№ 347
гр. Враца, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря в.а.
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420103082 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от Н. М. П. от с.Косталево, чрез адв.С. против Н. Ц. Ч. от
с.с., с която се иска:
-признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор
38875.351.1.2 с площ 142 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор 38875.351.1 в земл. На
с.Косталево, общ.Враца и осъждане на ответника да й предаде владението върху сградата.
-осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 1000 лева за
използването на същата сграда и прилежащата й територия за периода м.01.2020г. до
13.08.2021г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.
Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху сградата с ***** на нотариус
Венцислав Василев, но установила, че ответникът е заградил и сложил катинар на портала
на закупения от нея имот с идентификатор 38875.351.1.2, и по този начин я е лишил от
владението върху сградата. Поддържа, че е провела разговор с него през м.12.2019г. и го
поканила да я допусне да използва имота, но той отказал, като продължил да използва
сградата и прилежащата й територия и до момента.
Исковете са с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 от ЗЗД и са процесуално
допустими.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете и обстоятелствата, на които се основават. Оспорва правото на собственост на
ищцата с доводи, че е придобито при заобикаляне на изискванията на ЗСПЗЗ и конкретно на
пар.12 от ПР на ЗСПЗЗ. Твърди, че индивидуализацията на сградата в придобивния акт на
ищцата е посочена само чрез номера на идентификатора, разположение в имот и площ, но
1
липсва описание на сградата по граници и съседи, като е записана в предходния нотариален
акт на праводателите й, който е издаден по обстоятелствена проверка. Не могло и да се
удостовери безспорно, че процесната сграда е идентична с тази, на която е признато правото
на собственост по давностно владение. Счита в тази връзка, че ищцата не е придобила
правото на собственост в пълен обем по реда на чл.77 от ЗС. Процесната сграда е била обект
на организация по пар.12 и чл.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съгласно чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ
земята е собственост на държавата и сградите върху нея не биха могли да се придобият по
приращение на основание чл.92 от ЗС. Развива на следващо място и доводи, че е придобил в
съсобственост по силата на нот.акт № 7, т.6, рег. № 4197, н.дело № 236/2001г. на нотариус
Св.Григорова имот с идентификатор 38875.351.350.1, разположена в ПИ с идентификатор
38875.351.350 със застроена площ 81 кв.м., която сграда е жилищна-еднофамилна. Посочва,
че къщата е на калкан с постройка, която е месивна, с висок покрив, дървени прозорци и
дървени врати, която била отворена и изоставена, започнала да се руши. За да предпази
своята собственост от посегателства поставил прозирна ограда с мрежа около тази сграда и
къщата, поставил и метален портал, който се заключва. Посочва, че в така оградения от него
имот при закупуването му през 2001г. и до настоящия момент не съществува сграда с
посочената от ищцата индивидуализация. Твърди, че не владее и не пречи на ищцата да има
достъп до описаната в исковата молба сграда, тъй като такава не съществува по
местонахождание, граници и площ в оградения от него имот, която територия е ДПФ.
Оспорва и иска за обезщетение като неоснователен и недоказан и моли за отхвърлянето му.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушана е СТЕ, след преценка
на които поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С договор за покупко-продажба, обективиран в ***** на нотариус Венцислав
Василев с район на действие РС Враца, ищцата е закупила сграда с идентификатор
38875.351.1.2, находяща се в с.Косталево, общ.Враца по КККР , одобрени със заповед №РД-
118-944/17.04.2018г. на изп.директор на АГКК, сградата е разположена в ПИ с
идентификатор 38875.351.1, със застроена площ 142 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение:
Селскостопанска сграда. Стар идентификатор: няма. Номер по предходен план: няма, заедно
с отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Продавачът по този нот.акт „Млечен
Рай“ АД се е легитимирал за собственик с нот.акт за покупко-продажба № 48, том 1, рег.№
284, н.дело № 18/2014г. на нотариус Венцислав Василев, по силата на който го е придобил
от продавачи Михаил Александров Петков и Снежана Димитрова Петкова.
Правото си на собственост двамата продавачи М.Петков и Снежана Петкова са
удостоверели с нот.акт за придобиване на недвижим имот по обстоятелствена проверка №
165, т.3, рег.№ 3130, дело № 287/2007г. на нотариус Венцислав Василев, вследствие
упражнявано давностно владение /л.34 от делото/.
Страните не спорят, че процесната сграда с идентификатор 38875.351.1.2, попада в
заграден от ответника с оградна мрежа и бетонови колове парцел, в който той притежава
жилищна сграда /къща/ на два етажа с идентификатор 38875.351.350.1, разположена в ПИ с
2
идентификатор 38875.351.350, със застроена площ 81 кв.м.
От показанията на разпитаните свидетели Л.С. Б.В. се установява, че къщата на
ответника се намира извън село Косталево и представлява бивша административна сграда на
бившето ТКЗС. В поземления имот прилежащ към тази къща има и друга сграда, в която
той отглежда пилета, а встрани от нея са останали руини от някогашна работилница на
ТКЗС. И двамата твърдят, че преди около 15 години ответникът е заградил този имот, в
който попадат къщата, пилетерника и руините от старата работилница, с телена мрежа и
бетонови колове. Това направил, за да не му крадат животните, които отглежда там –
кокошки, прасета, гъски, пуйки. В заградения от него двор той не допуска външни лица,
освен тези които той покани.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда като обективна и компетентна се установява, че в КККР на бивш
стопански двор на с.Косталево съществува отразена сграда с идентификатор 38875.351.1.2 с
площ 142 кв.м. От събраната информация от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца и
представено извлечение от парцеларен план бивш Стопански двор с.Косталево, на масив
351, на който се намира процесния имот такава сграда не е отразена. При извършения оглед
на място вещото лице е констатирало, че сграда не съществува. Намерени са само част от
оградни полуразрушени стени. Под с трайна настилка не е открит. Извършено е измерване
на място на площадката, съществуваща в рамките на оградните стени с площ 115 кв.м.
Според експерта от извършения оглед и намерените само част от оградни стени, сградата
вероятно е била полумасивна – оградни монолитни стени с покрив дървен гредоред, а какво
е било предназначението й не може да се конкретизира. Площадката, на която е била
реализирана сградата граничи със сграда с идентификатор 38875.351.1.1 и такава отразена в
КККР с идентификатор 38875.351.1.3, като последната не съществува. Напълно е разрушена,
като съществуват само част от разрушен фундамент от зидан камък. При огледа е
констатирано, че имота прилежащ към сградите е ограден с оградна мрежа, монтирана на
стоманобетонови колове. Реализиран е входен портал с малка порта и друга малка входна
порта. Входния портал се намира срещу площадката на сграда с идент. 38875.351.1.2 към
момента на огледа не е бил заключен. Малките порти се заключват от ответниците. В
разясненията си в с.з. експертът подчертава, че земята върху която са построени сградите е
Държавен поземлен фонд.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за
неоснователни.
За да бъде уважен ревандикационен иск по чл.108 ЗС е необходимо кумулативното
наличие на три предпоставки – принадлежност на правото на собственост в патримониума
на ищеца, упражняване на владение върху вещта от ответника и това владение да се
осъществява без правно основание.
Спорните по делото въпроси са: съществува ли в полза на ищцата право на
собственост върху процесната сграда с идентификатор 38875.351.1.2 и придобито ли е на
легитимно правно основание, предвид оспорването му от ответника с доводи, че това е
3
станало в нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и че сградата не съществува като
самостоятелна вещ към момента на предявяване на иска, тъй като е погинала.
За да отговори на тези въпроси съдът съобрази следното: По реда на чл.108 от ЗС
може да се иска предаване владението на вещ, която съществува към момента на
предявяване на иска. Такъв иск може да бъде уважен само ако вещта съществува към
момента на приключване на съдебното дирене пред инстанцията, разглеждаща спора по
същество. В случая от заключението на изслушаната СТЕ и разпита на свидетелите се
установи, че процесната сграда не съществува. Съществуват само част от оградни
полуразрушени стени. Под с трайна настилка не е открит. Свидетелите категорично
установиха, че това е от както е ликвидарано бившето ТКЗС и сама ищца признава, че в това
състояние е закупала вещта. Ето защо право на собственост върху погинал обект, който не
съществува като самостоятелна вещ, не може да бъде и обект на правна защита.
Неоснователно е поддържаното от пълномощника на ищцата становище, че дори и
погинала процесната сграда може да се изгради при условията на учредено право на строеж,
аргументирайки се с разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗС. В конкретния случай няма данни
същата да е възникнала като суперфициарна собственост, за да е приложимо посоченото
законово правило. Освен това се установи, че земята върху която е разположена просната
сграда е ДПФ, следователно учредител на суперфиция следва да е собственика на земята, а
не прехвърлителя по нот.акт № № 145, т.8, рег.№ 8217, н.дело № 1071/2019г. търговско
дружество – субект на частното право.
На следващо място с влизане в сила на ЗСПЗЗ земите, включени в стопанските
дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации, са изрично изключени от предметния обхват на закона като негодни за
земеделско производство (чл. 2, т. 2 ЗСПЗЗ). С приемането на чл. 10б ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от
1992 г.) законодателят предвиди възможност за обезщетяване на собствениците на тези
земи, защото стопанските дворове представляват "проведено мероприятие, което не
позволява възстановяване на собствеността". Със ЗИДЗСПЗЗ - ДВ бр. 45/1995 г. тези земи са
обявени за държавна собственост (така и Решение № 8 от 19.06.1995 г. по конст. д. № 12/
1995 г. на Конституционния съд). Впоследствие, с чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 79/1996 г.)
законодателят отстъпи от титулярството на държавата като собственик на тези земи, като
допусна в полза на гражданите (и по изключение) възможността за реституция, но само по
реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ (в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници) и върху земите във и извън границите на урбанизираните територии (населени
места), включени в стопански дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не
са застроени или не представляват прилежащи площи към сгради. С чл. 10б, ал. 4 ЗСПЗЗ (а
сега чл. 10б, ал. 5, пр. 1 ЗСПЗЗ) за държавна собственост са обявени земите в стопанските
дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които са прилежащи площи към сгради
и съоръжения на тези организации. За земите от бившите стопански дворове на
организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху които са разположени сгради и/или
съоръжения от имуществото на тези организации, без оглед на това дали са законно
4
построени, се издава акт за държавна собственост ( чл. 27, ал. 11 ЗСПЗЗ).
В стопанските дворове на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ обекти на
общинска собственост нямало. Сградите и съоръженията в тях били част от имуществото на
тези организации и подлежали на разпределение между право имащите или на продажба
чрез търг - чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 2, 8 и 10 ППЗСПЗЗ. Право на собственост и
други вещни права върху дълготрайни и краткотрайни активи могат да бъдат предоставени
на член-кооператорите вместо ликвидационен дял или да бъдат продадени на трети лица
чрез търг по реда на Наредба за търговете, приета с ПМС №105/1992г. Такова разпореждане
с имущество в полза на трети лица чрез търг предполага сключен договор в писмена форма,
която е условие за валидност и доказване на вещно-правния ефект на сделката.
Лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от
имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, могат да придобият застроените и
прилежащите площи без провеждане на търг (чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ). В този смисъл са
постановени Решение № 103/13.05.2016 г. по гр. д. № 6163/2015 г., I г. о. на ВКС и Решение
№ 430 от 17.05.2016 г. по гр. д. № 7408/2014 г., IV г. о. на ВКС.
Изхождайки от този анализ на приложимите правни норми и като съобрази, че
„Млечен Рай“ АД - праводател на ищцата е придобил вещта от субект, легитимиращ се като
такъв с нотариален акт от 2007г. за придобиване правото на собственост по давност намира,
че този придобивен способ - признато право на собственост чрез давностно владение
заобикаля изискванията на ЗСПЗЗ и поради това същият не е могъл да придобие
собствеността по реда на чл.79 от ЗС. В този смисъл правото на собственост не е
възникнало в полза на лицата Михаил Петков и Снежана Петкова и не е могло да премине
към праводателя на ищцата. Деривативно правно основание /договор/ за придобиване
правото на собственост върху процесната вещ чрез проведен търг при условията на
разпоредбите на чл.48 от ППЗСПЗЗ по делото не е представено, което е в доказателствена
тежест на ищцата.
С оглед изложеното искът за ревандикация е неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли.
Предвид този изход на спора по главния иск следва да се отхвърли и обусловения от
него иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на
процесната сграда.
В полза на ответника при този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК
следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 1050.00 лева.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. М. П., ЕГН ********** от с.Косталево против Н. Ц. Ч.,
5
ЕГН ********** от с.Косталево за признаване за установено, че ищцата е собственик на
сграда с идентификатор 38875.351.1.2 с площ 142 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор
38875.351.1 в земл. на с.Косталево, общ.Враца и осъждане на ответника да й предаде
владението върху сградата, както и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в
размер на 1000 лева за използването на същата сграда и прилежащата й територия за
периода м.01.2020г. до 13.08.2021г., ведно със законната лихва от подаването на исковата
молба.
ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН ********** от с.Косталево ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ц. Ч., ЕГН
********** от с.Косталево сумата 1050.00 лева, направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6