Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-72 19.10.2018г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и пети септември 2018
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1161 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 62/27.04.2018г.,
постановено по гр. дело № 493/2017г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен
иска на „Транссофт и Сие“ ЕООД със седалище гр. София за осъждането на
„Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД със седалище гр.
Поморие да заплати общо 13 980 лева, от които 8 580 лева, дължими по
Договор от 03.02.2014г. за абонаментен сервиз на локална компютърна мрежа и
локален сървър, сключен с ищеца и 5 400 лева, дължими по Договор от
03.02.2014г. за абонаментна поддръжка на системен софтуеър, изграждане на
хостинг и поддръжка на уеб страница, сключен с „Лукстрейд“ ООД със седалище гр.
София, което е прехвърлило това си вземане на ищеца с Договор за цесия от
29.11.2016г.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Транссофт и Сие“ ЕООД със
седалище гр. София, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което
предявените искове да бъдат уважени. В жалбата се преповтаря изцяло
съдържанието на исковата молба, включително с описание на приложенията и
доказателствата, представени пред първоинстанционния съд и се посочва, че съдът
в своето решение е приел, че липсват доказателства, че сключените договори са
изпълнявани, но направените изводи не се основават на събраните по делото
доказателства. В жалбата се посочва, че ответната страна не е спорила, че
ищецът изпълнява своите задължения по договора и е налице изрично извънсъдебно
признание за верността на дължимите суми, а опита ответната страна да установи,
че трето лице е изпълнявало задълженията по договора е злоупотреба с право и не
следва съдът да позволява на ответната страна да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. В жалбата не се отправя искане за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивното
дружество не изпраща представител и не изразява конкретно становище по
основателността на жалбата.
Ответната
страна по въззивната жалба – „Многопрофилна болница за активно лечение –
Поморие“ ЕООД със седалище гр. Поморие депозира по делото писмен отговор на
въззивната жалба, в който посочва, че жалбата е неоснователна и не почива на
събраните в хода на производството доказателства, а решението на РС – Поморие е
правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните и подробно
ценени от него доказателства по делото. Посочва се, че правилно съдът е приел,
че ищеца не е установил при условията на пълно и главно доказване, че
задълженията по процесните договори са изпълнявани качествено и в срок, налице
е пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ищцовото дружество,
поради което Районен съд – Поморие законосъобразно е приел, че „МБАЛ – Поморие“
ЕООД не дължи претендираните суми. Посочва се в депозирания отговор, че при
условията на евентуалност следва съдът да има предвид и направените от
ответната страна възражения за изтекла погасителна давност. Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно
заседание въззиваемото дружество чрез своя процесуален представител поддържа
своя писмен отговор, отново оспорва жалбата и изразява становище, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са два
обективно кумулативно съединени иска от „Транссофт и Сие“ ЕООД със седалище гр.
София против „Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД със
седалище гр. Поморие, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищцовото дружество общо 13 980 лева, от които 8 580 лева,
дължими по Договор от 03.02.2014г. за абонаментен сервиз на локална компютърна
мрежа и локален сървър, сключен с ищеца и 5 400 лева, дължими по Договор
от 03.02.2014г. за абонаментна поддръжка на системен софтуеър, изграждане на
хостинг и поддръжка на уеб страница, сключен с „Лукстрейд“ ООД със седалище гр.
София, което е прехвърлило това си вземане на ищеца с Договор за цесия от
29.11.2016г. В исковата молба се твърди, че ответното дружество не е изпълнило
своите задължения за заплащане на договорената цена по двата договора, както и
се твърди, че правата на дружеството – „Лукстрейд“ ООД със седалище гр. София
за заплащане на дължимото възнаграждение са прехвърлени на ищцовото дружество -
„Транссофт и Сие“ ЕООД със седалище гр.
София. В депозираната въззивна жалба, както бе отбелязано по-горе не са
изложени конкретни доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение.
Единствено се посочва, че ответното дружество не е оспорило, че ищецът е
изпълнявал своите задължения и е налице изрично извънсъдебно признание за
верността на дължимите суми, но в отговора на исковата молба, депозиран в
първоинстанционното производство основното възражение на „Многопрофилна болница
за активно лечение – Поморие“ ЕООД със седалище гр. Поморие е за неизпълнение
на поетите договорни задължения от страна на двете дружества, които са поели
поддръжката на компютърните системи на ответната страна.
По делото е
представен Договор за абонаментен сервиз на локална компютърна мрежа и локален
сървър от 03.02.2014г., от който е
видно, че „Транссофт и сие“ ЕООД със седалище гр. София в качеството си на
изпълнител е поел задължение да осигурява месечна хардуерна поддръжка на
локалната компютърна мрежа, локален сървър и компютри с периферия чрез
извършване на профилактични прегледи на 12 месеца и всички аварийни ремонти,
като се реагира в рамките на 3 часа от повикването срещу задължението на
„Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД със седалище гр.
Поморие в качеството му на възложител да заплаща месечна абонаментна такса в
размер на 650 лева без включен в нея ДДС.
По делото са
представени и две писма (без дати), от които е видно, че ищцовата страна е
отправила покана до ответната страна с молба да бъдат уточнени и потвърдени
вземанията на дружеството към 31.12.2014г. на стойност от 7 800 лева и към
31.12.2015г. на стойност от 8 580
лева. Следва да се отбележи, че върху писмото, касаещо сумата от 7 800
лева е направено отбелязване, че посочената сума е вярна и е положен подпис,
без да е посочено името на лицето, чийто подпис фигурира под текста на писмото.
Следва да се отбележи, че по делото няма данни дали тези две писма са изпратени
и на кого са изпратени, както и няма данни кога и от кого са получени.
Ответната страна в съдебно заседание е оспорила положеният подпис под едно от
писмата, като първоинстанционният съд е допуснал извършването на
съдебно-графологическа експертиза, заключението по която не е оспорено и е
направен извод, че положеният подпис не е положен от Управителя на ответното
дружество – Цветомир Цветков, който е изпълнявал тази длъжност към момента на
подписването на договорите, нито от Управителя на „МБАЛ – Поморие“ – Женя
Караилиева-Георгиева, която изпълнява тази длъжност след Цветомир Цветков.
По делото е
представен и Договор за абонаментна поддръжка на системен софтуер, изграждане,
хостигнг и поддръжка на web страница от 03.02.2014г., от който
е видно, че „Лукстрейд“ ООД със седалище гр. София в качеството си на
изпълнител е поел задължение да осигури абонаментен сервиз и поддръжка на
системен софтуер, както и изграждане и
хостинг на уеб страница на МБАЛ Поморие ЕООД чрез извършване на задължителна
профилактика на всеки 12 месеца, в обем съответстващ на техническите изисквания
на производителя срещу задължението на „Многопрофилна болница за активно
лечение – Поморие“ ЕООД със седалище гр. Поморие в качеството му на възложител
да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 450 лева без включен в нея
ДДС. Представеното по делото писмо съдържа сведение за сумата, която се дължи
от ответната страна в размер на 5 400 лева към 31.12.2015г. Следва да се
отбележи, че писмото не съдържа данни от кого и на коя дата е получено.
По делото са
представени множество фактури, от които е видно, че „Транссофт и Сие“ ЕООД със
седалище гр. София и „Лукстрейд“ ООД със седалище гр. София са фактурирали в
тежест на „МБАЛ Поморие“ ЕООД със седалище гр. Поморие суми, представляващи
месечни абонаментни такси. По делото няма данни представените фактури да са
получени от ответното дружество, както и няма данни да са осчетоводявани от
страна на ответното дружество.
Основните
възражения на ответната страна - „Многопрофилна болница за активно лечение –
Поморие“ ЕООД със седалище гр. Поморие, изложени в отговора на исковата молба
касаят обстоятелството, че по нито един от двата договора дружеството не е
получавало изпълнение от страна на двамата изпълнители по сключените два
договора и в тази връзка се претендира претенциите за заплащане на
договореното възнаграждение и по двата
договора да бъдат отхвърлени. В отговора на исковата молба се отправя и
възражение за изтекла погасителна давност на претенциите за периода до месец
август 2014г., тъй като се касае за периодични плащания, погасителната давност
по отношение на които изтича с тригодишен период от време, а исковите претенции
са заявени на 04.08.2017г., тоест – след изтичане на този тригодишен период от
време. При това положение и като взе предвид направените възражения с отговора
на исковата молба, настоящият състав намира, че са неоснователни твърденията на
въззивното дружество, че изпълнението на договорите не е оспорено. С
Определение от 04.10.2017г., постановено по гр. дело № 493/2017г. по описа на
Районен съд – Поморие, съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като изрично е посочил, че в тежест на ищцовата страна е да докаже
твърдяните в исковата молба обстоятелства относно точното изпълнение на
задълженията по процесните договори. В цитираното определение съдът подробно е
докладвал и направените възражения от ответната страна за пълно неизпълнение на
задълженията по процесните договори. Мотивиран от изложеното, настоящата
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение, свързано с доклада на спора по делото и в тежест на ищцовата страна
е да проведе пълно и главно доказване на своите претенции.
По делото е
представен Договор за поддръжка на компютри от 01.04.2014г., от който е видно,
че „Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД със седалище гр.
Поморие в качеството си на възложител е възложило, а ЕТ „Тони А. Лефтерова“ със
седалище гр. Поморие в качеството си на изпълнител се е задължила да извършва
поддръжка на локалната мрежа за пренос на данни и компютърна техника в
„Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан и И. М. Л., изпълняващ длъжността техник в
ЕТ „Тони Лефтерова“ със седалище гр. Поморие, от показанията на който се установява,
че за 2014г. той е извършвал поддръжката на хардуерната и локалната мрежа за
пренос на данни в „МБАЛ – Поморие“ със седалище гр. Поморие и през този период
от време не е виждал друго лице да извършва тази дейност. Свидетелят в своите
показания сочи, че дейността, която е извършвана от него няма как да се
извършва от друго лице, тъй като паролите на сървъра и на компютрите ги знае
само той и по тази причина единствено той е имал достъп до техниката на
дружеството.
На основание
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приета
работа.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че ответното дружество в
качеството си на възложител е сключило два договора за поддръжка на своята локалната
компютърна мрежа, като се е задължило да заплаща месечна цена за услугата в
размер на 650 лева без ДДС по сключения Договор от 03.02.2014г. с „Транссофт и
сие“ със седалище гр. София и в размер на 450 лева без ДДС по сключения Договор
от 03.02.2014г. с „Лукстрейд“ ООД със седалище гр. София. С оглед на
направените възражения относно пълното неизпълнение на двата договора,
настоящият състав намира, че за да бъде уважена претенцията, ищцовото дружество
следва да установи по делото при условията на пълно и главно доказване обстоятелството,
че поетите по договорите задължения са изпълнявани. От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че за същият период от време, в
който са действали сключените два договора, ответното дружество е сключило и
друг договор от 01.04.2014г. за поддръжка на локалната мрежа за пренос на данни
и компютърна техника с ЕТ „Тони А. Лефтерова“ със седалище гр. Бургас, като се
установява и от събраните гласни доказателства, че поддръжката на компютърната
мрежа и техника на дружеството през 2014г. се е осъществявала именно от този
изпълнител.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че по делото въпреки дадените указания и възможност
от страна на първоинстанционния съд не е представено нито едно доказателство,
от което да се направи извод, че поетите задължения по сключените договори са
били изпълнявали от двете дружества, за да се ангажира отговорността на
ответното дружество да заплати цена.
От
представените по делото доказателства не може и да се направи извод за наличие
на извънсъдебно признание на претенцията от страна на „Многопрофилна болница за
активно лечение – Поморие“ със седалище гр. Поморие, тъй като от представеното
писмо не може да се тълкува като изявление
от ответното дружество, предвид обстоятелството, че не може да се
направи извод за автора на това изявление и дали изхожда от лице, което може
валидно да представлява ответното дружество и с изявленията си да ангажира
отговорността му.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че по делото остават недоказани
твърденията на ищцовото дружество, че поетите задължения по сключените
договори от 03.02.2014г. са изпълнявани
точно, поради което и счита, че не може да бъде ангажирана отговорността на
ответното дружество да заплати цена като възнаграждение за извършена работа. В
тази връзка, настоящата инстанция намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и
към мотивите, отразени в първоинстанционното решение.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, предвид обстоятелството, че се касае за търговски спор с
цена на иска под 20 000 лева.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдено въззивното дружество да заплати и
направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 950 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62/27.04.2018г., постановено по гр.
дело № 493/2017г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА „Транссофт и сие“ ЕООД със
седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на управление гр. София – 1330, ж.к. „Красна
поляна“, бл. 210, вх. В, ет. 4, ап. 12, представлявано от Петко Тодоров Гогов
да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Поморие“ ЕООД със
седалище гр. Поморие, ЕИК *********, адрес на управление гр. Поморие, ул.
„Парашкев Стоянов“ № 1, представлявано от Женя Караилиева-Георгиева сума в
размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените по
делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.