О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Гр. Сливен, 02.10.2020г.

 

 

Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Нейчева  ЧНД № 297 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Производството e по реда на чл. 243 ал. 5 и 6 от НПК.

Образувано е по жалба срещу постановление от 18.06.2020 г. на ОП – Сливен за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1381/2017г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3072/2018г., пор.№ 265/2018г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, подадена до ОП – Сливен на 29.06.2020г. от адв. С.Ч., който е посочил, че действа като пълномощник на И.А.И., М.А.И. и Х.М.И..

В срока за произнасяне съдията – докладчик е констатирал, че към делото е приложено пълномощно, с което адв. Ч. е упълномощен само от пострадалия И.А.И. да го представлява по досъдебното производство във връзка с процесното ПТП и в пълномощното няма изрично упълномощаване за подаване на жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство от ОП – Сливен. Няма представено пълномощно от останалите пострадали – М.А.И. и Х.М.И., от името и на които адв. Ч. е подал жалбата против постановлението на ОП – Сливен.   Тъй като повереникът няма самостоятелно право на жалба в производството по чл. 243 от НПК, той трябва да е упълномощен изрично от пострадалите за подаването й и поради това на адв. Ч. е предоставен седмодневен срок, считано от получаване на съобщението, в който да представи доказателства за представителната си власт да подаде процесната жалба.

В дадения му срок, на 16.09.2020г. повереникът е представил пълномощни от пострадалите И.А.И., М.А.И. и Х.М.И..

С обжалваното постановление Окръжна прокуратура – Сливен е прекратила досъдебно производство № 1381/2017г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3072/2018г., пор.№ 265/2018г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен,  водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, с оглед настъпилата смърт на постр. А.И. *** – баща на жалбоподателите И. и М. И. и съпруг на жалбоподателя Х.И.. Преди това произнасяне, с постановление от 05.08.2019г. ОП-Сливен е прекратила наказателното производство по посоченото досъдедбно производство. Постановлението е било обжалвано и потвърдено от страна на СлОС. По жалба срещу определението на съда, Бургаски апелативен съд е отменил определението на СлОС, както и постановлението на ОП-Сливен за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на ОП-Сливен, като е дал подробни указания какви процесуално-следствени действия следва да бъдат извършени.  Указанията са Бургаски апелативен съд са изпълнени изцяло, като са разпитани като свидетели М.К., Я.К. и Е.Б.. Назначена е и нова комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Разследването е било предявено на пострадалите, които са депозирали искане за назначаване на повторна комплексна експертиза и следствен експеримент. Исканията не са били уважени по съображения, подробно описани в постановление от 19.05.2020г., след което наблюдаващият прокурор се е произнесъл с обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.06.2020г. 

В депозираната жалба се твърди, че обжалваното постановление е необосновано, незаконосъобразно и неправилно. Анализът на доказателствения материал бил повърхностен, избирателен и изцяло с техническа насоченост, без да са отчетени юридическите аспекти на казуса. Изводите на прокурора не кореспондирали с установените факти и обстоятелства по делото и били направени само в контекста на обосноваване на виновно поведение на загиналия велосипедист, без цялостна преценка на дължимото законоустановено поведение на водача на л.а. и възможността му да предотврати ПТП. Твърдят се сериозни разминавания между единичната и комплексната експертиза, като последната била подписана от същото вещо лице, което е изготвило единичната при посочените нееднозначни изводи и противоречия. Изрично се посочват констатираните според процесуалния представител на пострадалите противоречия и неправилни правни изводи, поради което се иска отмяна на атакувания прокурорски акт и връщане делото на разследващия орган със задължителни указания за извършването на допълнителни процесуално – следствени действия, поради непълно разследване до момента.

            Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и атакуваното постановление, като взе предвид материалите по делото, намира, че жалбата е неоснователна. Съображенията за това са СЛЕДНИТЕ:

Досъдебното производство № 1381/2017г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3072/2018г., пор.№ 265/2018г. по описа на ОП – Сливен е започнато в хипотезата на чл. 212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие. Първоначално е водено за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ от НК, за това че на 03.12.2017г., в гр. Сливен, на *********, при управление на МПС са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на А.И. ***, като е било наблюдавано от Районна прокуратура – Сливен.

