекия автомобил „Ауди 80“.
При
по-малка контрастност на неосветения обект и при малка разлика между фона и
неосветения обект (каруцата), водача на МПС е имал намалена възможност да
възприеме каруцата, като форма и посока на движение на къси светлини .
Максималната
скорост на процесния автомобил, при която водача при движение на къси светлини
има техническа възможност да спре в осветената зона е 72,32 км/час.
При
движение на дълги светлини, дължината на осветеност е с минимална стойност
около 90 м. Стойността на скоростта, при която водача е в състояние да спре в
тази зона е с максимална стойност 90,23 км/ч
Водачът
на процесния лек автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП при
движение на къси светлини. Условието за предотвратяване на ПТП е движение на
автомобила със скорост позволяваща на водача спиране в зоната на осветеност на
фаровете на къси светлини.
Реалната
скорост на автомобила преди удара е 82,04 ~ 82 км/ч Тази стойност е по-голяма
от възможно граничната за предотвратяване на ПТП при къси светлини и
своевременно спиране от страна на водача. С тези свои действия той сам се е
поставил в невъзможността да спре преди мястото на удара.
При
движение на дълги светлини непосредствено преди удара, водача е имал техническа
възможност да предотврати ПТП.Дължината на
възможна видимост е около S =90 м. Тази видимост напред и вдясно от оптичната
ос на десния фар е по-голяма от необходимото разстояние за спиране на процесния
автомобил при реалната скорост при удара на каруцата.
Вещото
лице посочва, че по данни в досъдебното производство, ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието около 21 и З0ч., като според материалите в досъдебното
производство каруцата не е имала никакви светлоотразителни елементи.
Обстоятелство, че на каруцата участвала в ПТП не са установени никакви светлоотразителни елементи е допринесло да се намали възможността от страна на водача автомобил „Ауди“80 с рег.№*** своевременно да възприеме опасността. При по-малка контрастност на неосветения обект и при малка разлика между фона и неосветения обект (каруцата), водача на МПС е имал намалена възможност да възприеме каруцата, като форма и посока на движение на къси светлини.Ако каруцата е била надлежно обозначена, съгласно разпоредбата на чл. 71 от ЗДвП, водачът на лекия амтомобил щял да възприеме опасността от значително по- голямо разстояние - над 90 ми съответно да спре преди удара. Техническите причини за настъпване на произшествието са две: необозначената с бяла или жълта светлина каруца, липсата на светлоотражатели със светлоотражателна способност и технически несъобразената скорост на автомобил при движение в нощни условия и на къси светлини на фаровете.Наличието на светлоотразители подобрява възприятието на обекта с до 70%.
Вещото
лице д-р Й.Ц., изготвил медицинската експертиза след запознаване с медицинската
документация, представена от ищеца, е установил, че от претърпяното ПТП ищецът е
получил: Счупване на близката фаланга на 4-ти пръст на дясната ръка.По
механизъм увреждането отговаря да бъде получено от действието на твърд тъп
предмет и може да бъде получено по начин и по време посочени в досъдебното
производство,т.е. при ПТП.На А. му е причинено ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравителен период около 4 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес"
Травмата
е ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА.На пострадалия са причинени БОЛКА И СТРАДАНИЕ.Налице е
временно разстройство на хватателната функция на ръката. Касае са за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомичната цялост на организма или тъканите, както и в леки изменения на
физиологичните функции извън болката и страданието. Травмата на пострадалия се
квалифицира в тази категория, тъй като за да бъде средна телесната повреда
трябва да има загуба на пръст на ръката, фрактура на фаланга на палеца/тъй като
има голямо функционално значение за хващането/, фрактури на две или три фаланги
на останалите пръсти или на няколко фаланги,макар и на отделни пръсти. В
конкретния случай има фрактура само на една фаланга на друг пръст.
Травмата
с фрактурата/счупването/ на кост към момента на увреждането е интензивна,защото
счупването е с разместване и болката се причинява от триенето и разместването
на счупените костни повърхности. Болката идва от разкъсаната обвивка на костта,
която се нарича периост/богата на нервни окончания/.След оперативната
интервенция интензитета на болката трябва значително да е намаляла,защото вече
разместените костни повърхности са наместени и фиксирани и вече не може да има
триенето.Остава чувството за дискомфорт от невъзможността за цялостно
извършване на обема на движение на пръста поради метала, който пречи до момента
на свалянето му. Понастоящем не би трябвало да има болка.Контролната
рентгенография при второто пролежаване е показала правилна
консолидация/зарастване/ на костите.
Ищецът
е опериран на следващия ден в „Първа Частна МБАЛ-Враца"ЕООД,като е
направена оперативна репозиция и метална остеосинтеза с Киршнерови
игли-оперативно наместване на разместеното счупване с фиксация с метал. Поради
факта ,че фрактурата е усложнена т.е разместена това е наложило оперативно
лечение с поставяне на метал за задържане на наместеното счупване, което е
удължило периода на възстановяване. При неусложнена фрактура т.е. без
разместване е около 4 седмици. В конкретния случай поради разместването и
операцията 40 дена е бил с метала и след свалянето за около 10- 20 дена би
трябвало да раздвижи пръста с рехабилитация.
Според
експерта ищецът не би трябвало да има трайни неудобства. Те са само в периода
на лечението. В конкретния случай около 2 месеца. Неудобството е в нарушение на
хватателната функция на ръката за този период.Трябва да се отбележи,че това е
частично т.е. в непълна степен,защото 2, З и 5 пръст се противопоставят на
палеца и може да се извърши захващането с ръката. Само, ако счупването е на
фаланга на палеца тогава нарушението на функцията щеше да бъде в пълна степен.
Има
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените телесни
увреждания.Падайки пострадалия се е подпрял на ръката си и е счупил 4 пръст.
Установените травматични увреждания са получени в резултат на посочения
механизъм и могат да се обяснят с процесния инцидент. Уврежданията могат да
бъдат получени по време и по начин посочени от освидетелствания. Пострадалия не
е имал придружаващи травми и заболявания преди ПТП-то,поради което причинените
на ищеца травматични увреждания болка и страдание се намират в причинна връзка
с транспортното произшествие.
При
извършения на 22.10.2019г личен преглед на ищеца експерта е констатирал, че
същия има малки белези там където са били инсталирани/поставени/ Киршнеровите
игли на 4 пръст.Те са с размер 1-2 мм и са незабележими. При този преглед е установил възстановяване на функцията на
ръката,като в съвсем лека степен 4 пръст нямало пълния обем на свиване.
Според
д-р Ц. периода на възстановяване е около 2 м и не се очаква в бъдеще ищеца да
търпи болки и двигателни затруднения свързани с получените увреждания.
За
доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез изслушване на двама свидетели: А.Й.С., която е съпруга на ищеца и св. А.Б. –майка на ищеца. Св.
А.Й.С.
видяла съпруга си след ПТП-то. Дясната му ръка била контузена и имал уплаха. Травмата му била на пръстите и имал
четири иглички. Имал затруднения във връзка с травмата, имал болка в ръката,
трудно се обличал,но с лявата ръка си помагал - да се облича, обува. Това
продължило два месеца. Страхувал се и имал уплаха, но това нещо горе-долу по
преминало, но все още си го имало. През тези месеци, които се възстановявал не
работел нищо и към момента не работи нищо.
СВ.А.Б.:
твърди, че след катастрофата си дошъл като си държал дясната ръка. Казал, че е
блъснат. Бил уплашен и започнал да пищи.. Според свидетелката му бил счупен
палеца на дясната ръка. Откарали го в болницата в гр.Бяла Слатина, но от там им
казали, че не е за тях. Закарали го в гр.Враца– в частна болница. Снимали го, вкарали
го в операционната и му сложили четири игли. Според свидетелката ищецът
престоял в болницата 3 дни. Близо два месеца бил с болки. За болката пиел аналгин течен. За тези два – три месеца не
е работил нищо и сега, като работи му отича ръката. От тази травма има страх
или уплаха.
Ищецът
М.А. по реда на чл.176 ал.1 ГПК дава следните обяснения по случая: На
05.06.2018г. към 6.30ч. /след обяд/ впрегнал кобилата и тръгнал с М. да коси
трева. Накосили тревата и излязъл на асфалта и към 7.30ч. /след обяда/. Според
него л.а. „Ауди” 80 карал от ляво, а той отдясно. В последният момент лекия
автомобил влезнал в неговото платно и го блъснал в предна лява гума и го влачил
около 10-15 метра. Водача на л.а. „Ауди” 80 си е обърнал колата и си тръгнал
към с.Габаре. Полицаите ги намерили в с.Габаре. Твърди, че той управлявал
каруцата, а ПТП-то станало по светло към 7.50ч. /след обяд/. Твърди, че
каруцата имала сигнализация - светлоотразител на задния щит, а отпред не си
спомня.
Н.В.:
твърди, че на процесната дата на излизане от с. Габаре, на здрач се разминал с три
каруци. Имало и четвърта каруца, като конят вървял в неговото пътно платно,
срещу колата, затова по инстинкт свил в ляво, тъй като в дясно имало храсти. В
същият момент и каруцата свила в ляво и лявата негова страна и лявата страна на
каруцата се ударили. След удара спрял колата и слязъл от нея. Видял, че има
човек на асфалта, който като го видял побягнал. Тогава обиколил каруцата и
трънката и не открил никой. В този момент идвала друга кола от с.Върбица с
водач Н. М., на който казал какво се е случило. Отишъл си в къщи и след около
час, час и половина с една кола дошли едни роми и започнали да го заплашват. Тогава
се обадил на кварталния полицай и му казах, че си е тръгнал от катастрофата,
тъй като останал сам с каруцата. Дошла патрулката, която го отвела до мястото на катастрофата. Видял, че
каруцата е поместена на средата на поляната и нямала светлоотразителни знаци.
След това го откарали в поликлиниката в гр. Бяла Слатина, където му взели кръв,
и тест за наркотици и алкохол. След това го разпитали в РПУ-Бяла Слатина и го
пуснали.
Твърди,
че видял коня на около 15-20 метра от него, тъй като имало слаба видимост, тъй
като каруцата не била със сигнализация.
Според
него в каруцата имало един човек, който като го видял избягал.
На
другият ден при него дошли майката и бащата на човека, който каза, че си е
счупил пръста при сблъсъка и който той не видял на местопроизшествието. Твърди,
че е платил лечението в гр. Враца, но после те му заявили, че от него могат да
изкарат много пари и ще го съдят.
За изясняване на механизма на ПТП–то
е разпитан и свидетеля Л.Ц., който като служител на МВР Бяла Слатина е изготвил
констативния протокол за ПТП с пострадали. Свидетелят в с.з. заяви, че не си
спомня нищо по случая. Потвърждава,че подписа на протокола е негов, но не го
изготвил той.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове са
с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432
ал.1 КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство;
противоправност; вина; причинна връзка между вредите и поведението на водача на
МПС. Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
Безспорно
се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 05.06.2018г.,
между ППС с животинска тяга и л.а. Ауди 80 с per. №СА***НВ,
управляван от Н.К.В..
В
случая между страните не е спорно, а и от представената справка за л. а.. Ауди
80 с per. №СА***НВ се установи наличието на
застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност" №
BG/30/117002536567, сключена 19.09.2017г със срок на валидност от 26.09.2017г
до 25.09.2018г., и съответно валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното ПТП – 05.06.2018 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените трети лица при използването на
застрахования автомобил.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл.
432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, която е получена от ответника
на 31.07.2018г, който с писмо Изх. № 4090/30.10.2018 г. е уведомил ищеца, че
не може да се ангажира с определяне и
изплащане на обезщетение.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С
депозирания отговор ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е
възникнало вследствие противоправното поведение на водача на л. а.. Ауди
80 с per. №СА***НВ. Счита, че не е доказана по
безспорен начин вината на водача на лекия автомобил, като излага становище, че
вината за ПТТ има и ищеца.Излага становище, че деянието е случайно.
Тъй
като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по основателността на исковете,
включително и в частта им за установяване на деянието като непозволено
увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва, дали са налице всички
юридически факти от хипотезата на чл. 45 ЗЗД и съответно на чл. 432 КЗ.
Съдът
намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав
на деликта. Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства и
заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и се възприема от съда
като обективно и компетентно, сочат на извода, че механизма на възникване на
ПТП е следния: лекият автомобил „Ауди 80” с per. №СА***НВ се е движил в дясната
половина на платното за движение на път III -1306 в посока от с. Габаре към с.
Върбица . Пред лекия автомобил „Ауди 80” в срещуположната лента на платното за
движение се е движила конска каруца със скорост от около 10 км/ч. /тръст/.В
определен момент конската каруца е преминала от лявата в дясната половина на
платното за движение.Водачът на лекия автомобил „Ауди 80” е възприел конската
каруца, като опасност и за да избегне удара е отклонил автомобила от дясната в
лявата половина на платното за движение по посока на движението си. Но водачът
на конската каруца в последния момент се е върнал от лявата в дясната половина
на платното за движение по посока на движението си.Водачът на лекия автомобил
„Ауди 80” не е могъл да се върне в дясната половина на платното за движение и
достигайки мястото на удара, е блъснал с предната си челна част в областта на
левия фар в предното ляво колело на конската каруца.
От заключението на вещото лице се установи, че
скоростта на лекия автомобил „Ауди 80” преди удара в каруцата е била около 82
км/ч., при допустима максимална скорост за този участък от 90км. В случая няма
превишение на максимално разрешената скорост, но водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на
чл.20 ал.2 ЗДвП, визираща „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.”
Съгласно
заключението на вещото лице по допусната САТЕ ПТП-то е извършено в тъмната част
на денонощието и водачът е следвало да съобрази скоростта си с намалената видимост
и с възможността за реакция при движение при
къси и дълги светлини. Според експерта при
по-малка контрастност на неосветения обект и при малка разлика между фона и
неосветения обект (каруцата), водачът на МПС е имал намалена възможност да
възприеме каруцата, като форма и посока на движение на къси светлини. Максималната
скорост на процесния автомобил, при която водача при движение на къси светлини
има техническа възможност да спре в осветената зона е 72,32 км/час. Като е
карал над посочената той сам се е поставил в невъзможност да спре при
забелязване на каруцата. При движение на дълги светлини непосредствено преди
удара, водача е имал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като
видимостта е около 90 м. и е по-голяма от необходимото разстояние за спиране на
процесния автомобил при реалната скорост при удара на каруцата. От горното е
видно, че при съобразяване на скоростта на движение с конкретните пътни условия
и видимостта осигурена при различните
видове светлини на фаровете, водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати
настъпването на ПТП. В тази връзка съдът намира за неоснователно възраженията
на ответника за липса на деликт, поради случайност на деянието. По смисъла на
чл. 15 НК извършено деяние е случайно когато деецът не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, но в случая
това не е налице, тъй като както се установи, че водача на лекия автомобил е
допуснал нарушение на разпоредбата
на чл.20 ал.2 ЗДвП.
От гореизложеното следва, че е налице
нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от водача на
застрахования при ответника лек автомобил Ауди
80 с per. №СА***НВ, което е довело до настъпване на процесното ПТП и това ангажира
неговата отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
представената Епикриза ИЗ №2818/АПр №22,
издадена от „Първа частна МБАЛ – Враца” ЕООД - гр. Враца е видно, че ищецът е бил на
лечение в болницата от 06.06.2018 г. до
07.06.2018 г., като поставената му диагноза е „Фрактури фаланги проксималис
дигити ІV манус декстра”. Вещото лице е посочило, че по механизъм счупването на близката фаланга на 4-ти пръст
на дясната ръка, отговаря да бъде получено от действието на твърд тъп предмет и
може да бъде получено по начин и по време, посочени в досъдебното
производство,т.е. при ПТП. На А. му е причинено ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравителен период около 4 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес".Падайки пострадалия се е
подпрял на ръката си и е счупил 4-ти пръст. Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените
травматични увреди представляват пряка и непосредствена последица от деянието,
същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда
по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Всичко това поражда основание за
ангажиране отговорността на прекия причинител, застрахован при ответника, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Следователно и отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", на основание чл. 432 КЗ следва да бъде ангажирана, тъй
като предявения иск за неимуществени се явява доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, продължителността
на възстановяването и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания
от следните травматични увреждания, а именно: Счупване на близката фаланга на 4-ти пръст на дясната
ръка, което е причинило на ищеца ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА
ЖИВОТА .
Съдът при определяне на дължимото обезщетение взе
предвид вида на получената от ищеца лека телесна повреда. Съгласно заключението на вещото
лице, което не е оспорено от страните и се приема от съда, като обективно и
компетентно, периода на възстановяване на ищеца е около 2 м., тъй като в случая
е налице усложнение изразяващо се в разместване на костите, което е наложило
оперативната им репозиция. Следва да бъде
отчетен и факта, че ищецът е имал затруднение при обслужването си и необходимост
от помощ от близките си по време възстановителния период, предвид фиксацията
на костите с метална остеосинтеза с Киршнерови игли. В тази насока съдът цени показанията на разпитаните свидетелки А.Й.С.,
съпруга на ищеца А.Б. – майка на ищеца, тъй като
същите са запознати в подробности с лечението и състоянието му в този период.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид, че
претърпените болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените
му травматични увреждания, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма,
изразяваща се в установените телесни повреди, изживява негативни емоции,
включително и твърдяните и доказани болки, страдания и неудобства. Като
взе предвид възрастта на пострадалия /23
години към датата на увредата/, естеството на травматичните увреди,
продължителността от 2
месеца на възстановителния период и страданията, които е
преживял същият от медицинска и емоционална гледна точка и ограниченията, които
е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него дейности в определен период от
време, невъзможността да
извършва обичайната си трудови задължения, както и при съобразяване с
практиката на съдилищата при идентични увреждания, настоящият
съдебен състав намира, че следващото се обезщетение на ищеца за
причинените му неблагоприятни последици възлиза на сума в размер на 6 000 лв., за
която сума искът е основателен и следва да се уважи, като се
отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. За да отхвърли по-голямата част от
иска съдът взе предвид заключението на вещото лице д-р Ц., съгласно което ищецът
е изпитвал интензивни болки и трайни неудобства, само в периода на лечението в
конкретния случай около 2 месеца, както и обстоятелството, че нарушението на
хватателната функция на ръката е частично, защото 2, З и 5 пръст се
противопоставят на палеца и може да се извърши захващането с ръката. Това се
потвърждава и от показанията на свидетелката А.Й.С., която твърди, че " трудно
се обличал,но с лявата ръка си помагал - да се облича, обува". За
определяне на този размер на обезщетението съдът взе предвид и прогнозата на
вещото лице, че не се очаква в бъдеще ищеца да търпи болки и двигателни
затруднения свързани с получените увреждания.
От ответното дружество е направено възражение, че
вината за настъпилото ПТП е на пострадалия
М.Х.А..
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г.
правило, съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности
за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.
От неоспореното заключение на изслушаната по
делото автотехническа експертиза е видно, че една от причините за настъпилото
ПТП е обстоятелството, че
в определен момент конската каруца е преминала от лявата в дясната половина на
платното за движение.Водачът на лекия автомобил „Ауди 80” е възприел конската
каруца, като опасност и за да избегне удара е отклонил автомобила от дясната в
лявата половина на платното за движение по посока на движението си. Но водачът
на конската каруца в последния момент се е върнал от лявата в дясната половина
на платното за движение по посока на движението си, което довело до сблъсъка. Ищецът е следвало да се
движи в своята лента и преди да предприеме престрояването следвало да се увери,
че по него няма ППС, в чиято опасна зона би попаднал при предприетата маневра. Неоснователно
е твърдението на ищеца , че от негова страна не е налице съпричиняване.
Изложените от него твърдения за правомерно движение от негова страна в
полагащата му се дясна страна на платното
по посока на движението не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Вещото лице по допусната САТЕ е изготвило заслючението си въз
основа на събраните по досъдебното
производство доказателства, включително и сведенията дадени от лицето, което се
е возило в каруцата заедно с ищеца. Същите не подкрепят изложеното от ищеца, а
по-скоро потвърждават версията на Н.В.
за случилото се на 05.06.2018г. Освен това вещото лице посочва, че по данни в
досъдебното производство, ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието около
21 и З0ч., при което наличието на светлоотразителни елемени би способствало за
своевременното забелязване на каруцата от водача на лекия автомобил, но според материалите в досъдебното производство
каруцата не е имала никакви светлоотразителни елементи. С оглед на гореизложеното
съдът намира, че приноса на ищеца за реализиране на ПТП-то е съизмерим с
приноса на лекия автомобил, поради, което определеното обезщетение от 6 000лева
следва да бъде редуцирано с 50%.
По действащия
от 01.01.2016г Кодекс на застраховането, застрахователят дължи законна лихва, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ.
В
конкретния случай по делото не е представено уведомително писмо, но съдът
намира, че следва да приеме, че на 31.07.2018г той е уведомил ответника, чрез
заявената молба-претенция за заплащане на обезщетение. В случая от страна на ответника
този факт не се оспорва, а и от представените молби и уведомления, изхождащи от ответното
застрахователно дружество, се установи, че действително на 31.07.2018г е предявена претенция от ищеца.
При това положение обезщетението
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от на 31.07.2018г., до окончателното изплащане на присъдената сума.
Разноските
по основния иск.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В случая съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 ГПК направените от ищеца разноски възлизат на
сумата от 375лева, а уважената част от иска представлява 23% или
ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 86,25 лева.
С
исковата молба е заявено искане
на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което
настоящият съдебен състав счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приложение на горецитираната правна норма. С оглед размера на уважената част от
иска,
извършените по делото процесуални действия и фактическата и правна сложност на
делото настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца възлиза на сума в размер на 528,00 лв. с ДДС, с оглед
определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7 ал.2 т.2 от
Наредба 1/2004 г. и ЗДДС.
За
отхвърлената част от иска на основание
чл. 78 ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. В случая ответникът е направил разходи в размер на 365лева за
експертизи и призоваване на свидетел. Претендира и адвокатско възнаграждение от
1310лева, но по делото липстват доказателства за неговото изплащане. При съобразяване
с отхвърлената част на иска на ответника се полагат разноски в размер на 281,05лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВрОС държавна такса в размер на 120 лв.
По обратния иск
С оглед основателността на
предявените главни искове, съдът дължи произнасяне по предявения при условията
на евентуалност обратен иск, предявен от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, против
третото лице – помагач „Н.
К.В., ЕГН **********, с правно основание чл. 500, ал.1
т.3 от Кодекса за застраховането.
Регресната претенция на застрахователя е с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и с цена 5 000 лв, ведно със
законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане.
Обратният иск е винаги евентуален, тъй като се
разглежда само ако бъде постановено неблагоприятно решение по делото за
подпомаганата страна. Евентуалността на обратния иск се отнася и до размера му,
като той се разглежда за толкова, за колкото е уважен главният иск срещу ищеца
по обратния иск.
Съгласно редакцията на посочената разпоредба към
правнорелевантния момент освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2 КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
Следва
да се отбележи, че за да възникне
правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването на мястото от
органите на реда да е задължително. В чл. 125 от ЗДв.П
са предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от
службите за контрол на МВР. Съгласно Чл.
125 ал.1 т.2 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието
има убит или ранен човек. В настоящият случай, предвид
твърденията,че ищеца е пострадал, то е било
наложително посещение на мястото на ПТП от органите на МВР. От
събраните по делото доказателства не се установи по категоричен начин, че водача
на лекия автомобил – ответникът Н.В. е възприел фактическата обстановка такава,
каквато е описана в исковата молба. Самият той не оспорва, че след ПТП се е
върнал без да чака органите на МВР, но твърди, че това е станало, тъй като
хората от каруцата са избягали.
В
досъдебното производство се съдържат данни подкрепящи версията на водача на
лекия автомобил, че пострадалите са избягали от местопроизшествието, при което
водачът на лекия автомобил не имало как да прецени какво е тяхното състояние и
съответно налице ли са били
предпоставките за задължително посещение
на органите на МВР съгласно чл.125 ал.1 т.2 пр. последно ЗДвП.
Доколкото
представените по делото доказателства не установяват наличието на
други обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на
явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед
наличните данни по делото следва да се приеме, че дори и да е имало напускане
на местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на
движение по пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице
основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите,
обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения договор за
застраховка „ГО“.
При
този изход на спора по обратния иск на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника
по обратния иск се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1300лева.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Дианабад, бул. „Г.М.Д." № 1, ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.А., ЕГН **********, по сметка BG94BPBI
7940 1084 4937 03, сумата
от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП
от 05.06.2018 г., ведно с лихвата за забава, считано от до 31.07.2018г. - датата на уведомяване на застраховател,
до окончателното изплащане на присъдената сума, сумата от 86,25лева,
представляваща разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска,
както и сумата от .
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата
част до пълния размер от 26 000лева, както и иска за присъждане на законна лихва от
05.06.2018 г до 31.07.2018г , като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М.Х.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к Дианабад, бул. „Г.М.Д." № 1, сумата от 281,05лева, представляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Дианабад, бул. „Г.М.Д." № 1, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Врачански окръжен
съд в размер на 120лева.
Решението е постановено при
участието на Н. К.В.,
ЕГН **********, в
качеството му на трето лице помагач, конституирано на страната на ответника „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на ЗК „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к Дианабад, бул. „Г.М.Д." № 1, да бъде осъден Н. К.В.,
ЕГН **********, да му заплати сумата от 5000лева,
представляваща платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, ведно със законната лихва, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к Дианабад, бул. „Г.М.Д."
№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.В.,
ЕГН **********, сумата от 1300лева
–разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: