Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 1091                        01.03.2010 г.              Гр.Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД       ХVІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

На 18.12.2009г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                     Председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

Секретар: Т.И.

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 2051 по описа за 2009 година.

 

П.Т.Т. е депозирал пред Сливенски районен съд искова молба, с която против С.Т.Т. и Д. П. Й.,***, е предявил в обективно и субективно съединяване няколко иска. С оглед влязлото в сила определение № 1947, постановено по настоящото дело в закрито съдебно заседание на 02.07.2009 г.,  предмет на настоящото гражданско дело № 2051 за 2009 г. са исковете на П.Т.Т., ответник по които е само С.Т.Т., а именно: 1. Първият е за прогласяване нищожността на сключената между двамата на 18.11.2008 г. по гражданско дело № 3159 за 2007 г на Сливенски районен съд /СлРС/ съдебна спогодба, по силата на която на С.Т. е бил възложен недвижимия имот, предмет на делбата, срещу задължението й да заплати на П.Т.Т. за уравнение на дела му сумата 18 000 лв. С този иск са съединени и две други искания: съда да възобнови разглеждането на цитираното гражданско дело № 3159/2007 г., както и да обезсили нотариален акт № 51, том ХХХІІ, дело № 7506/11.12.2008 г.  на Служба по вписванията - Сливен.

Т. твърди, че сключената от него с ответницата съдебна спогодба е нищожна, тъй като съдът я е одобрил, но без да изпълни задължението си да констатира в съдебния акт, с който я одобрява – в определението си, че са били на лице изискванията на чл. 288 ал. 3 от ГПК /отм./ за сключването на такава спогодба, а именно: дали съделителят на когото е предоставено неподеляемото жилище отговаря на установените с тази правна норма изисквания, а това било задължително, защото такива били дадените от Върховния съд указания с Тълкувателно решение № 113/02.12.1968 г. на ОСГК. Твърдението на Т. е също, че С.Т. не е отговаряла на тези изискванията, установени с вече цитираната правна норма от отменения процесуален закон. При тези съображения становището на ищеца е, че спогодбата като вид договор противоречи на закона и е поради това е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

На ответницата е връчен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК депозира чрез пълномощник – адвокат писмен отговор, в който излага възраженията си против иска, като намира същия за неоснователен и поради това моли съда го отхвърли. Излага подробни съображения, които се свеждат до това, че според нея съда е длъжен да изследва налице ли са предпоставките по чл. 288 ал. 3 от ГПК/отм./ за възлагане в дял на неподеляем недвижим имот само когато постановява решение, с което възлага неподеляемо жилище, защото такова възлагане е продиктувано от принципа за справедливост – жилището да бъде възложено на съделител, който е живял в наследствения имот и няма друго жилище, където да живее и което да задоволи жилищните му нужди. При съдебната спогодба обаче отношенията между страните се уреждали по друг начин, а именно – щом между всички съделители е постигнато съгласие за възлагане не може да се приеме, че е нарушен закона, тъй като съделителите при спогодба сами уточняват правата си, заедно определяли делбената маса и реално си я поделяли. Друг довод на ответницата е, че П.Т. се е съгласил в делбеното производство тя да получи в дял имота, срещу което да му изплати в пари равностойността на неговия дял, а и в производството по гражданско дело № 3159 за 2007 г. на Сливенски районен съд той не е правил искане нему да бъде възложен този имот.

Страните претендират разноски.

В съдебно заседание страните се явяват лично, а и с пълномощници - адвокати, като по същество поддържат съответно иска и възраженията против него.

След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Гражданско дело № 3159 по описана на Сливенски районен съд за 2007 г. е образувано по исковата молба на П.Т.Т., с която против С.Т.Т. е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот – жилище, находящо се в гр. С. на административен адрес: ул. „Б. М.” бл. …, вх. „…”, ет. …, ап. ... В първата фаза на делбата съдът е постановил решение № 864/ 21.11.2007 г., с което е допуснал делба на апартамента между двамата съделители при квоти от правото на собственост – по ½ идеална част за всеки. За да достигне до този извод, делбеният съд– видно от мотивите към решението, е приел, че съсобствеността е възникнала между двамата съделители в резултат на наследствено правоприемство, като до смъртта на родителите им този имот е бил собственост на последните. От намиращ се в кориците на гражданско дело № 3159 за 2007 г. на СлРС документ – удостоверение за наследници № 9489, издадено от  община Сливен се установява, че С.Т.Т. и П.Т.Т. са брат и сестра.

Във втората фаза на делбата е била назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че апартамента е неподеляем. На същият е дадена и пазарна оценка. Видно от официалните свидетелстващи документи – протоколите за проведените по гражданско дело № 3159/2007 г. на СлРС съдебни заседания, във втората фаза на делбата С.Т. е направила искане да й бъде възложен неподеляемия недвижим имот, като е твърдяла, че са налице условията на закона за това. Другият съделител – П.Т. не е направил такова искане, а дори е направил изричното изявление, че не желае да му бъде възлаган апартамента. В хода на делбеното производство е постигната между двамата спогодба, по силата на която апартамента да бъде поставен в дял на лицето, което е поискало това – С.Т., срещу което последната се е задължила да заплати на другия съделител за уравнение на дела му сумата 18 000 лв. От протоколите за провежданите по това дело съдебни заседания се установява също, че единственото съображение на П.Т. да не изрази още в самото начало съгласие за сключване на съдебна спогодба е било, че предложената от сестра му сума за уравнение на дела му е била недостатъчна  според Т. за това.

От представен в настоящото дело документ, приет като писмено доказателство – нотариален акт, се установява, че след приключване на производството по гражданско дело № 3159 за 2007 г на СлРС, С.Т.Т. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху  апартамент № …, находящ се в гр. С. ул. „Б. М.” бл. …, вх. „…”, ет. …, който се индивидуализира по Закона за кадастъра и имотния регистър като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.551.67.3.5, като за целта е съставен нот. акт № 108, том ХІ, рег. № 17216, дело№ 1825 за 2008 г. на нотариус Е. Ш., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 128, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията при СлРС с вх. рег. № 9534 от 11.12.2008 г., акт № 51, том ХХХІІ, дело № 7506/2008 г. За апартамента се представя схема № 3651/04.06.2009 г. на самостоятелен обект сграда, издадена от Службата по кадастър гр. Сливен. Данъчната оценка на имота, видно от удостоверение изх. № **********/15.06.2009 г., е 33374.70 лв.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният от П.Т.Т. против С.Т.Т.  иск да бъде прогласена за нищожна сключената между тях по гражданско дело № 3159/2007 г. на СлРС съдебна спогодба, е с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че искът е допустим и това всъщност е пътят за защита на съделител по съдебна спогодба щом твърди, че тя е нищожна, тъй като въпреки необходимостта от изявление на съда, т.е. на властнически съдебен акт за одобряване на съдебната спогодба, тя по съществото си е договор, а нищожността на договорите може да бъде прогласена по съдебен ред чрез иск с посоченото правно основание. Разгледан по същество искът на П.Т. е неоснователен поради следните съображения:

Действително, и към настоящия момент е в сила цитираното от Т. в исковата му молба тълкувателно решение № 1123/02.12.1968 г. на ОСГК на ВС. Безспорно е също, че решения от този вид, както и постановленията на Пленума на ВС са задължителни за съдилищата и в този смисъл те са източник на правото, което налага спазването им от по-долните по степен съдилища, включително и от районните. Според Сливенския районен съд в настоящият му състав, макар и постановени за избягване на противоречива съдебна практика, тези тълкувателни решения, както всеки друг източник на правото, като например закон или подзаконов нормативен акт, също могат да бъдат тълкувани от прилагащият ги съд, като се търси точната им и разумна воля. Действително в ТР № 113/1968 г. ВС е изложил съображение, че за да бъде одобрена съдебна спогодба по делбено дело, по силата на която един от съделителите получава реални части  от имот, предмет на делбата, а другия съделител получава само определена парична сума, съда трябва да провери дали са били на лице изискванията на чл. 288 ал. 1 и ал. 2 от ГПК /отм./ а именно - дали жилището е неподеяемо, дали този който получава неподеляемото жилище няма собствено такова и въобще дали спогодбата не противоречи на закона и морала. Твърдението на Т. е, че в производството по гражданско дело № 3159 за 2007 г. СлРС не е проверил дали са били на лице тези изисквания установени с чл. 288 от ГПК /отм./, а само е одобрил спогодбата, като на това основание делбата противоречи на закона. Този довод не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав, най-малко защото той остана недоказан, а в тежест на Т. бе да установи твърдяните от него обстоятелства, в който смисъл са изричните указания на съда, дадени с доклада по делото. Ищецът не ангажира никакви доказателства, че са налице обстоятелства, които да налагат извода, че въпросната съдебна делба противоречи на закона. Напротив – видно от протокола от 18.11.2008 г. за проведено на тази дата съдебно заседание по гражданско дело № 3159 за 2007 г., страните са постигнали съгласие заявеният за делба, но неподеляем имот - жилище в гр. С., да бъде поставен в дял на единият съделител, а другия да получи парична сума за уравнение на дела си. Както и двете страни твърдят, спогодбата е договор и по начина, до който се достига между страните до клаузите, параметрите при които тя се сключва, съдебната спогодба по нищо не се отличава от извънсъдебната - тя се постига по дефиниция чрез взаимни отстъпки между страните, а на практика - по начина, който те намерят за добре да уредят отношенията си, стига по този начин да не нарушават закона. Ясно е също, че и съдебната спогодба е договор, като този й характер не се променя от процесуалното действие на съда - определението, с което одобрява спогодбата. В случая, страните по гр.д.№ 3159/2007г. по описа на Сл.РС са постигнали  в хода на делото съгласие за начина по който да ликвидират възникналата между тях съсобственост по отношение на жилището, тяхната воля - направените в устна форма волеизявления, са обективирани в официалния свидетелстващ документ - протокола на съдебното заседание и той в частта за постигната спогодба е подписан от двамата съделители. Така също, отразено е след текста на спогодбата, че съда е констатирал, че тя не противоречи на закона и морала и поради това я е одобрил. Съвсем неприемливо е твърдението на Т., че съда не е отразил в това си протоколно определение съображения, че е извършил проверка за наличието на изискванията, установени в чл.288 ал.3 от ГПК/отм./ и това прави спогодбата нищожна. Изключително разпространена, при това преобладаваща почти напълно е практиката на съдилища при сключена в съдебно заседание спогодба да проверят налице ли са предпоставките за  одобряването й - да не противоречи на закона и морала, но да не излагат в изявлението на съда - определението, с което я одобряват, подробни мотиви за това как са достигнали до извода, че спогодбата не противоречи на закона и морала. Безспорно е, че и в протоколното определение по гр.дело № 3150/2007г. , с което е одобрена постигнатата спогодба е отразено, че според съда тя не противоречи на закона, а израза „закон” следва да се възприема като родово понятие, в т.ч. закон е и Гражданско-процесуалният кодекс, а и всяка разпоредба от него. Точно това разбиране е вложено и от Върховния съд в цитираното от ищеца ТР №113/ 02.12.1968г., когато излага указанията си, че съда „…следва да провери дали жилището е неподелаяемо, дали този, който получава неподеляемото жилище или съпругата му нямат собствено жилище и ВЪОБЩЕ ДАЛИ СПОГОДБАТА НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА ЗАКОНА  И МОРАЛА”. Това налага извода, че Сливенски районен съд е извършил необходимата проверка преди да одобри спогодбата. В подкрепа на този извод е и обстоятелство, че съделителят - настоящ ищец, е подписал спогодбата без да направи изявление, че тя противоречи на закона или пък е нищожна на друго основание. И още - нито в хода на делбеното производство, нито пък в хода на настоящият исков процес Т. не е ангажирал доказателства, че е налице спрямо сестра му някоя от отрицателните предпоставки, с наличието на които законодателят свързва забраната да бъде възлаган при условията на чл.288 от ГПК/отм./ единственият и при това  неподеляем недвижим имот - жилище, на само един от съсобствениците. А е безспорно, че отрицателни факти не се доказват.

Според съдията-докладчик поведението на настоящият ищец - предявяването на иска за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба, освен всичко друго представлява и злоупотреба с процесуално право, а тя е забранена с един от основаните принципи, установени с ГПК - с разпоредбата на чл.3. Неразбираемо е за съдията-докладчик защо когато Т. е подписвал съдебната спогодба  и особено когато е получавал паричната сума за уравнение на дела му не е считал, че извършва незаконни действия, а е достигнал до този извод в един доста по-късен момент. В подкрепа на този извод на съда е друг аспект от поведението на Т.- той изрично е заявил в делбеното производство нежеланието си да придобие съсобствения имот, а същевременно желае да възпрепятства сестра си да се ползва от тази възможност. Не това обаче е целта на една делба, още повече съдебна. Оставането на съсобственият имот в патримониума на някой от съделителите е предпочитан способ за извършване на съдебната делба, а публичната продан е крайна мярка - когато останалите, сред които и възлагането, са невъзможни. Впрочем, красноречив пример за идеята имота да остане в крайна сметка у някой от съделителите е предвиденото от законодателя право всеки от съсобствениците да може да участва и в публичната продан като купувач!

За яснота на аргументите на съда е необходимо да се изложи и следното:

Действително, с ТР №№113/ 02.12.1968г. ВС е дал указания, че за да бъде одобрена спогодба, при което в дял на единия от съделителите се поставя имота, предмет на делбата, а дела на другия се уравнява в пари, съда „…следва да провери дали жилището е неподелаяемо, дали този, който получава неподеляемото жилище или съпругата му нямат собствено жилище и ВЪОБЩЕ ДАЛИ СПОГОДБАТА НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА ЗАКОНА И МОРАЛА”. Т.е, противоречащата на закона спогодба е нищожна. Но както правилно се отбелязва по –натам в същото тълкувателно решение, със съдебната спогодба страните могат да се спогодят за определянето на цената /ДОРИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЦЕНАТА/ на неподеляемото жилище, размера на сумите за уравнение на дяловете и сроковете за изплащането или ПО ДРУГ НАЧИН, А НЕ ПО ТОЗИ, ПРЕДВИДЕН в чл.288 ал.6 от ГПК”/отм./. Явно е, че единствената опасност, която може да се съзре при една такава съдебна спогодба е онази, която е забелязана от Пленума на ВС в Постановление № 4/ 23.06.1969г. - да не бъде ощетена държавата със значителната разлика между таксите, които се заплащат при съдебните спогодби в делбените производства, и тези, които се събират при сделките с недвижими имоти. Интересите на гражданите, вкл. и на съделителите по гр.д.№ 3159/07г. обаче по никакъв начин не били са ощетени. Съделителят Т. не е получил в дял реален и отделен обект на правото на собственост, но срещу следващата му се идеална част от правото на собственост е получил парична сума. Така също, видно от протоколите за съдебните заседания, съделителите са се отказали от претенциите си по сметките. Т.е., безспорна и несъмнена е била волята им със спогодба, при това при постигнатите от тях, а не наложени им от съда параметри, да ликвидират съществувалата към онзи момент съсобственост. Поради това и няма как и защо впоследствие да бъдат те съдебно защитени.

Не без значение е и правната несигурност и хаоса, който би предизвикал един съдебен акт, ако бъде споделено становището на ищеца Т., тъй като по този начин съвсем неоправдано би се посегнало върху правната сфера и на други субекти, участници в гражданския оборот - евентуални последващи купувачи на възложеното жилище. А не това е целта на закона и прилагащия го орган- съда.

По останалите две искания на Т. - това всъщност не са самостоятелни искове, а извлечени от иска за прогласяване на нищожността на съдебната спогодба претенции. Становището на съда по тях е следното:

По искането съда по настоящото гражданско дело след като прогласи нищожността на съдебната спогодба да възобнови разглеждането на гр.дело № 3159/07г. на Сливенски районен съд. Такава възможност - съда да постановява актове, с които да задължава друг равен по степен нему съд, последния да извършва какви да е процесуални действия, не е предвидена с нито една разпоредба на ГПК или пък друг нормативен акт. Ето защо това искане на Т. се преценя като недопустимо и поради това производството по него трябва да се прекрати.

По искането съда да обезсили нот.акт № 51, том ХХХІІ, дело № 7506/ 11.12.2008г. на Служба по вписванията- Сливен- това също не представлява самостоятелен иск, а е предвидена от законодателя последица от уважаването на иск и като настоящия- за прогласяване нищожността на договора, който е извършен в съответния нотариален акт. Всъщност термина, който законодателят ползва е „отмяна” на нотариалният акт и такава съда е длъжен и служебно, т.е без да е сезиран с изрично искане, да постанови, щом уважи главния иск- чл.537 ал.2 от ГПК и чл.431 ал.2 от ГПК/отм./. Всъщност, нот. акт №51 е констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот и с него С.Т. се е снабдила след приключване на  производството по гражданско дело № 3159 за 2007 г на СлРС, за  апартамент № … находящ се в гр. С., ул. „Б. М.” бл. …, вх. „…”, ет. …, който се  индивидуализира по ЗКИР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.551.67.3.5 В случая, тъй като предявеният иск за прогласяване нищожността на съдебна спогодба е неоснователен, то и искането за отмяна на констативния нотариален акт, с който се е снабдила съделителката, на която е възложено неподеляемото делбено жилище, за собствеността върху последното, не трябва да се отменя.

При този изход на делото ищеца дължи на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответницата, направените от нея разноски в настоящото производство, при това в пълен размер – 200 лв.- заплатено възнаграждение за пълномощника й -адв. Б., а на ищеца не трябва да се присъждат разноски.

При изложеното Сливенски районен съд

 

 

                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от П.Т.Т. с ЕГН: ********** *** против С.  Т.Т. с ЕГН: ********** *** иск да бъде прогласена за нищожна сключената между двамата съдебна спогодба по гр.д.№ 3159 по описа на Сливенски районен съд, по силата на която  в дял на Т. е поставен апартамент №5, находящ се в гр. С., ул. „Б. М.” бл. …, вх. „..”, ет. …, който се  индивидуализира по ЗКИР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.551.67.3.5, а за уравнение на дела на Т. тя е осъдена да му заплати сумата 18 000 лв.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на П.Т.Т. с ЕГН: ********** *** съда да отмени нот. акт № 108, том ХІ, рег. № 17216, дело№ 1825 за 2008 г. на нотариус Е. Ш., вписана в регистъра на нотариалната камара под № 128, който нотариален акт е вписан в Служба по вписванията при СлРС с вх. рег. № 9534 от 11.12.2008 г., акт № 51, том ХХХІІ, дело № 7506/2008 г.

ПРЕКРАТЯВА като НЕУДОПУСТИМО производството по искането на П.Т.Т. с ЕГН: **********, Сливенски районен съд с настоящото си решение да възобнови разглеждането на гр.д.№ 3159/2007г. на Сл.РС. 

ОСЪЖДА П.Т.Т. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на С.  Т.Т. с ЕГН: **********, направените от последната разноски по настоящото дело- 200 /двеста/лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на П.Т.Т. с ЕГН: ********** да му бъдат присъдени направените от него в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: