Определение по дело №183/2021 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 103
Дата: 15 септември 2021 г.
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20214150200183
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 103
гр. Свищов , 15.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на петнадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Частно наказателно дело
№ 20214150200183 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:

Процедура по прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от
НПК.

Постъпила е жалба от ЛЮБ. ИЛ. ИГН., управител на В.-2000 гр. Свищов, чрез
пълномощника адв. Петко Димитров против Постановление от 29.07.2021г. на прокурор
Калинка Тодорова от Районна прокуратура Велико Търново, с което на основание чл. 243
ал. 1 т. 2 от НПК е прекратено досъдебно производство № 201/2021г. по описа на РУ МВР
Свищов/преписка № 3219/2021г. на РП В.Търново. Счита, че постановлението за
прекратяване на досъдебното производство е незаконосъобразно, постановено при
непълнота на доказателствата. Посочва, че досъдебното производство било образувано на
13.01.2021г. срещу две лица, затова, че за времето от месец юли 2020г. до 06.11.2020г. в гр.
Свищов, действайки в условията на продължавано престъпление с цел да бъде принуден да
се разпореди със свои вещи – парични суми и да поеме имуществено задължение, чрез запис
на заповед общо в размер на 96 000 евро е бил заплашен с насилие, казвайки му, че имат
пистолет в колата и с разгласяване на позорящи обстоятелства чрез подаване на неверен
сигнал до служба АФКОС при МВР София и Европейска служба за борба с измамите и
злоупотребите с финансови средства от страна на В.2000 ЕООД, управлявано и
представлявано от жалбоподателя – престъпление по чл. 213 а ал. 2 т. 4 пр. 2 вр. чл. 213 а ал.
1 вр. чл. 26 от НК. Посочва, че са разпитани като свидетелие В.Н. Р.Н.-Н. приобщен бил по
делото изпратен на синаму И. И. уатсап документ, за който Н. признавя , че е автор на
документа, като бил воден от диеята, че това е начина да бъде принуден жалбоподателя да
му плати исканато т него сума. Счита, че избраният от Н. и Н.а подход- да бъде принуден
чрез заплаха да заплати исканата сума не бил съответен на установения в закона ред за
1
решаване на правни спорове. Позовава се, че за твърденията на Н. и Н.а липсвало
документи, които да обективират движение на парични суми между търговски субекти или
между физически лица. Сочи, че в изпратения му документ се съдържало твърдение за
произход на вземане от 2015 г., а в обжалваното постановление се търсела опора в банково
извлечение от сметка на Н. в периода 2016-2017г., който не бил относим към съдържанието
на отправената заплаха, касаеща 2015г.. Счита, че направените от прокурора изводи в
постановлението не се подкрепяли от доказателствата, а представен на хартиен носител
документ бил изключен от доказателствената маса, а същия обективиралал отправената му
заплаха. Позовава се, че заплахата към него свързано с претенция за парично вземане, през
2015 година чрез предоставена му сума в размер на 96 000 евро, според записаното в
документа, изпратен чрез уатсап, а банковото извлечение касаело извънпроцесния период, а
същото по никакъв начин не обвързвало него или представляваното от него дружество като
получател на каквито и да е суми. Счита, че не били събрани относими доказателства – не
бил разпитн очевидец на разследваните обстоятелства – синът му И. И., който бил
получател на получаването на документа по уатсап, който възприел поведението на Н.и чрез
вербални заплахи да го принудят да им заплати исканата сума, като и негативния за него
ефект от оказвания му тормоз; не бил разследва факта на авторството на въпросния
документ посредство графическа експертиза за авторството на подписа; без мотиви било
отклонено искането му за техническо изследване на веществени доказателства, целящо
установяване чрез които мобилни телефони е осъществена комуникацията по изпращане и
получаване на въпросния документ; не бил извършен икономически анализ на
документацията на дружеството му, а това щяло да установи, че същото е участвало в
европроекти със собствени и заемни средства, което опровергавало защитната теза на Н., че
му е предоставял суми с посочената цел, което щяло да установи, че извършените от него
парични преводи към посоченото в банковото извлечение сметки не били свързани с него
или с В.2000 ЕООД. Счита, за съществено процесуално нарушение изключването на
налично по делото доказателство и пълно игнориране на наведените от него доводи при
предявянае на ДП . Изключването на документа на хартиен носител, изпратен чрез
приложението уатсап , компрометирало доказателствените изводи в обжалваното
постановление, тъй като препятствало разкриването на обективната истина. НаЛ. бил отказ
за събиране на конкретни доказателства, с които да бъде попълнена доказателствената маса.
Моли постановлението за прекратяване на досъдебно производство № 31/2021г. по описа на
РУ Свищов, да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора, за продължаване на
процесуално-следствените действия, за продължаване на разследването и попълване на
делото с посочените доказателства.

Съдът като взе предвид изнесеното в жалбата, постановлението на прокурора и
материалите по приложеното дознание, намери за установено следното:
Досъдебното производство е образувано на 13.01.2021 г. за това, че за времето от
2
м-.юли 2020г. до 06.11.2020г. в гр. Свищов, действайки в условията на продължавано
престъпление с цел да принудят ЛЮБ. ИЛ. ИГН. от гр. Свищов да разпореди със свои вещи
– парични суми и да поеме имуществено задължение чрез запис на заповед общо в размер на
96 000 евро заплашили И. с насилие, казвайки му, че имат пистолет в колата си и и с
разгласяване на позорящи обстоятелства, чрез подаване на наверен сигнал до служба
АФКОС при МВР –София и OLAF- Европейска служба за борба с измамите за злоупотреба с
финансови средства от страна на „В.2000“ ЕООД – Свищов, управлявано и представлявано
от И., като деянието е извършено от две лица –Престъпление по чл. 213а ал. 2 т. 4 пр. 2 вр.
чл. 213а ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

В хода на извършеното разследване е установено, че св. ЛЮБ. ИЛ. ИГН. е
собственик и управител на В.-2000 гр. Свищов, а предмет на дейност на фирмата е
производство на ароматизатори. Св. В.Д.Н. и св. Р.Ц.Н- Н.а са съпрузи и живеят в гр. Варна.
Св. Н. е управител на няколко фирми, в т.ч. „Г.ЕООД"Г.КВ"ООД През 2016г. общият
оборот на тези две фирми бил 2 187 308,58 лева. Установено е, че св. И. и св. Н. се познават
от 2014 година и във връзка с управляваните от тях фирми , през годините са имали бизнес
отношнеия, които впоследствие прераснали и в притяелски. Г.ЕООД участвало в търговски
изложения в Китай и на някои от тях представяло продукти, произведени от В.-2000ЕООД
гр. Свищов. В началото на м.ноември 2020г. между св. Н. и св. И. се породил спор за сумата
96 000 евро. Св. Н. и св. Н.а твърдели, че св. И. им дължи тази сума, дадена му през 2016
година на заем в гр. Варна и поискали от него да им я върне. Последният отричал,
твърдейки, че имуществените им отношения са уредени. Според св. Н. тази сума той
изтеглил от личната си сметка и я дал на св. И., за да я ползва последният като вноска на
фирмата му по проект с еврофинансиране. Според приложено банково извлечение от лична
банкова сметка на св. Н., в периода 01.01.2016г. – 31.12.2017г.. той притежавал и е теглил
суми, надхвърлящи многократно като сбор левовата равностойност на 96 000 лева. На
04.11.2020г. св. Н.а се обадила от телефон № ********** на телефон с № **********,
ползван от св. И. и провела разговор с него относно връщането на посочената по-горе сума.
По време на разговора, св. И. предложил на св. Н.а и св. Н. да отидат в гр. Свищов, за да
изяснят отношенията си. Поради това на 05.11.2020г. св. Н.а и св. Н. отишли в гр. Свищов и
се срещнали със св. И. в офиса на фирмата му, по време на който разговор присъствал и
сина на св. Л.И. – И. Любомиров И.. Тогава св. Н. и св. Н.а настояли св. И. да подпише
документ, с който да се ангажира с начин и срокове за издължаване на остатъка от сумата от
96 000 евро.
