Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11.05.2021
год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в
публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№25 по описа за 2021 год. и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на К.И.Ш.,***,
с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е предявен иск срещу Областна
дирекция на МВР Стара Загора, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата
от 1 500.00 лв., вследствие на неоснователно бездействие на служител от сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора, във връзка с
подадена от негова страна молба през месец юли 2017 год.
Ищецът твърди, че е подал молба през
месец юли 2017 год. От страна на ответника същата бе представена и от
съдържанието й се вижда, че е заведена с вх.№122800-22867/24.07.2017 год. и
формулирано искане от страна на ищеца да му бъде върнато иззето с акт за
нарушение СУМПС от дата 04.06.2014 год. /лист 28 от делото/. Във връзка с така
подадената молба е извършена проверка, след което е изпратен писмен отговор с
изх.№122800-29446-20.09.2017 год. /лист 29 от делото/. Съгласно този отговор,
на 04.06.2014 год. на ищеца Ш. е съставен АУАН Т №538296/04.06.2014 год. и е
издадено наказателно постановление №14-1228-001097/08.07.2014 год., връчено на
29.01.2015 год. и е влязло в законна сила на 06.02.2015 год. като не обжалвано,
като с наказателното постановление му е наложено административно наказание
лишаване за срок от 8 месеца и глоба в размер на 810.00 лв. Лишаването е
изтърпяно от 04.06.2014 год. до 04.02.2015 год., а дължимата глоба е изпратена
в ТД на НАП Пловдив за принудително събиране. Указано е също така, че следва да
представи доказателства за заплатената глоба или удостоверение, че е започнало
плащане по така издаденото наказателно постановление за да му бъде върнато
СУМПС.
Ответникът Областна дирекция на МВР Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание, в представените
писмен отговор на исковата молба и писмено становище по съществото на спора,
оспорва предявеният срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора иск като
недоказан и неоснователен. Оспорва наличието на законовите предпоставки за
ангажирането на отговорността на Областна дирекция на МВР Стара Загора по реда
на ЗОДОВ. Не се оспорва, че е налице отменен административен акт, но търсените
пропуснати ползи не са реално настъпили, а са предполагаеми. Въз основа на
подробно изложените съображения е направено искане за отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна.
Окръжна прокуратура – Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция не е доказана по основание и размер и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорна фактическата обстановка
по делото между страните, както подаването на молбата, така и получаването на
отговора. Ирелевантно за спора е влязлото в сила споразумение по НОХД
№1901/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, което според ищеца вследствие
на бездействието на ответника по делото. Няма данни същото да е отменено, нито
да се претендират вреди от неговата отмяна. Претендираните вреди са
неимуществени. В съдебно заседание бе представена Заповед за прилагане на ПАМ
№17-0375-000023/21.02.2017 год. на Началника на РУП Чирпан при ОД на МВР Стара
Загора с правно основание чл.171, т.1 б.“д“ от ЗДвП, наложено за
това, че на 01.02.2017 год. ищецът е управлявал лек автомобил, без да е
заплатил влязлото в сила наказателно постановление №14-1228-001097/14 год.,
като СУМПС е на съхранение в сектор “Пътна полиция“ Стара Загора. На
представеният екземпляр от заповедта, е видно, че Ш. е получил СУМПС на
03.10.2017 год.
По допустимостта на иска:
Искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт на органи
/длъжностни лица/ в структурата на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР Стара Загора /юридическо лице/ – т.е. исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и срещу пасивно легитимиран по предявеният от физическото лице
иск ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава предявеният
иск и от която се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда
имуществени вреди, се свързва с подадената молба, респективно бездействието на
длъжностните лица. Няма пречка отмяната да бъде установена и в настоящето
производство.
