Решение по дело №307/2025 на Административен съд - Плевен

Образувано е по касационна жалба от АПИ, представлявана от председателя на УС, чрез юрисконсулт С. Г. И., против

Решение № 92/10.02.2025 г. по АНД № 1735/2023 година по описа на Районен съд – Плевен, с което съдът отменя като незаконосъобразен електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден срещу „АВТОХИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В. Х. М..

Твърди се, че съдебното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Сочи се, че ЕФ е издаден по предвидения в закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, от орган със санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазена процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност и в съответствие с правилата на материалния закон. Счита за неправилен изводите на съда относно нарушение на принципа на пропорционалност. Посочва, че директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички страни на ЕС трябва да постигнат. Отделните страни членки обаче могат да приемат свои собствени закони с оглед на постигането на тези цели. Съгласно Решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-384/17, т. 52 и т.56 посочената директива не съдържа точни правила относно определянето на санкции на национално равнище и не предвижда изрично какъвто и да било критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции“ и чл. 9а от Директивата 1999/62 няма директен ефект и не предоставя на правните субекти правото да се позоват на него пред националните органи. Отново съгласно Решение на СЕС от 04.08.2018 г. подело С-384/17, т. 50 „Държавите членки определят приложимият санкционен режим при нарушение на националните разпоредби, като предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. Така, при приложение на принципа за пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици, А тя е защита на регулираните обществение отношения, свързани с поддръжката на пътя, като основен фактор за безопасността на движението по него. Твърди се в касационната жалба, че не става ясно как решаващият съдебен състав е стигнал до извода за несъразмерност, доколкото не са посочени конкретни критерии за това. Сочи за недопустимо, че безспорно установено нарушение не следва да остане несанкционирано. Това би означавало отказ от санкциониране на противоправно поведение и оставяне на съответните обществени отношения без необходимата защита. Ако се остави неприложена санкционната норма на ЗДвП ще се стигне до резултат, различен от онзи, към който се стреми правото на ЕС и вместо „ефективни, съразмерни и възпиращи санкции“, което цели Директивата, ще се стигне до несанкциониране на нарушителите като цяло.Твърди се, че за постигането на целта на европейския законодателя, а именно установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, заложената цел може да бъде постигната само при кумулативно наличие и на трите условия. Това е така, защото по своя характер, тези признаци за адекватен контрол са взаимодопълващи се. Посочва се, че ако едно наказание е съобразено единствено е изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл определянето на едно наказание, съобразено изцяло с изискването за съразмерност, но неефективно и невъзпиращо, противоречи както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена разпоредбата на чл. 9а от Директивата. Изолирането на съразмерността, като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект води до неправилност на постановеното съдебно решение. Процесното ППС е било оборудвано с бордово устройство, но към момента на нарушението няма подадена и получена тол декларация за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Размерът на дължимата такса се определя въз основа на реално получени тол данни, следователно за съответния пътен участък не е заплатена изцяло дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Това се установява безспорно от представените по делото материали. Фактът, че ППС-то е снабдено с бордово устройство не доказва по никакъв начин обстоятелството, че същото е подавало тол декларации и че са изпълнени задълженията, свързани със заплащането на дължимите тол такси. Сочи, че е задължение на клиента да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуването и да следи индикаторите, както и да се увери, че устройството е включено, заредено и подава коректно тол декларации, на основание общите условия на доставчиците на услуги, с които клиента се е съгласил при сключване на договора. Посочва се в касационната жалба, че наложеното наказание е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, както и правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на “АВТОХИТ“ ЕООД. Иска се от съда да отмени Решение № 92/10.02.2025 г. по АНД № 1735/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е отменен ЕФ № ********** и да потвърди издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено до законово определения минимум предвид фактическата и правна сложност на делото. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. Депозирано е становище с вх.№ 3059/25г., в което се поддържа касационната жалба и се иска от съда да отмени Решение №92/10.02.2025г. по АНД № 1735/23г. по описа на РС-Плевен. Прави се възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, като се иска намаляването им до законовия минимум предвид липсата на фактическа и правна сложност. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. П. А.-АК-Враца, която излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила съдебното решение на ПлРС. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции по депозиран списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС-Плевен, като моли съда да го потвърди.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №92/10.02.2025 г. по АНД №1735/2023г. по описа на Районен съд - Плевен. С решението е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №**********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на „АВТОХИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В. Х. М., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Съдът приел за установено от доказателствения материал по делото, че на 26.04.2021г. в 03:00 часа, е установено нарушение № С1А43С9А1D847DBAE053011F160А4490, с ППС влекач „Волво ФХ“, с регистрационен № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км. 100+471, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км. 100+471. За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „АВТОХИТ“ ЕООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Горната фактическа обстановка РС-Плевен приел за установена от приобщените писмени доказателства в адм.преписка.

Съдът приел от правна страна, че жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.59 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, като по същество и основателна.

Приел за доказано, че за процесното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса. Констатирал, че в санкционната норма законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, например размера па неплатената такса, който е основен фактор при отмерване. Приел, че принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Счел, че една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели, като строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Съобразил практиката на СЕС вкл. Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. и приел, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса, доколкото не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв. С оглед гореизложеното съдът отменил обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен, без да коментира останалите възражения и доводи на страните в производство.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в мотивите на РС-Плевен съд, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, препраща към тях.

При издаване на процесния ЕФ е допуснато противоречие с материалния закон и нарушаване на принципа за пропорционалност/съразмерност на наложената санкция. За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв., съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал.2 т.3 от ЗДвП. Налагането на административно наказание обаче следва да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение с оглед целта им по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

С Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 е изменена Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като чл.9а от последната предвижда, че държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

С Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 отново е изменена Директива 1999/62/ЕО, като заглавието се заменя със следното: „Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури“. Европейският законодател с цел да премахне нарушаването на конкуренцията между ползвателите, значителното въздействие върху пътната инфраструктура от страна на автомобилния транспорт и ограничаване замърсяването на въздуха, разширява обхвата на превозните средства, като включва тежките превозни средства, различни от предвидените за превоз на товари, както и леките превозни средства, включително леки автомобили, отчитайки, че именно те са в основата на повечето отрицателни екологични и социални въздействия на автомобилния транспорт, свързани с емисиите и задръстванията.

С оглед на горното, съдът приема, че разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури правилно е била съобразена по делото с оглед вида на превозното средство.

С решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, в т. 48 съдът приема, че ТОЛ системата в България е изградена по начин, че участието на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата да е пропорционално на използването й и да отчита категорията на емисиите, към които спада използваното превозно средство. Липсата на възможност за адаптиране на глобите в зависимост от тежестта на нарушението обаче е нарушение на принципа на участие. Същевременно в т. 50 съдът изрично подчертава, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Последното изречение обуславя извод, че при всеки конкретен случай следва да се преценява тежестта на извършеното административно нарушение, като се отчетат не само обективните елементи на състава, но и субективните такива, за да се прецени налице ли е или не извършено деяние, наказуемо със съответната санкция.

От практиката на Съда на ЕС следва, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани от националните органи, когато прилагат или привеждат в действие правото на Съюза. Държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността. В тази насока са Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, и Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497/15 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya, които са задължителни за българския съд на основание чл. 633 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Принципът на пропорционалността задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им т.е. тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното нарушение, като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, доколкото правото, гарантирано в член 49, е гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ. Следователно изискванията на ЕСПЧ по отношение на съразмерността на наказанията са приложими в случай като разглеждания на основание член 17, параграф 1, член 51, параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата. Принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Що се отнася до този втори елемент, в съдебната практика се подчертава, че съответната юрисдикция е длъжна да вземе предвид обективни критерии, като тежестта и продължителността на нарушението, както и евентуалните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, за да гарантира ефективния, възпиращ и пропорционален характер на санкцията. В практиката си ЕСПЧ извършва в такива случаи претегляне на различните разглеждани интереси и взема предвид естеството, тежестта и възпиращия ефект на санкцията за жалбоподателя. Задължението на държавите е да предвиждат наказателноправни норми и да налагат наказания с цел защита на обществото, но така наложеното наказание да не е прекомерно. В множество сови решения ЕСПЧ е постановил, че „необходимият баланс няма да бъде постигнат, ако въпросното лице понесе особена и прекомерна тежест“ и така определеното „финансово задължение, произтичащо от глоба или имуществена санкция, може да подкопае гаранцията, предоставена от тази разпоредба, ако налага прекомерна тежест на лицето или съществено засяга финансовото му положение“. Специфичните процесуални аспекти на делото, както и правото на Съюза и практиката на ЕСПЧ във връзка с налаганите в наказателни производства глоби и имуществени санкции, задължават съответната юрисдикция да вземе предвид всички релевантни обстоятелства по делото, когато определя действителната санкция за допуснато административно нарушение. Същевременно възможността за ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест. В тази насока е утвърдената практика на СЕС - Решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В конкретния случай налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

От изложеното следва, че районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, съдът дължи произнасяне по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените разноски. По делото е представен списък на разноските, като се претендират сумата от 560 лв. по АНД № 1735/23г. по описа на РС-Плевен и сумата от 700 лв. за представителство и защита пред АС-Плевен.

Съдът приема, че искането в частта относно сумата от 560 лв. е недопустимо и следва да бъде оставено без уважение, предвид наличието на осъдителен диспозитив в решението на РС-Плевен. Основателно е обаче искането за сумата в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение по КАНД № 307/25г., за което са представени договор за правна защита и пълномощно, банково извлечение и авизо за издаден кредитен превод – л. 36-38 от делото, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението в тази насока на касатора се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92/10.02.2025г. по АНД №1735/2023г. по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на „АВТОХИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В. Х. М., сумата от 700 (седемстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.

Оставя без уважение искането на „АВТОХИТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В. Х. М., присъждане на сумата от 560 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1735/23г. по описа на РС-Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.