№ 14
гр. Тетевен, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100492 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
/предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Ц. от
САК, срещу П. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Галата, област Ловеч, ул.
„улица“ № 4 с цена на иска: 359.70 лева.
В исковата молба се твърди, че Между П. М. А. и „Йетгел България“ ЕАД (с
предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ****** и Приложение към него от 28.08.2019г.
Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер ххххххххх. Съгласно
приложението към договора на клиента е предоставен мобилен номер 08946****.
2. Договор за мобилни услуги № ********* от 04.12.2019г. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен номер хххххххххх, със стандартна месечна абонаментна
такса 39.99 лв. с вкл. ДДС или 33.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 35.99 лв. с вкл. ДДС или
29.99 лв. без вкл. ДДС.
3. Допълнително споразумение № 052**** от 11.05.2021г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
08946**** влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
44.99 лв. с вкл. ДДС или 37.49 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв.
без вкл. ДДС.
4. Допълнително споразумение № 0537***** от 11.06.2021г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
ххххххххх влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса
1
49.99 лв. с вкл. ДДС или 41.66 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 39.99 лв. с вкл. ДДС или 33.32 лв.
без вкл. ДДС.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от П. М. А.
мобилни номера се прилагат следните условия:
- за мобилен номер ххххххххх - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ****** от 28.08.2019г., изм. с Допълнително споразумение № 0537***** от
11.06.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
- за мобилен номер 08946**** - условията, договорени в Приложение към
Договор за мобилни услуги № ****** от 28.08.2019г., изм. с Допълнително споразумение №
052**** от 11.05.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
- за мобилен номер хххххххххх - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.12.2019г.
Твърди се в исковата молба, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2021 г. - м. март 2022 г. Във
всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента.
Ищцовото дружество заявява, че След предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, сключен между „Йеттел България“ ЕАД и П. М. А., при условията на който
е ползван процесен номер ххххххххх, по вина на потребителя поради изпадането му в
забава, операторът е издал фактура № **********/05.02.2022 г., включваща задължения за
заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 164.90 лв. сочи, че
размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ххххххххх (преди 11.06.2023г.) са
уредени от страните в р. 3, т. 2 от Допълнително споразумение № 0537***** от 11.06.2021г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Предвид изложеното, вземанията на ищеца по отделните договори, начислени в
гореописаните фактури, са както следва:
1. По Договор за мобилни услуги № ****** от 28.08.2019г., изм. с Допълнително
споразумение № 0537***** от 11.06.2021г. към договор за мобилни услуги, с който се
предоставя мобилен номер ххххххххх, са начислени и се претендират: 131.49 лв. -
незаплатени задължения за мобилни услуги (месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси), начислени за периода 05/09/2021 -04/12/2021 г.
2. По Приложение към Договор за мобилни услуги № ****** от 28.08.2019г.,
изм. с Допълнително споразумение № 052**** от 11.05.2021г. към договор за мобилни
услуги, с който се предоставя мобилен номер 08946****, са начислени и се претендират:
114.47 лв. - незаплатени задължения за мобилни услуги (месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси), начислени за периода 05/09/2021-04/12/2021 г.
3. По Договор за мобилни услуги № ********* от 04.12.2019г., с който се
предоставя мобилен номер хххххххххх, са начислени и се претендират: 113.74 лв. -
незаплатени задължения за мобилни услуги (месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси), начислени за периода 05/09/2021 -04/12/2021 г.
Общата стойност на неизплатените парични задължения на П. М. А. спрямо „Йеттел
България“ ЕАД по издадените фактури към сключените между тях договори, описани по-
горе, е в размер на 359.70 лв. (триста петдесет и девет лева и седемдесет стотинки).
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
признае за установено, че по отношение на ответника П. М. А., с ЕГН ********** дължи на
„Йеттел България“ ЕАД( предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК
2
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг:
сумата от 359.70 лв. (триста петдесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща
общ сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги №
****** и Приложение към него от 28.08.2019 г., Договор за мобилни услуги № ********* от
04.12.2019г., Допълнително споразумение № 052**** от 11.05.2021 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение № 0537***** от 11.06.2021 г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, за които суми са издадени фактура №
**********/05.10.2021 г., фактура № **********/05.11.2021 г., фактура №
**********/05.12.2021 г., фактура № **********/05.02.2022г., фактура №
**********/05.03.2022г.
Моли съда да осъди ответника да му заплати и сторените съдебни разноски за
настоящото производство, както и сторените в заповедното производство разноски,
представляващи заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответника в указания срок, чрез назначеният му особен представител е подал писмен
отговор на Исковата молба, в който завява, че оспорва претенцията, като счита същата за
неоснователна и недоказана.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа
страна и прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са предявени като
установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Основателността на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
наличието на валидно възникнали между страните облигационни правоотношения по
сключен между тях договор за мобилни услуги, с който е избран тарифен план на посочения
мобилен номер 2.) точното изпълнение на задълженията на ищеца по договорите; 3.)
наличието на уговорени между страните валидни клаузи за неустойки; 4.) настъпила
изискуемост на задълженията по договорите в претендирания размер, както и 5.)
неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
сключили два броя Договор за мобилни услуги: Договор за мобилни услуги № ****** и
Приложение към него от 28.08.2019 г. с предоставен мобилен номер ххххххххх и Договор за
мобилни услуги № ********* от 04.12.2019 г., с предоставен мобилен номер хххххххххх.
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и издадени фактура №
**********/05.10.2021 г., фактура № **********/05.11.2021 г., фактура №
**********/05.12.2021 г., фактура № **********/05.02.2022г., фактура №
**********/05.03.2022г., съответно по Договор за мобилни услуги № ****** от 28.08.2019 г.
- 131.49 лв. - незаплатени задължения за мобилни услуги (месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси), начислени за периода 05/09/2021-04/12/2021 г.;
Договор за мобилни услуги № ****** от 28.08.2019 г. - 114.47 лв. - незаплатени задължения
за мобилни услуги (месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси),
начислени за периода 05/09/2021-04/12/2021 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от
3
04.12.2019 г. - 113.74 лв. - незаплатени задължения за мобилни услуги (месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси), начислени за периода 05/09/2021-04/12/2021
г. се установява, че ищецът е доставял, а ответникът е потребявал мобилни услуги през
процесния период.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги“, приложими към процесния договор за
мобилни услуги, потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че плащането
на посочената във фактурата сума се извършва в указания в счетоводния документ срок, но
не по-късно от 18 дни от издаването й.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да установи
плащането на сумите по процесните фактури. Ответникът обаче не ангажира доказателства
за установяване плащането на задълженията по издадените фактури. Поради тази причина, с
оглед неблагоприятните последици от разпределение на доказателствената тежест, съдът
счита, че такова плащане не е извършвано, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това
установителните искове следва да бъдат уважени в цялост, като в полза на ищеца се дължи и
законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.
В случая се претендират неплатени доставени, потребни и фактурирани мобилни
услуги, чийто падеж на плащане е настъпил. Затова, доколкото се установява, че ищецът е
предоставил за ползване на ответника мобилните услуги във вид, годен за употреба, и е
изтекъл срокът на заплащането им, то съдът намира, че ответникът е следвало да заплати
цената за дължимите предоставени мобилни услуги. По тези съображения, съдът намира, че
предявеният установителен иск за сумите, дължими за предоставени мобилни услуги по два
броя Договор за мобилни услуги: Договор за мобилни услуги № ****** и Приложение към
него от 28.08.2019 г. с предоставен мобилен номер ххххххххх и Договор за мобилни услуги
№ ********* от 04.12.2019 г., с предоставен мобилен номер хххххххххх е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са за адвокатско възнаграждение, в размер на 480 лева, 25 лева допълнителна
ДТ в исковото производство, както и 200 лева депозит за Особен представител. Общо
разноските са 705 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са били в размер на 25 лева за платена ДТ и 480 лева адвокатско възнаграждение, общо 505
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предишно наименование ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк
София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника П. М. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Галата, област Ловеч, ул. „улица“ № 4 в размер на сумите, както следва:
4
359.70 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактура № **********/05.10.2021 г.,
фактура № **********/05.11.2021 г., фактура № **********/05.12.2021 г., фактура №
**********/05.02.2022г., фактура № **********/05.03.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 14.12.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1/02.01.2024 г. по ч.
гр. д. № 965/2023 г. на РС - Тетевен, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Галата, област Ловеч,
ул. „улица“ № 4 да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от
705 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. М. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Галата, област Ловеч,
ул. „улица“ № 4 да заплати „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“ Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от
505 лева, представляваща направени в производството по ч. гр. д. № 965/2023 г. по описа на
РС - Тетевен, съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение, ч. гр. д. № 965/2024 г. по описа на
Районен съд – Тетевен, III-ри. състав, да се върне, ведно с препис от постановеното решение,
поради отпадане на необходимостта от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5