МОТИВИ към присъдата по НОХД № 3396 по описа на
Варненския районен съд за 2019 година, 38 състав.
Против
подсъдимата Ц.Д.К. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по чл.
194 ал. 1 от НК, за това, че на 26.07.2016г. в гр.Варна, отнела чужди
движими вещи - дамско портмоне, сумата от 800 евро и сумата от 50 лв., всичко
на обща стойност 1623.66 лв., от владението на П.И.М., собственост на П.И.М. и Н.Ш.Ш.,
без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подс. К.,
редовно призована за с.з., не се явява. Съдът е счел, че са налице предпоставки
за провеждане на производството по делото в отсъствие на подс. К. и в
присъствието на упълномощен защитник, е дал ход на делото в отсъствие на
подсъдимата.
Преди даване ход
на съдебното следствие пострадалото от деянието лице П.И.М. е предявило
граждански иск срещу подсъдимата Ц.Д.К. за сумата от 1623,66 лева, представляващи
нанесените й имуществени вреди в резултат на деянието по чл.194 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждането. Формулирано е и искане за
конституиране като частен обвинител.
Съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес така предявения граждански иск и е
конституирал П.И.М. като граждански ищец и частен обвинител по делото.
В пледоарията си
по съществото на делото представителят на ВРП счита, че на подсъдимата следва
да се определи наказание лишаване от свобода между минималния и средния размер,
което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, както и да бъде уважен
предявения граждански иск.
Повереник на
гражданския ищец и частен обвинител поддържа искането на прокурора по отношение
размера на наказанието. Моли съда да уважи предявения граждански иск, както и
да присъди направените разноски.
Защитника на
подсъдимата счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
сформира извод за осъществен състав на престъпление от подсъдимата. Не е ясно
какъв е предмета, изнесен от подсъдимата. Нещо повече – по делото е установено,
че лицето Т. е имало досег с портмонето. Сочи, че е налице справка от
полицейски инспектор, който е възприел, че именно Т. слага портфейла в джоба
си. Счита още ,че не е установена обективната страна на престъплението – да е
отнета вещ от владението на другиго.
Изтъква, че твърденията, че е била търсена среща с пострадалата, за да й
бъдат възстановени щети , са голословни и такава среща никога не е била инициирана
от подсъдимата.Моли съда да постанови оправдателна присъда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа следното:
Св. М. и съпругът й – св. Ш. притежавали общи парични суми, придобити от
работата им в чужбина, като тези суми били вложени в различни банки.
На 26.07.2016г., около 11.30 ч., св. М. и св. Ш. посетили
„Банка ДСК" в кв.Аспарухово, гр.Варна, откъдето изтеглили пари от сметка
на името на св.М.. Придвижили се до там с автомобил, управляван от брата на св.М..
След това, отново с този автомобил, двамата отишли в офис
на банка „Сосиете Дженерале Експресбанк" в кв.Аспарухово, находящ се на
ул."Кирил и Методий" №45 .
При влизането си в офиса, св. М. носела дамска чанта, в
която имала портмоне, черно на цвят, правоъгълно, със семейни пари - сумата от
800 евро и 50 лева. Когато дошъл редът им, св. М. и св. Ш. приближили до гише -
каса за обслужване на клиенти, където в този момент работела св. Й.. Последната
ги изпратила до друго гише, като те се преместили на другото гише и
впоследствие отново се върнали на гишето, обслужвано от св.Й.. Часът бил около 12.40, като св.М. извадила
портмонето си от чантата си и след това не
го прибрала обратно, а го оставила на рафт, разположен на лицевата
страна на гишето.
След като били обслужени от св.Й., св.М. и св.Ш. се
отдалечили от гишето, а портмонето останало на рафта.
След св.М. и св.Ш. на гишето застанали подс. К. и
приятелят й - св.Т..
Подс. К. държала в ръцете си лист хартия, прегънат на две
и портмоне.
В един момент св.Й. за няколко минути се отдалечила от
касата, а подс. К. и св.Т. останали сами да чакат на гишето.
Около 12.46 ч. подс. К. показала портмонето на св. М. на
рафта пред гишето на св.Т., който го взел, отворил го, огледал го и го върнал
на мястото му.
След около 30-35 секунди св. Т. отново взел портмонето,
отворил го, разгледал го по-подробно и отново го оставил на рафта.
Подс. К. решила да извърши кражба на портмонето, като
застанала плътно до гишето, взела портмонето, скрила го между прегънатия на две
лист, който носела със себе си и около 12.48 ч. напуснала гишето и банката.
На гишето останал св.Т., който изчакал служителката да се
върне и след като бил обслужен, също напуснал банката.
Междувременно св.М. и св.Ш. вече пътували в автомобила на
брата на св.М. ***, за да обядват. Докато пътували, св. М. потърсила портмонето
си, за да провери колко пари има и установила, че го няма в чантата й.
След като посетили офиса на „Сосиете Дженерале
Експресбанк" в кв.Аспарухово и не открили там портмонето, св.М. подала
сигнал в IV РУ-ОД-МВР-Варна.
Изискани били записите от камерите за видеонаблюдение,
монтирани в салона на банковия офис, където св.М. забравила портмонето си и
такива били предадени от „Сосиете Дженерале Експресбанк" на цифров
носител.
Видно от заключението на изготвена съдебно-оценителна
експертиза, стойността на инкриминираните вещи е 1623.66 лв.
От заключението на изготвените видео-технически и
лицево-идентификационни експертизи се установява, че при прегледа на
извлечените снимкови кадри от видеозаписите се установява, че на тях са заснети
св. М.И.Т. и подс. Ц.Д.К.. Вещото лице подробно е описало /л.159-185 и
л.211-225 от том II/ всички действия на подс. К. и св. Т., както и на св. М.,
които са заснети и се виждат на представените видеозаписи.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз
основа на цялостния доказателствен материал по делото – показанията на
разпитаните в хода на съдебното и досъдебното производство свидетели М., Ш. и Й.,
както и заключенията по назначените експертизи, като всички те са
непротиворечиви и се допълват взаимно.
В показанията си св. М. и св. Ш. изясняват причините за
посещението си в офиса на банката, както и действията на двамата свидетели
вътре в офиса и след неговото напускане.
Показанията на св. Й. също изясняват действията на св. М.
по закриване на банковата сметка, както и пристигането на св. Т. на гишето при
нея, който бил следващия клиент. Св. Й. сочи и на последващите действия на св. М.,
която дошла да си търси забравеното портмоне.
Показанията на св. М. , св. Ш. и св. Й. кореспондират със
заключенията на лицево- идентификационните експертизи, установяващи заснетите
на предоставените видеозаписи лица – подс. К. и св. Т. и техните действия в
офиса на банката.
Разпитан в съдебно заседание в.л. И. е категоричен, че
лице от женски пол , извършва операция на гише, след което забравя предмет и се
оттегля. След това лице застават две лица – едното от мъжки, едното от женски
пол, като това от мъжки пол стои вдясно, а лицето от женски пол- вляво. Двамата
нещо разговарят, лицето от мъжки пол взима забравения предмет, отваря го и
после го връща на място. Впоследствие лицето от женски пол, държащо бял лист
хартия/ някакъв предмет/, го поставя в близост до този предмет, впоследствие го
взима заедно със своите вещи и напуска сградата.
Пред съда в.л. В. е категоричен, че заснетите лица са
именно подс . К. и св. Т.. Вещото лице заявява, че сред предметите, внесени и
изнесени от подс. К. в и от банката има разлика. При влизането си подс. К.
държи в ръце бял лист хартия и портмоне, а при излизането си държи и тъмен
предмет в прегънатия лист хартия. Тъмния предмет,който се е намирал на гишето
отдолу, при напускане на подс. К. на офиса на банката вече не се забелязва.
