Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Двадесет и трети състав на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 330 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка
с чл. 99б, ал. 3 и чл. 92, ал. 14 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано
е по жалба на М.И.И.,***, против Заповед № 175/29.01.2021 г. на кмета на община
Несебър, в частта, с която е заличена адресната му регистрация по настоящ адрес
***. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед
в посочената част, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, както и
такива на материалния закон. Поддържа се, че нарушенията на процесуалните
правила при издаването на оспорения акт са съществени и са довели до
накърняване правата на жалбоподателя. Твърди се, че не е уведомяван за
започналото производство за заличаване на адресната му регистрация и не е имал
възможност да участва в производството по издаването й, както и че заповедта не
му е връчвана. Не са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая, а
именно дали и от кога лицето /в случая лицата, които живеят на адреса/ не живее
на посочения адрес, евентуално-мястото, където живее действително и да бъде
уведомен по реда на чл.26 ал.1 АПК.
Сочи, че на посочения адрес в гр.О,ул..“****“ №**регистрацията е
извършена по заявление, след съгласие на собственика на имота, в изпълнение на
закона. Релевира подробни доводи за противоречие на оспорената заповед с
материалноправните разпоредби. Излага съображения и за противоречие с нормата
на чл.146 т.5 АПК като се позовава на решение №5171/29.04.2020г. по
адм.д.№4241/2018г. на ВАС. Изтъква, че процесната заповед е немотивирана, като
излага подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят твърди, че при
издаване на заповедта е нарушена нормата на чл. 146, т. 1 от АПК. С оглед
изложеното моли съда да отмени
атакуваната заповед на Кмета на Община Несебър.
Ответникът-
Кмет на община Несебър, не изразява становище жалбата и по съществото на
спора.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение
№305/10.02.2021г. Административен съд – Бургас, на основание чл. 135, ал. 1 и
ал. 2 от АПК е прекратил производството, образувано пред него и е изпратил
делото по подсъдност на Административен съд – Варна.
Със
заповед №РД-09-4/08.01.2021г. на областен управител на област Бургас е насрочен,
на 28.02.2021г., общ местен референдум в населените места от община Несебър, а
именно гр. О., с. П., с. П., с. Р., с. Б., с. Е., с. К., с въпрос: „Подкрепяте
ли предложението за обособяване на нова община с център гр. О., състояща се от
населените места - гр. О., с. Б., с. П., с. Р., с. Е., с. П., с. К.“. По
смисъла на §2 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗПУГДВМС за всички
неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум
се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс.
Със
заповед №56/13.01.2021г. на кмета на община Несебър били определени девет
избирателни секции на територията на община Несебър и със заповед
№57/13.01.2021г. били определени общодостъпни места за обявяване на избирателни
списъци. В РУ – Несебър постъпила информация за зачестили през последните
две-три години регистрации на лица по настоящ адрес на различни адреси в гр.О.,
които след приключване на летния туристически сезон, напускат населеното място
без да заявят промяната в гражданското си положение, т.е. да променят адресната
си регистрация. В тази връзка и във връзка с писмо с
изх.№Н1-ГР-6252/01.12.2020г. /л. 30 – гръб/ на община Несебър за периода от
23.11.2020г. до 07.01.2021г. били планирани и извършени множество адресни
проверки на територията обслужвана от РУ О.. В частта на процесния адрес и
спрямо жалбоподателя било констатирано, че не е установено лицето
М.И., при
направена справка е установено, че е регистриран по постоянен адрес ***.
Посочено било, че на този адрес не са установени други лица.
Във връзка с издадена
заповед №76/22.01.2021г. на кмета на община Несебър комисия възприела горните констатации, както
и, че проверките са били извършвани в рамките на 30 дни и лицето никога не е
било откривано на адреса, поради което след разглеждане на преписката и справка
в НБД „Население”, комисията взела решение на основание чл. 99 ал. 1, във вр. с
чл. 99б от ЗГР да бъде заличена адресната регистрация по настоящ адрес на
жалбоподателят М.И.И.. Предвид констатациите на комисията и на основание чл. 99
ал.1 и във вр. с чл. 99б от ЗГР кмета на община Несебър издал оспорена заповед,
с която заличил адресната регистрация на жалбоподателя по настоящ адрес.
Заповедта
била публикувана на електронната страница на община Несебър. По делото от
ответната страна не са ангажирани доказателства за връчването й на
жалбоподателя.
Съдът счита, че по
делото не са представени доказателства за връчване на заповедта на адресата,
жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
като е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разпоредбата
на чл. 99б, ал. 3 ЗГР предвижда, че
заповедта за заличаване на адресна регистрация се издава от кмета на общината.
Оспорената заповед е подписана от В.Б., съгласно заповед №1919/11.11.2019г. /л.
29 – гръб/. По делото се установява, че кмета на община Несебър Н.Д.е ползвал
платен годишен отпуск, в периода от 29.01.2021г. до 29.01.2021г., съгласно
заявление №Н1-0А1-433/28.01.2021г. /л. 30/. По делото е представена заповед
№1919/11.11.2019г., даваща правомощия на
Б. да издава заповеди по заместване. Оспореният
акт се явява издаден от компетентен по място, материя и степен орган. Кметът на
общината издава заповедта за заличаване на адресна регистрация по чл. 99б, ал. 3 ЗГР, като това му
правомощие произтича от цитираната норма и е функция на качеството му на
длъжностно лице по гражданското състояние съгласно чл. 35, ал. 3 ЗГР. С оглед на
изложеното, се явява неоснователно възражението на жалбоподателя в тази връзка.
Съдът
приема, че оспорената заповед е постановена при спазване изискванията за форма
и съдържание на административния акт. В настоящия случай мотивите на
административния акт се съдържат в друг предхождащ го документ – протокол за
извършена проверка от 26.01.2021 г. на комисията по чл. 99б, ал. 1 ЗГР, към който препраща
заповедта, което е допустимо, съгласно указанията, дадени тълкувателно решение
№ 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Предвид изложеното се явяват неоснователни и
възраженията на жалбоподателя, че оспорената заповед е немотивирана.
Независимо от горните
изводи настоящият състав намира, че обжалваната заповед, макар и издадена от
компетентен орган, в предвидената форма и съдържание, е издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон. Производството по чл. 99б
от ЗГР е административно по своя
характер, като същото приключва с издаването на индивидуален административен
акт, с който се засягат права и законни интереси на гражданите. При липса на
специална правна уредба в ЗГР, следва да
се прилагат общите правила, регламентирани в АПК. Ето защо при провеждане на
производство по чл. 99б от ЗГР следва да бъдат спазени и общите принципи
по АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че в представената по делото
административна преписка липсват доказателства, че на М.И.И., в качеството му
на заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от АПК, е било
изпратено надлежно уведомление по чл. 6, ал. 1 от АПК за образуваното
административно производството. Органът не е изпълнил задължението си по чл. 9,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК да събере всички необходими доказателства дори,
ако няма искане от заинтересованите лица. Жалбоподателят не е бил уведомен за
резултатите от извършената проверка от комисията, предвид което съдът намира,
че не са изпълнени изискванията и на чл. 34 и чл. 36 от АПК, което съставлява
нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на
съществените. Това е така, защото по този начин жалбоподателят е бил лишен от
признатата и гарантирана от закона възможност да участва в тази фаза на
административния процес – да се запознае с констатациите от извършената по реда
и на основание чл. 99б от ЗГР проверка; да представи доказателства или да
поиска събирането на такива; да направи възражения и т. н. Решаващият
административен орган – кметът на общината, преди издаването на заповедта по
чл. 99б от ЗГР
за заличаване на адресната регистрация, е следвало да уведоми заинтересованото
лице и да му предостави възможност да упражни предоставените му и гарантираните
от закона процесуалните права, нормативно установени в АПК, като страна в
административното производство. Освен това административният орган не е
изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Събраните по делото
доказателства сочат на непълнота на установената в хода на проведеното
административно производство фактическа обстановка и съответно за неправилност
на обоснования правен извод и то при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като в следствие на нарушаването на задължението за
уведомяване, жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва като страна
в производството по издаване на оспорената заповед. Посоченият пропуск
съставлява и процесуално нарушение, свързано с произнасяне на органа при
неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая и в нарушение на
принципа за истинност – чл. 7 АПК. Горното формира извод на съда за наличие на
отменително основание по чл.146 т.3 АПК.
Освен изложеното, съдът
счита, че предметът на проверката по чл. 99б
от ЗГР е детайлно регламентиран с
разпоредбата на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9/2012 г., в която се посочва
какви точно факти следва да се установяват от комисията. Установените, в
конкретния случай от комисията, факти обаче не са достатъчни за изясняване на
случая, което личи и от самата констатация на комисията, единственото посочено
в протокола е, че М.И.И. не е открит на адреса и, че за лицето е установено, че
е регистрирано по постоянен адрес ***, както и че на адреса на са установени
други лица. Видно от представения протокол, посочените обстоятелства не са
установени от назначената комисия, същите се съдържат в писмо вх. №
Н1-ГР-6252-001/12.01.2021г. ОД на МВР – Бургас. Съдът счита, че по този начин комисията не е
установила правнозначимите факти, с което е нарушен чл. 35 от АПК и протоколът
е съставен при съществени нарушения на правилата, визирани в чл. 140а от
НАРЕДБА № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация.
По
изложените по-горе съображения съдът приема, че оспореният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
На
основание чл. 92, ал. 14, изр. последно ЗГР настоящото решение е
окончателно.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.второ АПК, Административен съд
– Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 175/29.01.2021
г. на кмета на община Несебър, с която е заличена адресната регистрация на М.И.И.
по настоящ адрес ***.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: