№ 4480
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110130171 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Г. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: адрес, като наследник на
покойния ищец Б.К. С., ЕГН **********, починал на 28.05.2021г., чрез адв. Е.Е., за
признаване за установено по отношение на ответника ЮЛ. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес:
адрес, че ищеца не му дължи следните суми: сумата от 2000,00 лв.- неимуществени вреди,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането-16.03.207г., както и сумата от
300,00 лв., представляваща направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 18.11.2010г. по НОХД №13775/2008г. по описа на СРС, 12 състав, поради погасяването
им по давност.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист по НОХД №13775/2008г.
по описа на СРС, е образувано изп.д.№ **** по описа на ЧСИ **** от КЧСИ, като на Б.К. С.
е връчена покана за доброволно изпълнение. Сочи, че присъдата, въз основа на която е
издаден изпълнителния лист е влязла в сила на 29.10.2020г., като излага подробни
съображения, че е налице изтекла 5-годишна погасителна давност на вземането на
ответника.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
В съдебно заседание ищеца се представлява адв. Е., която поддържа исковата молба и
моли съда да уважи иска. Представя писмени бележки. Претендира разноски, за което
представя списък.
Ответника, редовно призован, се явява лично и с адв. А.. Оспорва иска и моли съда
да отхвърли същия, като неоснователен.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 18.11.2010 г., издаден по НОХД
№13775/2008г. по описа на СРС, е видно, че въз основа на влязла в сила присъда от
04.02.2010г., Б.С. е осъден да заплати на ответника сумата от 2000 лв., неимуществени
вреди, ведно със законна лихва от 06.03.2007г., както и разноски по делото в размер на 300
1
лв.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист от 18.11.2010 г. и молба от
25.08.2011г., е образувано изп.д.№ 20118490400620 по описа на ЧСИ **** от КЧСИ, като с
постановление от 06.10.2011г. ЧСИ е наложил запор върху трудовоито възнаграждение на
длъжника (л. 51). Изпратени са запорно съобщение изх. №12043/06.10.2011г. (л.56) и
запорно съобщение изх. №00324/16.01.2012г. (л.71).
С Постанповление /без дата/ на ЧСИ изпълнителнотопроизводсвто е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (л.175).
По постъпила молба от взискателя вх. №9176/08.10.2020г., е образувано изп.д.№ ****
по описа на ЧСИ **** от КЧСИ, по което са изършени изпълнителни действия.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
Съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай, изпълнителният лист е издаден
въз основа на влязла в сила присъда, в частта, с която е уважен граждански иск. Присъдата е
влязла в сила на 29.10.2010г., видно от направеното върху изпълнителния лист отбелязване,
от която дата е започнал да тече и 5-годишният давностен срок.
В процесния случай давностният срок е бил прекъснат с предприетите от съдебния
изпълнител действия по насочване на изпълнението върху притежаваното от ищеца
имущество – налагането на запор върху трудовото му възнаграждение с постановление от
06.10.2011г. (л. 51), както и с изпратените запорно съобщение изх. №12043/06.10.2011г.
(л.56) и запорно съобщение изх. №00324/16.01.2012г. (л.71)., т. е. преди да са изтекли 5
години от датата на влизане в сила на съдебното решение, като новата давност (също
петгодишна), съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД, е започнала да тече от последното прекъсване на
16.01.2012г г. и е изтекла на 16.01.2017г.
Според т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС, в рамките на изпълнителното
производство давността се прекъсва на основание чл. 116 б. "в" ЗЗД с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в
рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние,
извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са
същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението,
респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния
срок. По делото не са ангажирани доказателства от ответника за извършени такива
изпълнителни действия след наложения на 06.10.2011г. запор и изпратените на 06.10.2011г.
и 16.01.2012г. запорни съобщения, поради което 5-годиният давностен срок е изтекъл най-
късно на 16.01.2017г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника
присъдените му с изпълнителен лист, издаден от 18.11.2010г. по НОХД №13775/2008г. по
описа на СРС вземания за неимуществени вреди и разноски, като погасени по давност и
иска, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 132,23 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЮЛ. ЦВ. Н., ЕГН **********, с
адрес: адрес, че Г. Б. КР., ЕГН **********, с адрес: адрес, като наследник на покойния ищец
Б.К. С., ЕГН **********, починал на 28.05.2021г., не му дължи присъдените с изпълнителен
лист от 18.11.2010г. по НОХД №13775/2008г. по описа на СРС, 12 състав, суми, както
следва: сумата от 2000,00 лв.- неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането-16.03.207г., както и сумата от 300,00 лв., представляваща направени
по делото разноски, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА ЮЛ. ЦВ. Н., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на Г. Б. КР. ,
ЕГН **********, с адрес: адрес, сумата от 132,23 лв. (сто тридесет и два лева и двадесет и
три стотинки), представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3