На досъдебното производство св. И. представил 1 бр. информационен носител –
флашка, приобщен като веществено доказателство ,за който заявил, че съдържа аудиозаписи
с част от разговорите, които е водил със св. Н. и св. Н.а. При извършен оглед на
съдържащите се в този носител файлове е установено, че той е с 16 GB памет и съдържа 4
броя файлове с имена „Audio_Garvan_PfoneCall“ „Audio_Garvan_PfoneCall_1“ „
3
Audio_Garvan_Office_part 1„ и „Audio_Garvan_Office_part2“ .При изслушването на
аудиозаписите във файлове с имена „Audio_Garvan_PfoneCall“ и
„Audio_Garvan_PfoneCall_1“ е установено, че същите се водят между две лица, които са
идентифицирани като женски глас – св. Р.На и мъжки глас – СВ. И.. Видно от показанията
на св. И., същият е записал водените по телефона разговори посредством констатирано
инсталирано приложение в телефона му, с което записва всички разговори, които провежда.
Разговорът от тези записи е от 04.11.2020г.. Според постановлението, от прослушването на
записите в тези два файла, по време на целия разговор тонът и изрази на св. И. къв св. Н.а са
подигравателни и провокативни. В нейната част от разговора не се откриват думи и изрази,
които могат да бъда определени като заплаха от категорията на посочените в чл. 213а ал. 1
от НК. Разговорите във файлове с имена „ Audio_Garvan_Office_part 1„ и
„Audio_Garvan_Office_part2“ се водят между три лица, идентифицирани като женски глас 1
– св. Н.а, мъжки глас 1 – св. Н. и мъжки глас 2 – св. И.. За този запис, св. И. твръди, че е
направен от сина му И. И. посредством приложнеие на телефона му. По време на разговора
св. И. отрича да дължи пари на св. Н., а последният и св. Н.а настояват да им върне
дължимото или да им даде равностойно количество ароматизатори. В този разговор не се
съдържали думи и изрази, които могат да бъдат определени като заплаха от категорията на
посочените в чл. 213а ал. 1 от НК.

С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е приел, че
досъдебното произвоство следва да бъде прекратено. Посочено е, че заявеното от св. Н. и
св. Н.а във въпросните разговори, че ако св. И. не се издължи към тях, те ще разгласят пред
бизнеспартньорите му, че е некоректен не можело да бъде определено като противозаконно
действие. Това било така, защото ако двамата считали, че той им дължи пари и същия не им
ги връща, то споделянето с други лица за създалата се ситуация не би могло да се счита
противозаконно. Заявлението, че ще сигнализират ОЛАФ и др. компетентни органи, да
извършат проверка относно реализирането на фэинансирания с евросредства проект, също
не можело да бъде определено като противозаконно. Това било така, защото задължение на
всеки гражданин е, когато са му известни обстоятелства за извършване на неправомерни
действия, да сигнализира за това съответните компетентни органи. Твърдението на св. И. за
отправена към него закана от страна на Н.и, че св. Н. притежава оръжие не се подкрепяли от
приложените по делото аудиозаписи. В разговорите се споменавало, че св. Н. притежава
оръжие, но това споменаване, по начина по който било направено, не можело да бъде
определено като заплаха. Прието е, че доказателствата по делото дават основание да се
направи предположение, че с подаването на сигнала до органите на МВР срещу св. Н. и св.
Н.а, който е послужил като законен повод за образуване на производството, св. И. е
направил опит да възпре действията им относно търсенето от него на сумата, която според
тях той им дължи. Направен е извод, че по делото не са събрани достатъчно доказателства
по смисъла на чл. 219 от НПК за извършено престъпление от св. Н. или св. Н.а заедно и/или
поотделно на престъпление от общ характер, поради което и не и е повдигнато обвинение.
4
Прието е, че към момента са извършени всички необходими следствени действия и е прието,
че извършването на други не би довело до установяване на нови доказателства в тази
насока. Прието е, че от цялостния анализ на доказателствата се налагал извода, че между св.
