№ 894
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500028 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Държавата, представлявана от министъра
на финансите срещу Решение № 260409 от 28.09.2020г. по гр.д. № 1044/2020г. по описа на
ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че П. И. К. с ЕГН ********** не дължи на
Държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 7660.64 лева, включваща
6830 лв. – главница; 6 лв. – разноски по изпълнението; 824.64 лв. – такси по чл. 53 от
ТДТССГПК, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20053110403290 по описа на
ДСИ при ВРС, образувано на основание изпълнителен лист от 03.08.2005г., издаден по гр.д.
№ 2016/2004г. по описа на ВРС, 17-ти състав.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. Изложен е довод за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес, а по същество за неправилно приложение на материалния закон относно общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Поддържа, че на основание чл. 152, ал. 7 от СК /Дв,
бр. 100 от 2010г./ държавата е присъединен взискател по силата на закона от момента на
плащане на първата сума за издръжка за частното държавно вземане за платената от
общината издръжка по образуваното изп.д., заедно със законната лихва. В тези случаи
дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Наредбата за изплащане от държавата на присъдена издръжка /приета с ПМС № 54 от
1
14.09.1985г., обн., ДВ, бр. 75 от 27.09.1985г., както и ПМС № 288 от 10.12.2002г./ платената
от държавата издръжка е за сметка на неизправния длъжник, като събирането на сумата се
извършва от СИ въз основа на вече издадения срещу длъжника изпълнителен лист, като
събраните суми се внасят в бюджета на ОбНС, който я е изплащал. В чл. 14, ал. 1 от
Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка /приета с ПМС № 167
от 17.06.2011г./ е посочено, че държавата е присъединен взискател за частното държавно
вземане за изплатената по реда на наредбата издръжка. Държавата замества непълнолетния в
изпълнителното производство относно изплатените от нея суми. Следователно, давността за
вземането, предмет на иска, е спряна, както е и прекъсвана с всяко едно действие на СИ по
събиране и плащане на сумите. А по време на изп.д. давност не тече. Давността е
прекъсната пред 2005г. с образуване на изпълнителното производство и докато трае давност
не тече на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, в който смисъл се позовава на съдебна практика.
Ето защо счита, че вземането не е погасено по давност, а предявеният иск е неоснователен.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение, а искът – отхвърлен.
В отговор на жалбата П. И. К. оспорва доводите в нея. Излага съображения за
допустимост на иска, като основан на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно
погасителна давност в периода март 2010г. до март 2015г. Като основан на твърдения, че в
този период по изпълнителното производство не са извършвани никакви изп. действия,
специалният иск е допустим и предявен при наличие на правен интерес. А по същество при
приложение на общата давност за вземания произтичащи от фактически състави на
неоснователно обогатяване, решението е правилно и законосъобразно. Отправя искане за
потвърждаването му.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, а въззиваемата страна оспорва жалбата, като всяка претендира
присъждане на разноски.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от П. И. К. срещу
Държавата установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
7660.64 лева, включваща 6830 лв. – главница; 6 лв. – разноски по изпълнението; 824.64 лв. –
такси по чл. 53 от ТДТССГПК, предмет на принудително изпълнение по изп.д. №
20053110403290 по описа на ДСИ при ВРС, образувано на основание изпълнителен лист от
03.08.2005г., издаден по гр.д. № 2016/2004г. по описа на ВРС, 17-ти състав, поради
погасяване на задължението по давност.
Фактическите твърдения, на които се основава иска са в следния смисъл: ищецът е
2
длъжник по изп.д. № 20053110403290 по описа на СИС при ВРС, образувано въз основа на
молба от 03.08.2005г. и ИЛ, издаден на 03.08.2005г. от ВРС по гр.д. № 2016/2004г. На
14.01.2020г. му е връчена покана за доброволно изпълнение, съгласно която задължението
му към взискателите С.К. К.а и Домашен соционален патронаж, гр. Варна възлиза на общата
сума от 9120.64 лв., включваща: 110 лв. месечна издръжка от 10.08.2005г.; 50 лв. олихвяема
сума от 27.02.2009г.; 8290 лв. – неолихвяема сума; 6 лв. – разноски по изп.д. и 824.64 лв. –
такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на ВРС. Вземането на Държавата в
посочените размери е погасено по давност, поради което ищецът не дължи описаните суми.
С влязло в сила решение по гр.д. № 2016/2004г. по описа на ВРС ищецът е осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв. в полза на детето К. К., родено на *** и
месечна издръжка в размер на 50 лв. в полза на детето И. К., родено на 27.06.1992г., считано
от 20.10.2004г., чрез тяхната майка и законен представител С.К. К.а. На основание издаден
изпълнителен лист от 03.08.2005г. е образувано цитираното изп.д., към което е
присъединено и образуваното впоследствие изп.д. № 20098070400310 по описа на ЧСИ
Надежда Денчева, рег. № 807. Поради обстоятелството, че е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, по молба на взискателя, заплащането на присъдената издръжка е извършвано от
Община Варна, чрез Домашен социален патронаж, като за периода 27.02.2006г. до
08.03.2010г. на взискателите са изплатени общо 6830 лв. С Постановление на ДСИ от
06.01.2020г. Държавата е присъединена като взискател по изп.д. за заплатените от нея
издръжки в общ размер на 6830 лв. Постановлението има само констативно значение, с
оглед Наредбата за реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка и чл. 152, ал. 7
от СК. В случая задължението за издръжка е изплатено от съзадълженото лице – Държавата,
която е платила издръжката вместо задълженото да я дава лице и в това качество има право
да претендира платеното от ищеца – длъжник. Вземането на държавата е станало изискуемо
от момента на заплащане на дължимата от ищеца издръжка /ТР № 12/12.03.1971г. на ОСГК
на ВС/, произтича от фактическите състави на неоснователно обогатяване и се погасява с
изтичане на общата давност по чл. 110 от ЗЗД. Последното плащане от Държавата е
осъществено през м. март 2010г., съгласно уведомление от ДСП, като след този момент не
са осъществени действия по изпълнението от ДСИ за събиране на вземанията на
присъединения взискател в лицето на Държавата. Ето защо, започналата да тече погасителна
давност, при липса на основание за спиране и прекъсване, е изтекла през март 2015г. В този
смисъл вземането на Държавата за главница и лихви от ищеца, представляващо частно
държавно вземане е погасено по давност. Отправил искане в тази връзка за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че не дължи исковата сума на ответника.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е депозиран от
ответника.
В писмено становище в първо с.з. Държавата оспорила предявения иск с доводи, че
общата погасителна давност за вземането не е изтекла, същата е прекъсната и не тече.
Доколкото по силата на закона Държавата замества непълнолетното дете в изпълнителното
производство относно изплатените от нея суми, като събирането на сумата се извършва от
3
СИ въз основа на издадения срещу длъжника ИЛ, то давността за вземането е прекъсната с
всяко предприето действие на СИ по събиране на дължимата сума, а докато трае
изпълнителния процес давност не тече на основание чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Отправил искане
поради това искът да се отхвърли като неоснователен.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Спор по фактите липсва, а за установяването им по делото са приети писмени
доказателства, както и заверен препис от изп.д. № 20053110403290 по описа на СИС при
ВРС.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е по чл. 439 от ГПК, същият е допустим като основан на
правопогасяващ факт – изтекла погасителна давност, настъпил след издаването на
изпълнителния лист.
Условията и реда за изплащане на присъдена издръжка от държавата са уредени в чл.
152 от СК, приложими и за образуваните преди влизането в сила на ЗИДСК /обн, ДВ, бр. 100
от 2010г., в сила от 21.12.2010г./ преписки за изплащане от държавата на присъдена
издръжка, съгласно § 22 от ПЗР на този закон. Съгласно тази уредба държавата изплаща
присъдената на ненавършил пълнолетие български гражданин издръжка за сметка на
неизправния длъжник, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният
длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното
изпълнение /чл. 152, ал. 1 и ал. 2 от СК/. Неизправният длъжник е задължен да възстанови
платената от държавата издръжка заедно със законната лихва и държавата се смята за
присъединен взискател за частното държавно вземане за платената от общината издръжка по
образуваното изпълнително дело заедно със законната лихва /чл. 152, ал. 6 и ал. 7 от СК/. В
тези случаи дължимите такси и разноски се събират направо от длъжника. Реда за
изплащане от държавата на присъдена издръжка е регламентиран и в Наредба, приета с
ПМС № 167 от 17.06.2011г., обн., ДВ, бр. 48 от 24.06.2011г., в сила от 24.06.2011г.
Изплащането на издръжката от държавата е по същество плащане по изпълнителното
производство, предпоставено е от наличието на образувано изпълнително дело и от
извършването на определени действия от съдебния изпълнител до навършване на
пълнолетие на правоимащото дете.
Няма спор по делото, а и от данните по изпълнителното дело се установява, че по
образуваното по молба на С.К. К.а срещу длъжника П. И. К. изпълнително производство
платената от държавата, чрез общината в периода 2006г.-2010г. издръжка по ИЛ от
03.08.2005г. в полза на децата К., род. на *** и И., род. на 27.06.1992г., възлиза на общата
4
сума от 6830 лв., съгласно писмо от 30.12.2019г. на Домашен социален патронаж при
Община Варна /л. 226 от изп.д./.
С Разпореждане от 06.01.2020г. на ЧСИ на основание чл. 152, ал. 7 от СК като
взискател по делото е конституирана държавата за частното държавно вземане за платената
чрез общината издръжка. С оглед нормите на чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14, ал. 1 от
НОРИДПИ постановлението на СИ за конституирането на държавата няма конститутивно
действие, а констативно такова доколкото прогласява настъпилото по закон присъединяване
на кредитор. Правото/вземането на държавата за платената от общината на правоимащия
гражданин издръжка, ведно със законната лихва обаче възниква от момента на плащането на
издръжката и е проявление на своеобразна законна суброгация, при която държавата встъпва
в правата на удовлетворения кредитор срещу неизправния длъжник.
С института на законната суброгация е предвидено изключение от правилото на чл.
73 от ЗЗД, че при изпълнение на задължението от трето лице се погасява вземането на
кредитора, като правото му преминава към третото изпълнило лице. В чл. 74 от ЗЗД е
уреден общият фактически състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на
задължение /по начало чуждо/ при наличие на правен интерес от трето лице, което встъпва в
правата на удовлетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника. При
суброгацията, към третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с всички
обезпечения в широк смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в закона.
Суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните
права на третото лице във вътрешните му отношения с длъжника във връзка с изпълнението
на третото лице към кредитора, поради което и с оглед принципа за забрана на
неоснователно обогатяване, регресното право е предпоставка за суброгаторното право,
имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото на регрес. Суброгация
без регрес е възможна само в изрично предвидените от закона случаи /чл. 178 от ЗЗД/.
Погасителната давност от друга страна, като санкция за бездействието на кредитора
започва да тече от момента, в който в патримониума на кредитора възникне твърдяното
право и след настъпване на неговата изискуемост. Регресното вземане на държавата по чл.
152, ал. 7 от СК срещу неплатилия длъжник по присъдена издръжка, възниква след плащане
на присъдената издръжка в полза на правоимащото ненавършило пълнолетие лице, което в
случая се е реализирало ежемесечно в периода 27.02.2006г.-08.03.2010г. и възлиза общо на
6830 лв. ПДИ изх. № 509/07.01.2020г. /л. 7 от делото на ВРС/ до длъжника за настъпилата
суброгация в правата на първоначалния взискател за изплатената чрез Община Варна сума в
размер на 6830 лв., както и за таксите и разноските по изп.д. е връчена на длъжника на
10.01.2020г. /л. 228/, когато съгласно чл. 114, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е настъпила и
изискуемостта на задължението към Държавата и е постановено началото на давността. В
тази връзка следва да се отбележи, че качеството на държавата на присъединен по право
взискател по изп.д. възниква едва след плащане на присъдената издръжка и продължава до
навършване на пълнолетие от правоимащото лице при наличие на предпоставките на чл.
5
152, ал. 2 от СК, поради което изискуемостта на вземането й за платената издръжка винаги
следхожда плащането. Исковата молба е предявена на 28.01.2020г., т.е. преди изтичане на 5-
годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Изложеното налага извод, че вземането на
държавата за платена от нея присъдена издръжка по реда на чл. 152 от СК в конкретния
случай не е погасено по давност.
Цитираното в обжалваното решение ТР № 12 от 22.03.1971г. по гр.д. № 112/1970г. на
ОСГК е неприложимо в случая, доколкото урежда правото на иск за неоснователно
обогатяване на лицето, дало издръжка вместо задълженото да я дава, независимо от това,
далия имащият право да търси издръжка е предявил или не иск за такава. В конкретния
случай държавата по силата на закона е присъединен взискател в изпълнителното
производство, образувано по силата на изпълнителен лист издаден в полза на имащият
право на издръжка и събирането на сумите за възстановяване на заплатената от държавата
издръжка вместо неизправния длъжник се извършва от СИ въз основа на издадения срещу
длъжника изпълнителен лист, което принципно основание за събиране на вземането в полза
на държавата не е отпаднало с актуализираната нормативна уредба за събиране на това
вземане на държавата като частно държавно вземане след нарочно конституиране на
Държавата като присъединен взискател по изпълнителното дело по силата разпоредбите на
чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14, ал. 1 от НОРИДПИ. Изрично това е уредено в първите Наредби
за изплащане от държавата на присъдената издръжка от 1985г. и от 2002г. Т.е. събирането
на платените от държавата суми, съставляващи присъдена издръжка е израз на забраната, но
не произтича пряко от общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59
от ЗЗД, поради което изискуемостта на вземането, съответно началото на погасителната
давност не се поставя от деня на получаване на имущественото благо от правоимащия, а от
получаване на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД от длъжника.
Следователно, оспорването на изпълнението чрез иск по реда на чл. 439 от ГПК
основано на твърдения за погасяване на вземането по давност е неоснователно, поради
което искът следва да се отхвърли. Обжалваното решение като постановено в нарушение на
материалния закон следва да се отмени и вместо него се постанови друго в изложения
смисъл.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260409 от 28.09.2020г. по гр.д. № 1044/2020г. по описа на
6
ВРС, 53-ти състав, с което на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено в отношенията между страните, че П. И. К. с ЕГН ********** не дължи на
Държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 7660.64 лева, включваща
6830 лв. – главница; 6 лв. – разноски по изпълнението; 824.64 лв. – такси по чл. 53 от
ТДТССГПК, предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20053110403290 по описа на
ДСИ при ВРС, образувано на основание изпълнителен лист от 03.08.2005г., издаден по гр.д.
№ 2016/2004г. по описа на ВРС, 17-ти състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК предявения от П. И. К.
с ЕГН ********** срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на държавата
сумата от 7660.64 лева, включваща 6830 лв. – главница; 6 лв. – разноски по изпълнението;
824.64 лв. – такси по чл. 53 от ТДТССГПК, предмет на принудително изпълнение по изп.д.
№ 20053110403290 по описа на ДСИ при ВРС, образувано на основание изпълнителен лист
от 03.08.2005г., издаден по гр.д. № 2016/2004г. по описа на ВРС, 17-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщение за постановяването му,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7