№ 315
гр. Благоевград , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501248 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.Б.П. Б., в качеството си на
пълномощник на Етажна собственост на сграда „Ф.Х. (f=h=), с административен адрес:
гр.Б., местност „Г.“, имот №011014, представлявана от управителя Е.В.П., против Решение
№1720 от 25.04.2020 г., постановено по гр.д.№1355/2017 г. по описа на РС-Разлог, в частта,
с която предявеният иск е отхвърлен над уважените размери.
Недоволен от атакуваното решение в обжалваната част е останал жалбоподателят, който го
намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска отмяна
на решението в обжалваните отхвърлителни части и постановяване на ново решение, с
което ответниците да се осъдят да заплатят на ищеца претендираните суми изцяло, ведно с
присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна не депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът и въззиваемия, редовно
призовани, не се явяват.
1
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия
закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е отхвърлен, поради което
съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при наличието на
положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част, с която искът е отхвърлен е и
правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. Съдът намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което препраща на
основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на
първоинстанционното решение.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция относно неоснователността на иска
също съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на основание
чл.272 от ГПК съдът препраща и към тази част на мотивите на първоинстанционното
решение.
Възраженията на жалбоподателя за основателност на предявените искове срещу П. Гр. Уд. и
Н. Дж. Уд., и двамата граждани на Великобритания, над уважените размери, основани на т.7
от протокола от проведеното на 14.09.2015 г. общо събрание на собствениците в етажна
собственост „Ф.Х.“, не почиват на закона, поради което не се споделят от настоящия
съдебен състав.
Обстоятелството, че на 14.09.2015 г. е проведено общо събрание, на което са взети валидни
решения, обвързващи етажните собственици, не води до извод, че всички претендирани с
исковата молба са доказани по основание и размер, респективно – че са дължими.
2
От приложените по делото Протокол от проведено на 14.09.2015 г. общо събрание на
собствениците в етажна собственост на сграда „Ф.Х.“, Приложение №1, Приложение №2 и
Приложение /без номерация/ към него, Протокол от 18.09.2015 г. за обявяване на изготвяне
на протокол по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС и Протокол от 04.09.2015 г. за обявяване на покана
по чл.13, ал.1 от ЗУЕС за провеждане на общо събрание, се установява по делото, че на
14.09.2015 г. е проведено редовно общо събрание на етажната собственост и че на същото са
взети решения, посредством които са определени размерът на такси за поддръжка и
управление на етажната собственост, заплащане на суми за ремонтни дейности на етажната
собственост, а също така е взето решение, след като е констатирано, че някои от
собствениците имат незаплатени за минал период такси за поддръжка и управление на
етажната собственост, за предприемане на фактически и правни действия срещу тях,
посредством които да се погасят дължимите от тях суми. В точка 7 от протокола от
14.09.2015 г. общото събрание е констатирало размерът на неизплатените до провеждането
на събранието задължения на всеки един от собствениците, които задължения са подробно
конкретизирани в Приложение №2, представляващо също неразделна част от протокола. В
приложение № 2 изрично е отбелязано, че за всяка една от предходните години - 2011, 2012,
2013, 2014 г., П.У. и Н. Дж. Уд. не са заплатили по 713, 80 евро на година или общо 2855, 20
евро за четирите години. В точка 7 е взето решение и за предприемане на фактически и
правни действия срещу собственици, които не са погасили задълженията си. От
съдържанието на точка 7 от протокола е видно, че разглеждайки и гласувайки посочените в
нея въпроси, представляващи част от дневния ред, общото събрание не взема решение за
определяне на размера на бъдещи вноски към етажната собственост, а единствено
констатира какъв е размерът на вече непогасени такива от част от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата и взема решение да се извършат необходимите правни и
фактически действия за събиране на просрочените такси. За да се установи обаче, че е
възникнало валидно задължение за плащане на вноски към етажната собственост,
необходимо е да се докаже вземането на решение, в което изрично е посочено какви по вид
и размер вноски дължат етажните собственици. Само по този начин може да се установи
съществуването на валидно правно основание за пораждане на задължения към касата на
етажната собственост. Недопустимо е въз основа на последващо решение на етажната
собственост, което отразява волята на гласувалото мнозинство за започване на процедура за
събиране на неиздължените до момента вноски, да се приеме, че за етажен собственик
действително са възникнали тези задължения, чиито основание и размер са определени с
предходно решение (или предходни решения). С оглед възражението на ответниците, че не
дължат претендираната от тях сума и че ищцовата претенция е недоказана, в тежест на
кредитора (ищеца) е било да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е
възникнало годно правно основание за заплащане на вноски от П. Гр. Уд. и Н. Дж. Уд. към
етажната собственост за целия процесен период, в това число и за времето от 2011 г.
включително до 2014 г. включително. За да бъдат установени подлежащите на доказване
релевантни факти, ищецът е следвало да представи протоколите от събранията на етажните
собственици, в които са обективирани решенията за вида и размера на вноските, които всеки
3
собственик на самостоятелен обект е длъжен да заплаща. Доказването е могло да бъде
проведено и чрез ангажиране на друг доказателствен материал, установяващ по безспорен
начин, че преди 2011 г. (началната дата на процесния период) общото събрание на етажната
собственост е взело конкретно решение за заплащане на суми, представляващи вноски за
поддръжка и управление на етажната собственост. Представеният протокол от 14.09.2015 г.,
в точка 7 от който общото събрание единствено констатирало какъв е размерът на
непогасени към онзи момент задължения от част от собствениците на самостоятелни обекти
в сградата и взема решение да се извършат необходимите правни и фактически действия за
събирането им, не представлява достатъчно доказателство, удостоверяващо валидно взето
предходно решение (или решения) на етажната собственост за определяне размера и вида на
месечните такси, дължи от 2011 г. до 2014 г. включително. Само ако в проведеното на
14.09.2015 г. събрание бяха взели участие П.У. и Н.У. и ако същите бяха гласувал „за“
започване на процедура по събиране на дълга срещу тях, можеше да се приеме, че по този
начин те са признали съществуването на неизплатените от тях задължения за минал период.
От съдържанието на протокола е видно обаче, че те не са присъствали по време на
събранието, респективно – не са гласували.
Изложеното по-горе обосновава извод, че претенцията на обща стойност от 2855, 20 евро,
представляваща сбор на вноски към етажната собственост за поддръжка и управление на
същата за периода от 2011 г. включително до 2014 г. включително (4 вноски по 713, 80 евро,
платими за всяка година) е недоказана по основание и размер и поради отхвърлянето й от
първоинстанционния съдебен състав, постановеното решение в атакуваната отхвърлителна
част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение в атакуваната част следва да се потвърди, като разноските,
направени от въззивника, се понесат от него. Въззиваемият не е доказал разноски във
въззивната инстанция и не претендира присъждане на такива.
По изложените съображения и на основание чл.271 ГПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1720 от 25.04.2020 г., постановено по гр.д.№1355/2017 г. по
описа на РС-Разлог, в обжалваната част, с която предявеният иск е отхвърлен над уважените
размери.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните,
4
пред Върховния касационен съд на Република България, при наличието на предпоставките
по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5