И.и св. Н. съществували неуредени имуществени и бизнес отношнеия и същите следвало да
бъдат разрешение по реда на гражданското съдопроизводство. Поради това е направен
извод, че следва досъдебното производство да бъде прекратено, като вещественото
доказателство – 1 бр. информационен носител флаш памет да бъде приложено по делото,
като неразделна част към протокола за оглед от 20.05.2021г..
При анализа на събраните доказателства съдът направи извод за основателност
на жалбата, поради следното:
В постановлението на прокурора е възприето от една страна, че не са събрани
безспорни и категорични доказателства за извършено престъпление, че са извършени всички
необходими следствени действия и извършването на други не би довело до установяването
на нови доказателства в тази насока. НаЛ. е липса на последователност при излагане на
мотивите за направения извод, включително не са обсъдени всички събрани доказателства,
липсват и мотиви защо доказателства от доказателствената маса са изключени. На следващо
място за да достигне до извода, че следва да бъде прекратено досъдебното производство,
прокурорът не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което и не е направено
съпоставяне между обсъдени в постановлението доказателства и доказателства, които са
изключени от доказателствения материал с посочване на причините за това. В случая обаче
фактическата обстановка не е напълно изяснена, наЛ. е непълнота на доказателствата.
Следователно основателно се явява възражението в жалбата, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна. Основателно се явява възражението в жалбата, че не е
разпит като свидетел сина на св. И. – И. И.. Следва да се посочи, че в постановление за
даване на указания по разследването от 13.01.2021г.. е постановено в хода на
ръзследването да се извършат следните процесуално-следстени действия – да се разпитат
всички свидетели с относими показания по делото – И., сина му, както и други лица, на
които са известни обстоятелства около бизнес отношенията на представляваното от И.
дружество с ТД представлявано от Н.и, да бъде назначена експертиза за идентифициране на
гласове, ако са гласни и техническа експертиза, ако са чрез писмен способ за интернет –
комуникация, да се изискат от И. счетоводни документи удостоверяващи отношенията на
В.2000 ЕООД с Г.ЕООД, както и документи, удостоверяващи отношенията между И. и Н.,
ако са налични такива. Тези указани процесуално-следствени действия от прокурора не са
извършени. Както се посочи, не е разпитан като свидетел И. И., не са изготвени
заключенията на експертизите по отношение представените записи,
Следва да бъде разпитан като свидетел посоченото Л. – И. И., както и да бъде изготвено
заключение на съдебно-техническа експертиза на записите. Основателно се явява
твърдението в жалбата, че не извършен икономически анализ на документацията на
дружеството, още повече, че в цитираното постановление от 13.01.2021г. за даване на
5
указания по разследването е постановено да се изискат от И. счетоводни документи
удостоверяващи отношенията на В.2000 ЕООД с Г.ЕООД, както и документи,
удостоверяващи отношенията между И. и Н., ако са налични такива. На следващо място не е
изследван факта на авторството на документ, получен по уатсап, относно
подпис,посредством съдебно-графологична експертиза.
Ето защо постановлението, с което досъдебно производство № 31/2021 г. по
описа на РУ МВР Свищов е прекратено следва да се отмени, като делото се върне на
прокурора за продължаване на наказателното производство, при спазване на горните
указания относно прилагането на закона.
Водим от горното, и на основание чл. 243 ал.6 т.3 от НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановлението за прекратяване на разследването по досъдебно
производство от 29.07.2021г. на прокурор Калинка Тодорова при Районна прокуратура
Велико Търново, с което досъдебно производство № 31/2021г./погрешно изписано като №
201/2021г. в диспозитивната част на постановлението/ по описа на РУ Свищов/преписка №
1082/2020г. на Районна прокуратура гр. В.Търново/ е прекратено на основание чл. 243 ал. 1
т. 2 от НПК.
Връща делото на прокурора за продължаване на наказателното производство,
при спазване на горните указания.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в 7 дневен срок
от съобщаването.
Да се изпрати съобщение до ТОС към РП Велико Търново и Л.И..
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6