№14
24.01.2020
г., гр. Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание четиринадесети януари
през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Антоанета Ценкова и в присъствието на прокурора
сложи на разглеждане в. гр д. № 293 по описа за
2019 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното :
Предявена е въззивна жалба от А.Ж.Ж., чрез процесуален представител, против решение № 283 / 01.08.2019 г., по гр.д. № 494/2019 г. на Силистренския районен съд, в частите ,с които съдът е ОПРЕДЕЛИЛ следния режим на лични отношения между него и сина му А. А. Ж. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. без преспиване и по един ден от Коледните, Новогодишните и Великденските празници отново от 10 ч. до 17 ч.ОСЪЖДИЛ ГО Е да заплаща на сина си чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет лв.), считано от 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване и да заплати на сина си чрез неговата майка и законен представител издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г. в размер на 4200 лв. (четири хиляди и двеста лв.), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2019 т., до окончателното ѝ плащане,
Жалбоподателят счита, че решение на първоинстанционния съд в обжалваните части е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като са развити съображения в подкрепа на становището. В с.з. пред тази инстанция не се явява лично, представлява се от адвокат Р. ***, която поддържа жалбата.
Ответницата по жалбата, Д.С.И., чрез процесуален представител, е подала писмен отговор на жалбата по реда на чл. 263 ГПК, с който я оспорва, моли да бъде потвърдено решението на районния съд в обжалваните части. В с.з. пред тази инстанция не се явява лично, представлява се от адвокат М., която поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е съобразена с чл. 258 и сл. ГПК, подадена е от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Делото е образувано пред районния съд по искова молба, предявена от А.Ж.Ж., който твърди, че от фактическото съжителство между него и ответницата Д.С.И., приключило през м. март 2018 г., на 27.12.2015 г. се е родило детето А. А. Ж.. Изразявайки притеснения за недобрите материални възможности и моралните качества на майката, включително изтъквайки склонността и да прави опити да отчуждава детето от бащата, моли съда да му предостави родителските права над сина му, като определи местоживеенето му при него, да определи на ответницата следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. в събота да 18 ч. в неделя и един месец през лятото – август, който не съвпада с годишния му отпуск, както и да я осъди да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 145 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2019 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ответницата Д.С.И. е предявила насрещен иск чрез който моли съда да предостави родителските права спрямо детето на страните на нея, като твърди, че тя притежава по- добри родителски качества, изтъква злоупотребата с алкохол на ищеца по първоначалния иск като особено сериозен проблем в общуването му с детето, застрашаваща неговата сигурност. Поради тези причини предлага по – ограничен режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч. Тъй като ответникът реализира високи доходи от работа в чужбина, ищцата по насрещния иск моли съда да осъди ответника да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 450 лв. заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време за периода от 08.04.2018 г. до 08.04.2019 г. в общ размер от 5400 лв. заедно със законната лихва до окончателното плащане на сумата.
И двете страни претендират разноски по делото.
По делото е приложено копие от удостоверение за раждане, от което е видно, А. А. Ж. е роден на ……………... от майка Д.С.И. и баща А.Ж.Ж..
Жалбоподателят не оспорва решението в частта, с която родителските права са предоставени на майката. Същият счита, че провиненията му, свързани със злоупотреба с алкохол са преекспонирани. Твърди, че не застрашава живота и здравето на сина си, като управлява лек автомобил в негово присъствие след употреба на алкохол. Оспорва и факта, че районният съд е отделил прекалено голямо внимание на служебните провинения на неговия баща като водач на училищен автобус след употреба с алкохол. Счита, че така определения режим на лични отношения, в крайна сметка, благоприятства целенасочените и упорити намерения на майката да отчужди сина им от него, като се позовава на събраните доказателства, че тя го настройва негативно срещу него. Особено драстично е, според него, решението на съда да няма възможност да го взема за един месец през лятото.
По отношение размера на издръжката, счита, че той е завишен както като месечно задължение от 350 лв. за в бъдеще, така и като сума , дължима за една година преди завеждане на иска. Твърди, че от м. ноември 2019 г. не работи, представя доказателства за прекратено трудово правоотношение.
За да направи преценка относно режима на лични отношения между бащата и детето, районният съд е приел, че доказаната злоупотреба с алкохол на жалбоподателя и неговия баща е особено опасно обстоятелство, което ще застраши детето, в случай, че се предостави по- разширен режим на лични отношения .Действително, събрани са достатъчно доказателства чрез св. показания и документи, от които се установява, че доста лица както роднини, така и съседи и познати, са виждали въззивника в състояние на алкохолно опиянение от доста висока степен Представеното споразумение № 81 от 08.02.2016 г. по НОХД № 20/2016 г., с което той е признат за виновен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, действително, е достатъчно обезпокоително, за да се наклонят везните при преценката на районния съд към ограничения режим на контакти. Дори и да се счете, че показанията на свидетелите, които са в родствена връзка с майката, са предубедени и твърдението на бабата на детето св. Стоянова, че жалбоподателят е управлявал автомобила в пияно състояние в присъствието на детето без обезопасително столче и на предната седалка, е пресилено, тъй като не е подкрепено от друго такова показание, то фактът, че св. Чернева, която е водена като свидетел от жалбоподателя, описва доста драстична ситуация, при която го е намерила в пияно състояние пред входната му врата, е достатъчно обезпокоителен.
В контекста на горните доказателства, съдът намира за оправдано решението на съда да не дава възможност засега детето да преспива при баща си. Известно е, че вечерните часове и нощта предразполагат към употреба и злоупотреба с алкохол, поради което и са по –опасни като времеви отрязък, в случай, че жалбоподателят подложи на риск живота и здравето на детето, управлявайки автомобил в негово присъствие след употреба на алкохол или пък го направи свидетел на регулярните запои на неговия баща и него самия, каквито доказателства са събрани на този етап. В допълнение, следва да се отбележи, че възрастта на детето е все още доста ниска и нищо не пречи, ако жалбоподателят трайно промени своята нагласа към алкохола и няма други провинения в тази насока, в бъдеще , с израстването на детето, да получи възможност да общува с него и с преспиване.
От друга страна, изложеното в жалбата от него, касаещо склонността на майката да отчуждава детето, е обезпокоително, тъй като по делото са събрани доказателства в тази насока от свидетелката Чернева. Освен това, самата въззиваема и нейните майка и баба в качеството им на свидетели твърдят, че детето е много привързано към нея, не може да спи без нея и плаче за нея. Това обстоятелство изобщо не говори за особени привилегии на майката да упражнява монополно родителски функции. Напротив, това е доста лош сигнал за неправилна родителска практика да прави детето уязвимо и неадаптивно , и действително представлява първи сигнали за опити за родителско отчуждение спрямо бащата. За да се противодейства на тази тенденция, а също и за да даде възможност на бащата и детето да имат повече общи моменти заедно,съдът счита, че режимът на лични отношения следва да се разшири, като се даде възможност на бащата да общува със сина си един месец пред лятото всеки ден от 9 до 17 часа без преспиване, когато майката не е в годишен отпуск.
За съжаление,
при тази възраст на детето и при тази доказана склонност към злоупотреба с алкохол на бащата , на този етап съдът счита,
че това е оптималното, което може да се определени като режим на лични
отношения. Дано жалбоподателят съумее в бъдеще да преодолее тези негативи, като
декларираната от него привързаност към сина му вземе връх и насочи усилията му
към подобряване на родителските му качества и потенциал.
Възражението на жалбоподателя, касаещо размера на издръжката е основателно. Към настоящия момент детето е на четири години. При завеждане на делото през април 2019 г. е било на три години и половина. Претенцията за издръжка за минало време една година преди образуване на делото касае възрастта на детето между две и половина и три и половина години. Сумата от 350 лв. както за минало време , така и за в бъдеще е изключително завишена .Вярно е, че по делото са представени доказателства, че бащата реализира доходи в Германия в размер от 1200 евро, а майката получава месечно възнаграждение от 645 лв. Двамата нямат задължения към трети лица, и двамата в периода преди завеждане на иска са плащали наем. До края на 2019 г.минималният размер на месечна издръжка, определен спрямо минималната работна заплата възлизаше на 145 лв. Сумата от 350 лв. е изключително завишена и неоправдана, като се има предвид, че детето е на много ниска възраст към оня период, освен това, няма данни да има завишени потребности, свързани със здравословно състояние или развиване на таланти и умения. Напротив, майката сама казва, че е изключително здраво дете. При това положение, и в съответствие с разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, съгласно която „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, сумата от 200 лв. напълно съответства както на възрастта на детето, така и на възможностите на родителите. При това положение, задължението на въззивника за минало време възлиза на 2400 лв. От него следва да се приспаднат 150 евро, съгласно представените пред тази инстанция писмени доказателства за извършени преводи през м. февруари 2019 г. Останалите суми, за които въззивникът представя доказателства, че е превеждал като издръжка, касаят месеците след завеждане на делото, поради което следва да се приспаднат от задължението на въззивника за издръжка след този период. Ето защо, съдът счита, че следва да отмени обжалваното решение в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на детето А. чрез неговата майка и закона представителка, сума в размер по – висок от 2106 лв., представляваща задължение за заплащане на издръжки за период от една година преди завеждане на иска. Искът за заплащане на издръжка за период от една година преди завеждане на иска следва да бъде отхвърлен за размера над 2106 лв. до 4200 лв. като неоснователен.
Съдът счита, че същата сума от 200 лв. месечно следва да бъде определена като месечна издръжка за детето за в бъдеще. Вярно е, че от 01.01.2020 г. размерът на минималната издръжка възлиза на 152,50 лв. и детето е пораснало с една година. В същото време, обаче, пред тази инстанция въззивникът представи доказателства, че от ноември миналата година е прекратено трудовото му правоотношение в Германия и твърди, че оттогава не е трудово зает, въпреки, че пребивава в Германия. Опитите на процесуалния представител на въззиваемата да докаже, че въззивникът работи, не бяха успешни. На първо място, съдът счита, че откритото производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на писмото, с което на въззивника се съобщава , че е прекратено трудовото му правоотношение не доведе до искания от нея резултат. Св. показания на св. С., майка на въззивницата, че е чула при разговор по скайп на детето с въззивника, че последният му казва, че в момента се прибира от работа със служебната кола, не може да се приеме като факт, оборващ достоверността на документа. Хипотетично, дори и да е трудово зает в момента въззивникът, това не опровергава достоверността на факта, че през ноември е било прекратено предишно негово трудово правоотношение, поради което и оспорването истинността на документа е неоснователно. Твърденията на свидетелката са изключително неточни и повърхностни. Те не носят информация каква длъжност заема въззивникът, какво е месечното му възнаграждение и изобщо не могат да бъдат доказателства, от които да се черпят доводи за материалните възможности на последния, да не говорим колко абсурдна изглежда ситуацията, при която въззивникът си позволява да разговаря по скайп в движение и то в Германия. Освен това, сумата от 200 лв. месечно не е занижена, тя отговаря на възрастта на детето и следните му материални потребности, като към нея ще се прибавят и средствата, които майката следва да осигури, а също и евентуалните детски добавки, които получава.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбата е основателна и в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Александър, чрез неговата майка и законна представителка, в размер по – висок от 200 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска. Искът за заплащане на месечна издръжка в размер по – висок то 200 лв. месечно до 350 лв. месечно следва да бъде отхвърлен.
С оглед на горното, ОС следва да отмени обжалваното решение в горепосочените части и да постанови ново вместо тях в смисъла, който е изложен по – горе. В останалата част жалбата е неоснователна.
Страните претендират разноски, които следва да бъдат съобразени с изхода на делото. В тази връзка съдът прецени, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на ъвззиваемата разонски за адвокатски хонорар в размер по- висок от 1216 лв. до присъдената суча от 1450 лв. По отношение на разноските в първата инстанция въззиваемата следва да заплати на въззивника допълнително разноски над сумата от вече присъдените 40 лв. още 93,33 лв. Съобразно изхода на делото пред тази инстанция въззивникът следва да заплати сумата от 201,25 лв. на въззиваемата, а тя следва да му заплати сумата от 137,60 лв. Съдът не счита за основателни доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 450 лв. , изплатено от въззиваемата. Касае се за защита по два иска – за издръжка и за режим на лични отношения. Съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, минимумът е по 300 лв. за всяка една искова претенция от този тип. Ето защо, сумата от 450 лв. се явява занижена спрямо общата сума от 600 лв., която е можело да бъде поискана по Наредбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 283/01.08.2019 г. , постановено по гр. дело № 494/2019 г. на силистренския районен съд, в частите , с които Е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплаща на сина си А. А. Ж. чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. месечна издръжка в размер по висок от 200 / двеста/ лв. до 350 лв. (триста и петдесет лв.), считано от 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, както и в частта, с която е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплати на сина си А.А. Ж. чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г. в размер по висок от 2106 /две хиляди стои шест/ лева до 4200 лв. (четири хиляди и двеста лв.), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2019 т., до окончателното ѝ плащане, а също и в частта, с която Е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплати Д.С.И. направените по делото разноски в размер по- висок от 1216 / хиляда двеста и шестнадесет/ лева до 1450 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар, както и в частта, с която е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплати по сметка на РС – Силистра държавна такса за настоящото производство в размер по – висок от 372,24 / триста седемдесет и два лева, 24 ст./ лв. до 504 лв. (петстотин и четири лв.), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.И., иск против А.Ж.Ж. за заплащане на сина му А. А.Ж. чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. месечна издръжка в размер по висок от 200 / двеста/ лв. до 350 лв. (триста и петдесет лв.), считано от 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, както и в частта, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.И., иск против А.Ж.Ж. за заплащане на сина му А. А. Ж. чрез неговата майка и законен представител Д.С.И., издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г. в размер по висок от 2106 /две хиляди стои шест/ лева до 4200 лв. (четири хиляди и двеста лв.), заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2019 т., до окончателното ѝ плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ допълнително следния режим на лични отношения: между бащата А.Ж.Ж. и детето А. А. Ж., в продължение на един месец през лятото, в който майката не е в годишен отпуск, да взема детето всеки ден от 9,00 часа от дома му и да прекарва с него деня до 17, 00 часа, след което да го връща по местоживеенето му в дома на майката.
ОСЪЖДА Д.С.И. да заплати допълнително на А.Ж.Ж. направените от него разноски по делото пред първата инстанция за адвокатски хонорар в размер на още 93,33 / деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки.
ОСЪЖДА Д.С.И. да заплати на А.Ж.Ж. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар и държавна такса в размер на 137,66 лв. / сто тридесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж. да заплати Д.С.И. направените от нея разноски по делото за адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 201,25 / двеста и един лева и двадесет и пет стотинки/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/01.08.2019 г. , постановено по гр. дело № 494/2019 г. на силистренския районен съд, в частите, с които е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплаща на сина си А. А.Ж. . чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. месечна издръжка от сумата 180 лв. /сто и осемдесет/ л до размера 200 лв. (двеста.), считано от 08.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, както и в частта с която Е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплати на сина си А. А. Ж. чрез неговата майка и законен представител Д.С.И. издръжка за периода от 08.04.2018 г. до 07.04.2019 г. в размер до 2106 лв. /две хиляди сто и шест /лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.04.2019 т., до окончателното ѝ плащане, както и в частта, с която Е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплати Д.С.И. направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и до сумата 1216 лв. / хиляда двеста и шестнадесет/ лева до присъдените 1450 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар, а също и в частта , с която е ОСЪДИЛ А.Ж.Ж. да заплати по сметка на РС – Силистра държавна такса за настоящото производство в размер до 372,24 лв. от присъдените 504 лв. (петстотин и четири лв.).
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото по отношение режима на лични отношения.