В рамките на разследването е направен оглед на пътно-транспортно произшествие, за което процесуално-следствено действие е съставен надлежен протокол, придружен с фотоалбум. Разпитани са в качеството на свидетели лица, чиито показания са преценени като относими към предмета на доказване. Приобщени са писмени доказателства, касаещи предмета на делото. Назначени са и депозирали заключения на химическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни относно уврежданията на пострадалия, автотехническа експертиза.

На 22.03.2018г. постр. А.И.И. е починал в дома си. Направен е оглед, за което е съставен надлежен протокол, назначена е и изготвена на 14.10.2018г. съдебно-медицинска експертиза на труп, след извършен на 23.03.2018г. външен оглед и аутопсия на трупа на постр. И..

Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп за настъпване смъртта на пострадалия в резултат от травми, получени от пътно-транспортното произшествие, с постановление на Районна прокуратура – Сливен от 23.10.2018г. делото е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Сливен, с оглед съставомерност на деяние по чл. 343 ал.1  б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

С постановление от 26.10.2018г. на Окръжна прокуратура – Сливен досъдебното производство е прието по компетентност, като са извършени допълнителни процесуално-следствени действия, вкл. по искане на наследниците на пострадалия – назначени са и изготвени две допълнителни автотехнически експертизи, проведен е следствен експеримент, извършен е оглед на веществено доказателство – велосипеда, с който се е движел постр. И..

С постановление от 05.08.2019г. на ОП – Сливен наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, като прокурорът е приел, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат внезапното неправомерно навлизане на велосипедиста постр. А.И. на пътното платно. За водача на лекия автомобил – М.К.е приета хипотезата на чл. 15 от НК – случайно деяние, тъй като пострадалият е навлязъл в опасната зона на водачката и последната не е била в състояние да предприеме каквито и да е действия за предотвратяване на произшествието. Това постановление, както беше отбелязано по-горе е било отменено, делото върнато за допълнително разследване, след което досъдебното производство отново е прекратено.  

От събраните по досъдебното производство доказателства, както при първоначалното разследване, така и след връщане на делото за допълнително разследване, се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 03.12.2017г., в гр. Сливен, около 11:00 часа, лек автомобил “Опел Корса”, тъмносин на цвят, с рег.№ СН 3713 АС, управляван от правоспособния водач свид. М.К., на 27 години, се движел по ********** от ******** към хипермаркет „Лидл“, находящ се в кв. „Дружба“. На предната дясна седалка в автомобила пътувала майката на свид. М.К. – свид. Я.К.. Времето било облачно, видимостта нормална, пътната настилка – влажна, движението не било интензивно. Свид. М.К. управлявала автомобила с включени къси светлини.

След светофара на кръстовището между ******* и *********, свид. М.К. продължила движението си по ********, със скорост от 50 км.ч. В този участък от пътя пътното платно било двупосочно, с три ленти за движение по посоката на движение на автомобила, управляван от свид. М.К.. Лекият автомобил „Опел“ се движел в най-дясната пътна лента. По протежение на булеварда имало изградена велосипедна алея и тротоар.

Непосредствено след отбивката за паркинга на магазин „Кауфланд“ следвало друго Т – образно кръстовище – с отбивката за складовата база на магазин „Кауфланд“. Преди това кръстовище, на *********, по посока на движение на лекия автомобил „Опел“ имало пътен знак „В3“ (път с предимство), поставен на електрически стълб и пешеходна пътека, поради което свид. М.К. намалила скоростта си на движение.

В същото време на горепосоченото кръстовище от складовата база на магазин „Кауфланд“ се спускал велосипедистът – постр. А.И., на 71 години. Той управлявал велосипед, син на цвят, в предната част на който била монтирана метална кошница. Велосипедистът се движел по наклона на пътя, към ********* и следвало да спре на поставения знак СТОП на пътя, от който излизал и който го задължавал да спре и да пропусне автомобила на св. М. К.. Постр. И. не спрял на знака и не изчакал преминаващото превозно средство, а с велосипеда предприел внезапно косо навлизане на платното за движение на *********, отдясно наляво спрямо посоката на движение на свид. М.К. Свид. М.К. употребила спирачки, за да предотврати произшествието, но въпреки това в нейната лента за движение настъпил удар между челната дясна част на автомобила (в зоната на десния калник и дясната част на капака) и лявата предна странична повърхност на велосипеда. Ударът настъпил при скорост на движение на автомобила от около 25 км./ч.

В резултат на удара между автомобила и велосипеда, тялото на постр. И. било изтласкано напред и леко надясно по посока на движение на автомобила и той паднал върху дясната си странична повърхност. Свид. М.К. веднага слязла от автомобила, без да променя местоположението му, за да види какво е състоянието на велосипедиста. Заедно с нея слязла и свид. Я.К.. От главата на пострадалия течала кръв, говорел завалено, опитвал се да стане. Очевидец на удара между велосипедиста и лекия автомобил „Опел“ станала свид. Е.Б., на 28 години, която по същото време се движела по отсрещния тротоар на                                       *********, но в този момент гледала към магазин „Кауфланд“. Свид. Б.  подала сигнал на телефон „112“ и също отишла при пострадалия, за да види дали може да помогне с нещо. Свид. Я.К., на 64 години и свид. Г.М., на 65 години, също се намирали в района на произшествието, но не възприели момента на удара.

Около 11,15 часа на местопроизшествието пристигнал екип от полицейски служители от РУ на МВР – Сливен, между които свид. П.В.. Той заварил отзовалия се вече екип на ЦСМП – Сливен да оказва помощ на постр. И., който седял на пътното платно и говорел несвързано. В продължение на 10-15 минути медицинските лица обработвали раните, след което откарали пострадалия с линейка в Спешно отделение при МБАЛ ******* за лечение.

На местопроизшествието полицейските служители извършили проба за алкохол с техническо средство на свид. М.К., като уредът отчел отрицателна проба в издишания въздух. Проба кръв за изследване наличието на етилов алкохол е била взета от постр. И. след приемането му в МБАЛ ******* – Сливен, като при изследването не се доказало наличие на етилов алкохол (протокол за химическа експертиза № 368/04.12.2017г.).

При постъпването на постр. И. в Спешно отделение общото му състояние било увредено. Констатирано било кръвотечение от дясното ухо и охлузвания в областта на черепа – открити рани предимно в дясно в окосмената част на главата. Десният слухов канал не можело да бъде отоскопиран (огледан). Поради констатираната тежка черепно-мозъчна травма по спешност, в 12,30 часа, е бил приет в Отделението по неврохирургия. Проведена била компютърно-аксиална томография на мозъка, при което са били установени данни за наличие на масивен кръвоизлив всред мозъчното вещество на дясна голямомозъчна хемисфера, сабурахноидален кръвоизлив; субдурален хематом и интрацеребрална хеморагия. Състоянието на пострадалия било с тенденция към влошаване. Взело се решение за предприемане спешна оперативна интервенция – краниотомия с евакуация на хематома, която била извършена на 04.12.2017г. При операцията се установило наличие на много голям по обем интрацеребрален хематом в ДГМХ (дясна голямомозъчна хемисфера), който бил евакуиран. След хирургичната интервенция състоянието на пострадалия започнало да се подобрява, но на 12.12.2017г. отново се влошило. Наложило се извършването на  нова операция за евакуация на установения нарастващ по обем постравматичен субдурален хигром в дясно. Възстановителният период протекъл затегнато. Настъпило бавно обратно развитие на неврологичната симптоматика. На 03.01.2018г. пострадалият е бил изписан от болничното заведение с остатъчен изразен челен синдром и десностранна хемипареза. След изписването състоянието на постр. И. не се променило. Съзнанието му не се възвърнало, не проговорил, престанал да се храни. С всеки изминат ден състоянието му се влошавало и на 22.03.2018г. постр. И. починал в дома си.

В хода на разследването, преди настъпване на смъртта на постр. И., е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която да даде заключение относно вида и характера на получените от пострадалия травматични увреждания и механизма на получаването им. Вещото лице, изготвило назначената експертиза обоснована извод за наличие на велосипедна травма, локализацията и характеристиките на която сочат, че се дължи на действието на травмираща сила в посока отстрани отдясно и леко отзад в областта на главата и добре отговаря да е получена при падането на пострадалия от велосипеда настрани надясно, след удара от лекия автомобил и удар на главата върху пътната настилка. В медицинските документи и в останалите материали по досъдебното производство според експерта – съдебен лекар, не са открити данни за наличие на увреждания в резултат на пряк контакт между лекия автомобил и тялото на пострадалия.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Тома Чаушев през м. октомври 2018г., причината за настъпването на смъртта на постр. И. е тежката черепно-мозъчна травма, която се изразява в двустранните субдурални хематоми, субарахноидалните кръвоизливи, левостранният интрацеребрален хематом и вторичните кръвоизливи в областта на мозъчния ствол. Непосредствената причина за настъпването на смъртта са настъпилите усложнения вследствие получената черепно-мозъчна травма. Това са вторичните кръвоизливи в мозъка, които от своя страна са довели до задълбочаване на коматозното състояние, още по-тежко нарушение на функцията на центровете на сърдечно-съдовата система и дихателния център, които се намират в областта на мозъчния ствол. Настъпването на смъртта е в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания на мозъка при възникналото пътно-транспортно произшествие.

В заключението експертът сочи, че при възникналото на 03.12.2017г. ПТП пострадалият е получил велосипедна травма – травма вследствие падане на пострадалия встрани и удряне на главата му върху повърхността на терена на местопроизшествието със значителна сила. Всички описани увреждания са получени приживе при възникналото пътно-транспортно произшествие. Не са установени медицински данни за прегазване на тялото на пострадалия от колелетата на автомобила.

Така описаните фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства - протоколи от 03.12.2017г. и 22.01.2018г. за извършен оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми към тях, протоколи от 30.01.2019г. и 31.01.2019г. за изготвени следствени експерименти, ведно с фотоалбуми, протокол от 18.06.2019г. за оглед на веществено доказателство - процесния велосипед, показанията на свидетелите М. К., Я.К., Е.Б., П.В., Х.И., М.И. и И.И., всички медицински документи, свързани с проведеното лечение на пострадалия, акт за смърт и експертните заключения на приобщените съдебномедицински експертизи, автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи, както и допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, назначена в изпълнение на дадените от Апелативен съд – Бургас указания. Фактическата обстановка остава непроменена и след допълнителния разпит на посочените в определението на Бургаски апелативен съд свидетели, а изводите на единичните съдебномедицински експертизи се потвърждават и от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. На поставения въпрос относно механизма на получаване на уврежданията на постр. А.И., вещите лица обосновават заключение, че същите се дължат на механичното действие (удар, сътресение, протриване) на твърди и тъпи и/или тъпоръбести предмети, както и на твърди предмети с широка грапава повърхност и добре отговарят да са получени при процесното произшествие. При този вид велосипедни травми в механогенезата на уврежданията, през различните фази на произшествието участие вземат множество, различни по своята посока, характеристика и величина травмиращи сили. Локализацията и характеристиките на уврежданията, описани в медицинските документи по досъдебното производство сочат на това, че посоката на действие на травмиращата сила, която ги е причинила е отстрани от дясно и леко отзад в областта на главата. По този начин те добре отговарят да са получени при падането на пострадалия от велосипеда настрани надясно, след контакта му с предните състави на лекия автомобил и удар на главата с дясната си окосмена област върху пътната настилка. В подкрепа на това заключение са и описаните травматични изменения в двете половини на главния мозък, като тези в лявата му половина, наложили извършването на оперативната интервенция на следващият след травмата ден, са вторични и са получени по механизма на противоудара. Вещите лица от комплексната експертиза сочат също така липсата на данни за наличие на увреждания в други области на тялото на пострадалия, които да са в резултат на пряк и директен контакт между лекия автомобил и тялото или крайниците му.

Съобразно указанията на апелативния съд е поставен въпрос към назначената допълнителна комплексна експертиза относно скоростта, с която свид. К. е управлявала лекия автомобил преди и към момента на ПТП, конкретно предприетите от нея действия, като реакция за предотвратяване на възникналата опасност и началния момент на тези действия, състоянието на пътното платно към процесния момент, скоростта и траекторията на движение на велосипеда преди и към момента на навлизането му на платното за движение, какво е било състоянието на видимост на пътя, в кой момент свид. М.К. е имала обективна възможност да възприеме приближаващия се към кръстовището велосипедист, какъв е бил механизмът на получаване на уврежданията на пострадалия. В състава на комплексната експертиза са взели участие вещите лица, изготвили едноличните съдебномедицински и автотехническа експертизи, като е включен и хабилитиран автоексперт - проф. д.т.н.инж. С.К..

