№ 198
гр. Пловдив, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 75/10.09.2021г. по НОХД № 2643/2021г. по описа на Районен съд
Пловдив, 10 н.с. съдът е признал подсъдимия А.. ИЛ. КР. за виновен в това, че на
08.01.2021г. в гр. Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена
на 18.11.2020г. въз основа на Решение № 3001/10.11.2020г. по гр. дело № 11445/2020г. по
описа на XVIІ граждански състав на Районен съд – Пловдив, връчена му на 04.12.2020г. и с
която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си
М.В. К.а от гр. Пловдив и му е било забранено да приближава майка си М.В. К.а,
обитаваното от нея жилище с адрес: г***, местата за социални контакти и отдих – до пощата
и прилежащия към нея парк в гр. Пловдив, кв. „К.П.“, както и местоработата с адрес: ***“,
за срок от 18 месеца, считано от влизането в сила на решението – 17.11.2020г., и е бил
отстранен от съвместно обитаваното с майка си жилище за срок от 18 месеца, считано от
датата на влизане в сила на решението, като на посочената дата - 08.01.2021г. - се е
приближил до М.В. К.а, ЕГН ********** и жилището, в което тя живее, на адрес: г***, като
деянието е извършено повторно – престъпление по чл.296, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от три години и шест месеца, което е постановил на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК
съдът е приспаднал времето на задържане на лицето.
Присъдата се обжалва от адв. Б.Д. - защитник на подсъдимия, като във въззивната
1
жалба се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива.
Отправя се искане за изменението й, като наложеното наказание бъде намалено, тъй като
срокът му не е съобразен с доказателствата по делото и не би постигнал поправителния си
ефект.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна. Съдът е наложил според прокуратурата справедливо
наказание, като е отчел рецидивиращо поведение на подсъдимия като извършител на
еднотипни престъпления. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. Б.Д. поддържа въззивната
жалба, като сочи доброто процесуално поведение на подзащитния си, признанието на вината
му и същевременно, че не е бил наясно с точното съдържание на заповедта, която е обвинен
да не е изпълнил. Изтъква подбудите му – желание да помогне на майка си, поради което
моли съда да намали размера на наказанието.
Жалбоподателят А.К. поддържа казаното от защитника си, заявява, че не е нарушавал
казаното му от съдията, издал заповедта за защита от домашно насилие и моли да му бъде
намалено наложеното наказание.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и
обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и
сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена в срок и при наличие на
правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
За да постанови съдебния си акт районният съд е възприел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.. ИЛ. КР. е роден на ***, живее в същия град, той е ***, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подс. К. бил многократно осъждан, включително за извършени от него престъпления
по чл.296, ал.1 от НК. След излизането си от затвора на 17.07.2020г., където изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, подсъдимият заживял
с майка си – свид. М. К.а, вдовица, на адреса им в г***. Същият бил безработен и често
злоупотребявал с алкохол. Подс. К. редовно искал пари от нея, за да си закупува основно
алкохол. След пореден възникнал скандал между двамата, свид. К.а подала молба до РС-
Пловдив против сина си – подс. К. по реда на Закона за защита от домашно насилие, като в
тази връзка било образувано гр. дело № 11445/2020г. по описа на XVIІ граждански състав на
Районен съд – Пловдив. Делото приключило с постановено решение – Решение №
3001/10.11.2020г., в сила от 17.11.2020г., с което била уважена молбата на свид. К.а. Въз
основа на това решение РС – Пловдив издал Заповед за защита от 18.11.2020г. Със заповедта
подс. А.К. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка
си М.В. К.а. Със същата Заповед на подсъдимия се забранявало да приближава свид. К.а,
2
както и жилището й, местоработата, местата й за социални контакти и отдих, отново за срок
от 18 месеца. Със същия съдебен акт К. бил отстранен от съвместно обитаваното с майка му
– свид. М. К.а, жилище, на адрес: г***, за срок от 18 месеца.
Подс. А.К. бил запознат с тази заповед от органите на 01 РУ при ОД на МВР –
Пловдив на 04.12.2020 г. от свидетеля Д., който разяснил съдържанието на заповедта, като
подсъдимият саморъчно написал, че е наясно със заповедта, за което бил съставен протокол
по чл. 65 от ЗМВР. Пред свид. Д., подсъдимият заявил, че вече се е изнесъл от жилището на
майка си.
В края на 2020г., на неустановена дата, подс. К. се прибрал в жилището, обитавано от
свид. К.а, целият окървавен. Свид. К.а го допуснала в дома си, за да се изкъпе и преоблече,
след което отново го напуснал.
Вечерта на 08.01.2021г. подс. К. влязъл в апартамента на ***, видимо в нетрезво
състояние, без преди това майка му да го е канила там или да го е търсила по някакъв повод.
Обвинил я, че заради нея го боли зъб. Започнал да вика и псува и да я заплашва със
саморазправа. Тя му дала обезболяващо лекарство, но той продължил да буйства и дори я
ударил в главата. Под предлог, че отива до тоалетна, свид. К.а все пак успяла тайно да се
обади на дъщеря си – свид. Ч. и я помолила незабавно да звънне в 01 РУ, тъй като синът й е
при нея, пиян е и я заплашва. Знаейки за издадената заповед за защита и уплашена за
здравето и живота на майка си, свид. Ч. действително подала сигнал в 01 РУ с молба да
изпратят патрулен автомобил по-бързо. На така подадения сигнал се отзовали свид. И.Т. и
колегата му В.П., които били посрещнати на място от свид. К.а. Тя им обяснила, че синът й
се намира в жилището, въпреки, че е отстранен оттам със заповед за защита по ЗЗДН и му е
забранено да приближава нея и дома. Полицейските органи установили в спалното
помещение на жилището подс. К. и го извели оттам. Същият бил отведен в сградата на 01
РУ и задържан.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена от показанията на
свидетелите К.а /включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК по отношение
на датата на събитията/, Д., Ч. /включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК по
отношение на датата на събитията/, Т., частично от обясненията на подсъдимия К., както и
от приобщените писмени документи по делото, подробно посочени в мотивите към
присъдата.
Във въззивната жалба не се сочат конкретни нарушения на процесуалните правила, а
се излагат общо оплаквания за незаконосъобразност на присъдата. При проверка на
мотивите към присъдата, настоящият състав не открива да е допуснато нарушение при
формирането на вътрешното убеждение на първата инстанция, което да е рефлектирало
върху правата на страните. Районният съд задълбочено, обстойно и мотивирано е изложил
съображения касателно всяко събрано доказателство, като го е съпроставил и с останалите.
Изложил е съображения защо кредитира едни доказателствени източници и причините,
поради които не дава вяра на други изцяло /бел. - на обясненията на подсъдимия/.
3
Възразява се във въззивната жалба и за неизяснена докрай фактическа обстановка,
тъй като не бил разпитан важен свидетел – лицето Н. Д.. Според подсъдимия същият би
потвърдил, че на инкриминираната дата е бил повикан от майка си. Видно е обаче, че
районният съд е положил достатъчно усилия по намирането на лицето – както посредством
издирвателни мероприятия чрез съответното районно управление по вероятното му
местонахождение, дадено от самия подсъдим, така и посредством телефонен номер, посочен
от подс. К.. Пред настоящата инстанция също не се посочиха други установъчни данни за
лицето, което да налага продължаване на неговото издирване с цел да бъде изслушан от
съда. Ето защо, съдът намира възражението за неоснователно, като при извършената
служебна проверка настоящата инстанция не счита, че районният съд е нарушил нормите на
чл. 107, ал.3 от НПК, на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Всъщност изводимо от изложеното от защитата пред настоящия съдебен състав
/което преповтаря отчасти пледоарията пред първата инстанция/, позицията на подсъдимия
е, че същият не признава вината си по повдигнатото му обвинение, тъй като счита, че не е
бил запознат обстойно с издадената срещу него заповед за незабавна защита, самият съдия
бил му разрешил да посещава майка си, а на инкриминираната дата бил повикан от нея да й
помогне. Същеврменно, защитата пледира за намаляване на наложеното наказание.
Районният съд задълбочено и обстойно е обсъдил дадените при условията на устност
и непосредственост обяснения от подсъдимия и правилно не е кредитирал същите изцяло.
Изключая признанието, че на инкриминираната дата е бил в жилището при майка си, в
останалата част обясненията му и настоящата инстанция намира за изолирани и опровергани
от останалите гласни и писмени доказателства. Твърденията му, че не е бил запознат
обстойно с издадената срещу него заповед за защита от домашно насилие категорично се
опровергава както от показанията на свид. Д., така и от съставения в тази връзка Протокол
за предупреждение, който фиксира и датата, на която му е била връчена, подписана е от него
без забележки и възражения, в присъствието на свидетел. От показанията на свид. Д. ясно се
установява, че съдържанието на същата е било разяснено на подсъдимия при връчването й,
като подсъдимият изрично бил заявил на свидетеля, че вече се е изнесъл от жилището на
майка си /виж л.39 от НОХД/. Правилно съдът е кредитирал показанията на свид. Д., които
се отличават като незаинтересовани, кореспондиращи с посочените писмени доказателства.
После правилно съдът е приел да не се довери на казаното от подсъдимия за
причината да посети майка си на 08.01.2021г. В противовес на твърденията му са както
показанията на свид. К.а, така и на свидетелите Ч. и на полицейските служители, изпратени
на адреса по сигнал на дъщерята на пострадалата. Показанията на свид. К.а действително са
последователни и същите кореспондират със заявеното от Ч. относно причината да потърси
помощ по телефона. В показанията и на двете са описани идентични обстоятелства около
повода за телефонното обаждане, включително къде се е намирала пострадалата, когато е
звъняла на дъщеря си, относно детайли от поведението на подсъдимия процесната нощ.
Наред с това поведението на пострадалата – да потърси помощ по телефона - е логична
последица от нежеланието й синът й да я посещава предвид оказвания от него над нея
4
тормоз и именно поради това същата е предприела преди това законови стъпки, за да му
бъде забранено по съдебен ред да приближава нея, а така и дома и местоработата й.
Обясненията на подсъдимия за причината за посещението на полицейския патрул в
жилището на майка му на 08.01.2021г. /че вероятно са чули викове/ освен от показанията на
свидетелите К.а и Ч., се опровергават и от показанията на свид. Т.. Последният е
категоричен, че е бил изпратен от оперативна дежурна част по сигнал за нарушаване на
ограничителна заповед на процесния адрес, а не че е минавал случайно около адреса.
Твърдението на подсъдимия, че е бил повикан от майка му да й помогне категорично
се опровергава както от показанията на пострадалата К.а, така и косвено от показанията на
свид. Ч., която заявява пред съда, че със съпруга й перманентно са носели дърва на майка й,
нацепени и готови за употреба.
Районният съд е обсъдил коректно посочените гласни и писмени доказателства и
правилно е приел да кредитира показанията на посочените свидетели като кореспондиращи
помежду си по сегментите от фактологията, на която са присъствали, за разлика от
обясненията на подсъдимия, които са изолирани. Опровергани от съдържанието на
приобщените на досъдебното производство копия от протоколи от съдебни заседания и
актовете по гр.д. № 11445/2020г. по описа на ПРС, 17 гр.с., са обясненията на подсъдимия и
относно това разяснявано ли му е устно от съдията по това дело от какви действия следва да
се въздържа подсъдимия и в частност – позволява ли му се да посещава жилището, от което
е изведен. Писмените доказателства са коректно и точно обсъдени от долната инстанция и
настоящата не ще преповтаря съображенията, с които се съгласява напълно.
Предвид изложеното, прав е бил районният съд да не се довери на обясненията на
подсъдимия. Същите е съпоставил по отделни пунктове с показанията на разпитаните
свидетели и приобщените писмени доказателства, обсъдил е задълбочено противоречията и
е стигнал до законосъобразния извод, че от обективна и субективна страна с поведението си
подсъдимият е реализирал престъпния състав на престъплението по чл. 296, ал.4 вр. с ал.1
вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
Действително доказателствата установяват, че подсъдимият на 08.01.2021г. в гр.
Пловдив не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 18.11.2020г. въз
основа на Решение № 3001/10.11.2020г. по гр. дело № 11445/2020г. по описа на XVIІ
граждански състав на Районен съд – Пловдив, връчена му на 04.12.2020г. и с която е бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си М.В. К.а от
гр. Пловдив и му е било забранено да приближава майка си М.В. К.а, обитаваното от нея
жилище с адрес: г***, местата за социални контакти и отдих – до пощата и прилежащия към
нея парк в гр. Пловдив, кв. „К.П.“, както и местоработата с адрес: ***“, за срок от 18 месеца,
считано от влизането в сила на решението – 17.11.2020г., и е бил отстранен от съвместно
обитаваното с майка си жилище за срок от 18 месеца, считано от датата на влизане в сила на
решението, тъй като на посочената инкриминирана дата същият се е приближил до майка си
и жилището, в което тя живее, като е посетил същото. Именно това е наложило и
свидетелката да потърси помощ по телефона.
5
Правилно е преценено от районния съд, че престъплението е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, тъй като не само е съзнавал противоправността на
поведението си, но и е искал и целял настъпването на общественоопасните последици.
Само месец по-рано е бил запознат с издадената срещу него заповед за незабавна защита и
задължението да я спазва. Видно от справката съдимост на К., същият не за първи път е
осъждан за такова престъпление, т.е. същият е бил съвсем наясно, че с поведение, насочено
към неспазване на клаузите от издадена заповед за защита от домашно насилие, нарушава
закона и подлежи на наказателно преследване.
Законосъобразно е оценено от първата инстанция, че деянието е извършено повторно
по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление преди това - по НОХД № 2383/2014г. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, по НОХД № 6040/2016г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, по
НОХД № 6655/2017г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, и по НОХД № 163/2018г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив /последните две групирани/. От изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода, които са му били налагани по тези осъждания, не са
изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 от НК.
При индивидуализация на наказанието, районният съд е отчел като отегчаващи
отговорността обстоятелства предходните осъждания на К., както и факта, че настоящото
престъпление е реализирано съвсем скоро – по-малко от шест месеца след като К. е изтърпял
наказание „Лишаване от свобода“ за същото деяние, краткият период, изминал след като е
бил запознат с тази заповед. Настоящият състав се съгласява напълно със съображенията на
районния съд, че противоправното поведение на подсъдимия, обективирано в справката
съдимост, го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност, който
неглижира обществените порядки и тотално игнорира законовите правила. Предходните му
осъждания са преобладаващо за престъпления против реда и общественото спокойствие и
такива, поместени в глава „Общоопасни престъпления“. Налаганите му до този момент
наказания, включително за престъпленията по чл. 296, ал.1 от НК, са включително лишаване
от свобода, в размери, налагащи изолиране на лицето в пенитенциарно заведение за немалък
период от време. Очевидно е обаче, че размерите на наказанията, налагани на подсъдимия
по предходни осъждания, не са оказали целения поправителен ефект върху същия /при това
независимо, че налаганите му до този момент наказания са били в размер до 1000 дни, като
фактите показват, че изтъкнатите от защитата във въззивната жалба изследвания за ефекта
на продължителността на наказанието не се отнасят до конкретната личност/. Ето защо,
правилна е преценката на районния съд, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл. 54, ал.1 от НК при превес на отегчаващите обстоятелства, в
размер над средния, предвиден за съответния вид престъпление. Наложеното наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца е напълно съобразено с
обществената опасност на деянието и най-вече - на дееца и настоящият съдебен състав също
счита, че би могло да постигне целите по чл. 36 от НК.
Правилно на основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднато от районния съд от
6
изтърпяване на наказанието времето, през което същият е бил задържан по това дело,
считано от 08.01.2021г. до влизане на присъдата в сила.
Първоначално определеният от районния съд режим на изтърпяване на наказанието –
„строг“- е съобразен с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, като не се налага
корекция на съдебния акт и в тази част.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че присъдата на първата
инстанция е законосъобразна, обоснована, наложеното наказание е справедливо, поради
което и на основание чл. 338 вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 75/10.09.2021г. по НОХД № 2643/2021г. по описа на
Районен съд Пловдив, 10 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл. 340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното
решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7