МОТИВИ
към
Присъда № 183/2019г. по НОХД № 3239/2019г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу М.С.М., ЕГН **********,
и същата е предадена на съд за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК, за
това, че на 09.02.2018г. в с.***, обл.Пловдивска е причинила другиму – на Г.М.М.ЕГН
********** смърт по непредпазливост, като не е закупила на детето предписаните
от ** Т.Н.– *** ** гр. *** медикаменти – сироп за кашлица „Проспан“, антибиотик
„Ксимебак“ и спрей за нос „Низита“ и не е провела нужното лечение с тях, както и не е съобщила на същия лекар при
контролния преглед на 08.02.2018 г., че детето не приема предписаната терапия и
в резултат на неприемането на предписаните медикаменти са настъпили абцедираща
бронхопневмония на белите дробове и мозъчен оток, като абцедиращата
бронхопневмония на белите дробове е довела до остра дихателна недостатъчно и
настъпила впоследствие смърт.
По искане на подсъдимата и защитника му, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност на подсъдимата. Счита, че
няма пречка делото
да се разгледа по диференцирана процедура на съкратено съдебно следвствие, като
следва да й се определи наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, чието изпълнение да се отложи с подходящ
изпитателен срок. Желае да се заплатят разноските по делото от подсъдимата.
Адв. Х., защитник на подс. М., счита, че са налице предпоставките за прилагане
на чл. 371, т.2 от НК, като предлага да се приложи институтът на условното
осъждане, с оглед на обстоятелството, че подсъмата по настоящем е майка на три
деца, за които тряба да се грижи.
Подсъдимата М.С.М. в съдебно
заседание, признава вината си и се разкайва за случилото се. Декларира, че признава
фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства по тях, а
да се ползват доказателствата от досъдебното производство. Поддържа становището на защитника.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата М.С.М. - родена на *** ***, обл. **, б.,
българска гражданка, без образование, неработеща, неомъжена /във фактическо
съжителство/, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата М.М. живеела на съпружески начала със свид. Я.
Я., като двамата обитавали къща, находяща се в с.***. От съвместното си
съжителство обвиняемата и свид. Я. имали общо три деца /и още едно, което
починало при нелеп инцидент/. Най-малкото от трите деца бил Г.М.М.ЕГН **********.
Поради влошаване на здравословното състояние на детето, същото била заведено от
неговата майка подс. М. на преглед при свид. ** Т.Н.. Свид. Н. била *** в ****,
като в изпълнение на своите служебни задължения, тя посещавала и филиала на
болницата в с.** всеки вторник и четвъртьк - в следобедните часове. На
06.02.2018 г. свид. Н. приела за преглед новородения Г.М., който подс. М.
довела, изпратена от ** – свид. ** И.. Подсъдимата М. съобщила на медицинския
специалист, че от два- три дни детето имало кашлица и запушен нос, но заявила, че
то не е повишавало телесната си температура и се хранило добре. Свид. Н.
извършила преглед на бебето и констатирала диагноза „ринофарингит"-
възпаление на лигавицата на носа и гърлото, за лечението, на което заболяване
назначила съответната медицинска терапия, като предписала сироп за кашлица
„Проспан”, антибиотик „Ксимебак" и спрей за носа „Низита".
Свидетелката Н. отпратила подс. М. с указания да доведе бебето отново на
контролен преглед на 08.02.2018 г., като на посочената дата подсъдимата отново
завела детето на преглед, но не съобщила на лекаря, че детето не приема
предписаната терапия. Неглижирайки задълженията си като родител на бебето, неспособно
да полага за себе си грижи от какъвто и да е характер, подсъдимата М. не
закупила нито едно от предписаните лекарства. Тя не предвидила настъпването на
общественоопасните последици, но била длъжна и могла да ги предвиди, още повече,
че освен бебето имала още две отраснали и отгледани от нея деца. В резултат на
проявената незаинтересованост към здравето на детето си и проявената подчертана
нсбрежност към констатираното заболяване, настъпили усложнения - абседираща
бранхопневмония на белите дробове, довела до остра дихателна недостатъчност; мозъчен
отток, а в резултат на същите и последвалата смърт на Г.М.М.на 09.02.2018 г.
/изготвена по делото СМЕ на труп № 43/2018 г.-л.18-22,том I/.
В хода на досъдебното проозводство била назначена и
изготвена по делото тройна съдебномедицинска експертиза /том 2 стр. 14-22/, от
чието заключение било установено, че причината за смъртта на Г.М.М.ЕГН **********
е абседираща бранхопневмония на белите дробове, довела до остра дихателна недостатъчност.
По трупа не били налице травматични увреждания, които да бъдат свързани с
насилие спрямо лицето. Трупните изменения, преценени към момента на аутопсията,
съобразени с условията на съхранение на трупа, отговарят на давност на смъртта
от порядъка на края на 1-во денонощие към началото на 2-ро денонощие.
Назначената терапия с медикаментите, описани по-горе били адекватни за
състоянието на Г.М., като същите представляват антибиотик от групата на
цефалоспорините, който се използва за лечение на инфекции на синусите, гърлото
и дихателни инфекции; сироп за кашлица, който лекува остри възпаления на
дихателните пътища, като описаните физикални находки от прегледа и оплакванията
са отговаряли на поставената диагноза. Усложняващо обстоятелство за развитието
на настъпилата бронхопневмония е неспазване на предписаната терапия от страна
на родителите. Предписаните три медикамента са били съобразни с диагнозата и
възрастта на детето, като техния прием от него би могъл да има положително
въздействие върху оздравителния процес, особено касаещо развитието на възпалителните
изменения в белите дробове, които са се указали фатални. В комплекса на
предписаните медикамента на Г.М. бил налице именно такъв, който спада към
групата на цефалоспориновите антибиотици, които се използват за лечение на
възпаление на горните дихателни пътища, като покриват и лечението на някои
видове пневмонии.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по
несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията
на подсъдимата, направени в съдебно заседание,
от доказателствата, събрани по ред на на НПК в досъдебното производство-
свидетелските показания на свидетелите Я. А. Я., ** Т.Т. Н., Т.И.И., както и от
писмените доказателства СМЕ на труп, тройна съдебномедицинска експертиза, протокол
за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, справка съдимост,
събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал.
От наличните по делото
доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно
заседание самопризнание от подсъдимата, по категоричен начин се установи осъществяването
на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм, авторство.
Това е така, тъй като свидетелите, логично и
непротиворечиво изясняват всички факти и обстоятелства, които са им станали
известни и които са предмет на доказване в настоящото производство –
инкриминирания момент, предписаните от доктора медикаменти, липсата на адекватно лечение с предписната
терапия от подсъдимата като майка на детето също и факта на настъпилата смърт. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените
по делото писмени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и
неоспорени от страните. В тази връзка Съдът възприе и
кредитира в присъдата си и заключенията на СМЕ на труп, тройна съдебномедицинска екпертиза, като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същите
не се оспориха от страните.
В тази насока и при постановяване
на присъдата си, Съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия, което в
контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка Съдът
зае становище, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.122, ал.1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимата е изпълнила обективните съставомерни
признаци на престъпното посегателство, тъй като на 09.02.2018 г. в с.**, обл. Пловдивска
е причинила друтиму - на Г.М.М.ЕГН ********** смърт по непредпазливост, като не
е закупила на детето предписаните от ** Т.Н.- *** *** медикамента - сироп за кашлица „Проспан", антибиотик
„Ксимебак” и спрей за нос „Низита” и не е провела нужното лечение с тях, както и
не е съобщила на същия лекар при контролния преглед на 08.02.2018 г., че детето
не приема предписаната терапия и в резултат на неприемането на предписаните медикаменти
са настъпили абцедираща бронхопневмония на белите дробове и мозъчен оток, като абцедиращата
бронхопневмония на белите дробове с довела до остра дихателна недостатъчно и настъпила
в последствие смърт. В случая, престъплението по чл.122, ал.1 от НК е
осъществено от подсъдимата чрез противоправно и престъпно бездействие, като
наказателноправният запрет е да не се причинява общественоопасният резултат,
предвиден в наказателноправната норма, който се нарушава чрез непредприемането
на определено действие. За да бъде това бездействие противоправно, обществената
връзка трябва да вземе формата на правоотношение, по силата, на което субектът
е задължен да действа за предотвратяване на резултата. С бездействието си,
предвид непредприетото действие от страна на подсъдимата да осигури
необходимото лечение на детето си, въпреки, че е била длъжна като негов родител,
е причинила смъртта му по непредпазливост.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подсъдимата по
непредпазливост, при форма на вина небрежност, досежно причиняването на крайния
резултат - настъпилата смърт. Тъй като подсъдимата не е предвиждала настъпването
на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Небрежността, т.нар. несъзнаваната непредпазливост
е налице, когато, макар деянието да е съзнателно, въобще не се формират психически
преживявания, относно реалното му свойство и значение. Това е т.нар. отрицателен
момент: поради липса на знание, на интелектуален момент, не се пораждат и ценностни
преживявания относно желаността на деянието и неговите последици, волеви момент.
Имайки предвид обаче обстоятелството, че
синът й е новородено бебе, с крехко и влошено здраве, с невъзможност да полага
самостоятелно грижи за себе си, подс. М. е
била длъжна да предвиди, че с неполагането на адекватна грижа с предписаните
от доктор медикаменти, би могъл да настъпи фатален край, като причини смъртата на
детето си, но въпреки всичко не е направила необходимото за възстановяване на
здравето му. Следователно, макар и смъртта на пострадалото да не е била предвиждана, допускана или целяна
от подсъдимата, последната е била длъжна и е могла да предвиди настъпването й - т.е. по отношение на настъпилата смърт
е налице от субективна страна непредпазливост под формата на небрежност.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието за извършеното престъпление по чл.122,
ал.1 от НК от страна на подсъдимата М., Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства - чистото съдебно
минало, съжаление за стореното, семейна ангажираност – във фактическо
съжителство и майка на две деца, същевременно и затрудненото семейно-битово положение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства –
данни за нелепата смърт при инцидент с друго дете на подсъдимата.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия
съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелствана под границата със средния размер,
поради което и предвид правната квалификация на деянието определи на
подсъдимата наказание „Лишаване от свобода” в размер на ДВЕ ГОДИНИ при параметри
до пет години и при условията на чл.54, ал.1 от НК. Същеверменно, тъй като в
случая производството е проведено и е приключило по съкратената процедура –
предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК, т.е.
съобразявайки и разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като намали определеното наказание с една трета, поради което и наложи на
подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подсъдимата
наказание Съдът, отчитайки изложените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, в
какъвто смисъл са визираните в чл.36 от НК цели на наказанието, не е необходимо
така наложеното му наказание “лишаване от свобода” да бъде реално изтърпяно, а
изпълнението на същото е достатъчно да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ по смисъла на чл.66, ал.1 от НК, който срок Съдът намери за достатъчен
за постигане на превенцията.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Причините
за извършване на престъплението от страна на подсъдимата са ниската правна
култура на дееца, както и неспазването на установения в държавата правен ред.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените по делото разноски в
общ размер на 832,83 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.