№ 3500
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ИВ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20211110126351 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от [ФИРМА] срещу В.А.Я., ЕГН
********** в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и срещу М.Г.Я., ЕГН
********** за сумата 3025,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от
27.6.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на ...6,09 лв. за периода
от 14.9.2017 г. до 13.6.2019 г., сумата от 54,38 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва
върху тази сума от 27.6.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за
цена на услуга дялово разпределение в размер на 10,51 лв. за периода от 30.6.2016 г. до
13.6.2019 г. и направените по делото разноски, като сумите следвало да бъдат заплатени
разделно – по ½ част за всеки от длъжниците. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.дело №36828/2019г. по описа на СРС, 25 състав, по което прието
възражение по чл.423 ГПК, подадено от В.А.Я.. При така изложените факти и като
поддържа, че ответницата, като един от собствениците на топлоснабден имот на адрес: .....,
аб.№ ...... е потребявала топлинна енергия за посочения период, която не е заплатила,
ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същата
дължи сумата 1512,67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
1
енергия за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 27.6.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 188,05 лв. за периода от 14.9.2017 г.
до 13.6.2019 г., 27,19лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума от
27.6.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга
дялово разпределение в размер на 5,26 лв. за периода от 30.6.2016 г. до 13.6.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, с който посочва, че
действително притежава идеални части от посочения топлоснабден имот, но на 12.12.2015г.
е депозирала пред [ФИРМА] молба-декларация, че не живее в процесния имот. Посочва, че
в последствие пред ищеца е представено и решение, влязло в сила на 31.05.2016г., с което е
прекратен гражданския брак между В.А.Я. и М.Г.Я., като ползването на семейното жилище
е предоставено именно на М.Г.Я..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
27.04.1991г. се установява, че процесния апартамент №... е закупен от Г.В.Я.. От
Удостоверение за наследници от 08.04.2013г. е видно, че същия е починал на 06.08.1992г. и
е оставил за свои наследници съпругата си и двете си деца, едното от които е М.Г.Я..
Следователно М.Г.Я. е придобил 1/6 идеална част от имота по наследство и то преди да
сключи граждански брак с В.А.Я.. Останалите общо 5/6 ид.ч. от правото на собственост
върху имота са прехвърлени от останалите наследници на Г.В.Я. в полза на М.Г.Я. с
Нотариален акт от 30.12.2004г. за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане и покупко-продажба. Доколкото прехвърлянето е
възмездно и се извършва по време на брака на В.А.Я. с М.Г.Я., то и ответницата е станала
собственик в режим на СИО на прехвърлените 5/6ид.ч.
Видно обаче от Решение от 31.05.2016г. по гр.д.№51445/2015г. на СРС, 83 с-в, влязло
в сила на 31.05.2016г., гражданския брак между В.А.Я. и М.Г.Я., сключен на 17.10.1993г., е
прекратен, като ползването на семейното жилище, находящо се в ..... е предоставено на
М.Г.Я., като В.А.Я. е декларирала, че го е напуснала и няма претенции за ползването му.
Следователно 5/6 ид.ч. от имота е придобит от двамата бивши съпрузи по време на брака
им, възмездно и е бил в режим на СИО, но е предоставен за ползване само на единя от
двамата.
Съгласно чл. 62, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от [ФИРМА] на клиентите в гр.София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [ФИРМА] и са одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, Клиент, който
напуска семейното жилище по силата на официален документ, издаден от компетентен
орган, е длъжен да уведоми писмено Продавача, в срока по чл. 12, т.11, като подаде
заявление за промяна на партидата. Разпоредбата е с идентично съдържание и в предходни
ОУ на [ФИРМА]. Видно от молба-декларация от 02.12.2015г. В.А.Я. е уведомила ищеца, че
напуска жилището и се намира в съдебни спорове с М.Г.Я., като ще уведоми [ФИРМА] за
изхода им. От обстоятелството, че [ФИРМА] е представила копия от решения – за защита от
домашно насилие и за прекратяване на граждански брак, се установява, че В.А.Я.
своевременно е уведомявала ищеца за настъпването на промени. Уведомяване за
постановеното решение е направено от В.А.Я. с Молба-декларация до ищеца от 25.07.2016г.
С общите условия на [ФИРМА] призната възможността лица, които е следвало да
напуснат топлоснабден имот на основание официален документ – съдебно решение, макар и
собственици на идеална част от имота, да не се явяват задължено лице по отношение на
3
потреблението в имота именно поради това, че е следвало да го напуснат и трайно не се
ползват от доставената ТЕ.
Следователно макар и съсобственик на ½ част от 5/6ид.ч. от имота за процесния
период, доколкото не се установява по делото на нейно име да има разкрита партида и при
спазване на предвиденото в чл.62, ал.1 от ОУ В.А.Я. не следва да отговаря за стойността на
потреблението в имота, който е следвало да напусне.
С оглед на изложеното исковете следва да се отхвърлят.
От В.А.Я. е поискано присъждане на разноски в настоящето производство – 540лв.
адвокатско възнаграждение и по ч.гр.дело №36828/2019г. по описа на СРС, 25 състав –
216лв. адвокатско възнаграждение, държавна такса за подаване на възражение по чл.423
ГПК в размер на 25лв. и за подаване на частна жалба в размер на 15лв., както и 180лв.
депозит за работа на вещо лице по СГрЕ по в.ч.гр.д №8963/2020г. по описа на СГС. По
делото на присъждане обаче подлежат само действително направени разноски, т.е. такива, за
които са представени доказателства за реално заплащане, а не само за уговаряне на
дължимост на такива по размер. видно то Договор за правна защита и съдействие от
28.06.2021г., сключен между адв.А.И. и В.А.Я. е уговорено възнаграждение за процесуално
представителство по гр.д.№26351/2021г. по описа на СРС, 25 с-в в размер на 540лв. с ДДС,
платимо по банков път по посочена сметка. По делото обаче не е представено доказателство
за извършване на плащане преди приключване на устните състезания. Поради липса на
доказателства за извършване на разхода, претендираното адвокатско възнаграждение не
следва да се присъжда в полза на ответника. Същото се отнася и за претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело №36828/2019г. по описа на СРС, 25 състав – не
са представени никакви доказателства претендираната сума, за която е представена фактура,
да е заплатена от В.А.Я. и искането за присъждане на разноски в посочения размер не следва
да се уважава.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от [ФИРМА], ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: ..., за признаване за установено по отношение на В.А.Я., ЕГН
**********, с адрес ..., че същата дължи на дружеството сумата от 1512,67 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016
г. до 30.4.2018 г. в топлоснабден имот на адрес: ....., аб.№ ......, ведно със законна лихва от
27.6.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 188,05 лв. за периода
от 14.9.2017 г. до 13.6.2019 г., 27,19лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва върху тази
сума от 27.6.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на
услуга дялово разпределение в размер на 5,26 лв. за периода от 30.6.2016 г. до 13.6.2019 г.,
4
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело
№36828/2019г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА [ФИРМА], ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на
В.А.Я., ЕГН **********, с адрес ..., разноски по ч.гр.дело №36828/2019г. по описа на СРС,
25 състав и в.ч.гр.д №8963/2020г. по описа на СГС в размер на 220лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5