Съдът намира, че така подадената молба от страна
на ищеца до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора не
представлява молба за образуване на административно производство, а има
характера на сигнал по смисъла на чл.119 от АПК. Това е така тъй като връщането на СУМПС не
представлява административна услуга по смисъла на АПК, както и не се изисква
издаването на нарочен акт за това. Законовият срок за отговора на сигнала е двумесечен
съгласно разпоредбата на чл.121 от АПК, т.е. в конкретния случай това е
24.09.2017 год. Видно от представеният по делото писмен отговор същият е от
дата 20.09.2017 год., поради което и съдът намира, че не е налице законово нарушение
по отношение на срока, от страна на ответника за изготвянето на отговор. При
така установеното е налице спазването на законовата процедура за отговор на
подаденият сигнал, действията на служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Стара Загора са извършени при спазването на процесуалните правила
предвидени в АПК и не е налице каквото и да е било незаконосъобразно действие
от тяхна страна. Липсата на неправомерно поведение от страна на ответника води
до извод за липсата на една от законовата предпоставка за ангажиране на
отговорността му по реда на чл.1, от ЗОДОВ. Не е налице отменен административен
индивидуален административен акт, а в хода на настоящето производство не се
установиха каквито и да е било незаконосъобразни действия от тяхна страна.
Не е спорно, че през на 04.06.2014 год. на ищеца е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение, при което е
отнето и СУМПС, а въз основа на този АУАН е издадено и наказателно
постановление №14-1228-001097/08.07.2014 год., влязло в законна сила на
06.02.2015 год., поради не обжалването му в предвиденият от закона срок. В този
на ход на мисли, отнемането на СУМПС през 2014 год. е извършено при наличието
на законовите предпоставки за това, а постановеното административно наказание
лишаване от право да управлява МПС е изтекло на 04.02.2015 год. Защо и по каква
причина от тази дата до датата на депозиране на молбата на 24.07.2017 год.,
ищецът не се явил да си получи СУМПС не е ясно. Нещо повече – от 21.01.2017
год. е налице законовата разпоредба на чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП, която
предвижда налагането на ПАМ – отнемането на СУМПС на собственик на МПС, който го управлява без да е заплатил
наложеното му наказание глоба, до заплащането на съответната глоба /към
настоящият момент тази разпоредба е отменена като противоконституционна/. Тази
разпоредба е основанието за издаването на ЗПАМ през 2017 год., но 05.02.2015
год. до 21.01.2017 год. е налице бездействие от страна на ищеца за получаване
на СУМПС, като по този начин сам се е поставил в ситуация да управлява МПС без
СУМПС. Всъщност тази заповед не е основание за отнемане на СУМПС, което е било
отнето още през 2014 год. и не е било поискано връщането му от страна на Ш..
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален
ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест
за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
понесените вреди.
В случая с предявеният иск, се
претендира ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора, на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца К.Ш. неимуществени вреди в резултат
на незаконосъобразно бездействия на служители от сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара Загора, по
повод на депозираната от негова страна молба на 24.07.2017 год. В конкретния
случай не се установиха такива незаконосъобразни бездействия, нито се установи
и размерът им. В хода на производството не се събраха каквито и да е било
доказателства за претърпени болки и страдания от страна на ищеца, а и не е
налице законова презумпция за тяхната наличност.
Отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност,
но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4
от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която
следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по
силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. В настоящето производство не се доказаха
настъпили вреди, засягащи патримониума на ищеца.
Всъщност спорът по делото се свързва
именно с наличието на тези два от
кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия отговорността на
държавата фактически състав по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
С оглед на гореизложеното по
отношение на ответника – Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, не са
изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността
фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като исковата претенция на К.И.Ш.
срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, се явява недоказана, респективно неоснователна.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, предвижда също така, че
съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако
е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите
лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. При този изход на спора
на ответника и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, на
основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ следва да
се присъдят направените разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение
като бъде осъден ищецът да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата
от 100.00 лева съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за правната
помощ, а на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.И.Ш.,***
срещу Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от Директора Стоян
Стоянов иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащането на сумата от 1
500.00 лв. и представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.Ш., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора Стара Загора да заплати на Областна дирекция на МВР Стара
Загора, представлявана от Директора
Стоян Стоянов направените разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: