Р
Е Ш Е Н И Е № 260074
гр. Хасково, 08.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Галя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 1299 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от
М.А.А., ЕГН **********, Р.М.А., ЕГН **********, Ф.М.Х., ЕГН **********, Ф.М.А.,
ЕГН ********** и С.М.А., ЕГН **********, всички с адрес ***, чрез адвокат М. Х. против „Аква -3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14, вх. „Б“, ет. 4,
представлявано от управителите М. Р. А. и Б. З. Б. иск с правно основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника правото им на собственост върху 558 кв.м.,
представляващи част от имот с имот с идентификатор 77195.136.20, целият с площ
от 4 007 кв.м., по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед №
РД-18-63/2006г., *********, трайно предназначение „земеделска“, начин на трайно
ползване: „друг вид нива“, категория на земята 3, номер по предходен план
136020, при съседи: 77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32 и при граници на
претендираната част: от три страни имот 77195.136.20 и имот със стар № 46 на З.
Е. Ю. на основание констативен нотариален акт и наследство,
а при условията на евентуалност на изтекла в тяхна полза придобивна давност и
наследство.
Ищците твърдят,
че с нотариален акт № ********************* по регистъра на Нотариалната камара
на Република България, вписан в службата по вписвания № 43, том VI oт 1999г. наследодателката им Ф. Х. А. е била призната на основание §4, б.
„а“ и „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на недвижим имот с планоснимачен № 45
(четиридесет и пет) по плана на местността „**********“ – Хасковско землище,
одобрен със заповед № 969 от 1988г., с площ от 500 кв.м., при граници на имота:
от север – път, от запад – имот № 46 – З. Д., от изток – път, от юг – имот с
планоснимачен № 48 – М. Ю.. Същевременно посоченият имот бил стопанисван и
обработван от ищците и семейството им, включително от наследодателя им, от
80-те години на XX век до настоящия момент. От самото предоставяне на имота за ползване
същият бил с площ 558 кв.м., макар в издадения нотариален акт да бил записан с
площ 500 кв.м., като границите му били материализирани с колове и тел. Ищците твърдят,
че от 1999г. и до сега имотът е бил владян необезпокоявано от техния
наследодател и от тях самите.
Въпреки това ищците научили, че имотът не е нанесен в кадастралната карта
на гр. Хасково като самостоятелен обект поради незаснемането му при
изработването й. Ето защо 558 кв.м. от притежавания от тях имот попадали в
чертите на имот с идентификатор 77195.136.20, целия с площ от 4007 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК. Имот с
идентификатор 77195.136.20 бил закупен от „Аква-3“ ООД с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ***********************., поради което
дружеството-ответник било записано в кадастралната карта като собственик на
имота. С тези обстоятелства ищците обуславят правния си интерес от завеждането
на иска, тъй като считат, че по този начин е оспорено правото им на собственост
върху притежавания от тях имот с планоснимачен номер 45.
В съдебно
заседание, се явява ищецът Р.М.А., както и упълномощения представител адвокат Х.
Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ
на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови
решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита
същата за основателна и доказана.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание
ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от нотариален
акт ******************** по регистъра на Нотариалната камара на Република
България, вписан в службата по вписвания № 43, том VI oт 1999г. Ф. Х. А.
е призната за собственик на имот с планоснимачен номер № 45 по плана на
местността „********“, Хасковско землище, одобрен със Заповед № 969/88г., с
площ 500 кв.м., при граници на имота: от север – път, от запад – имот № 46 – З.
Д., от изток – път, от юг – имот с планоснимачен № 48 – М. Ю. на основание § 4,
б. „а“ и б. „б“ от ПЗР на ЗСПЗЗ и писмо с изх. № 111-03-01-190/25.03.1999г. на
кмета на община Хасково. В нотариалния акт е отразено, че цената на поземления имот
е заплатена, като сумата е внесена по сметка на община Хасково вносна бележка № АР 0330/15.12.1998г.
Съгласно
удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-700 от 26.03.2020г., издадено от
община Хасково, наследници на Ф.Х. А. са М.А.А., Р.М.А., Ф.М.Х., Ф.М.А. и С.М.А..
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. С. Х. и З. Е. Ю. се
установява, че процесният недвижим имот, описан в горепосочения нотариален акт,
е бил предоставен за ползване на Ф. А. от аграрно-промишления комплекс /АПК/
преди 1980г. В последствие през 1998г. – 1999г. свидетелите разказват, че Ф. А.
заплатила в общината („съвета“) определената й цена за недвижимия имот. Двамата
свидетели заявяват, че от предоставянето за ползване на процесния поземлен имот
до момента не са виждали друг, освен Ф. А. и семейството й да го обработва,
напротив ищците непрекъснато обработвали земята, като всяка година засаждали
зеленчуци там. От свидетелските показания се установява, че границите на
процесния недвижим имот не са променяни – от предоставянето му за ползване от
АПК-то същият бил заграден с мрежа и бодлива тел, които и към момента
съществували.
Съдът дава вяра
на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и
правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от
доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите пресъздават
личните си и преки впечатления. Съдът не игнорира обстоятелството, че единият
от свидетелите (Али Х.) е имал дело приключило с влязло в сила съдебно решение
с ответника, а другият (З. Ю.) – висящо съдебно производство със сходен
предмет, но при спазване на задължението си по чл. 172 от ГПК след извършване
на подробен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира, че дадените показания са обективни.
Свидетелските
показания относно границите на процесния поземлен имот и начинът им на
означаване с мрежа и бодлива тел се подкрепят и от вещото лице. В съдебно
заседание при изслушването му вещото лице заявява, че при извършения оглед на
място е установил наличието на заграждане на имота с градински бетонни колове,
частично поставена телена мрежа и частично бодлива тел, което напълно
съответствало на описаното от свидетелите.
За изясняване на
делото от фактическа страна е изготвена съдебно-техническа експертиза, заключението, по която следва да се кредитира изцяло като
компетентно, обективно и неоспорено от страните. От него се установява, че първият кадастрален план на местност „**********“ е одобрен
със заповед № 969/1988г. След това в периода 1998-1999г. е процедиран и одобрен
план за земеразделяне на град Хасково (карта на възстановената собственост), в
който била нанесена нива с номер 136020 (парцел 20 в масив 136), нанесена и в
кадастралната карта на града с идентификатор 77195.136.20 без промяна на
местоположението, конфигурацията и площа й. Имот с планоснимачен № 45 по плана
на местност „********“ не е бил нанасян в плана за земеразделяне и не е бил
нанасян в кадастралната карта на град Хасково. Същият не попада в обхвата на
новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „**********“, не е
включен в помощния план и в плана за новообразуваните имоти. В община Хасково е
съхраняван чертеж с наименование „Ръчна скица параграф 4 „*********“ гр.
Хасково“ в М 1:1000 и регистър към него с координатите на граничните точки на
имотите, като на чертежа не били вписани планоснимачните номера на заснетите
имоти, а били нанесени само номерата на граничните им точки. Процесният имот с
планоснимачен № 45 бил очертан от гранични точки с номера 216, 210, 225, 214 и
215. При сравнение на координатите им, взети от кординатния регистър към
чертежа с измерените от вещото лице координати при извършения оглед на място на
имота, било установено почти пълното им сходство.
Вещото лице е
използвало специализиран софтуер, чрез който е извършил сравнение, при което е
установил почти пълно съвпадение на контура (конфиргурацията) на процесния имот
от чертежа, съхраняван в община Хасково, скицата на имот с наименование
„Геодезическо заснемане“ и геодезическите измервания, извършени от него на
място. Към заключението по назначената съдебно-техническата експертиза е
приложена и комбинирана скица, в която са отразени границите на поземлен имот с
идентификатор 77195.136.20 и поземлен имот с планоснимачен номер 45, с
координатни точки, както следва: т. 3. (Х - север) 4643702.53; (Y-изток) 502637.62, т. 4. (Х) 4643680.13; (Y) 502625.36, т. 5.
(X) 4643672.07; (Y) 502645.93 и т. 6. (X) 4643692.17; (Y) 502658.74. От заключението
на вещото лице се установява, че целият имот с планоснимачен номер 45 по плана
на местност „**********“ с площ 558 кв.м. попада в имот с идентификатор
77195.136.20 по кадастралната карта на град Хасково. С оглед извършените
заснемания вещото лице е изчислило по координати площта на имот с планоснимачен
номер 45, като е изразило констатацията, че реално ползваната площ е 558 кв.м.,
която не съответства на закупената по нотариален акт от 500 кв.м. Границите на
имота към датата на огледа, извършен от
вещото лице, били материализирани с градински бетонови колове с телена мрежа и
бодлива тел.
По делото е представена декларация от А. Р. Б., С. Р. У., С. Р. М., Я. И. У.
(прехвърлители по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **********************,
вписан в АВ акт № 73, том V, дело № 566 от 04.03.2013г.) и от ответника „Аква-3“
ООД чрез управителя М. Р. А. с нотариална заверка на положените върху нея
подписи от 12.02.2020г. с рег. № 1546 и от 20.02.2020г. с рег. № 1765 на
нотариус с рег. № 353 на НК, в която посочените лица са заявили, че не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.136.20 по кадастралната
карта на град Хасково. Представеният документ е частен такъв и се ползва
единствено с формална доказателствена стойност, тоест че изявленията, които се
съдържат в него се направени от подписалите го лица – арг. чл. 180 от ГПК. С
оглед на това следва да се приеме, че обективираното в декларацията
волеизявление е автентично. На основание чл. 181, ал. 1 от ГПК и предвид
извършеното нотариално удостоверително действие освен автентичността на
волеизявлението следва да се приеме, че частният документ има и достоверна
дата. Предвид самото изявление направено в декларацията, същата може да се разглежда
като извънсъдебно признание на иска, което обаче съдът ще цени с оглед на
всички обстоятелства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран
с положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо
при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните
материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на
установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищците
от ответника, правото на собственост върху процесния поземлен имот на
твърдените придобивни основания и наличието на влязъл в сила кадастрален план,
който е в несъответствие с действителното притежавано от ищците право на
собственост, тоест наличието на грешка или непълнота на този план.
В случая
правният интерес от предявяването на процесния положителен установителен иск се
извежда от обстоятелството, че ищците твърдят, че са собственици на имот, чиито
граници изцяло попадат в поземлен имот с идентификатор 77195.136.20, целия с
площ от 4007 кв.м. по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, за който ответникът разполага с титул за собственост - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ***************, вписан в АВ акт № 73, том V, дело № 566 от 04.03.2013г. По делото е безспорно установено и, че ищците упражняват
фактическа власт върху имота към датата на исковата молба, поради което нямат
правен интерес от използването на друг способ за защита на посесорните им права
/ревандикационен иск/.
Същевременно
съгласно мотивната част на тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г.,
постановено по тълк. д. № 8 по описа за 2014г. на ВКС, ОСГК искът по чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим при наличието на правен
интерес, като самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на
ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като
самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като
създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника. От
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за гр.
Хасково има одобрени със заповед № РД-18-63 от
05.10.2006г. на ИД на АГКК-гр. София кадастрална карта и кадастрален
регистър, в която не е нанесен процесният поземлен имот с планоснимачен номер 45
като самостоятелен обект, а границите му попадат изцяло в границите на
нанесения поземлен имот с идентификатор 77195.136.20. Такива са и
твърденията на ищците в исковата молба.
От изложеното
може да се направи обоснован извод, че ищците имат правен интерес от
предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим. В същия смисъл е
разрешаван въпросът за допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКРИ и в
Решение № 92 от 04.07.2018г., постановено по гр.д. № 3321 по описа за 2017г. на
ВКС, I г.о. и Решение № 11 от 10.04.2020г., постановено по гр.д. № 1950 по описа
за 2019г. на ВКС, II г.о.
Разгледан по
същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищците се
легитимират като собственици на поземлен имот с планоснимачен номер 45 по плана
на местността „********“ – Хасковско землище, одобрен със заповед № 969 от
1988г., с площ от 500 кв.м., при граници на имота: от север – път, от запад –
имот № 46 – З.Д., от изток – път, от юг – имот с планоснимачен № 48 – М. Ю., в
качеството им на наследници на Ф. А.. За да придобият правото на собственост по
силата на наследяване, процесният недвижим имот трябва да е бил част от
наследствената маса (наследството) на наследодателя им, тоест Ф. А. да е
придобила преди смъртта си процесния недвижим имот. Наследодателят на ищците Ф.А.
е била призната за собственик на процесния недвижим имот на основание §4а и §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ с констативен нотариален акт по чл. 587 от ГПК. Съгласно
тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г., постановено по тълк.д. № 11 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Това е така, тъй
като констатацията за принадлежността на правото на собственост представлява
правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт, доколкото този извод
е предхождан от извършването на проверка от страна на нотариуса за правото на
собственост констативният нотариален акт по чл. 587 от ГПК има обвързваща сила
за третите лица. При оспорването на правото на собственост обаче същото следва
да се докаже. Такова отричане на правото на собственост на ицщите е налице,
доколкото ответникът разполага със самостоятелен титул за собственост, а когато
и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имот /било констативни или такива за правна сделка/, то всяка
страна следва да докаже своето право, тоест фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
В настоящия
случай правото на собственост на наследодателя на ищците е признато в
констативния нотариален акт на основание възникнало и упражнено право на
изкупуване на предоставените за ползване земи по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
По силата на §
4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване на земеделски земи предоставени за
ползване на трети лица с актове на Президуима на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерски съвет е прекратено. С §4а и §4б на ПЗР на
ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите ползватели да изкупят земята при
определени условия и в определени срокове.
Съгласно §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи
по §4, при спазване на изискванията на актовете на държавните органи, посочени
в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда
върху земята до 01.03.1991г., а според § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ когато
земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, като
ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината,
в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. И в двете хипотези е необходимо заплащането на земята на собственика чрез
общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 от
ЗСПЗЗ в тримесечен срок от влизането в сила на оценката, а когато
правото на ползвателя е учредено от посочените в §4 актове върху
общинска или държавна земя, правото на собственост върху която не се възстановява
на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати
чрез общината стойността на земята по цени, определени от Министерския съвет по
реда на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в
тримесечен срок от влизането в сила на оценката.
В хода на съдебното
дирене не бяха представени доказателства, от които може да се направи
категоричен извод за осъществяването на всички юридически факти от фактическия
състав на правото на изкупуване по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито пък
бяха представени такива, от които при условията на пълно и главно доказване да
се приеме, че правото на изкупуване е осъществено чрез заплащане на
определената по съответния ред цена. Единствено дадените свидетелски показания
са индиция за качеството на наследодателка на ищците на ползвател по смисъла на
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за заплащането на стойността на земята („Тези места ги имаме от преди 1980 година,
дадоха ни ги от АПК-то и след това от общината обявиха да отидем да платим.
Мисля, че платихме през 1998г. или 1999г. и изкарахме нотариални актове.“;
„Тези места ги имаме от 1980г. През 1999г. ги платихме в „съвета“. Местата ни
ги дадоха от ТКЗС-то.“). В съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства за наличието на постройка в процесния имот, обуславяща
приложението на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, или че земята е била единствена за
семейството на наследодателката на ищците, че същата е живяла постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът, както и какво е било населението на
град Хасково по справка от регистрите на НСИ и на какво разстояние се намира
земята, за да се установи съществуването на право на изкупуване по §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното не
може да се приеме, че ищците са изпълнили задължението си за установяване на елементите
от фактическия състав на твърдяното от тях придобивно основание при условията
на пълно и главно доказване. Следователно е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие да се разгледа наличието на другото въведено от ищците в условията на
евентуалност придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Придобивната давност е
способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда
вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната
последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с тези юридически
факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи
като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи
вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането
фактическата власт се упражнява за друг държателят няма намерение да свои
вещта.
Законодателят е установил оборима
презумпция в полза на владелеца, според която владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има
действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали
притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да
я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя
го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и
при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната,
която я оспорва, трябва да я обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че към настоящия момент ищците владеят процесния имот, а до датата на смъртта на наследодателя им – същият е бил владян от него. Фирдес А. е манифестирала владението си като е оградила имота с колове, телена мрежа и бодлива тел, тоест владението е било явно. Владението на наследодателя на ищците и на ищците е било постоянно и не е било прекъсвано – имотът е обработван, засаждан със зеленчуци всяка година, като свидетелите посочват, че не е имало период от време, в който ищците да не са стопанисвали тази земя, както и че никога не са виждали друг да я използва. Няма данни и не се установява владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова. В подкрепа на тези изводи са и констатациите на вещото лице, че и към момента на извършване на експертизата имотът е ограден по описания от свидетелите начин и че видно от състоянието на материалите за ограждане същите са поставени там преди много време. Не са били премествани и не са налице други ограждания на имота, освен поставените от наследодателя на ищците.
Едновременно с това владението, както на наследодателя на ищците, така и на ищците е било установено спокойно – като последица от предоставянето на земята за ползване, въз основа на признато с констативен нотариален акт право на собственост на основание §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а впоследствие и въз основа на наследяване.
След като се установява
упражняването на фактическата власт върху вещта от ищците и техния наследодател
и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказаване по силата на
оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за
своене, тоест доказано е наличието на двата елемента на владението – обективния
и субективния.
За да се приеме, че в
полза на ищците е възникнало правото на собственост въз основа на изтекла
придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през определен
период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. Съгласно чл. 82 от ЗЗД
владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя
си. За да може да стори това, между предишния и настоящия владелец следва да
съществува правоприемство – в настоящия случай наследяване – арг. удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-700 от 26.03.2020г., издадено
от община Хасково. Доколкото правоприемството е общо, владението може да бъде
само еднородно – само недобросъвестно или само добросъвестно. В
настоящия случай приложима е била общата 10 годишна давност, тъй като няма
данни наследодателката на ищците да е владяла вещта на правно основание, годно
да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена.
От събраните по делото
доказателства се установява, че наследодателката на ищците е владяла имота от
1980г като ползвател, а в последствие след издаването на нотариален акт ******************** по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, вписан в службата по вписвания № 43, том VI oт 1999г. със съзнанието за собственик. След датата на смъртта й - 02.01.2006г.,
фактическата власт върху имота е упражнявана от наследниците й.
Въпреки това до
влизане в сила на ЗСПЗЗ по силата на изрична законова разпоредба не може да
тече давност за имоти, които подлежат на възстановяване – чл. 10, ал. 13 от
ЗСПЗЗ. Ето защо като начален момент на придобивната давност следва да се приеме
1997г. (момента на влизане в сила на посочената правна норма). От тогава до
сега няма данни и не се установява по делото придобивната давност да е била
спирана или прекъсвана, въпреки наличието на нотариален акт в полза на
ответника, тъй като снабдяването на собственика на имота с нотариален акт не
прекъсва владението – решение № 212 от 13.09.2011г., постановено по гр.д. № 70
по описа за 2010г. на ВКС, I г.о. Същевременно нотариалният акт в полза на
ответника е съставен едва през 2013г., тоест след изтичане на 10 години, а съгласно
тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012г., постановено по тълк.д. № 4 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГК позоваването на давността не е елемент от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита
на материалноправните последици, зачитани към момента на изтичане на законовия
срок. Владелецът става собственик на имота от момента на изтичане на
предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово
вещно право може да бъде зачетено, само ако той се е позовал на давността. В
настоящия случай такова позоваване е налице с предявяване на установителния
иск.
От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че владяният от ищците имот
с планоснимачен номер 45 по плана на местност „*********“ не е бил нанасян в
плана за земеразделяне, не е бил нанасян в кадастралната карта на град Хасково
и не попада в обхвата на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност
„***********“. Видно от заключението на вещото лице вследствие на извършените
от него замервания на място се установява, че целият имот с планоснимачен номер
45 по плана на местност „********“ с площ 558 кв.м. попада в имот с
идентификатор 77195.136.20 по кадастралната карта на град Хасково. Едновременно
с това от експертизата се установява, че
реално ползваната площ от ищците, представляваща действителната площ на
имот с планоснимачен номер 45, съобразно чертеж с наименование „Ръчна скица
параграф 4 „*******“ гр. Хасково“ в М 1:1000 и регистър към него, е 558 кв.м.,
която не съответства на отразената в констативния нотариален акт площ от 500
кв.м. Границите на имота към датата на огледа, извършен от вещото лице, били
материализирани с градински бетонови колове с телена мрежа и бодлива тел.
Изводите на вещото лице, че площта на владяната от ищците земя е 558 кв.м. се
подкрепят и от събраните гласни доказателства. Според свидетелските показания
от самото предоставяне за ползване на земята, границите й не са променяни. Още
в самото начало използваната от ищците земеделска земя била заградена и тези
ограждения не били променяни.
От изложеното
следва, че ищците са придобили по давност 558 кв.м., представляващи имот № 45
по плана на местността „*********“ – Хасковско землище, одобрен със заповед №
969 от 1988г., които са заснети като част от имот с идентификатор 77195.136.20,
целият с площ от 4 007 кв.м., по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед №
РД-18-63/2006г., в местността „*******“, трайно предназначение „земеделска“,
начин на трайно ползване: „друг вид нива“, категория на земята 3, номер по
предходен план 136020, при съседи: 77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32 и
са индивидуализирани графично в комбинирана скица към заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза по координатни точки: т. 3. (Х - север)
4643702.53; (Y-изток) 502637.62, т. 4. (Х) 4643680.13; (Y) 502625.36, т. 5.
(X) 4643672.07; (Y) 502645.93 и т. 6. (X) 4643692.17; (Y) 502658.74.
Според чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално
право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Настоящият
случай е именно такъв, доколкото освен непълнотата на кадастралната карта се
установява и правото на собственост върху процесния недвижим имот. § 1, т.16 от
ДР на ЗКИР дава легална дефиниция на понятието грешка и непълнота - "непълноти или грешки" са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че в имот с планоснимачен номер 45 не е нанесен в кадастралната карта на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г., а е заснет като част от
имот с идентификатор 77195.136.20. Следователно е налице непълнота на
кадастралната карта.
Съгласно
правната доктрина спорът за материално право, като спор за собствеността на цял
имот, който не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот цели
да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност на
вещното право. При произнасянето по такъв иск за собственост в диспозитива на
съдебния акт следва да се установи правото на собственост и да се посочи в
какво се състои допуснатата в кадастралната карта непълнота или грешка. Ето
защо в диспозитива на настоящото съдебно решение следва да се признае правото
на собственост на ищците спрямо ответника върху 558 кв.м., представляващи имот
№ 45 по плана на местността „********“ – Хасковско землище, одобрен със заповед
№ 969 от 1988г., заснет по настоящата кадастрална карта като част от имот с
идентификатор 77195.136.20, целият с площ от 4 007 кв.м., по КК на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/2006г., в местността „***********“,
трайно предназначение „земеделска“, начин на трайно ползване: „друг вид нива“,
категория на земята 3, номер по предходен план 136020, при съседи:
77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32, като са посочи, че е налице непълнота
в кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/2006г. на
ИД на АГКК, доколкото притежаваният от ищците имот не е заснет като
самостоятелен. Изготвената комбинирана скица по назначената съдебно-техническа
експертиза, в която поземлен имот с планоснимачен номер 45 е оцветен в жълт
цвят с червена контурна линия, с номер на граничните му точки в червен цвят с
координати т. 3. (Х - север) 4643702.53;
(Y-изток) 502637.62, т. 4. (Х) 4643680.13; (Y) 502625.36, т. 5.
(X) 4643672.07; (Y) 502645.93 и т. 6. (X) 4643692.17; (Y) 502658.74, следва да се
счита за неразделна част от решението /л. 65 по делото/.
Предвид крайния изход от правния спор
право на разноски имат ищците. Такива са били поискани с предявяването на
исковата молба, но в хода на устните състезания процесуалния представител на ищците
изрично заявява, че с оглед поведението на ответника в хода на процеса не
претендира разноски по делото. Ето защо такива не следва да бъдат присъждани в
полза на ищците, макар същите да имат право на тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от М.А.А., ЕГН **********, Р.М.А., ЕГН **********,
Ф.М.Х., ЕГН **********, Ф.М.А., ЕГН ********** и С.М.А., ЕГН **********, всички
с адрес *** против „Аква -3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14, вх. „Б“, ет. 4, с който
се иска да се признае за установено, че ищците са собственици на на 558 кв.м.,
представляващи имот с планоснимачен номер 45 по плана на местността „**********“
– Хасковско землище, одобрен със заповед № 969 от 1988г., заснет по настоящата
кадастрална карта като част от имот с идентификатор 77195.136.20 на основание наследяване и констативен
нотариален акт ****************по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, вписан в службата по вписвания № 43, том VI oт 1999г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Аква -3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Козлодуй“ № 14, вх. „Б“, ет. 4, представлявано от
управителите М* Р. А. и Б. З. Б., че М.А.А., ЕГН **********, Р.М.А., ЕГН **********,
Ф.М.Х., ЕГН **********, Ф.М.А., ЕГН ********** и С.М.А., ЕГН **********, всички
с адрес *** са собственици на
основание наследяване и придобивна давност на 558 кв.м., представляващи имот
с планоснимачен номер 45 по плана на местността „**********“ – Хасковско
землище, одобрен със заповед № 969 от 1988г., заснет по настоящата кадастрална
карта като част от имот с идентификатор 77195.136.20, целият с площ от
4 007 кв.м., по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/2006г.,
в местността „*********“, трайно предназначение „земеделска“, начин на трайно
ползване: „друг вид нива“, категория на земята 3, номер по предходен план
136020, при съседи: 77195.136.21, 77195.184.42, 77195.136.32, като е налице
непълнота в кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена заповед №
РД-18-63/2006г. на ИД на АГКК, която следва да бъде поправена.
Комбинираната скица, в
която поземлен имот с планоснимачен номер 45 е оцветен в жълт цвят с червена
контурна линия, с номер на граничните му точки в червен цвят с координати - т. 3. (Х - север) 4643702.53;
(Y-изток) 502637.62, т. 4. (Х) 4643680.13; (Y) 502625.36, т. 5. (X) 4643672.07;
(Y) 502645.93 и т. 6. (X) 4643692.17; (Y) 502658.74, да се счита за неразделна
част от решението /л. 65 по делото/.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Окръжен
съд – Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
В.К.