Решение по дело №173/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Владимир Добрев Стоянов
Дело: 20201300600173
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 


РЕШЕНИЕ №

 гр. Видин 15.02. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното

заседание на ...четиринадесети януари

през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

Председател: Л.Л.

Членове: ВЛ.С.

                                                                               Д.В.

при секретаря ... А. А.а                                 и в присъствието на

прокурора .........  като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

С.ВНАХ д. № 173... по описа за 2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура - гр. Видин против Решение № .213. / 2020 г. на Районен съд - Видин, постановено по НАХ д. № 458 /2020 г. по описа на същия съд.

В протеста се развиват съображения, че така постановеното Решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

Иска се Решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение.

Обвиняемият заяви в съдебно заседение, че иска Решението да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин в съдебно заседание заяви, че Решението следва да бъде отменено.

Обвинението против обвиняемия Г.Б.Г. *** с ЕГН ********** е по чл. 326 ал. 1 от НК. Внесено е предложение по чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

 

 

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивният протест е неоснователен, а атакуваното Решение следва да бъде потвърдено с оглед на следното:

Депозираният протест е допустим - подаден е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваното Решение Районен съд - Видин е признал обвиняемия Г. за невинен по повдигнатото обвинение по чл. 326 ал. 1 от НК и го е оправдал по чл.78а от НК.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С       оглед установената фактическа обстановка,

първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивния протест са неоснователни.

По     същество в протеста се възпроизвеждат

обстоятелствата, които са описани в обстоятелствената част на Постановлението на Районна прокуратура, с което е внесено предложението за освобождаване от наказателна отговорност.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че в социална мрежа „FACEBOOK е създаден свободно достъпен профил на Гражданско сдружение „************“, регистрирано на 23.11.2015 г. по ф.д. № 26 по описа за 2015 г. в Окръжен съд - Видин, със седалище и адрес на управление в гр. Видин.

Обвиняемият Г.Г. е представител на сдружението.

Г. се срещнал със свидетелите О. М. и П.М., които преди това се били информирали за здравословното състояние на своя баща Л. М..

Последният бил настанен в неврологично отделение на МБАЛ „Св. Петка“ - Видин АД със съмнение на инсулт/инфаркт. И на 10.04.2020г. бил диагностициран с положителна проба за коронавирус, след изследване на персонала в отделението и пациентите в него.

Свидетелят О.М. в показанията си твърди, че й било отказано тестване за коронавирус от РЗИ - Видин, като преди това била съобщила, че е контактна с баща си Л.М.. Свидетелят П.М. твърди, че е бил контактен с баща си Л. М. и че му било отказано тестване за коронавирус, защото нямал симптоматика.

Било им обяснено, че не се считат за контактни лица. Това им е било обяснено на 20.04.2020г. от д-р В.и д-р Ц., съответно първият директор на РЗИ - Видин, а втората директор на дирекция „Надзор на заразните болести“, при срещата им с М., М. и обвиняемия Г.. Свидетелят В.и твърди, че им е съобщил, че същият ден било започнало изследване на здравословното състояние на всички медици в МБАЛ „Св. Петка“ - Видин АД.

Свидетелят М.В. - медицинска сестра в „Спешно приемно отделение“ МБАЛ „Св. Петка“ - Видин АД, твърди, че е била поставена под карантина за това, че е работила със заразен пациент и при поискване от нейна страна да й бъде направен тест в болницата й била поискана такса от 50 лв., при което тя се била обидила.

Впоследствие били взети проби от медицинския персонал, които са били отказани от Националната референтна лаборатория, което твърди и свидетелят В.и в разпита си пред съда. След това Г. предложил на свидетеля П.М. да запишат видео, в което последният разказал своята история. Вечерта на същата дата, както се твърди в постановлението на РП - Видин, е бил публикуван в социалната мрежа „FACEBOOK ” в профила на Гражданско сдружение „***** видеозапис с изявлението на П.М. и е налице коментар под видеозаписа в текстова публикация, че по инструкция от щаба и правителството не се тестват медиците и контактните с доказано заразени с коронавирус и това ще доведе до зараза в гр. Видин. Приема се от РП- Видин, че Г. вече бил знаел, че вече е имало изследвания на медици в болницата, с което е бил предал заблуждаващи знаци за тревога чрез подвеждаща информация, че на медицинските лица в болничното заведение се отказвали изследвания за коронавирус.

Свидетелят В.твърди, че на 02.04.2020г. е участвал в брифинг, излъчен по телевизия „Видин Вест“, по време на който е заявил, че „има нареждане от София да се вземат проби само на лица със симптоматика“, като свидетелят В. твърди, че са били взети проби, но са били отказани от лабораторията. Свидетелят Г. К. Г. /разпитан в с.з. на 29.07.2020Г./ твърди, че познава обвиняемия Г. от 10 години и че е гледал брифинга, посочен по- горе. Твърди също така, че обвиняемият Г. му е казал, че не се тестват контактни със заразени от коронавирус и че е прочел публикацията в социалната мрежа, като същата не била предизвикала смут у него. Страницата на сдружението в социалната мрежа била поддържана от шестима администратори или модератори.

От писмо от 23.04.2020г. на председателя на Националния оперативен щаб е видно, че не е била издавана или препоръчвана забрана за изследване на медици от видинската болница и контактни лица, както и за която и да е друга болница, на което основно се базира и обвинението в престъпление по чл. 326, ал. 1 отНК.

Обвиняемият Г. в обясненията си твърди, че е събрал информация от различни лица и срещи с ръководството на РЗИ и посочения брифинг, като дейността на сдружението и лично на него не е била насочена към предизвикване на смут, страх и паника сред обществото, а напротив - целта му е била да се вземат мерки и да се защити общественото здраве.

Правилно Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 326, ал. 1 НК не е относима към фактическата обстановка в настоящия казус.

В повдигнатото обвинение по чл. 326, ал. 1 от НК по делото е посочена само част от процесната публикация в социалната мрежа, като следва да се анализира цялата публикация, за да се достигне до нейния цялостен смисъл.

Целта на публикацията е да се запази животът и здравето на гражданите, като за това следва да се даде гласност на случилото се и да се принудят държавните органи да вземат необходимите мерки.

Свидетелят . в качеството си на директор на РЗИ - Видин, на брифинг на 02.04.2020г. е заявил, че има нареждане от София да се тестват само лица със симптоматика. Изложеното налага извода, че твърденията на обвиняемия Г. не са без основание, т.е. не са неверни.

Тези твърдения не са и заблуждаващи, доколкото представляват буквално пресъздаване на чутото по телевизията и са базирани на лично получена информация от посочените по- горе свидетели.

Правилно Районният съд е посочил, че по силата на чл. 41, ал. 1 от КРБ всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Цитираната конституционна норма е била обект на тълкуване от страна на Конституционния съд на Република България, който съгласно Решение № 7/04.06.1996 г., постановено по конст. д. № 1/96 г. по описа на КС на РБ е прието, че правото по чл. 41, ал. 1 от Конституцията е предоставено на всички, включително и на средствата за масова информация. Неговото ограничаване на основанията, посочени в изр. 2, изисква установяване по законодателен път на обстоятелствата, които се отнасят до съображения за национална сигурност или защита на обществения ред. В мотивите на цитираното решение е прието, че правото на разпространяване на информация не може да бъде поставено в зависимост от вида на информацията, т.е. дали тя е благоприятна или смущаваща.

От анализа на доказателствата правилно основният съд е стигнал до извод, че намеренията на обвиняемия не са били свързани с внасяне на смут в обществото и разпространяване на невярна информация.

Видно е, че целта на процесната публикация в социалната мрежа е да алармира за недобра организация при установяване и анализ на събраната информация при условията на пандемия от страна на държавните органи и заостряне на общественото внимание върху защитата на гражданите.

С оглед показанията на свидетелите О. М., П.М., д-р В. и Г. К. Г. *** е стигнал до извод, че действията на обвиняемия Г. не са съставомерни по чл. 326 ал.1 от НК.

С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод, за липса на съставомерно поведение на обвиняемия Г. по чл. 326 ал.1 от НК.

В случая са налице условията на чл.304 от НПК, поради което правилно ВРС е признал обвиняемия за невинен.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички


свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към Решението.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Решение, което е обосновано от фактическа страна.

С оглед горните съображения протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваното Решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № ...213.../ 2020 г. на Районен съд - Видин, постановено по НАХ д. № 458 /2020 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.