Съпоставени помежду си показанията на св. М. , св. Ш. ,
св. Й. и заключенията на лицево- инедтификационните експертизи и допълнителна
такава, извеждат единствено възможния извод, че именно подс. К. взима
забравеното от св. М. портмоне и с него напуска офиса на банката.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. М. , св. Ш.,
св. Й. и заключенията на лицево- инедтификационните експертизи и допълнителна
такава като безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът не кредитира показанията на св. Т., депозирани в
хода на досъдебното производство.
Св. Т. сочи, че намерил портмоне, което предал на
касиерката. Портмонето било празно.
Показанията на този свидетел противоречат на показанията
на св. Й., която е категорична, че портмоне не й е предавано.
Противоречат и на заключенията на лицево-
инедтификационните експертизи и допълнителна такава, които конкретизират
действията на св. Т. и подс. К..
Предвид горното, съдът не кредитира показанията на този
свидетел.
Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимата Ц.Д.К.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 26.07.2016г. в гр.Варна, отнела чужди движими
вещи - дамско портмоне, сумата от 800 евро и сумата от 50 лева на обща стойност
1623.66 лв., от владението на П.И.М., собственост на П.И.М. и Н.Ш.Ш., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Преди да приеме за установено горното, съдът прецени доводите на
защитата по същество.
Защитника на
подсъдимата счита, че от събраните по делото доказателства не може да се
сформира извод за осъществен състав на престъпление от подсъдимата. Не е ясно
какъв е предмета, изнесен от подсъдимата.
Нещо повече – по делото е установено, че лицето Т. е имало досег с портмонето.
Съдът, противно на изразената позиция намери, че в своята
съвкупност гласните доказателства – показанията на св. М., св. Ш. и св. Й. и
заключенията по видео-технически и лицево-идентификационни експертизи
установяват по безспорен начин фактическата обстановка, твърдяна от обвинението
и възприета от съда. Така, св. М. и св. Ш.
изясняват причините за посещението си в офиса на банката, посещението на
гишето, обслужвано от св. Й., напускането на банката и завръщането им след като
св. М. установила, че си е забравила портмонето. Показанията на св. Й. също
изясняват действията на св. М. по закриване на банковата сметка и последващите
й действия, когато дошла да си търси забравеното портмоне. Св. Й. сочи и на
пристигането на св. Т. на гишето при нея като следващ клиент. Посредством заключенията на лицево-
идентификационните експертизи, депозирани от в.л. И. и в.л. В. се установяват
действия на св. М., идентични със сочените от нея и св. Й. / лице от женски пол
, извършва операция на гише, след което забравя предмет и се оттегля/.
След това лице на гишето застават две лица – подс . К. и
св. Т.. Двамата нещо разговарят, св. Т. взима забравения предмет, отваря го и
после го връща на място. Впоследствие подс. К., държаща бял лист хартия, го
поставя в близост до този предмет, впоследствие го взима заедно със своите вещи
и напуска сградата.
Сред предметите, внесени и изнесени от подс. К. в и от
банката има разлика. При влизането си подс. К. държи в ръце бял лист хартия и
портмоне, а при излизането си държи и тъмен предмет в прегънатия лист хартия.
Тъмния предмет,който се е намирал на гишето отдолу, при напускане на подс. К.
на офиса на банката вече не се забелязва.
Съпоставени помежду си показанията на св. М., св. Ш. и св. Й. и заключенията на лицево-
инедтификационните експертизи и допълнителна такава, извеждат единствено
възможния извод, че забравения предмет е портмонето на св. М., и именно подс. К.
взима забравеното от св. М. портмоне и с него напуска офиса на банката.
Защитата сочи, че е налице справка от полицейски
инспектор, който е възприел, че именно Т. слага портфейла в джоба си.
Въпросната докладна записка /л.22/ не представлява
заключение от експертно изследване на предоставените записи, а представлява
отразени субективни възприятия от преглед на ведозапис от лице – полицейски
инспектор, което не притежава необходимите познание и квалификация и в този
смисъл не представлява доказателство, оборващо заключенията на назначените лицево- инедтификационни експертизи и
допълнителна такава.
Счита се още ,че
не е установена обективната страна на престъплението – да е отнета вещ от
владението на другиго.
Съдът, изхождайки от Постановление №6 от 26.04.1071 г. по
н.д. №3/71г. , Пленум ВС, намери , че подобна позиция не може да бъде
споделена. Съобразно Постановлението,
вземането на забравена вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или в
друго обществено заведение с намерение
да бъде присвоена , е кражба. /В този смисъл и Решение №82 от 24.02.2017г. на
ВКС по н.д. №251/2017г. ; Решение №291 от 14.11.2016г. на ВКС по н.д.
№798/2016т./
На последно място защитника изтъква, че твърденията, че е
била търсена среща с пострадалата, за да й бъдат възстановени щети са
голословни и такава среща никога не е била инициирана от подсъдимата.
Действително на подобен факт сочи единствено св. М., като съдът кредитира
показанията на свидетелката и в тази насока, доколкото отразяват нейни лични
възприятия , че е била викана за възстановяване на щатите в сградата на РУ от
полицейски инспектор, но доколкото такъв факт е без значение по отношение
доказаността на престъплението, същия не влияе върху крайния извод осъществен
ли е съставът на престъплението по чл.194 ал.1 от НК от подс. К..
Обект на
престъплението : обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на
правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна
:изпълнителното деяние е осъществено чрез действие,което се изразява в
прекратяване фактическата власт върху вещите и установяване на своя.
Субект на
престъплението – пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна
страна – деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата К. е съзнавала, че отнеманите вещи са чужда
собственост, била е наясно с противоправния характер на това, което върши, но
въпреки всичко е насочила действията си към отнемане на вещите. Волята й е била
насочена именно към постигане на съставомерния резултат, тя е искала и целяла настъпването му.
Причини за извършване - незачитане на установения в
страната правов ред, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин .
Съдът намери, че подсъдимата е била мотивирана да извърши кражба от
възможността да си набави парични средства, без за това да й се налага да
полага обществено- полезен труд или да извършва действия на разпореждане със
свое имущество.
При определяне на наказанието на подсъдимата К. съдът извърши
преценка на степента на обществена опасност на конкретното деяние като намери,
че същата е към минималния размер, сравнено с обикновените случаи от този вид,
предвид обстоятелствата на извършване на престъплението и сравнително
невисоката стойност на отнетите вещи.
За да прецизира размера на наказанието съдът се
съобрази със степента на обществена
опасност на дееца, като взе предвид следното :
По делото са установени следните смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Гореизложените смекчаващо и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и степента на обществена опасност на
конкретното деяние мотивираха съдът да наложи на подсъдимия наказание от вида “Лишаване
от свобода” в размер около предвидения в закона минимум, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на дееца не
е необходимо той да бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен
срок ще се постигнат по - ефективно целите на генералната и специалната
превенция. С оглед изложеното, съдът намери , че следва да отложи изтърпяването
на наказанието с изпитателен срок в минимален размер, поради което и на осн.
чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
изпълнени целите на генералната и специална превенция.
По предявения граждански иск :
Като взе предвид,
че в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин се установява
извършеното деяние и неговото авторство, съдът намери, че гражданския иск е
доказан по основание.
По отношение на
размера, в който да бъде уважен , съдът намери, че следва да присъди размер,
съобразен с доказателствата по делото, които установяват, че са отнети вещи на
обща стойност 1623,66 лева.
Като взе предвид
горното, съдът уважи гражданския иск в размер от 1623,66 лева, ведно със
законната лихва от деня на увреждането.
Съдът възложи
направените деловодни разноски на подсъдимата съобразно чл.189, ал.3 от НПК и
държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :