№ 262
гр. Елин Пелин, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20221820101248 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 срещу А. Б. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Елин Пелин“ № 20, вх. А, ет. 4, ап. 27, с която
се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 1704,08 лв., представляваща
главница по договор за паричен заем с № 546468 от 13.07.2021 г.; 162,73 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 13.07.2021 г. до 03.05.2022 г.; 829,41 лв.,
представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от 13.07.2021 г. до
03.05.2022 г.; 139,27 лв., представляваща законна лихва за периода от 01.01.2022 г. до
01.09.2022 г.; 500 лв., представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на
01.06.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на
30.09.2022 г., както и заплащане на направените разноски. Твърди се, че договор за паричен
заем № 546468 от 13-07-2021г. между А. Б. Т., ЕГН: **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:
....... е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Договорът за
заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил
своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и
период на погасяване), две лица за контакт. По този начин Заемателят е обективирал волята
си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД. Параметрите и
условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на
Заемателя от Заемодателя Договор и Стандартен европейски формуляр към договора за
1
паричен заем, с които Заемателят се е съгласил. Индивидуализацията на начина на
плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш“
ООД като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на
задълженията е в Погасителен план към договор за заем № 546468. Длъжникът не е
изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми, описани по-горе.
Длъжникът не е погасил задълженията си по заема. Предвид горното, дружеството е
депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 1007/2022г.
PC Елин Пелин е издал заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по
заявлението.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата А. Б. Т., като в
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за
неоснователност на иска.
С уточнителна молба от 24.01.2023 г. ищецът сочи, че заемната сума е изплатена на
длъжника на 13.07.2021 г. (начало на периода на договора), падежът на първата вноска е
настъпил на 27.07.2021 г., като клиентът се задължава да я върне на дата - 03.05.2022г.
(крайна дата на срока на договора). Страните са уговорили, че заемната сума ще бъде
върната ведно с възнаградителната лихва на 21 месечни вноски като вноските са описани в
погасителния план -чл. 4 от договора. В него е посочена какви са вноските, които длъжникът
следва да заплати и какъв е падежът им. Договорната лихва и мораторната лихва са
изчислени върху главницата - чистата стойност на кредита. Посочените лихви не се
начисляват върху други суми, включително неустойки и такси. Възнаградителната лихва е
уговорена в договора и е дължима за същия период - от датата на отпускане на кредита до
последната вноска (13.07.2021 г. - 03.05.2023г.). Законната лихва за забава се начислява само
върху главницата. Предвид това няма разделение по пера на други задължения, различни от
предоставената заемна сума. Основанието за начисляване на договорната възнаградителна
лихва е чл. 3.7 от Договора. Лихвеният процент е в размер на 40.05 % - фиксиран. За
периода на договора е изчислен размерът на дължимата договорна лихва - чл. 3.10 и чл. 4 от
Договора. Изчислява се на върху дължимата до края на договора главница. Договорната
лихва е посочена като фиксиран размер за целия срок на договора - 40.05 %. Предоставената
главница по кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент, който се разделя на 360 и
полученият резултат се умножава по съответният брой дни, за който е сключен договорът за
кредит. Законната лихва за забава се начислява само върху главницата. Предвид това няма
разделение по пера на други задължения, различни от предоставената заемна сума.
Възнаградителната лихва и законната лихва по Договор за кредит № 546468/13.07.2021 г. са
начислени върху 2000 лв. главница. Договорната компенсаторна неустойка е уговорена
индивидуално между страните като се преценяват различни фактори - трудово
възнаграждение на длъжника, дали клиентът е теглил други кредити при нас и в други
институции, имал ли е забава в изпълнението и пр. Неустойката се начислява еднократно
автоматично по кредита, ако длъжникът не изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора за заем - поръчител или банкова гаранция. Тъй като длъжникът не
2
е изпълнил задължението си за предоставяне на обезпечение, неустойката е начислена по
договора, като плащането й е разсрочено - заедно с вноските по кредита. Начисляването на
мораторна лихва е обезщетение за забавеното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД и същата
се начислява ежедневно, независимо от периода на забава. Неустойката за забава
представлява мораторна неустойка и се дължи след като в продължителен период от време
длъжникът не е извършвал плащания и дружеството е направило разходи във връзка със
забавата - разходите за събиране на просрочени вземания включват всички стоР. от
кредитора разходи във връзка с изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни разговори, посещения на адрес за връчване на покани, съобщения
и уведомления на кредитополучателя и др. Неустойката за забава е в размер на 25 % от
размера на главницата и същата не се увеличава дори разноските във връзка с просроченото
задължение да надхвърлят размера й. Неустойката за забава се начислява еднократно в
посочения размер и се дължи до пълно погасяване на задължението. Тя не се кумулира за
определен период от време, както е мораторната лихва, а се начислява само веднъж,
еднократно, в определения размер. Разходите за събиране на вземането се начисляват
съгласно Тарифата - при забава в изпълнението на задължението в определен брой дни.
Затова в настоящия случай предвид настъпилата забава са начислени разходите в посочения
размер. Те са във връзка с извънредни разходи, които дружеството извършва поради
настъпилата забава - изпращане на напомнителни писма, съобщения, посещения на адрес и
обаждания. Това са разходи, които при законосъобразно развитие на отношенията не биха
били направени.
Препис от уточнителната молба е връчена на ответницата А. Б. Т., като в срока по чл. 131
ГПК е постъпил писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на иска.
Сочи се недопустимост на кумулиране на неустойка за забава и лихва за забава.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби се сочи, че исковете са
основателни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата А. Б. Т. чрез процесуалния си представител адв. А. моли за
отхвърляне на предявените искове. В писмени становища се оспорват исковете. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е договор за потребителски кредит № 546468 от 13.07.2021 г., че същият е сключен
между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 и А. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул.
„Георги С. Раковски“ № 5. В чл. 3 от Договора, „Параметри на отпуснатия заем“, са
отразени: размер на отпуснатия заем – 2000 лева; вид вноска: двуседмична; годишен
процент на разходите – 49,62 %; фиксиран лихвен процент – 40,05 %; обща сума за плащане
– 2402,31 лева. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора Страните се споразумяват, че договорът за
кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: 1. Безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване
3
на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-
малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на
не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и
по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора
страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1
обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор. Според чл. 11, ал. 1 с
подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се
счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор
обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 2196.69 лева. Според чл. 11, ал. 1 страните се
съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена
разсрочено - съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин.
Договорът е сключен на основание отправено искане № 9009275 от 13.07.2021 г. за заем от
А. Б. Т., чийто параметри и условия са описани в предоставените стандартен европейски
формуляр и общи условия към договора. В представения погасителен план при
непредставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 2196.69 лева, като
двуседмичната вноска с неустойка в размер на 219 лева се дължи на посочени падежи за
периода от 27.07.2021 г. до 03.05.2022 г., като общата сума е 4599 лева с възможност за
еднократна отстъпка от 47,16 лева.
Установява се от заключението на съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Р. К. С.,
които съдът кредитира като пълно и компетентно, че на 13.07.2021 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 546468 между „Сити Кеш“ ООД и А. Б. Т. (кредитополучател). По
силата на чл. 4, ал. 1 от Договора с подписването му кредитополучателят изрично
удостоверява, с полагане на подписа си че е получил изцяло и в брой заемната сума в размер
на 2000 лева. На 13.07.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 546468 между
„Сити Кеш“ ООД (кредитор) и А. Б. Т. (кредитополучател), по силата на който е договорена
заемна сума в размер на 2000 лева. Видно от текста на чл. 4, ал. 1 договорът за кредит има
силата на разписка за предадената, съответно получената сума. В този смисъл процесния
договор за потребителски кредит удостоверява получаването от страна на ответницата на
4
заемна сума в размер 2000 лева на 13.07.2021 г. Платените суми от Кредитополучателя - А.
Б. Т. към „Сити Кеш“ ООД за погасяване на кредита са в общ размер на 1878 лева. В
системата на кредитора „Сити Кеш“ ООД са погасени задължения в общ размер на 1878 лева
по пера както следва: Главница - 295,92 лева; Възнаградителна лихва - 239,58 лева;
Договорна компенсаторна неустойка - 1 320,12 лева; Законна лихва за забава - 22,38 лева.
Общият размер на непогасената главница по Договор за потребителски кредит № 546468 от
13.07.2021 г. възлиза на 1704,08 лева. Непогасеният остатък на възнаградителната лихва по
Договор за потребителски кредит № 546468 от 13.07.2021 г. възлиза в общ размер на 162,73
лева. Лихвата за забава (обезщетението за забава) за периода от 01.01.2022 г. до 01.09.2022 г.
е изчислена върху главницата на всяка падежирана и незаплатена погасителна вноска,
считано от 01.01.2022 г. респ. датата на изпадане на длъжника в просрочие до 01.09.2022 г. и
възлиза в общ размер на 94,72 лв.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което се подчинява на
правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Неоснователни са възраженията на ответницата, че сумата по договора за кредит не е
усвоена. Получаването на сумата е отразено в подписания между страните договор за
кредит.
В отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че договорът за кредит е
недействителен, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на
разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
5
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Такъв разход по кредита, който следва
да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, която по начина по който е
уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско
задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Като не
е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР е нарушена разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл.
22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен. Това е така, тъй като неустойките
излизат извън предвидените им функции и представляват допълнително възнаграждение за
кредитора по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на
практика водят до скрито оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се включва и
допълнително парично задължение, надвишаващо 100% от задължението по главницата,
което обаче не е включено в ГПР. Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като е не е посочил съществена част от „общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът „Сити Кеш“ ООД заобикаля изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са нищожни.
След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен
– чл. 22 ЗПК.
Предвид горното съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК процесният договор
за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Последиците от
обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
на лихва или други разходи по кредита.
Доколкото договорът е недействителен отпада уговореното в него разсрочено плащане на
вноските и потребителят дължи връщане на цялата сума, която е получил по договора за
кредит. По гореизложените съображения за нищожност на договорните клаузи и при режима
на чл. 23 ЗПК следва да се отрече дължимостта изцяло на възнаградителната и мораторната
лихва. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части. В случая нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната
лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, а
договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от
6
задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за
действителността му – аргумент от чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него. Ищцата е платила сумата 1878 лева при дължима сума от 2000
лева, поради което дължи сумата от 122 лева, в която част искът следва да се уважи, като
следва да се отхвърлят като неоснователни исковете за: за разликата над 122 лева до пълния
предявен размер от 1704,08 лв., представляваща главница по договор за паричен заем с №
546468 от 13.07.2021 г.; 162,73 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
13.07.2021 г. до 03.05.2022 г.; 829,41 лв., представляваща договорна компенсаторна
неустойка за периода от 13.07.2021 г. до 03.05.2022 г.; 139,27 лв., представляваща законна
лихва за периода от 01.01.2022 г. до 01.09.2022 г.; 500 лв., представляваща неустойка за
забава, начислена еднократно на 01.06.2022 г.
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 66,71 лева за внесена дължима държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът има разноски в съдебното производство в размер
на 66,71 лева за дължима държавна такса, 500 лева за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част на исковете на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 28,66 лева
за направени разноски.
Ответницата А. Б. Т. е направила разноски 760 лева за платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.03.2022 г. С оглед изхода от
делото и съразмерност с отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответницата А. Б. Т. разноски в размер на 732,20 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул.
„Елин Пелин“ № 20, вх. А, ет. 4, ап. 27 дължи на „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска” № 29, ет. 7,
сумата от: 122 лева, главница по договор за паричен заем с № 546468 от 13.07.2021 г.; ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за
разликата над 122 лева до пълния предявен размер от 1704,08 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем с № 546468 от 13.07.2021 г.; 162,73 лева,
7
представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.07.2021 г. до 03.05.2022 г.; 829,41
лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от 13.07.2021 г. до
03.05.2022 г.; 139,27 лева, представляваща законна лихва за периода от 01.01.2022 г. до
01.09.2022 г.; 500 лева, представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на
01.06.2022 г.
ОСЪЖДА А. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Елин Пелин“ № 20, вх. А,
ет. 4, ап. 27, ДА ЗАПЛАТИ НА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Средец, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, сумата от 28,66 лева,
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Средец, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ НА А. Б. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Елин Пелин“ № 20, вх. А, ет. 4, ап. 27, сумата от 732,20 лева,
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8