Както едноличната автотехническа, така и комплексната експертиза определят скоростта на движение на управлявания от свид. М.К. лек автомобил преди настъпване на удара/в момента на удара съобразно изминатото разстояние на пострадалия в резултат на удара, мерено по права линия (разстояние на отхвърляне), поради обстоятелството, че не са фиксирани налични спирачни следи. Видно от заключението на комплексната експертиза липсата на спирачни следи е свързано с обстоятелството, че автомобилът е снабден с ABS система. Спрямо определеното място на удара и крайното положение на покой разстоянието на отхвърляне е определено на 5,8 м. Скоростта на автомобила в момента на удара по този метод е изчислена на около 24 км/час от едноличната и около 25 км/час от комплексната експертиза. Комплексната експертиза определя скоростта на движение на автомобила преди ПТП на около 50 км/час, изчислена по съответна формула.

Вещите лица от комплексната експертиза са определили опасната зона за спиране на автомобила „Опел“ при така определената скорост за движение от 50 км/час на около 33 метра.

Изчислението на скоростта на движение на велосипедиста към момента на удара е било поставено като задача на комплексната експертиза и тя е изчислена на около 8,6 км/час. За нуждите на едноличната експертиза посочената скорост също е била предмет на изчисления, като е била определена на приблизително същата стойност – 7-8 км/час (определена според данните от динамичния анализ). Траекторията на движение на велосипедиста е била предмет на обследване както от едноличната автотехническа, така и от комплексната експертизи и е определена отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Видно от заключението на едноличната автотехническа експертиза и комплексната допълнителна експертиза в момента на удара велосипедистът е бил с лявата си странична повърхност към челната дясна част на автомобила под ъгъл около 35 градуса спрямо надлъжната ос на платното. До този извод вещите лица достигат вземайки предвид установените деформации по автомобила и по велосипеда, обективните находки на местопроизшествието и показанията на свид. М.К., свид. Я.К. и свид. Е.Б..

Установени са били следните деформации по автомобила: по капака на ниво над десния фар е имало протривни следи от надиране на лаковото покритие, косо разположени след продължение на фара. Налице е набиране на лаковото покритие по предния капак по предната му част между фара и емблемата, и на ниво от 20 до 25 см. от предната част. По повърхността на предната част на предния десен калник до фара има следи от надиране, успоредни една на друга, в област от 10 см. По предния капак на предния десен фар има протривни следи от твърд гумен предмет, косо разположени и с дължина около 20 см, с дъгообразна форма, с изпъкналост към задната лява част. По предната броня е налице овална дъгообразна следа на ниво 40 см от десния габарит с протриване, а от ляво на нея, гледано отпред, има косо разположени други следи с радиално разположение на ляво.

Видно от протокол за оглед на веществено доказателство - велосипедът, с който се е придвижвал постр. И., същият е със захабено лаково покритие с множество охлузвания по цялата рамка и обелване на боята. Наблюдава се минимална деформация на левия калник с леко разкъсване с напречно направление. Задвижването е в изправност. Спирачната система на задното колело е в изправност, а ходът на жилото на предната спирачка е недостатъчен. На кормилото на велосипеда се виждат две червени ръкохватки, като по повърхността им към техния край има леки протривни следи, които са зацапани. Вертикалните стойки на багажника в ляво, гледано отзад, са в леки побитости и са огънати в напречно направление. Ръкохватката на лявата предна спирачка е с лека деформация отгоре надолу. Гумите са с въздух, без деформации по каплите. Други характерни белези, следи и деформации не са открити.

Експертите от комплексната експертиза обосновават извод, че свид. М.К. е възприела опасността преди велосипедът да навлезе на платното и на около 2,6 м. преди дясната граница. Вещите лица определят посочената величина вземайки предвид данните, установени от следствения експеримент, проведен на 30.01.2019г., като прилагат съответните формули, отчитащи времето на нарастване на закъснението, времето за задействане на спирачната система и времето за реакция и като извършват изчисления относно разстоянието, на което се е намирал велосипедистът от мястото на удара. В момента на навлизане на велосипедистът на платното, автомобилът е бил на разстояние от около 17 м. от мястото на удара, а към момента на възприемане на опасността на около 29 м. от мястото на удара. В момента на възприемане на опасността велосипедистът е бил на около 5,5 м от геометричното му разположение към мястото на удара. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост (33 метра) е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила към момента на навлизане на велосипедиста на платното за движение (17 метра), както и от разстоянието, на което се е намирал автомобила към момента на възприемане на велосипедистът като опасност (29 метра). Въпреки известното ограничаване на видимостта от електрическия стълб и крайпътните дървета, свид. М.К. е възприела опасността своевременно и преди велосипедистът да навлезе на платното за движение. С оглед извършения динамичен и кинематичен анализ експертите заключават, че от техническа гледна точка водачката на автомобила е предприела своевременна реакция на спиране. Тя е предприела технически правилни действия за спиране и преди велосипедистът да навлезе на платното за движение. Налице е навлизане на велосипеда в опасната зона на спиране на автомобила. Според заключението на  комплексната експертиза, техническата причина, довела до възникването на ПТП е технически неправилното поведение на велосипедиста, който е предприел навлизане на платното за движение без да се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил. Водачката на лекия автомобил е нямала техническата възможност да намали скоростта и да спре преди мястото на удара при определената скорост на движение. Тя е възприела опасността своевременно преди велосипедистът да навлезе на платното за движение. Велосипедистът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил и го изчака, а след това предприеме пресичане или навлизане на платното за движение.

Идентично е заключението и на едноличната автотехническа експертиза, която също е извела извод за навлизане на велосипедиста в опасната зона на спиране на автомобила, макар изчисленията в нея да се базират на установената скорост на движение на автомобила преди ПТП - 23 км/ч.

Категорично е заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че велосипедистът е навлязъл на пътното платно от дясно наляво по посока на движение на автомобила, управляван от свид. М.К.. Този извод е изведен и от механизма и локализацията на получените при падането от велосипеда увреждания, /описани още в първите медицински документи/ – предимно в дясната половина на главата и тялото. Към материалите на делото са приобщени всички медицински документи, свързани с лечението на постр. И. – фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, допълнителен лист към него, оперативните протоколи, предоперативните епикризи, история на заболяването, епикризи и др. Няма съмнение, че писмените доказателства – медицинските документи за първите прегледи след ПТП на пострадалия, приобщени по делото, пряко свидетелстват за външни кървящи рани изцяло от дясната страна на главата на пострадалия. Безспорно е установено на мястото на произшествието петно кръв, което потвърждава наличието на кървящи рани по тялото на пострадалия. За кръв по главата на пострадалия е налице информация и в гласните доказателства по делото. Посочените документи са възпроизведени в съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от вещото лице д-р Й.С. и данните в тях са дали основание последният да заключи, че локализацията и характеристиките на увреждане на пострадалия добре отговарят да са получени при падането на пострадалия от велосипеда настрани надясно, след удара от лекия автомобил и удар на главата в пътната настилка. Същевременно в медицинските документи, приобщени по досъдебното производство и възпроизведени в съдебномедицинската експертиза по писмени данни, изготвена от д-р С., не са описани каквито и да е открити рани по тялото на пострадалия от лявата му страна. 

Както обосновано е приел прокурорът в атакуваното постановление, обективните находки при огледа на местопроизшествието, деформациите и следите по автомобила, управляван от свид. М.К. и по велосипеда, с който се е движил пострадалия, също доказват механизъм на настъпване на ПТП, при посока на движение на велосипеда отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, респ. падане на пострадалия на дясната му страна след удара с лекия автомобил. Този извод се подкрепя и от показанията на свид. Е.Б., включително и тези депозирани при повторния й разпит през м. ноември 2019 г. Тази свидетелка  е очевидец на случилото се и възпроизвежда личните си възприятия, не е  заинтересована от изхода на делото, тъй като случайно е видяла момента на настъпване на произшествието и няма отношение с водачката на автомобила, с пострадалия или с неговите наследници. Нейните показания, са последователни, непротиворечиви, кореспондират и се допълват с останалите доказателствени източници, вкл. с показанията на свид. М.К.и свид. Я.К. и сочат, че велосипедистът е излизал от паркинга на магазин „Кауфланд“, навлязъл на пътното платно от дясно на ляво по посоката на движение на лекия автомобил „Опел“ и тогава настъпил удар с лекия автомобил.

Обоснован е изводът на прокурора за недостоверност на показанията на свидетелките Я.К. и Г.М. относно направлението на движение на велосипедиста непосредствено преди удара. Според тези свидетелки велосипедистът се е движел отляво надясно за водачката на автомобила. Анализът на събраните по делото доказателства, изследваните възможности за механизма за настъпване на пътнотранспортното произшествие /при движение на велосипедиста отдясно наляво и отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила/, получените травматични увреждания от пострадалия и обективните находки по делото – установените деформации по автомобила и велосипеда, наличното петно кръв на платното, разпръснатите обекти, сочат невъзможност към момента на удара велосипедистът да се е движил отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Правилно прокурорът е отчел липсата на преки зрителни възприятия у двете свидетелки на удара между лекия автомобил и велосипедиста. Същите свидетелки не сочат в показанията си подробности около вида на велосипеда, както и по какво точно са разпознали, че това е същият велосипед, който се е движел на отсрещната страна на булеварда. Тези обстоятелства сочат неубедителност в показанията им и невъзможност същите да бъдат безкритично кредитирани, доколкото противоречат и с обективните находки. При извършения следствен експеримент свид. К. е показала мястото на което е била когато е чула удар и от тези снимки ясно се вижда, че от това място същата не е имала никаква видимост към мястото на удара, да за проследи движението на велосипеда перпендикулярно на булеварда и да установи със сигурност, че именно този велосипедист е бил ударен. Пак от снимките на следствения експеримент се вижда, че тази свидетелка сочи съвсем различно място, на което според нея е било тялото на постр. И.. Отделно от това тази свидетелка сочи, че трите жени са били в автомобила, т.е. че и св. Е.Б. е била вътре в автомобила.  След катастрофата свид. Г.М. не е приближила мястото на произшествието, а останала настрани, като не е възприела нито удара, нито начина, по който пострадалият човек е паднал на земята.

По досъдебното производство са извършени всички необходими действия по разследването и въз основа на събраните доказателствени източници в атакуваното постановление прокурорът от ОП – Сливен е направил правилни и законосъобразни фактически и правни изводи.  

С оглед установените фактически обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, прокурорът е достигнал до извода, че не са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на свид. М.К. - водач на лек автомобил „Опел Корса” с рег.№ СН 3713 АС, за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК, доколкото е установено, че пътнотранспортното произшествие е причинено от самия пострадал, който като участник в движението е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 50 от ЗДвП, като не е пропуснал движещия се с предимство лек автомобил, а е предприел внезапно пресичане на платното, попадайки в опасната зона за спиране на автомобила. Не е установено наличие на противоправно поведение от страна на свид. М. К. като водач на МПС. Тя не е допуснала нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Управлявала е автомобила преди ПТП в рамките на разрешената за градски условия скорост - с около 50 км/ч., в най-дясната пътна лента. Избраната скорост за движение е била съобразена с пътните условия и с конкретните условия на видимост, което й е позволило своевременно да възприеме като опасност пресичащия внезапно и неправомерно пътното платно велосипедист. Тя е възприела като опасност велосипедиста преди той да навлезе на платното и на около 2,6 м преди дясната граница, което определя освен като техническо правилно, така и като правомерно нейното поведение. В този момент велосипедистът е бил на разстояние около 29 метра от мястото на удара и на разстояние от около 5,5 метра от геометричното му разположение към мястото на удара. Свид. М.К. не е била длъжна да предвиди неправомерното поведение на велосипедиста по-рано, доколкото за него от една страна е съществувало задължение да спре, а от друга е навлязъл внезапно на пътното платно. Посредством заключението на комплексната експертиза опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост е изчислена на 33 метра и тя се явява по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила в момента на възприемането му като опасност до мястото на удара (29 метра) и още по- голяма от момента на навлизане на велосипедиста на пътното платно до мястото на удара (17 метра), което означава, че от техническа гледна точка ударът за водача е бил непредотвратим. Оттук се налага изводът, че свид. М.К. нито е била длъжна, нито е могла да предвиди настъпването на общественоопасните последици в конкретната пътна ситуация, тъй като единствената причина за настъпването на общественоопасния резултат е внезапното и неправомерно навлизане на велосипедиста на пътното платно. Пострадалият сам е поставил в опасност живота си, като с поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата. Съобразно трайно установената съдебна практика, деецът не носи отговорност, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона на спиране на автомобила му - онова разстояние между превозното средство и пътното препятствие, респ. пострадалия, при което предприетите от водача действия, каквито и да са, не са в състояние да избегнат съприкосновението с препятствието, съответно да предотвратят произшествието с пострадалия и във всички случаи престъпният резултат би настъпил. Съдът споделя напълно така направените от прокурора изводи, тъй като те са направени след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Необходимо условие водачът да не носи наказателна отговорност в опасната зона за движение на управлявания от него автомобил е „опасността  да не може да бъде предотвратена  по предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП начини, а именно намаляване на скоростта  или спиране на моторното превозно средство” /Тълкувателно решение № 106 / 31.10.1983г., по н.д. № 90 / 82г. на ОСНК/. В случая, това условие е изпълнено, тъй като според заключението на комплексната  експертиза, което в пълнота и обосновано отговаря на релевантните въпроси, свид. М.К. е възприела опасността своевременно преди велосипедистът да навлезе  на платното за движение, но не е имала техническата възможност да намали скоростта си и спре преди  мястото на удара при определената скорост на движение. Касае се за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като свид. М.К. като водач на лекия автомобил не е могла и не е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Тя не е допуснала никакви нарушения, поради което и не следва да носи отговорност за настъпилите обществено опасни последици. 

 Неоснователни са доводите в жалбата за кредитиране само на автотехническите експертизи и показанията на водача на лекия автомобил. В постановлението за прекратяване на наказателното производство надлежно са обсъдени не само изводите на назначените автотехнически и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи, но и всички останали доказателства, както и заключенията на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни и съдебномедицинската експертиза на труп. Налице е подробен анализ и на показанията на свидетелките Я.К. и Г.М.. Всички доказателствени материали са били детайлно и коректно възприети и обсъдени. Фактическата обстановка е изяснена в цялост именно въз основа на всички събрани по делото доказателства. Фактите по сходен начин възприе по-горе и настоящия състав на съда. Поради това, твърденията в жалбата за невярна оценка на доказателствения материал, довела до неправилност на изводите, направени в атакуваното постановление са неоснователни. Фактическата обстановка по делото е изяснена въз основа на всички необходими действия по разследването. Не се налага извършването на следствен експеримент, тъй като въпросът за изясняване на видимостта на водача на автомобила към велосипедиста е изяснен, а използваният в експертизата  термин „известно  ограничение“  на видимостта не се нуждае от конкретизиране, тъй като заключението е категорично, че свид. М.К. е възприела опасността своевременно и преди велосипедистът да навлезе на платното за движение. Установен е механизмът на ПТП и техническата причина, довела до възникването му – предприетото навлизане на платното  за движение на велосипедиста, без последният да се съобрази със скоростта и положението на приближаващия се автомобил и при пресичане на платното да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил. Липсват извършени технически неправилни действия от други лица освен от велосипедиста – постр. И.. Експертите от комплексната експертиза са посочили какво е било дължимото законосъобразно поведение на постр. И. и този извод е безспорен и непротиворечив.

Предвид изложеното, искането за назначаването на нова тройна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, в състава на която до бъдат включени автоексперти, неучаствали до момента  по делото, се явява безпредметно. Назначаването на повторна експертиза се дължи, когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, какъвто не е настоящия случай. Заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза е изготвено на базата на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства от компетентни експерти,  доказани   професионалисти в областите, в които работят. Същото е изчерпателно, ясно и непротиворечиво, като е дало обосновани отговори на всички поставени въпроси от значение за изясняване на обективната истина.  Анализът на извършеното при допълнителното разследване по прекратеното наказателно производство след връщане на делото на Окръжна прокуратура – Сливен с  определение № 60 / 18.10.2019г. по ВЧНД № 216 / 2019г. на Апелативен съд – Бургас води до извода,че разследващият орган е предприел необходимите действия по разследването , в следствие на което са установени релевантните за случая факти и обстоятелства, даващи възможност за изясняване на обективната истина.

 Не може да бъде уважено направеното в жалбата искане  делото да бъде върнато на разследващия орган със задължителни указания за извършване на допълнителни процесуалнно – следствени действия в контекста на ангажиране на наказателната отговорност на водача на процесното МПС – М.К..  Както беше посочено по – горе, съдът счита, че всички необходими действия по разследването са извършени. От друга страна в настоящото производство съдът не разполага с правомощия да дава указания на органите на досъдебното производство за извършването на каквито и да било действия във връзка с ангажирането на наказателна отговорност на конкретно лице.

По изложените съображения съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство на посоченото от прокурора основание е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 18.06.2020г. на Окръжна прокуратура – Сливен за прекратяване на досъдебно производство № 1381/2017 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх.№ 3072/2018г., пор.№ 265/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. като ОБОСНОВАНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: