Решение по дело №4456/2020 на Районен съд - Пловдив

                                   РЕШЕНИЕ

 

Номер 260110                     31.08.2020 година                           Град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                        ХХІІ наказателен състав

На десети август                                        две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Славка Иванова

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 4456 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 232/27.02.2020г. на Началник Пето РУ Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.81, ал.3 от ЗБЛД на А.Т.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. за административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

             

              ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

М.М.

 

 

 

 

 

        

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          МОТИВИ:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 232/27.02.2020г. на Началник Пето РУ Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.81, ал.3 от ЗБЛД на А.Т.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. за административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Жалбоподателят А.Т.К. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като незаканосъобразно, с аргумент за прекомерност на наложеното наказание, алтернативно за изменението му, в насока намаляване размера на наложената глоба. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – Пето РУ Пловдив - редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу А.Т.К., за това, че на 18.02.2020г. около 15.00 ч. в сградата на Пето РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив с адрес ул.“Съединение“, № 51, при подаване на заявление за издаване на български личен документ – лична карта, е установено, че лицето не е опазило българския си личен документ, като деянието се изразява в изгубване за шести път на лична карта с № *********, издадена на 07.05.2019г. и валидна до 07.05.2029г.

С това виновно е нарушил чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 18.02.2020г., съставен от Г.П.И. – полицейски инспектор в Пето РУ Пловдив при ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за отчасти установени от събрания доказателствен материал - гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни, логични и безпротиворечиви. Така единствено от свидетелските показания на актосъставителя се установява, че жалбоподателят за пореден път е заявявал, че не е опазил документа си за самоличност. В тази връзка по делото е приложена справка относно наложени на К. административни мерки по ЗБДС, но от същата не може да се установи, дали и кога лицето е било наказано с влязло в сила наказателно постановление за нарушение от вида на изследваното. В този смисъл и напълно недоказано остава твърдението в обвинителната теза, че се касае за повторно нарушение и в частност, че за шести път жалбоподателя не е изпълнил задължението си по опазване на документ за самоличност, още повече, че в справката са описани деяния, които са далеч назад във времето – от 2001г., 2007г. и 2013г., които неминуемо са погасени по давност. Единствено от справката се установява, че спрямо жалбоподателя е било издадено наказателно постановление № 1441 от 08.05.2019г. на ОДМВР Пловдив, с което му е наложена глоба на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, но липсват доказателства, дали същото е влязло в сила и кога е станало това, за да се направи и правния извод, че процесното деяние е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗБЛД, съгласно който текст „"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказанието, наложено за същото по вид нарушение.“. Изложеното дотук обосновава извод, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяна.    

При служебна проверка на НП и АУАН съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което е самостоятелно отменително основание за същото.

На първо място, е налице неяснота в наказателното постановление относно правната квалификация на нарушението, тъй като в обстоятелствената част на същото деянието е възведено по чл.7, ал.1 от ЗБЛД /така, както и в АУАН/, а в диспозитивната му част е посочено, че извършеното нарушение е по смисъла на чл.81, ал.3 от ЗБЛД.

На второ място, както и по-горе се посочи е налице непълнота на фактическите обстоятелства както в АУАН, така и в НП, както и разминаване между изложените обстоятелства, при които е осъществено нарушението и правната му квалификация, тоест между фактическото и юридическото обвинение.

На трето място, както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението.

На последно място, горните несъответствия са довели до непрецизно посочване на санкционната норма, което на свой ред е резултирало в неправилно и незаконосъобразно определяне на размера на глобата. 

Изложеното дотук налага изводът, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, т.6 и т.7, пр.2 от ЗАНН, досежно НП, изискващи ясно, точно, пълно и коректно посочване на описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено същото, на нарушените законови разпоредби и на размера на наказанието, съответно в акта и в постановлението. Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае, какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, кои са нарушените правила за поведение, както и правилно и законосъобразно ли е бил санкциониран. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че наказателно постановление № 232/27.02.2020г. на Началник Пето РУ Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.81, ал.3 от ЗБЛД на А.Т.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 150лв. за административно нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: